Bg комисия на европейските общности брюксел, 26 2009 com(2009) 230 окончателен доклад на комисията до европейския парламент и до съвета

КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ

COM(2009) 230 окончателен

(текст от значение за ЕИП)

(текст от значение за ЕИП)

В член 16, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 648/2004 относно детергентите¹ се предвижда, че:

„Най-късно до 8 април 2009 г. Комисията трябва да направи преглед на прилагането на настоящия регламент, като обърне по-специално внимание на биоразградимостта на повърхностноактивните вещества, извърши оценка и представи доклад, и при необходимост, направи предложения за промяна на законодателството относно:

биоразграждането в анаеробни условия;

биоразграждането на основните органични неповърхностноактивни съставки на детергентите“.

Настоящият доклад засяга въпроса за биоразграждането в анаеробни условия на повърхностноактивните вещества, като вниманието е насочено по-специално върху линейния алкилбензен сулфонат (LAS), който е широкоизползвано повърхностноактивно вещество (вж. таблица 1), за което има данни, че е слабо биоразградимо вещество в анаеробни условия. Докладът обхваща информация за свойствата на LAS, която е събрана от научната литература, докладите за оценка на рисковете, свързани с употребата на LAS в детергенти, и преглед на методологията за изпитвания в анаеробни условия.

Анаеробни условия има както в природата, например в седиментите на повърхностните води, така и в утайката от работата на пречиствателни станции за отпадъчни води. При биоразграждането в анаеробни условия на повърхностноактивните вещества в утайки и седименти се отделя метан, а при биоразграждането в аеробни условия на тези вещества в отпадъчни и повърхностни води се отделя въглероден диоксид.

Тъй като в повечето потоци от отпадъчни и повърхностни води има аеробни условия, повърхностноактивните вещества, които са напълно биоразградими в аеробни условия, следва да се разграждат бързо и по принцип не би следвало да навлизат в компонентите на околната среда, в които преобладават анаеробни условия. Поради това в регламента относно детергентите се въвежда т. нар. „крайна биоразградимост“ като основен критерий за употреба на повърхностноактивните вещества в детергентите. Повърхностноактивни вещества, които не отговарят на критерия за крайно биоразграждане, могат да се използват само при изключителни обстоятелства и то само когато може да се докаже, посредством анализ на риска, че такава употреба не представлява риск. Такава дерогация ще бъде предоставена в близко бъдеще².

Въпреки че не са получавани доклади от държави-членки с притеснения от екологично естество относно повърхностноактивните вещества след въвеждането на регламента относно детергентите, бе обърнато внимание, че някои повърхностноактивни вещества се натрупват в утайката на отпадъчните води, където остават до момента, в който утайката се изхвърли, например като тор в селското стопанство, когато повторното излагане на аеробни условия позволява на биоразграждането в аеробни условия да се извърши докрай.

Екологичното развитие и поведение, както и токсичността на повърхностноактивните вещества следва да бъдат разгледани при оценката на ефективността на съществуващото законодателство в областта на управлението на цялостния риск. Подходът на Комисията към тази задача е на два етапа: първо, да се установи какви са наличните познания в съответната област и да се набележат празнини; второ, запълване на празнините. Първият етап бе приключен през 2005 г., а вторият продължава от 2006 г. до 2009 г.

През 2000 г. Комисията (ГД „Предприятия и промишленост“) възложи провеждането на проучване на института Фраунхофър (UMSICHT) във връзка с оценката на въздействието върху околната среда в ЕС на непълното биоразграждане на повърхностноактивни вещества в детергентите в анаеробни условия. Докладът бе завършен през 2003 г.³ и сред темите, предмет на обхвата му, е и проучване на статистическите данни за производството и употребата на детергенти в Европа, както и набор от препоръки за методи на изпитване и мерки за постигане на икономическа рентабилност при биоразграждането на повърхностноактивните вещества в анаеробни условия.

В таблица 1 е представен преглед на основните повърхностноактивни вещества в детергентите.

Таблица 1: Употреба и производство (в тонове) на основните повърхностноактивни вещества в Западна Европа за 2007 г. (статистика на CESIO, януари 2009 г.)

Повърхностноактивно вещество	Производство в Западна Европа	Продажби в Западна Европа
LAS	502 200	403 463
Алкохол сулфати	79 629	66 201
Алкохол етер сулфати	449 685	397 448
Алкан сулфонат	76 726	66 176
Алкилфенол етоксилати	31 602	24 892
Мастни алкохол етоксилати	1 000 617	615 695
Други етоксилати	38 171	24 921
Естерквати	224 315	159 352
Бетаини	76 134	67 557

Основните заключения в доклада Фраунхофер са следните:

Повърхностноактивните вещества трябва да бъдат крайно и лесно биоразградими в аеробни условия, за да бъде предотвратено вредното въздействие върху околната среда.

Слабата биоразградимост на някои повърхностноактивни вещества (напр. LAS) в анаеробни условия понякога може да доведе до значително ниво на наличие на повърхностноактивно вещество в утайката на отпадъчните води, особено след обработка в пречиствателни станции за отпадъчни води, при която се използва процес на стабилизиране на утайката в анаеробни условия. При употребата на утайка, обработена в анаеробни условия, като тор в селското стопанство концентрацията на повърхностноактивни вещества в почвата, обработена с такава утайка, се предполага, че намалява с бързи темпове поради процеса на биоразграждане в аеробни условия, протичащ в почвата.

По отношение на седиментите не е констатирано натрупване на лесно биоразградими повърхностноактивни вещества в аеробни условия, най-вече на LAS, дори за период от няколко десетилетия. Това сякаш потвърждава тезата, че биоразграждането в аеробни (не толкова при анаеробни) условия играе основна роля при ликвидирането на органичните съставки.

Проучването Фраунхофер и свързаните с него доклади (напр. на ОИСР относно LAS⁴) бяха предадени на Научния комитет по рисковете за здравето и околната среда (SCHER) към Комисията през 2004 г. за становище относно цялостната научна издържаност на доклада Фраунхофер и конкретни аспекти на биоразграждането в анаеробни условия като:

а) естеството и мащаба на риска за околната среда, който понастоящем представляват онези повърхностноактивни вещества, които са слабо биоразградими в анаеробни условия, но които са лесно и крайно биоразградими в аеробни условия;

б) въздействието върху рисковете за околната среда от повърхностноактивни вещества в детергентите, ако съществуващото изискване за лесно и цялостно биоразграждане на повърхностноактивните вещества в аеробни условия бъде пренесено и върху анаеробните условия и важи и за тях.

В становището си, публикувано през ноември 2005 г.⁵, SCHER констатира, че докладът Фраунхофер не е научно издържан поради наличието на недостатъчно количество данни, които са и с променливо качество, както и някои грешки в анализа и заключенията, направени въз основа на него при оценката на въздействието. Предвид мащаба на риска за околната среда, който представляват повърхностноактивните вещества, различни от LAS, в доклада Фраунхофер не е включена достатъчно информация, с което да се позволи изготвянето на оценка на риска от тях за околната среда.

SCHER все пак изрази съгласие с основното заключение на доклада Фраунхофер, че „изискването за лесна и крайна биоразградимост в анаеробни условия на повърхностноактивни вещества само по себе си не се счита за ефективна мярка за опазване на околната среда“.

След разглеждането на всички налични доклади SCHER изрази притеснения относно:

а) опасност от риск от наличие на LAS в утайката при някои приложения в най-неблагоприятни условия на околната среда (съотношение на стойностите на PEC/PNEC малко над 1);

б) относително високите измерени стойности (0,5-1 g/kg) на другите повърхностноактивни вещества в утайката на отпадъчните води, включително и повърхностноактивни вещества, които са биоразградими в анаеробни условия като: сапуни, алкохол етоксилати (АЕ) и алкил фенол етоксилати (APE). Липсата на достатъчно информация не даде възможност за оценка на риска;

в) факта, че едно-единствено изпитване не е достатъчно за оценка на биоразградимостта в анаеробни условия. По-подходяща е комбинацията от няколко изпитвания.

Като реакция на притесненията, изразени през 2005 г. в становището на SCHER, Европейската асоциация на производителите на повърхностноактивни вещества (CESIO) финансира допълнителни проучвания на токсичността на почвата, които бяха извършени от Националния научноизследователски институт по околната среда на Дания (NERI). Резултатите от този труд бяха включени в актуализирания доклад на HERA (оценката на риска за хората и околната среда) относно LAS⁶, който бе публикуван през 2007 г. и в който се заключава, че: „характеризирането на риска, изразено от съотношението PEC/PNEC, е под 1 за всички компоненти на околната среда предвид отчетените наскоро стойности на PNEC (~35 mg/kg в сравнение с 4,6 mg/kg при предишни оценки)“. Следователно заключението в доклада на HERA е, че не се наблюдават неблагоприятни въздействия.

По отношение на АЕ през май 2007 г. бе изготвен доклад на HERA⁷, според който: „Употребата на АЕ в перилни препарати и домакински почистващи продукти не е повод за притеснения за околната среда (по-специално за повърхностните води, седименти, пречиствателните станции за отпадъчни води и почвите)“.

Следва да се отбележи, че и в двата доклада на HERA се прави заключението, че употребата на LAS и на AE при перилните препарати и домакинските продукти за почистване не представлява риск за здравето на потребителите.

Същевременно констатации по отношение на LAS и на биоразграждането в анаеробни условия бяха публикувани от няколко изследователи, сред които: Temnik и Klapwijk (2004)⁸, Krogh et al., (2007)⁹, Jensen et al., (2007)¹⁰, Schowanek (2007)¹¹, и Berna et al. (2007)¹².

3.2. Ново становище на SCHER относно биоразграждането на повърхностноактивните вещества в анаеробни условия

През м. март 2008 г. Комисията (ГД „Предприятия и промишленост“) отправи искане до SCHER за оценка на цялостната научна издържаност на последните доклади на HERA относно LAS и AE и да даде своите коментари за техните заключения, най-вече онези, които засягат рисковете за околната среда.

Освен това SCHER бе поканен да потвърди повторно, в светлината на всички налични научни доказателства, основните твърдения, изложени в становището от 2005 г., по отношение на биоразграждането на повърхностноактивни вещества в анаеробни условия и опазването на околната среда, както и да прегледа въпроса с методологията за изпитвания в анаеробни условия.

През м. ноември 2008 г. SCHER публикува становището си по отношение на разграждането на повърхностноактивните вещества в анаеробни условия и на биоразграждането на органичните неповърхностноактивни съставки на детергентите¹³. Основните въпроси са следните:

а) алкохол етоксилати: заключението на SCHER бе, че стойностите на съотношението PEC/PNEC са достатъчно ниски (за повърхностни води: 0,041, за седименти: 0,316, за пречистването на отпадъчните води: 0,007 и за почвата: 0,103), така че каквито и да е все още съществуващи неизвестни (например възможността за биоразграждане в анаеробни условия на АЕ хомолози не бе разгледана) не се очаква да повлияят върху легитимността на основните заключения на HERA, а именно, че не съществуват рискове за околната среда;

б) LAS: SCHER изрази несъгласие с твърдението на HERA, че микробните функции на почвата са обхванати от предложената PNEC и е на мнение, че е от изключително значение да се извърши подходяща оценка на въздействието на влиянието на LAS върху микробната дейност с цел определяне на надеждна стойност на PNEC за почвата. По отношение на данните за токсичност на LAS за растенията според SCHER предоставената информация не е достатъчна, за да обоснове предложената нова стойност на PNEC от 35 mg/kg. Поради това, макар SCHER да е съгласна с предложените стойности на PNEC за водните организми и седиментите, тя подчертава, че новата предложена стойност на PNEC за почвите (PNEC_почва) не е обоснована достатъчно и освен ако не бъде предоставена допълнителна обосновка, следва да се запази предишната стойност на PNEC за почвите от 4,6 mg/kg. SCHER отбелязва, че, въпреки че повечето от проучванията доказват, че LAS е слабо биоразградимо в лабораторни изпитвания в анаеробни условия и в котлите на пречиствателните станции за отпадъчни води, в които има анаеробни условия, скорошни данни от наблюдение на околната среда (Lara-Martin et al., 2007 г.) по-скоро показват за разграждане на LAS в значителна степен в анаеробни условия в околната среда.

Заключението на SCHER е, че употребата на АЕ и на LAS в перилни препарати и почистващи средства не представлява риск за здравето на човека.

Освен това, поради липса на нови данни, SCHER не промени заключенията си от становището си от 2005 г., че: а) слабата биоразградимост в анаеробни условия не се очаква да доведе до значителни изменения в риска за екосистемите с прясна вода, тъй като отстраняването на повърхностноактивното вещество в пречиствателни станции за отпадъчни води изглежда се определя от неговото свойство за биоразграждане в аеробни условия; б) изискването за лесна и крайна биоразградимост на повърхностноактивните вещества в анаеробни условия само по себе си не се счита за ефективна мярка за опазване на околната среда.

В становището си от 2008 г. SCHER направи преглед и на скрининговите методи, и на методите за изпитване чрез симулация, които понастоящем се прилагат за определянето на крайната биоразградимост на органичните вещества. Евентуалната биоразградимост на органичните съединения при условия на отсъствие на кислород може да се оцени със стандартно скринингово изпитване на биоразградимост в анаеробни условия (OECD 311). За да се оцени обаче степента на биоразградимост в условия на отсъствие на кислород в компонентите на околната среда, следва да се приложат специфични симулационни изпитвания като: TG 307 (трансформация в почвата) и TG 308 (трансформация в системи с водни седименти). През последните години ОИСР (OECD) е прегледала и приела различни методи за изпитване в анаеробни условия с цел запълване на празнините в областта на изпитването на биоразградимостта в анаеробни условия. Необходимостта от скринингови методи за оценка на биоразградимостта в анаеробни условия в котели с анаеробни условия с цел определяне на инхибирането на производството на биогаз от химикали, които са неразтворими и/или се абсорбират в утайката и седиментите, се обхваща от методите OECD 311 и OECD 224, приети съответно през 2006 г. и 2007 г.

TEGEWA, търговска асоциация на германските химически производители, наскоро проведе проучване на това доколко удачен е методът OECD 311 за проучване на биоразградимостта на повърхностноактивни вещества в анаеробни условия (Schwarz et al., 2008 г.)¹⁴. За да се предложи разрешение по отношение на наблюдаваните ограничения на скрининговата методология за оценка на биоразградимостта в анаеробни условия и ниската ѝ степен на възпроизводимост при изпитването на повърхностноактивни вещества, през 2008 г. от Willing et al.¹⁵ бе предложен изменен подход за оценката на биоразградимостта в анаеробни условия. Основните разлики в сравнение със стандартния метод OECD 311 са при употребата на неразредена утайка като среда за изпитване и наличието на допълнителен неповърхностноактивен източник на въглерод. SCHER отбелязва, че наличните данни, събрани при използването на изменения метод, са доста ограничени и смята, че е необходима допълнителна работа с цел да се затвърди този метод на изпитване.

Като цяло мнението на SCHER е, че съществуващите методи на ОИСР (OECD) за биоразграждането в анаеробни условия заедно с изпитванията за симулация, които понастоящем се преразглеждат, предлагат подходяща методология за оценката на биоразградимостта на органичните съединения в анаеробни условия. Поради строго определени условия (с наличие на бактерии, произвeждащи метан), прилагани в лабораторните изпитвания, обаче инхибиторните въздействия не могат да се изключат и следователно се приема, че лошият резултат не може да е окончателно доказателство за неподатливост в анаеробни условия.

Констатациите в докладите Фраунхофер и на HERA, както и техните оценки в различните становища на SCHER са обсъждани на няколко заседания на работната група по детергентите, отговорна за прилагането на регламента относно детергентите (февруари и ноември 2006 г., ноември 2007 г., юли 2008 г. и февруари 2009 г.). Споменатите заседания бяха посетени от представители на компетентните органи на държавите-членки и на индустриални асоциации като AISE (Association de la Savonnerie, de la Détergence et des Produits d’Entretien, Международна асоциация на производителите на сапуни, детергенти и продукти за поддръжка), CESIO (Comité Européen des Agents de Surface et de leurs Intermédiares Organiques, Европейска асоциация на производителите на повърхностноактивни вещества и на техните междинни продукти) и техния партньор в проучванията ERASM (Оценка и управление на риска в Европа).

През февруари 2006 г. работната група по детергентите стигна до заключението, че няма да е адекватно да се предприемат законодателни мерки въз основа на становището на SCHER от 2005 г., при условие че въздействието върху околната среда на биоразграждането в анаеробни условия не е напълно изяснено. Вместо това проблемът следва да бъде преразгледан в светлината на новата информация, станала известна в периода, предшестващ срока за отчитане — април 2009 г. През м. ноември 2006 г. представители на промишлеността (CESIO/ERASM) съобщиха на работната група за своите продължаващи усилия за подобряване на съществуващите познания за оценката на риска на LAS за организмите в утайка с анаеробни условия и в почвите посредством извършването на нови изследвания на токсичността на почвите, резултатът от които ще бъде отбелязан в актуализирани доклади на ERASM (2006 г.) и HERA (2007 г.).

По време на заседанието на работната група през ноември 2007 г. ERASM/CESIO представиха наскоро проведени проучвания на биоразградимостта на повърхностноактивни вещества в анаеробни условия. Беше предоставена нова информация, публикувана в международни издания, за екотоксичността в почвите и оценка на риска от наличие на LAS в утайките, което значително повлия върху оценката на риска. ERASM подчерта, че тъй като стойността на PNEC_почва за наличие на LAS е променена от 4,6 на 35 mg/kg поради нови данни за екотоксичност, новото съотношение PEC/PNEC (намалено с фактор 7) показва значително по-нисък риск за околната среда поради наличието LAS в утайка с анаеробни условия. ERASM подчерта, че тъй като преразгледаната детерминистична и вероятна оценка на риска не доказа наличие на риск от LAS при всички негови стойности в утайката, видове почва и типични варианти за изхвърляне, не са необходими регулаторни гранични стойности за LAS в утайката.

ERASM също така заключи следното:

• 
  според новите доклади за оценката на риска опазването на околната среда е обезпечено, при условие че лесно биоразградимите повърхностноактивни вещества, както се изисква в Регламент (ЕО) № 648/2004, се обработват в аеробни условия в пречиствателни станции за отпадъчни води. Заетите в промишлеността на детергенти и повърхностноактивни вещества изразяват съгласие с твърдението на SCHER, че „изискването за лесно и цялостно биоразграждане в анаеробни условия само по себе си не се смята за ефективна мярка за опазване на околната среда.“;
  
• 
  няма данни за наличие на връзка между (липсата на) биоразградимост в анаеробни условия и екологичните проблеми. Бързото биоразграждане в аеробни условия е от значение за гарантирането на неналичие на риск за околната среда.
  

ERASM изразява несъгласие със заключенията на SCHER по отношение на резултатите от оценката на риска на LAS за съставките на почвата. ERASM все още смята, че стойността на PNEC от 35 mg/kg в доклада на HERA е правилната по отношение на въздействието на LAS върху почвата като съставка на околната среда. И все пак ERASM признава, че повдигнатият от SCHER въпрос по отношение на това дали наличието на LAS в почвата има отражение върху намаляването на стойностите на желязото в почвата следва да бъде разгледан в повече подробности в проучвания, които обхващат по-дълъг период от време.

През февруари 2009 г. CESIO/ERASM информираха Комисията за инициативата си да предприемат още проучвания с цел:

- да се разработи подобрен метод за измерване на биоразграждането в анаеробни условия в котел за утайки и

- да се направи оценка на разграждането на LAS в седименти и да се прегледат научните данни с цел точна оценка на стойността на PEC за LAS.

Представителите на промишлеността ще представят резултата от проучването си на следващото заседание на работната група по детергентите и ако е необходимо, от SCHER може отново да се изиска становище.

Комисията е предприела някои стъпки за създаването на основа от познания, достатъчни за прегледа на биоразграждането на повърхностноактивните вещества в анаеробни условия, както се изисква по член 16, параграф 2 от Регламент 648/2004.

Резултатите от проведено през 2003 г. проучване на биоразграждането в анаеробни условия, поръчано от Комисията на външен консултант, заедно с констатациите от проучвания на оценката на рисковете за основни повърхностноактивни вещества, проведени от промишлеността през 2007 г. на доброволни начала, и резултатът от оценката на SCHER за тях бяха обсъждани с представители на държавите-членки и асоциации от промишлеността на редица заседания на работната група по детергентите.

След системна оценка на рисковете от наличието на неповърхностноактивни вещества в различни компоненти с анаеробни условия бе направено заключението, че за разлика от неблагоприятното въздействие, наблюдавано при отсъствието на разграждане в аеробни условия, липсата на разграждане в анаеробни условия не изглежда свързана с очевиден риск за въпросните компоненти на околната среда. Следователно може да се направи заключението, че биоразграждането в анаеробни условия не следва да се използва като допълнителен критерий за допустимостта/недопустимостта по отношение на околната среда на повърхностноактивни вещества като LAS, които са лесно биоразградими в аеробни условия.

По отношение на скорошните данни за токсичността на LAS в земята, която води до повишено ниво на PNEC_почва (което от своя страна намалява съотношението PEC/PNEC, като така се намалява прогнозираният риск от LAS за околната среда в утайка и почва с анаеробни условия), то те следва да бъдат по-добре обосновани, както се изисква от SCHER в становището му от 2008 г.

Следователно останалите притеснения са съсредоточени основно върху евентуалната токсичност на повърхностноактивните вещества, не толкова върху тяхната биоразградимост. Към настоящия момент обаче няма данни, които биха обосновали предприемането на законодателни мерки на равнище ЕС, като например регулаторни гранични стойности на LAS в утайката.