Липсата на вода — предпоставка за хипертония

23
кръвта (виж рис. 12). Кръвоносните съдове нямат друга възможност, освен да намалят диаметъра си, за да се нагодят към намалените количества кръв. Процесът започва в по-малко активните региони на тялото, където някои от капилярите се затварят. Откъде другаде би могла да дойде компенсация за тази загуба, така че капилярите да останат отворени? Липсващото количество вода трябва или да дойде отвън или от някоя друга част от тялото!
Активността на стените на капилярите решава в крайна сметка колко кръв да циркулира в системата.
Колкото повече мускули се движат, толкова повече капиляри се отварят и толкова повече кръв се появява като резерв за циркулацията. Това е причината, поради която тренировката на тялото се явява важен фактор за физиологическо-то балансиране при хипертонията. Капилярните съдове трябва да се отворят и напълнят, а циркулацията на кръвта не трябва да среща никаква съпротива. Ако съдовете са затворени и има съпротива, само една значителна сила зад циркулиращата кръв може да осигури протичането на течността през системата.
Друга причина за избирателното затваряне на капилярите е недостигът на вода в организма. По принцип водата, която пием, трябва да достигне накрая до клетките — водата регулира обема на клетката отвътре. Солта регулира количеството вода, което остава извън клетките. Тази вода наподобява океан около тях. В организма се извършва един много сложен процес на балансиране, който гарантира състава на кръвта и то за сметка на променливото количество вода в някои телесни клетки. При недостиг на вода някои клетки остават без обичайната порция вода, а други получават определено количество от разпределената вода, за да могат да продължат да функционират (както вече обяснихме, към това се отнася филтрирането на водата през клетъчната мембрана). Това е нужно, за да може най-значимите градивни вещества да достигнат нормално смесени до жизнено важните органи.
Точно това е точката, в която досегашния „модел на разтворените вещества" не е достатъчен като обяснение и води до заблуда. При този модел за функциите на организма може да се съди по съдържанието на твърдите вещества в кръвта. Така не се взима предвид относителното обезводняване в някои региони на организма. Може всички кръвни тестове да дадат нормални резултати и въпреки това малките капиляри в сърцето и мозъка да са затворени. По този начин при дълготрайно нарастващо обезводняване в някои клетки на тези два органа постепенно настъпват увреждания. Когато прочетете раздела за образуване на холестерола, казаното дотук ще ви стане още по-ясно.
Когато загубим чувството си за жажда (или не отгатнем останалите сигнали за обезводняване) и започнем да пием по-малко вода, отколкото се нуждаем ежедневно, затварянето на някои капиляри е единствената естествена алтернатива, за да останат пълни останалите кръвоносни съдове. Въпросът е само колко дълго може да се продължава така? Отговорът е: достатъчно дълго, за да се разболеем. Ако не сме готови за смяната на модела, ако не подхождаме професионално и не разкрием проблемите, които са свързани с нарушенията във водния баланс на организма, ако не обръщаме внимание на различните сиг-

24
нали за жажда, хроничното обезводняване ще изисква все по-големи жертви от нашето тяло и от нашето общество!
Високото кръвно налягане трябва да се лекува преди всичко чрез увеличаване на ежедневно приеманото количество вода. Съвременните методи за лечение на хипертонията са толкова погрешни, че могат да се обозначат като научен абсурд. Организмът се опитва да задържи наличното количество вода, а ние казваме на този естествен план: „Не, ти не разбираш — трябва да приемаш диуретични (пикочогонни
— б. пр.) средства и да се освободиш от водата." Ако не пием достатъчно количество вода, остава една единствена възможност да осигурим нужното количество вода на организма, а именно — да задържим солите в себе си. Пряко участие в това взима Ренин-Ангиотензин-системата. Само когато бъде задържана солта, водата остава в извънклетъчните резервоари. Оттам чрез „душовия" механизъм тя бива впръскана в някои от клетките с голям приоритет. Така задържането на солта в организма е последният изход, за да се задържи малко вода за „душовата" процедура.
Натрупването на сол в организма е много целесъобразно. Да се счита то за причина за хипертонията е погрешно и е свързано с недостатъчното познаване на воднорегулиращите механизми в човешкото тяло.
Когато се дават диуретични средства за изхвърляне на солта, тялото само по-силно се обезводнява. Стига се до „съхнене на устата" и затова се поема вода за балансиране. Използването на средства за отводняване довеждат тялото до степен, когато то трябва да се приспособи към липсата на вода. Тези средства не лекуват хипертонията; те само усилват желанието на организма за сол и вода, обаче никога не са достатъчни, за да отстранят проблема. Затова след известно време обезводняващите медикаменти губят ефикасността си и пациентът е принуден да приема допълнителни лекарства.
Друг проблем при диагностицирането на хипертонията е методът за измерване на кръвното налягане.
Страхът на пациентите от високото кръвно налягане автоматично влияе върху измерваните стойности.
Последните вероятно не показват истинското или нормалното кръвно налягане. Неопитният или пък притиснатият от времето лекар, който мисли повече за рецидиви, отколкото за точното измерване в момента, може да счете, че пациентът страда от хипертония; а в случая просто се касае за страх от посещението при лекаря, който страх увеличава измерваните стойности.
Освен това начинът за измерване предизвиква още един важен, но не толкова известен проблем, понеже маншетата на апарата трябва да се надува, докато се достигне систоличното налягане, и после въздухът от нея да се изпуска, докато започне да се чува пулсът. Към всяка голяма (а може би и към всяка по-малка) артерия има принадлежащ нерв, който контролира кръвното налягане в този кръвоносен съд.
Когато налягането в силно напомпената маншета спадне, се задейства процес, който трябва да възстанови налягането в артерията след притискането й. Докато изпуснем въздухът от маншетата, за да можем да отчетем измерваните стойности, вече описаният процес е предизвикал изкуствено високо кръвно налягане, което се отчита при измерването. За нещастие меренето на кръвното налягане става така произволно (и зависимо от диастоличната стойност), че малка заблуда може да доведе до обявяването на този човек за хипертоник. И тогава кръгът наистина се затваря!

Изтегляне 0.77 Mb.

Сподели с приятели: