Основни понятия и величини в макроикономиката. Измерване

K(t +Δt) = K(t) + I(t) – δK(t);

• 
  труд (предлаган или използван) и съответно измерван с неговата цена (обикновено наричана заплата, надница или най-общо трудово възнаграждение). Трудът се измерва с вложените в производството часове n, трудовото възнаграждение – с парите w за единица време;
  
• 
  операции за преразпределение (събиране на приходи от капитал, събиране на данъци, реализиране на социално подпомагане, на осигуряване и т.н.). Описват се с потока от приходи R или от извършените трансфери (изплащане) Т, в зависимост от това коя страна на процеса се счита за по-съществена;
  
• 
  финансови операции (ефектите от които се изразяват изключително в пари и водят в рамките на един период до ефекти, които напълно се балансират, защото на всяка операция съответства операция с противоположен ефект)
  

Преди да направим преглед на основните понятия в макроикономиката ще отбележим, че съществува система за национално счетоводство, известна като Система от национални сметки (SNA), възприета от основни международни организации, която дава възможност да се получава адекватна макроикономическа информация от различните държави. Първата версия на SNA е публикувана през 1968г. (United nations, Statistical office, A System of National Accounts, New York, UN,1968). Сега вече съществува коригирана версия (System of National Accounts, Brussels, CEC, IMF, OECED,UN and WB, 1993), която за краткост ще цитираме като SNA(2).²

За целите на макроикономическия анализ, както и за осигуряване на възможност за сравняване на икономическите резултати в различни моменти от времето или между различни държави, икономическите агенти се обединяват в пет големи групи (основни икономически сектори):

1. Домакинства: продават земя, труд и капитал на съответните пазари за фактори на производство и купуват стоки и услуги на стоковия пазар. Възможно е обаче да бъдат и производители като образуват или притежават фирми (предприятия). Домакинствата сами вземат решение относно обема на своето потребление или спестяване, както и за начина на разпределение на наличните си финансови средства (пари, бонове, акции; вж. гл. 2). Под домакинство се разбира обикновено едно семейство или група от обитатели на едно жилище или отделен индивид. В съответните нормативни документи се разпределят в отделни категории (напр. земеделци, наемни работници, служащи, упражняващи свободни професии, военни и т.н.).

2. Нефинансови предприятия. Купуват фактори за производство (земя, труд, капитал) и произвеждат блага за стоковия пазар. Те вземат решения относно производството, цените, наемането на работна сила, инвестирането, избор на технология и т.н. с цел да максимизират своята печалба.

3. Финансов сектор. Осигурява всички услуги, свързани с финансово посредничество. Това са търговските банки, различни асоциации за кредитиране, спестяване или осигуряване, пенсионни фондове и др.

4. Правителство (държавен сектор). Регулира всички дейности, като създава законова и нормативна база. Осигурява някои обществени блага като образование, инфраструктура, сигурност (армия и полиция), събира данъци, осъществява социално подпомагане, взема решение за обема и състава на държавните разходи.

5. Външен сектор. Това са икономическите агенти, които не принадлежат към икономиката на страната (независимо от това дали са на нейна територия или са разположени извън нея).

За да въведем основните агрегирани величини, които се използват в макроикономиката, трябва да уточним видовете стоки и да въведем едно основно понятие, свързано с тях. Съществуват стоки, предназначени за директно потребление (крайни продукти), а също и такива, които се използват за производството на други стоки (междинни продукти). Например кравето мляко е краен продукт, когато се консумира направо, а ако е изходна суровина за производство на сирене – междинен. Ясно е, че ако се интересуваме от икономическата активност на фермера трябва да избегнем двойното отчитане на млякото, вложено в сиренето, т. е. да не считаме, че производството на последното започва с производството на необходимото мляко.

Пример: Произведени са 100 л. мляко, които се продават по 0.50лв./л. Ако от 50 л. са произведени 20кг. сирене по 4 лв./кг., то икономическата активност на производителя се измерва със сумата

100 х 0.50 + (20 х 4-50 х 0.50) = 105лв.

