1. Предмет на макроикономиката – основни схващания и Подходи за анализ



Дата15.09.2016
Размер208.73 Kb.
1. Предмет на макроикономиката – основни схващания и

Подходи за анализ

1.Макроикономиката има за предмет националната икономика като цяло,както и взаимодействието между нейните основни сектори и съвкупни /агрегатни /величини.

1. Макроикономиката анализира и изучава поведението на :

а/ цялата икономика, в която всеки факт има смисъл и значение само като елемент от нейната цялостна структура.

б/отделните икономически сектори



  • Домакински

  • Производствен

  • Правителствен

  • Финансов

  • Външноикономически

в/ основните съвкупни променливи величини – БВП,БНП,потребление,спестяване,инвестиции,безработица,инфлация и т.н.

г/икономическите сектори и съвкупните величини и тяхното взаимодействие.Напр.между БНП и потреблението,инвестициите,заетостта и др.

2.Макроикономическата теория търси решение на четири основни групи проблеми:

а/ Растеж на БНП,съвкупно предлагане,съвкупно търсене,макроикономическо равновесие

б/ макроикономическа нестабилност – икономически цикли,безработица,инфлация, социално неравенство

в/ макроикономическо регулиране с помощта на фискалната,паричната и политиката на доходите.Целта е да се установи равновесие в икономиката.

г/ равновесие на външноикономическите отношения,включително на валутния пазар.

Обектите,които изразяват интересите на отделните индивиди и обществото като цяло ,и върху които се въздейства с различни икономически средства са: производството т.е. реалният сектор,заетостта,цените,външноикономическата сфера.

ІІ. Подходите за решаване на икономическите проблеми през различни периоди отразяват възгледите на теоретиците –икономисти .Най-известни и с най-голямо практическо значение са тези на икономистите – класици /Адам Смит/,кейнсианските и тоталитарни възгледи и съвременните подходи за функциониране на икономиката.

1.Класически подходи – в тях доминира микроикономиката над макроикономиката. Това е периодът от 70-те години на 18 век до 70-те години на 19 век,когато епохата на индустриализацията е била и епоха на икономически либерализъм.

а/ класиците са поставяли в основата на изследванията си природата на човека , в която са заложени личният интерес,свободата на действие,свободната игра на пазарните сили /търсене,предлагане,конкуренция,цени,печалба/,ненамеса на държавата в икономиката.

б/ според тях „невидимата ръка” на пазарните сили гарантира спонтанното

установяване на пазарно равновесие и осъществяване на интересите на хората.

в/ класиците подценяват проблема на макроикономическата нестабилност.

2.Тоталитарни и кейнсиански възгледи – в тях доминира макроикономиката над микроикономиката. Това е периодът от края на 19 век насам.Става модерна тезата за регулираната икономика. Големите компании и масовото производство оставят на заден план класическите виждания за икономиката.

а/индустриализацията поражда въпроса за социалното неравенство.Разраства се държавният сектор,засилва се стремежът към колективизъм ,държавата командва икономиката,появява се тоталитаризмът. В „командваната” икономика няма място за свободна дейност на икономическите единици.

б/ Кейнс и последователите му разработват теза, според която държавата контролира икономиката,а не я управлява,а свободното гражданско общество - контролира държавата.

Кейнс отрича класическата теза за самоуправляващата се икономика, но не отхвърля свободно- пазарните сили. Тъй като кейнсианството съчетава интересите на бизнеса и труда, а държавата да се явява само да ги допълва и коригира със своята политика ,неговата теория поставя в основата на икономическия анализ не микро-, а макроикономиката.Тя заема водещо място.

в/съвременната икономическа теория се опитва да съчетае либерално- класическия възглед за поведението на микроикономическите единици изграждащи макроикономиката на обществото, с възгледа за макроикономиката като съвкупност от тяхното поведение. Сега пред света е алтелнативата на отвореното пост-модерно общество.

2 Цели и инструменти на макроикономическия анализ

І. Цели


1.Основна цел на всяка икономика е постгане на висок и устойчив темп на растеж на обема на производството. Това означава добиване на повече блага,нарастване броя на работните места,нарастване на доходите, висок жизнен стандарт.

