1. Предмет. Обхват и методи на икономикса. Основни теоретични икономически модели
Изтегляне 0.76 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Паричният агрегат М
- Паричният агрегат L
| Паричният агрегат М0, наричан още монетарна база, обхваща само парите в обращение банкноти и монети извън банките. Това е валутата на една страна, към която следва да се прибавят и задължителните резерви, които централната банка държи като депозити от търговските банки.
Паричният агрегат М1, наричан още тесни пари, М1 обхваща М0 плюс пътническите чекове и всички видове депозити до поискване. Тесните пари най-много се доближават до дефиницията на парите, защото техните компоненти са възприети за универсално разменно средство и имат абсолютна или много висока ликвидност. Компонентите, които допълват следващите парични агрегати М2, М3 и L сами по себе си не са разменно средство, но могат сравнително лесно да се превърнат в такова, защото имат висока ликвидност. Паричният агрегат М2, наричан почти пари или квази пари, обхваща М1 плюс банковите депозити, спестовните влогове и взаимоспомагателните фондове. Паричният агрегат М3, наричан още широки пари, включва М2 плюс специални депозити (значително по-големи и по-дългосрочни от тези, които влизат в М2), както и дългосрочни заеми на клиенти на търговските банки и спестовните асоциации. Паричният агрегат L или супер широки пари обхваща М3 плюс краткосрочни държавни ценни книжа, облигации и банкови менителници. Централната банка е държавна финансова институция изцяло отговорна за провеждане на национална парична политика. Паричната политика е съвкупност от действия по контролиране на инфлацията и моделиране на икономическия цикъл чрез промяната на количеството пари в обращение и изменение на различните лихвени проценти. Централната банка (ЦБ) изпълнява много обслужващи и контролиращи функции: монополно право на парична емисия кредитор на правителството може да му дава заеми, съхранява държавния (валутния) резерв на страната, обслужва държавния бюджет определя кредитната политика, основния лихвен процент и разменния курс на националната валута контролира финансовата система на страната депозитните, договорните и инвестиционните учреждения Целта на провежданата от централната банка парична политика е да се поддържа вътрешна и външна стабилност на националната парична единица. За постигане на тази цел всяка ЦБ използва най-различни инструменти на паричната политика. Такъв важен инструмент са минималните задължителни резерви. Всички финансови посредници са длъжни да държат като резерв в ЦБ, определени от нея депозити. Обикновено тя определя задължителна за всички финансови посредници резервна норма в процент спрямо приеманите от тях депозити. Задължителната резервна норма може да е различна за отделните видове депозити. Чрез увеличаване на задължителните резерви ЦБ пряко може да намалява възможностите на финансовите посредници да дават кредити и обратно. Но намаляването на кредитите води до нарастване на лихвените проценти и оттам до намаляване на паричното предлагане. Друг инструмент е сконтовият процент. Това е лихвеният процент, по който ЦБ отпуска кредити на търговските банки. Чрез увеличаване на сконтовия процент тя може да оскъпи кредитите за търговските банки, което ще намали техните възможности да предоставят кредити и ще ги принуди да увеличават лихвените проценти. Обратно, ако сконтовият процент спадне, търговските банки ще заемат повече кредити и лихвените проценти ще имат тенденция към спадане. Сконтовият процент е ефективен инструмент на паричната политика само ако на финансовите посредници като цяло не им достигат резерви и те са принудени да заемат от ЦБ, а не помежду си. От своя страна ЦБ може да използва другите инструменти на паричната политика, за да контролира резервите им в желани граници. За осигуряване на необходимите на финансовите посредници средства ЦБ организира търгове за едномесечни междубанкови депозити, на които тя и останалите банки предоставят депозити на други банки. Друг, използван от ЦБ начин за финансиране на търговските банки са ломбардните кредити (кредити срещу залог). Много често използван от ЦБ инструмент са операциите на открития паричен пазар. Това са покупки или продажби на ДЦК: съкровищни бонове и държавни облигации от страна на ЦБ с цел да се въздейства върху паричното предлагане и лихвените проценти. Когато ЦБ продава ДЦК, търговските банки ги плащат със свои депозити и резерви, намаляват размера на отпусканите кредити и лихвените проценти нарастват. Обратно, щом ЦБ купува ДЦК тяхната цена се вдига, в портфейлите на търговските банки отиват допълнителни резерви и кредитните условия се облекчават. Посредством паричната политика ЦБ регулира и контролира предлагането на пари или количеството на парите. Изтегляне 0.76 Mb. Сподели с приятели:
|