наистина съдържа вода, но не може да замени обикновената вода. Тя последвала съвета му и започнала да пие по-малко портокалов сок и повече вода. След няколко дни вече не се задъхвала толкова. Когато се чухме с нея последния път, тя очевидно вече нямаше никаква астма. Нека да Ви обясня още един важен момент към темата астма — значението на солта. Когато в организмът има недостиг на вода, намалява и солта в него. При някои хора и без това механизмът за регулиране на солта не действа задоволително. Към този физиологически проблем се добавя и недостатъчното познаване на храненето и разпространената днес безсолна диета. При някои хора може да възникне недостиг от сол и тогава се изявяват същите признаци като при обезводняване, например артритни оплаквания. По мое мнение липсата на сол е основната причина за астматичните пристъпи. Искам да споделя с Вас една важна тайна: Солта е естествен антихистамин. Хора, страдащи от астма, трябва да поемат повече сол, за да попречат на прекаленото отделяне на хистамин от организма. Белите дробове се нуждаят от вода, за да се поддържат влажни дихателните пътища за въздуха и да се попречи на изсушаването им при вдишване и издишване. При обезводняване производството на слуз пречи на изсушаването. В първия стадий на астмата се отделя слуз, за да предпази тъканите. По-късно се стига дотам, че се отделя прекалено много слуз, тя се втвърдява, задържа се и така пречи на нормалното движение на въздуха. Солта е естествен стимулатор за отделяне на слуз и обикновено се отделя, за да разреди слузта. Затова слузта има солен вкус, ако влезе в съприкосновение с езика. Солта се използва, за да разтвори слузта в белите дробове и да я оводни, за да може тя да бъде отстранена от белите дробове. При обезводняване и във връзка с механизма за съхраняване на водата едновременно се задейства и програма за задържане на солта, свързана с този проблем. Водата гарантира да не бъде загубено нито зрънце сол за секрецията на слуз. Организмът трябва да бъде сигурен, че има както достатъчно вода, така и сол, преди да предизвика стесняване на бронхите и да се увери, че слузта е достатъчно оводнена, за да може да бъде изхвърлена. При деца с т. н. фиброцистични (мед.: с лесно възпаляваща се влакнеста съединителна тъкан — б. пр.) бели дробове трябва особено да се има предвид значението на солта и водата за нормалното развитие на белите им дробове и на тяхното функциониране и за отделянето на слузта. Затова астмата при Присцила и д-р Ривера се е подобрила. Защото астмата не е „болест", която трябва да се „лекува". Тя е физиологическо приспособяване на организма към изсушаването му и