а/за измерване обема на производството най-важен е показателят БНП/брутен национален продукт/ в неговите две проявления :

-потенциален – той изразява най- благоприятния, оптимален обем на производство.Постига се при едновременното равновесие и на продуктовия и на трудовия пазар.

- текущ/фактически/ БНП - Той може да бъде равен, по-малък или по-голям от /потенциалния.

2постигане на високо равнище на заетостта е важна цел , изискваща да се постигне пълна заетост на икономически активното население. Тази цел има икономическо и социално значение – нарастване на доходите и жизнения стандарт,личностна реалзация и др.


  • Пълна заетост не означава 100% работещо, заето население. Това е заетосто, при която безработицата е на своето естествено равнище и трудовият пазар е балансиран.

3стабилност на цените и липса на инфлация

-цените са едни от най-важните инструменти на пазарната икономика.Те информират за тенденциите в икономиката. Чрез тях се преразпределят ресурсите между отраслите и икономическите агенти.Осигуряват възпроизводството на производствените фактори както и пазарно равновесие при ценова стабилност.

Стабилни цени означава гъвкави, свободно формиращи се, без наличие на инфлация.

4.Външноикономическа стабилност – равновесие внос- износ, стабилен валутен курс,уравновесен платежен баланс

ІІ. Инструменти за постигане на макроикономическите цели


  1. Свързани с фискалната политика- правителствени разходи,данъци,социални трансфери/пенсии, помощи и др/

а/правителствените разходи са елемент на съвкупните разходи. Чрез тях се постига кратковременно изменение на БНП.

б/данъците от една страна, ако се увеличават те ще намалят доходите и инвестициите и това ще свие съвкупното търсене и от това ще се свие и БНПт.е. ще се намали производството на блага.

От друга страна ако се намалят данъците ще се получи обратния процес.


  1. Свързани с паричната политика- използваните инструменти влияят върху ускоряването или забавянето на растежа на паричната маса, което влияе върху движението на лихвения процент, а той върху спестяванията и инвестициите.

  2. Политика на доходите - тя се нарича политика”заплати- цени”. Когато инфлацията стане галопираща или хипер инфлация, средствата за спирането й и за установяване на стабилни цени са ограничаване на паричната маса, свиване на производствените разходи,замразяване на заплатите. Резултатът от тези мерки е – повишава се лихвения%,съкращават се съвкупните разходи и р

  3. еалния БНП,намалява се безработицата, намалява се инфлацията.

3 Основни индикатори на равнището на съвкупното производство. БВП и БНП

І. Обемът на съвкупното производство отразява икономическата активност в страната.

1.Индикаторите, чрез които той се изразява са :съвкупен, междинен и краен продукт; БВП и БНП; национален доход/НД/;личен доход; разполагаем доход.

2.Индикаторите/факторите/ са част от съвкупното търсене и от съвкупното предлагане и от циркулационните потоци.

ІІ.Индикатори

1.СП/съвкупен продукт/ - той е най- общата единица за измерване „пулса” на икономическата активност в страната.

а/СП е потокът от всички изходни блага на системата на производството за една година, обхванати по техните пазарни стойности.

б/ СП има две изражения



  • Натурално – т.е. съвкупност от блага

  • Парично/стойностно/ -т.е. сума от пазарни стойности

в/ СП се разпада на две части, които са свързани със стадиите на

производството – МП/междинен продукт/ и КП/краен продукт/

т.е. СП = МП + КП

2.Междинни продукти – това са всички блага, които се използват за производство на други блага.

а/ имат само производствено предназначение

б/имат еднократно използване /суровини, материали, горива/

в/ те са носители на връзките между отраслите,защото са това, което те /отраслите/ вземат и дават по технологичната верига.

3.Крайни продукти – това са всички блага, които са напълно завършени и са предназначени за крайни потребители – домакинства,фирми,инвеститори,правителство и чуждестранни лица.

