1. Предмет. Обхват и методи на икономикса. Основни теоретични икономически модели
Фискална и парична политика при икономика на пълна заетост
Изтегляне 0.76 Mb.
|
| 23. Фискална и парична политика при икономика на пълна заетост
За определяне на съвкупното търсене в стопанството водеща роля играе фискалната политика. Тя заема важно място в макроикономическата политика от кейнсиански тип. Фискалната политика се провежда от правителсвото. Има относително гъвкав характер, защото ако постъпленията от данъци в бюджета не са достатъчни, правителството има възможност да въведе нови данъци или да съкрати някои от разходите си. Тази фискална политика се нарича още дискреционна. Един от основните стремежи на фискалната политика е да ограничава бюджетния дефицит. Целта и е да стабилизира равнището и колебанията на националния доход като ликвидира инфлационните и дефлационни разриви. Дефлационен разрив е недостига на съвкупно търсене спрямо онова равнище на доход, което съответства на пълната заетост. Фискалната политика, която ликвидира дефлационния разрив се нарича още експанзивна политика. Инфлационен разрив в икономиката има при излишък на съвкупното търсене спрямо равнището на дохода съответстващо на пълната заетост. При него има свръхнатоварване на ресурсите и икономиката е прегрята. Инструментите, които използва фискалната политика са данъците, държавните поръчки и трансферните платежи. Данъчната система има възможност да влияе на съвкупното търсене. Всяко намаляване на данъка върху дохода води до увеличаване на доходите, с които разполагат домакинствата. Данъчните облекчемия могат да доведат до увеличаване на домакинското потребление ( С ) и съответно на съвкупното търсене, но това не е фактор, който може да повлияе върху предлагането на производствените ресурси, както и върху равнището на реалното производство. Държавните поръчки имат малка възможност за влияние върху реалния брутен национален продукт.Ако тези поръчки намалеят това не би се отразило на предлагането на труд. Трансферните платежи са средствата, които правителството изплаща за социални осигуровки на нетрудоспособните, за държавно медицинско обслужване, пенсии за възрастните, помощи при безработица и т.н. Те също не могат да повлияят силно върху равнището на реалния доход. По време на криза доходите на населението, както и заетостта намаляват. Това от своя страна води до понижаване на данъците и увеличаване на помощите за безработни. Всичко това не може да намали драстично доходите, с които домакинствата разполагат и това поддържа потребителските разходи на едно определено ниво. В обратния случай на подем в икономиката разходите на потребителите се увеличават по- бавно, което успява да задържи съвкупното търсенена едно ниво, а стопанската дейност е по-стабилна. Едно развито стопанство се определя като „смесена икономика”, т.е. освен домакинствата и фирмите стопански субект е и правителството. То става част от потока на разходите и доходите, както и фактор за тяхното формиране. Правителството е един от най- големите производители, както и потребители на стоки и услуги. Правителствените разходи за стоки и услуги представляват правителствените ( държавни ) покупки ( поръчки ) заедно с трансферните платежи. Чрез правителствените разходи държавата се намесва в икономиката, с което може да оказва определено въздействие върху общото функциониране на пазара. Средствата, необходими на едно правителство за държавни поръчки и трансферни платежи се набавят от данъците и то най-вече от преките данъци. Така чрез възможността си да се намесва в икономиката павителството допълва и коригира пазара. Правителствената намеса в икономиката се налага при усложняване на икономическия живот и невъзможността на пазара да се справи или да вземе най-подходящите решения. По-принцип правителството се ангажира с обществено полезни неща като изграждане на инфраструктурата или разпространение на информацията, необходима за нормалното функциониране на всяко едно стопанство, също така правителството ограничава монополизацията на пазара, за да съществува свободната конкуренция. Правителството се превръща в много важен икономически субект, изпълнявайки трите си важни икономически функции: да осигурява общи икономически правила и закони; да поддържа заетостта и да контролира инфлацията; да осигурява производствата и дейностите, които са необходими за всички стопанства, но са неизгодни за частните производители. Правителствените покупки ( G ) наред с неправителствените съставляват Изтегляне 0.76 Mb. Сподели с приятели:
|