1 Тайните на аурата Т. Лобсанг Рампа
Изтегляне 0.97 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Какво да сторим когато нещата не вървят Свящ Александър
| ДВАДЕСЕТ И ОСМИ УРОК Много хора, ако не и повечето, си мислят, че трудът е нещо унизително. Но те се лъжат. В много цивилизации се прави разлика между "интелектуалния" и "ръчния" труд. Това е форма на снобизъм, която трябва да се унищожи, защото внася само раздори. Трудът, какъвто и да е - ръчен или умствен, облагородява човека без фалшив срам. В някои страни, за щастие, все по-рядко домакинската работа се зловиди. Смята се, че домакинята не бива нищо да прави или най-много да даде няколко заповеди, колкото да се види, че е царицата на дома. В античен Китай, всред така наречените висши класи, е било прието да се оставят дълги нокти. И то до такава степен, че трябвало да им се слагат златни калъфки, за да не се чупят. Смешно дългите нокти означавали, че притежателят им е дотолкова богат, че не върши нищо, дължината им показвала, че не е възможно да се труди и че си има слуги за всичко. В Тибет, преди идването на комунистите на власт, някои аристократи носеха дълги ръкави, които понякога висяха с по десет или двадесет сантиметра от китката. Това означаваше, че човекът, който носи такива дрехи, е богат и важен и че никак не се труди. Дългите ръкави припомняха това на онези, които рискуваха да го забравят. Подобни навици само вредят на истинската стойност на труда. Трудът е форма на дисциплина, на упражнение. Както вече отбелязахме, дисциплината е от първа необходимост, тя е тази, която прави войската силна, тя прави гражданина по-добър, докато един човек без дисциплина би мислил само за глупости. Казахме, че в Тибет има аристократи с дълги ръкави и с погрешни мисли върху труда, но става дума за ограничена класа от невежи. В манастирите, така наречените ламазри, напротив - правилото изисква всеки да се труди и често прочут молител трие пода или отнася отпадъците, които новопосветените са оставили. Това има за цел да внуши на обикновения молител, че нещата са временни на земята, че днешният просяк утре може да бъде принц, така както днешният цар утре може да бъде нещастник. Може би ще ни прекъснете и ще ни кажете, че няма такива царе, че даже и да са загубили трона, те не просят - и това е вярно, защото са сложили на сигурно място богатството си, но ние не си противоречим, защото става дума само за земния живот. Трудът, какъвто и да е - било ръчен или умствен, е винаги облагородяващ, никога не загрозява, не ви отнема нищо, когато е вършен с чисти мотиви, с намерението "да служите", да услужите на другите. Вместо да се възхищавате на богатите, които не правят нищо с десетте си пръста и командват слугите, често лошо платени, разбира се, трябва да ръкопляскаме на последните и да презираме грандамата, която е мързелива - защото "да служиш" е похвално. Напоследък присъствахме на една особено бурна дискусия между разгорещени духове по въпроса за месото. Ние лично смятаме, че ако някой иска да яде месо, той е свободен в избора си. Ако един вегетарианец не желае да яде месо, то той може да се храни с корени или с орехи и също има право на избор. Няма значение какъв ви е режимът на хранене, вие имате пълното право, при условие че не се опитвате да го наложите другиму! Човекът е всеядно животно и хубавите думи, тъй както хубавите дрехи, не могат да го променят. Човекът е животно и антропофагите биха ви го казали, ако познавате такива, че човешката плът има вкус на свинско месо. Толкова хора се държат като прасета, тъй че няма нищо чудно! Човекоядецът ще ви каже, че плътта на чернокожия има чудесен вкус на свинско филе, докато белият има вкус на гранясало. Така че ние ви съветваме да ядете месо, ако това ви доставя удоволствие. Ако обичате повече зеленчуците, корените или орехите, обядвайте и вечеряйте с тях. Но в никакъв случай и нито за момент не се опитвайте да налагате възгледите си на другите. Вегетарианците и привържениците на природата са особено отегчителни, като се опитват да налагат възгледите си другиму, сякаш по този начин гледат сами себе си да убедят. Явно е, че мнозина от тези индивиди, които ние считаме за луди, сами не знаят дали го правят за добро. Все се страхуват да не се "различават с нещо" и се отказват от вегетарианството, като видят, че другите ядат с удоволствие месо - затова се впускат в убийствени разговори. Непушачите са същите, особено ако са били големи пушачи. Те са сигурни, че са извършили истински подвиг, спирайки да пушат. Така те се чувстват толкова достойни, че не могат да понасят повече да гледат човек с цигара в уста. В действителност това е само въпрос на избор. Ако пушите по-малко, няма нищо лошо да ви се случи. Алкохолът обаче е опасно нещо, защото пиянството наранява астралното тяло. Ако все пак някоя личност държи да си пие, то засяга само нея. Дълбоко неправилно и лошо е да се използва убеждението като средство да се смени пътят на даден човек. Понеже говорим за проблема с месната храна, защото се убиват животни, да поговорим и за това. Някои твърдят, че не бива никога да убиваме, дори и мушица. Не бива никога да убиваме - било то вол или прасе, нито някое друго живо същество. В такъв случай ще се запитаме дали вършим голям грях, ако убием комара, който носи малария. Разрешено е също да се запитаме дали вършим престъпление по отношение на живите същества, против които се ваксинираме. Микробът или вирусът също са живи организми. Трябва ли тогава да убиваме бацила на туберкулозата или кълновете на рака? Големи грешници ли сме, ако търсим лекарство против грипа? Не бива да се прекалява, трябва преди всичко да сме разумни. Вегетарианците казват, че не бива да унищожаваме живота. Доста прибързано, защото, ако отскубнем една зелка, също рушим живот, който не сме способни да създадем. Ако изядем един картоф или една репичка, също унищожаваме живот, така че вегетарианецът, както и месоядният човек, унищожават живот. Тогава да бъдем разсъдливи и да се храним с месо, защото тялото ни има нужда, защото човекът е месоядно животно. Често пъти се изтъква фактът, че истинският будист не яде месо, но обикновено се забравя причината, че той просто няма пари да си го купи! Будизмът е религията на недоразвитите страни от Далечния изток. В Тибет например месото е лукс, който само най-богатите могат да си разрешат. Народът се храни със зеленчуци и цампа, при това зеленчуците са лукс. Монасите ядат само цампа и не познават нищо друго освен тази каша. Обаче основателите на религията, за да им е по-вкусно, са заложили като основна идеята, че яденето на месо е голям грях. Така народът, който няма пари да си купи месо, се чувства по-добър в принудителното си въздържание. Според нас много глупости бяха казани във връзка с това. Щом обичате месото, яжте си пържолата. Ако вегетарианецът обича да дъвче стрък целина, да го прави, само да не се налага на другите. Получаваме огромна кореспонденция, писма, в които отчаяни хора ни пишат, че еди-кой си е в голяма нужда, че му са |