а/ крайният продукт /КП/ е по- малък по величина от СП, защото той е СП- МП или КП= СП –МП

б/ КП има две форми БВП и БНП

-продуктът е брутен, когато включва инвестициите за сметка както на печалбата, така и на амортизациите.

-нетният КП ,наричан още чист продукт, включва само инвестиции направени със средства от печалбата.

4.БВП/ брутен вътрешен продукт/-това е пазарната стойност на потока от крайни продукти, произведени на територията на страната от национални и чуждестранни фирми,които отиват за потребление, както в страната, така и извън нея.

а/пресмята се по признака „територия”

б/БВП е индикатор на вътрешната икономическа активност

в/ Нетен ВП = БВП-инвестициите за възстановяване на основния капитал т.е. за с/ка на амортизациите.

5. БНП –това е пазарната стойност на потока от крайни продукти,произведени от една страна в нея или в чужбина, с национални ресурси за 1 година.

а/ пресмята се по признака „собственост”

б/ в БНП/и в БВП/ не се включват МП, продуктите създадени през предходни години, операциите с финансови активи. Само БНП изключва произведеното от чуждестранни фирми в страната и прибавя продукта произведен от национални/наши/ фирми в чужбина.

Не се включват операциите с фин. Активи, защото те не увеличават активите т.е. капитала, а са само трансфер на съществуващи активи.

6.Национален доход- от една страна, той е чист доход, а от друга –е сума от доходите на лицата притежаващи производствени фактори.

а/ НД = ННП/нетен национален продукт/ - косвените данъци върху бизнеса –трансферните плащания на бизнеса +правителствените субсидии за бизнеса.

7.Личен доход - той се установява

а/ като сума от личните доходи от труд/ раб. Заплата – соц. Осиг./ или собственост

б/ или като от НД се извадят печалбите на бизнеса и вноските за соц.осигуряване.

8.Личен разполагаем доход = личен доход – данъчни и неданъчни плащания. От него се правят личните потребителски плащания и спестявания.



4 Подходи за измерване на БВП и БНП

1.Подход на доходите /ресурсно- доходен/

а/този подход анализира БНП/БВП/ като производство и съвкупни доходи.От тази гл.т.БНП е съвкупен поток от крайни продукти произведени в страната и в чужбина и оценени по пазарни стойности

б/ пазарната стойност на КП е добавената стойност, формирала се във всяка фаза на производството.

в/ добавената стойност може да се определи по 3 начина


  • Като разлика между пазарната стойност на фирмените продукти и пазарната стойност на употребените за производството им МП.

  • Като сбор от добавените стойности, формирани в различните отрасли

  • Като сума от доходите на доставчиците на фирмените ресурси, на които се разпада добавената стойност

2.Подход на разходите

а/БНП/БВП/ се схваща като съвкупни разходи. Установява се като се сумират разходите за покупка на крайни продукти от крайните потребители.

б/ компонентите на съвкупните разходи са :

-разходи на домакинствата за покупка на блага за лично потребление

- „ на фирмите за покупка на инвестиционни стоки

- „ на правителството за покупка на инвестиционни стоки и потребителски блага

- „ на чуждестранни потребители като нетен експорт /разликата между експорт и импорт/

5 Номинален, реален и потенциален продукт. Дефлатор на БНП

1.Номинален БНП – паричното му изражение в текущи цени

2.Реален БНП- физическият обем на продукта. Изразява се в различни блага, които са произведени и могат да се закупят.

3.Потенциален БНП –изразява максималните производствени възможности при пълно и ефективно използване на производствените фактори

4.Фактически БНП-пазарната стойност на действително/фактически/ произведените крайни продукти.

5.Дефлатор на БНП

-това е осреднен индекс на цените на благата влизащи в БНП през текущата година, изчислен срямо определена базисна година в %.

- на практика се изчислява като процентно отношение на номиналния към реалния БНП.