Ако в това производство участват двама души, които поотделно произвеждат мляко и сирене, то активността на производителя на млякото е 100 х 0.50 = 50 лв., а на производителя на сирене

(20 х 4 – 50 х 0.50) = 55 лв.(а не 20 х 4 = 80 лв.). Разбира се сумата от двата ефекта е отново 105 лв.

Последният пример показва, че използването на понятието брутна продукция, представляващо сумата от стойностите на всички блага, произведени в икономиката за определен период от време (крайни или не) и продадени на потребителите (в горния пример брутната продукция е 50+ 80 = 130 лв.), може да бъде подвеждащо. Поради това се въвежда понятието “добавена стойност”.

Добавена стойност (за дадено производство) се нарича разликата между стойността на произведената стока и сумата от вложените в производството й междинни продукти.

Брутен вътрешен продукт (БВП)³ е сумата от добавените стойности, създадени от всички икономически агенти в националната икономика за определен период (обикновено една година). С други думи БВП е сумата от стойностите на всички крайни стоки и услуги. Ако можеше да се оцени и обезценяването (амортизацията) на капитала (ОК) в разглежданата година, тогава бихме получили чистия (нетен) вътрешен продукт:

НВП = БВП – ОК

Тъй като в рамките на националната икономика това е трудно да се отчете, и по-нататък разглеждаме брутни величини.

При пресмятане на БВП се използват пазарните цени на стоките в съответния период. Понеже последните включват някои косвени данъци, това не е цената, получавана от продавача на стоката. Разликата между пазарната цена и косвените данъци, акцизи и т.н. представлява чистата цена (базисна цена) на стоката т.е. за необходимите фактори за производство. Въпреки че би било по-точно при изчисляването на БВП да се използват последните, това би усложнило значително нещата, защото чистата цена се определя след субективна оценка. Същевременно трябва да се изтъкнат някои трудности при пресмятане на БВП чрез пазарни цени. Трудно е в тази схема да се включи трудът в домакинството, предназначен за самото домакинство или трудът на полицията или държавната бюрокрация. За това някои от тези дейности се пропускат, а други се оценяват по цената на вложените фактори. (Напр. заплатите на държавните служители се приемат като оценка за създадените от тях услуги, т. е. като техния принос към БВП). Друга съществена трудност при използване на БВП като универсален измерител на икономическата активност в страната е невъзможността изцяло да се включат в него резултатите от т.н. сенчеста (сива) икономика, която не се проявява открито. Обикновено нейният обем се оценява по косвени данни между 5 и 30% от БВП.⁴

Съществува една принципна трудност за пресмятане на въведените величини – промяната на цените с течение на времето. Това налага разглеждането фактически на две отделни понятия – номинален и реален БВП. Първият се пресмята с помощта на цените през съответната година, а вторият – чрез цените от избрана (базисна) година. За това реалният БВП отчита истинския (физически) обем на получените икономически резултати.

pa.ao + pb.bo и (ра +Δа)a1 + (рb+Δb)b1

Ако година 0 е взета за базисна, реалният БП през година 1 ще бъде

paa1 + pbb1, т. е. нарастването на реалния БП е pa(a1 – ao) + pb(b1 – bo), докато на номиналния то е [pa(a1 – ao) + pb(b1 – bo)] + [Δа.a1 + Δb.b1] . Очевидно е, че второто събираемо не е в резултат на икономическа активност, а само последица от нарастването на цените.

Описаната схема за изчисляване на БВП се натъква и на следните проблеми:

• 
  възможно е в базисната година да няма изобщо производство (а значи и съответни цени) на някои продукти, появили се по-късно;
  
• 
  възможно е качеството на някои стоки значително да се променя (напр. на компютрите се подобрява и едновременно с това цената им пада), което прави трудно сравняването им в различни години.
  

където pi,b, pi,T са базисните и текущите цени, а Qi,T - количеството от i-тата стока за текущата година. Сумирането е по индекса i. Тогава (D - 1)х100% е мярка за увеличението (в проценти) на цените (т.е. на инфлацията) в рамките на цялата икономика за периода от базисната година до текущата.

Ще отбележим, че дефлаторът не е единствения ценови индекс, използван в макроикономиката.