-функцията на дефлатора е да изчиства номиналния БНП от влиянието на текущите цени и да го трансформира в реален

6 Класическа концепция за функциониране на икономиката. Принципи и хипотези

І. Класическата икономическа теория възниква през 17-18 век в условията на възникване и развитие на капитализма.Налага се философията на индивидуализма и свободата като върховна ценност.

1.Главен обект на изследване е сферата на производството и производствената ефективност.

2.Заимстват се методи от природните науки и се откриват обективни закони за естествения ред в обществото.

ІІ. Класицизмът в икономическата теория осъществява икономическия анализ въз основа на следните основни принципи:


  1. Личен интерес и свободна инициатива на икономическия човек. Този интерес е изходен пункт на икономическия анализ на А.Смит, Д. Рикардо,Жан Батист Сей и др.

  2. Свободен избор в сферата на производството, размяната и потреблението.

  3. Частна собственост, която се смята за естествена необходимост на човека и на неговото благоденствие, смята се за икономическа основа на всички други човешки права и свободи.

  4. Пазар и свободна конкуренция . Те са двигател на технологичния и икономически прогрес. Те са фактор, позволяващ икономиката да функционира на равнището на своя потенциал.

  5. Антимонополизъм и ненамеса на държавата в икономиката.

ІІІ. Хипотези за функциониране на икономиката.

1.За естествените/обективни закони/ - класиците считат,че:

а/ те стоят в основата на функционирането на икономиката

б/действието им спонтанно създава естествен ред в икономиката и обществото,постига се общият интерес и нарастване на общественото благосъстояние.

в/те не противоречат на принципите.

2. За „невидимата ръка” на пазара. Тази хипотеза е развита от Адам Смит.Същността й се състои в следното :

а/приема се, че това, което „напътства”хората когато преследват личните си интереси, е пазарната информация


  • Тя е резултат от пазарно – конкурентните сили, чиято „невидима ръка” спонтанно регулира поведението на икономическите субекти в съответствие с общия интерес, което означава ,че без значение, че всеки е независим и свободен въз основа на частната собственост, никой не може да диктува своите условия

За равнището на цените, за равнището на заплатите,за равнището на печалбите и др. Те са функция на пазара и отразяват степента в която личните интереси съответстват на законите на развитието.

б/”невидимата ръка” на пазара е само механизъм за реализиране на изискванията на естествените закони.

3. В рамките на дълъг период от време икономиката фунционира на равнището на своя потенциал, при пълна заетост. При това положение

а/реалният БНП съвпада с потенциалния.Това означава, че няма икономически кризи,няма недопотребление или свръхпроизводство.

Виждането на класиците е,че съвкупното предлагане само си създава адекватно съвкупно търсене чрез доходите.

Следователно/според тях/ нито съвкупното търсене може да е по- малко от съвкупното предлагане ,съвпадащо с потенциала и да има криза на недопотребление, нито съвкупното предлагане може да е по- голямо от съвкупното търсене и да има криза на свръхпроизводство.

Икономиката е в равновесие в условия на оптималност.

Въз основа на хипотезите, класиците стигат до извода, че икономиката сама, автоматично, без намесата на държавата поддържа своето равновесие.



7 Същност и детерминанти на съвкупното предлагане

І.Дефиницията за съвкупното предлагане има абстрактен характер, поради което са наложителни следните уточнения

1.Да се разграничава планираното от осъщественото съвкупно предлаганет.е. желаното от действителното

2. Да се имат предвид двата варианта – съвкупно предлагане при „ затворена „ икономика и съвкупно предлагане при „отворена” икономика, защото вносът увеличава предлагането, а износът го намалява.

3. Да се разграничава съвкупното предлагане от съвкупното производство.

а/ когато действителните пазарни цени са по- високи от очакваните съвкупното предлагане може да превиши обема на съвкупното производство за сметка на намалението на стоковите запаси, част/или целите/ от които се изнасят на пазара.

б/ когато действителните пазарни цени са по- ниски от очакваните , съвкупното предлагане е по- малко от съвкупното производство, а стоковите запаси се увеличават.

Изменението на стоковите запаси води до промяна в обема на производството. Това се отразява пряко върху величината на БНП/БВП/.

4.Влияейки върху размера на стоковите запаси и равнището на производството, съвкупното предлагане се отразява и върху равнището на заетостта и безработицата.

Тъй като факторите на съвкупното предлагане същевременно са фактори,влияещи върху равнището на БНП, заетостта и безработицата, класиците поставят ударението върху съвкупното предлагане при икономическия анализ. Според тях величината на БНП зависи от съвкупното предлагане, а не от съвкупното търсене, защото зад всяко от тях стоят различни фактори.Търсенето влияе върху цените, а не върху обема на производството.

Когато СТ е по –голямо от СПр. Цените растат и това води до появата на инфлация, когато СТ е по- малко от предлагането цените се понижават и това води до обратния процес – дефлация.Това е не по- малко вредно за икономиката, която не може да възстанови разходите си и да реализира печалба.

ІІ. Детерминанти /Фактори/

1.Детерминанти с краткосрочен характер

а/ пазарните условия- равнище на цените, поглъщаемост на вътрешния и международния пазар,пазарна информация

б/очакванията на бизнеса- те в основната си част са свързани с фазите на икономическия цикъл

в/ икономическата политика – данъци,социални придобивки,минимална работна заплата, вносно- износна политика и др.

2.Дългосрочно действащи детерминанти/фактори/ върху съвкупното предлагане

а/ количество и качество на производствените ресурси – численост на икономически активното население, квалификация и професионална структура, обем и качество на суровините и материалите, обем и структура на брутните инвестиции

б/ ефективност на използване на разполагаемите ресурси – интензивност и производителност на труда и на използването на производствения апарат, икономии на каппиталови ресурси, организация на труда, производството и управлението

в/ равнище на цените на ресурсите – работна заплата, цена на земята,капитала и др.



8 Кейнсианска концепция за функциониране на икономиката. Роля и компоненти на съвкупното търсене

І.Концепцията на Кейнс за функциониране на икономика е разработена в две части-1-ва критика на основни хипотези класицизма и 2-ра –механизъм за функциониране на съвременната икономика.

1. Критика на класицизма – през 30-те години на 20 век капитализмът преживява най- дълбоката и продължителна икономическа криза. Установява се нова микро- и макро- икономическа ситуация- стопански упадък,масова безработица,свито съвкупно производство.

Законът на Сей,според който съвкупното предлагане само си създавасъответстващо му съвкупно търсене е отхвърлен от Кейнс,който посочва две причини поради, които описаният от класиците механизъм не работи:

Първо- погрешно е да се залага на лихвения % като инструмент за балансиране на спестяванията и инвестициите,защото зад тях стоят различни фактори:

а/ хората спестяват не толкова в зависимост от лихвата,колкото от равнището на доходите си.

б/инвестициите се влияят предимно от очакваната възвръщаемост. Кризата ще се задълбочи, ако очакванията са песимистични, дори лихвеният % да е много нисък и инвестициите да са изгодни, пак няма да се инвестира, ако няма кой да купува.

Второ- Цените и заплатите са изгубили своята гъвкавост. Станали са нееластични в нисходящо направление, не падат,както би трябвало да стане при депресия. Това е резултат от факта, че мощните синдикати са сключили договори с работодателите за равнището на работните заплати.

Големи компании държат на квалифицираните си работници,а се освобождават от неквалифицираните.Цените и заплатите не падат, но безработицата расте както и неизползваните производствени мощности. При това положение икономиката не може да се върне към състояние на пълна заетост.

Ако се допусне твърдението на класиците,че цените и заплатите са гъвкви, понижаването им пак не би довело до пълна заетост, защото намаляването на съвкупните доходи свива съвкупното търсене. В резултат на това се свива и съвкупното предлагане. Още повече се намаляват доходите и расте безработицата.

ІІ.Роля на съвкупното търсене-


  1. Като резултат от анализа Кейнс прави извод, че пазарът повече не е в състояние автоматично да установява равновесие и пълна заетост. Според него това може да стане, чрезмеханизма на съвкупното търсене,което определя адекватно на себе си съвкупно предлагане.

  2. Хипотезата на Кейнс е, че щом съвкупното търсене определя съвкупно предлагане, става възможно макроикономическото равновесие да се установява не само когато БНП е на равнището на потенциала, а и когато е под или над него т.е. и при безработица и при инфлация.

3.Компонентите на съвкупното търсене т.е. на съвкупните разходи са – разходи за лична консумация - С

- инвестиции на фирмите - I

-правителствени покупки - G

-нетен експорт - N exp

Съвкупните разходи/АЕ/ = C + I + G + N exp.

4.При анализа Кейнс прилага метода на абстракцията и прави изследванията си при

а/”затворена „икономика само с частен сектор , без външна търговия – тогава съвкупните разходи ще включват само лични и инвестиционни разходи т.е. АЕ = С +І

б/”затворена” икономика , но с частен и публичен сектор,съвкупните разходи ще включват лични разходи,инвестиционни р-ди и правителствените покупки т.е.

АЕ = ( C + I ) + G т.е. брутният продукт ще бъде равен на съвкупните разходи У= АЕ

в/ „отворена” към външните пазари и е смесена икономиката, съвкупните разходи ще включват и нетния експорт АЕ = ( C + I + G ) + N exp.

5. Кейнсианската концепция има традиционен и съвременен вариант

а/ традиционен вариант-при него цените са постоянни, което довежда до това, че ако расте съвкупното търсене,ще расте и реалният БНП.

Става възможно да се постигне макроикономическо равновесие и без да е налице пълна заетост.

б/ модерен/ съвременен/ вариант – той допуска, че с приближаването на потенциалния продукт, ресурсите стават по- ограничени,цените започват да растат.В резултат на това съвкупното търсене нараства, растат цените, расте и реалният БНП.

С достигане равнището на потенциала, увеличеното съвкупно търсене предизвиква увеличение само на цените и следователно само на номиналния БНП т. е. На номиналните доходи.

Безработицата намалява, но възниква инфлация. Съвкупното търсене е променливо и предизвиква нестабилност в икономиката.Според Кейнс е необходима намесата на държавата.



9 Инвестиции и съвкупно търсене

І.Инвестициите са втори важен елемент на съвкупните разходи и съвкупното търсене.Това са разходи за брутно формиране н капитала.

1.Под понятието инвестиции / или бр. Формиране на капитала/се разбира потокът от разходи за дълготрайни активи и за попълване на материалните запаси с цел бъдещи изгоди. Това са вложения в сгради, земи, машини, оборудване ,суровини, материали и др.

а/ инвестициите са елемент от разходната структура на БНП и изразяват процеса на капиталообразуване.

б/ в инвестициите не се включват финансови трансакции и покупка на облигации.

в/ инвестиции се правят на три равнища



  • Домакинства

  • Фирми / 2/3 от всички инвестиции/

  • Държавата

ІІ. Видове инвестиции

1.Брутни инвестиции за една година – това е сумата на чистите инвестиции и годишната амортизация на основния капитал.

2. Чисти инвестиции – те са разходи за сметка на печалбата. Реално те увеличават съществуващия производствен потенциал. Могат да имат

- положителен размер когато служат за разширяване на производството.

- нулев размер, когато осигуряват постоянен мащаб на производството

- отрицателен размер, когато става дезинвестиране на икономиката

Чисти инвестиции= Брутни инвестиции – амортизациите

3.Планирани инвестиции – те са формирани въз основа на предвидени изменения на капиталовия и продуктовия пазар.

4.Непланирани – предизвикани са от положителни промени в съвкупното търсене и чрез него – в производството.

5. От гл.т. на влиянието им върху икономическия растеж, заетостта, производителността и др. Инвестициите биват

а/за повишаване капацитета на производството или за повишаване производителността на производствените разходи


  • При добра конюнктура се предпочитат инвестиции за повишаване капацитета и оттук – на търговския оборот.

  • При силно нарастване на работната заплата и социалните плащания в производствени те разходи се предпочитат инвестиции увеличаващи производителността. Те са алтернатива на инвестициите за капацитета.