Индекс на потребителските цени (ИПЦ, CPI) измерва средните разходи на типично домакинство и представлява сумата от разходите за стоките от определен списък (“потребителска кошница”), при това взети в определени количества:

където отново индексът “b” означава “базисен” (цена, количество), а “Т” – текущ. Да отбележим, че подобен индекс, използващ базисни количества от купуваните стоки, се нарича индекс на Laspeyres, докато в дефлатора (индекс на Paasche) се използват променливи количества Qi,T . Освен това БВП, и следователно дефлаторът, се пресмята само въз основа на стоки, произведени от националната икономика (т.е. стоките от внос не се вземат предвид). От своя страна ИПЦ включва вносни стоки, но по принцип се пресмята на базата на много по-малко стоки и то само такива, които се потребяват от домакинствата. Това го прави сравнително обективна мярка за оценка на стандарт.

Ако използваме всички потребени крайни стоки (в реални, а не базисни количества), съответният индекс на Paasche се нарича дефлатор на потреблението и представлява алтернатива на ИПЦ за измерване на жизнения стандарт.

Подобно на ИПЦ се пресмята индекс на цени на производителя (ИЦП, PPI), при който вместо пазарните цени, валидни за крайния потребител, се използват цените “на едро” (т.е. цените на производителя). По същество последният индекс отчита промените в цените на суровините и на междинните продукти, което го прави добър индикатор за предстояща инфлация.

С БВП е свързано понятието брутен национален доход (БНД, GNI), отчитащ и чистия (нетен) поток Yf от доходи от фактори на производство в чужбина:

GNI = GDP + Yf ,

където Yf е разликата от доходите съответно на националните и на външните икономически агенти напр. от дивиденти от преки инвестиции, ренти, трудови възнаграждения на мигриращи и сезонни работници и т.н. В системата SNA(1) БНД е наричан брутен национален продукт (БНП).

В системата SNA(2) се въвежда и понятието брутен национален разполагаем доход (БНРД, GNDI), който представлява сумата от БНД и нетния поток Trf от всички останали трансфери от чужбина (наследства, стипендии, помощи и т.н.) минус направените от националната икономика трансфери за чужбина:

GNDI = GNI + Trf.

Разликата между БНРД и потреблението С на крайни продукти се нарича брутно национално спестяване, което обикновено се означава с буквата S :

S = GNDI – С .

Понякога се използва и понятието брутно вътрешно спестяване, дефинирано като S – Trf – Yf . Разбира се, ако се абстрахираме от външните икономически агенти и разглеждаме затворена икономика, двете понятия за спестяване съвпадат.

С цел да въведем някои необходими означения ще отбележим, че в икономиката се разглеждат два основни сектора - частен, получен чрез обединяване на частните агенти в икономиката, и държавен сектор (осигуряващ описаните по-горе услуги), който обаче не включва предприятия в обичайния смисъл на думата. Съответните величини за двата сектора се означават с индексите p (private) и g (government). Напр. брутното частно спестяване Sр = GNDIр – Ср, брутното частно инвестиране Ip и т.н.

В SNA(2) се въвежда величина абсорбция А, за която по дефиниция имаме

А = С + І;

съответно Ар = Ср + Ір, Ag = Cg + Ig.

Ще завършим този преглед на основните макроикономически величини с понятия, свързани с трудовия пазар. Под работна сила се разбира съвкупността от всички индивиди от определен възрастов интервал (напр. между 16 години и пенсионна възраст), които могат да работят и търсят работа. Онези от тях, които нямат редовна работа, се наричат незаети или безработни. Техният процент, като част от цялата работна сила, се нарича процент на безработица:

В заключение ще дадем идея как практически се прави количествена оценка на величините, необходими за макроикономически анализ. Основен източник за пресмятане на макроикономическите агрегати са всевъзможните статистически данни, събирани главно от държавни учреждения.
1.2. Макроикономически схеми за функциониране на икономиката. Основни макроикономически тъждества.
Функционирането на икономиката като цяло се представя схематично с т.нар. кръгови диаграми, описващи потоците от стоки от една страна и от пари и други финансови инструменти от друга между различните пазари. По принцип се приема, че съществува баланс (равновесие) между разглежданите потоци, което се изразява с основните макроикономически тъждества (вж. по-долу).