  • б/ за експанзия или защита- прилагат се при възможност за завоюване на нови пазари, при кризисни смущения и необходимост от увеличение на разходите за реклама и др.

  • в/за тактически или за стратегически цели – за придобиване на бъдещи пазарни конкурентни позиции

ІІІ.Източници вна инвестиции

  1. Вътрешни- свързани са с БНП,затова нормата им се изчислява като процентно отношение на инвестициите в стойност и БНП в ст/ст.

  • БНП е източник на инвестиции само в частта представляваща спестяване

  • а/ при домакинствата спестяването превишава инвестиционните потребности и те имат свободни финансови ресурси

  • б/ при фирмите инвестиционните потребности са по- големи от спестяванията им и затова те имат финансови нужди.

  • в/ държавата спестява под формата на данъци, такси, мита и др.

Фундаментален проблем на равновесието на икономиката е равенството между спестяване и инвестиции

  • Ако спестяването е повече от инвестициите , това води до рецесия.

  • Ако спестяването е по- малко от инвестициите- това води до инфлация.

2.Външни източници – чужди капитали, заеми и др.

ІV. Детерминанти и функции на инвестициите



  1. На микроравнище те се влияят от

-очакваните продажби

- очакваните печалби

- очакваният лихвен %

- степента на риск на инвестицията

- цените на ресурсите

- технологичните изменения

- законовите ограничения и др.

2. На макро равнище инвестициите зависят от

- съотношението между съвкупното търсене и съвкупното предлагане

- бюджетния дефицит

- разпадането на дохода на част за спестяване и част за потребление

- политическата стабилност и др.

3. При избор на инвестиционен проект, решаващо значение има пределната производителност на факторите

- ако дадена инвестиция в капитал носи Х лв., а в работна сила – У лв доход изборът следва да бъде

- при Х > У- разумно е да се инвестира в капитал

- при Х < У – разумно е да се инвестира в работна сила

- при Х = У е постигнат оптимумът на използване на ресурсите.

10 Макроикономическо равновесие

І.В икономиката под равновесие се разбира положение, при което противостоящи сили определящи поведението на някаква променлива величена, са равни една на друга през даден период и не оказват натиск за промяна.

1.Макроикономическо равновесие е такова състояние на икономиката, при което не съществува тенденция към изменение на обема на националното производство, доколкото силите/ съвкупно търсене и съвкупно предлагане/ от които то зависи, взаимно се неутрализират и не оказват натиск за промяна.Интересите на купувачите и на продавачите са еднакво защитени.

2.Видове равновесие

а/ статично – налице е когато стойността на БНП е постоянна

динамично – когато се променя

б/ краткосрочно-


  • Когато се установи под потенциалния продукт- се появява безработица

  • Когато се установи над нивото на потенциала – възниква инфлация

Дългосрочно – формира се в резултат на промени в съвкупното търсене и съвкупното предлагане, но и в двата случая на равнището на потенциалния продукт.

в/частично равновесие – на конкретен пазар

общо – на няколко или на всички пазари / стоков,финансов, трудов и др./

ІІ. Мултипликатор и акселератор



  1. Мултипликаторът е числов коефициент, който показва в каква степен повишението или намалението на даден разход увеличава или намалява равнището на БНП в един бъдещ период.

а/ величината на мултипликатора е в права зависимост спрямо пределната склонност към потребление и обратна спрямо пределната склонност към спестяване.

2 Акселераторът е числов коефициент, който показва с колко нарастват чистите инвестиции, ако БНП нарасне с определена величина.

Зависимостта между тях е права.

Процесът на мултипликатора и процесът на акселератора се комбинират в един общ процес наречен мултипликаторно- акселераторен процес или осцилатор. Той е модел, който ги комбинира за да определи равнището на БНП в един следващ период

Парадокс на спестяването – той се изразява в това , че увеличаването на домакинските спестявания води до намаляване на съвкупното спестяване в икономиката.

Той може да бъде решен като спестяването се превърне в добавъчни инвестиции.





База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница