1 Тялото жадува за вода (Книга, която променя досегашните понятия) д-р Ф. Батманжелидж
Необходимостта от смяна на парадигмата
Изтегляне 0.77 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
lechenie na stavite i garba, vodata1
- Навигация на страницата:
- Причини за заблудите в медицината
| Необходимостта от смяна на парадигмата Какво е парадигма и как се променя тя? Парадигмата е основната хипотеза, върху която се изгражда всяко ново знание. По-рано например са изхождали от хипотезата, че земята е плоска. По-новата хипотеза била, че земята е кръгла. Кръглата форма на Земята е парадигмата (модела) за всички карти, глобуси за определяне положението на звездите в небето и за изчисленията при пътуванията в Космоса. Следователно предишната парадигма, че Земята е плоска, вече не отговаря на действителността. Едва точните знания за Земята като сфера правят възможен напредъка във всички области на науката. Промяната в тази парадигма и станалите въз основа на нея изменения не са станали лесно. Приемането на основополагаща важна, нова парадигма в медицинската наука е още по-трудно, макар и резултатите от това да са твърде желателни и обществото безусловно да се нуждае от тях. Причини за заблудите в медицината Човешкото тяло се състои от 25% твърд материал (тъкани и разтворени вещества) и 75% вода — средството за разтваряне. Мозъкът се състои от 85% вода. Когато хората започнали да изучават процесите, протичащи в човешкото тяло, научните понятия и състоянието на химията като наука са били всеобщо признати, така че автоматично се приело, че знанията, получени от химията, могат да бъдат приложени и към химията на тялото. Затова се е считало, че всички телесни функции се направляват от комбинации на разтворените вещества. Още от първите изследвания на човешкото тяло било възприето мнението, че водата изпълнява в тялото само функциите на разтворител, на средство за запълване на определени кухини и на транспортно средство — точно възгледите, които са резултат от химическите опити в епруветките. На средството за разтваряне не се приписвали никакви други функции. Днешната медицина е напълно убедена в това, — и тези възгледи са възприети от доста време в една твърдо установена образователна програма — че разтворените вещества играят ролята на регулатори, а водата в човешкото тяло служи само като разтворител и транспортно средство. Човешкият организъм все още се разглежда като една огромна епруветка, пълна с различни твърди вещества и вода като химически незначителен опаковъчен материал. Науката отдавна приема, че тъкмо разтворените вещества (субстанции, които са разтворени и се транспортират чрез кръвта и лимфата) са тези, които регулират всички дейности на тялото. Тук спада и регулацията на поемането на вода, за която се предполага, че функционира добре. Тъй като водата лесно може да се намери, се счита за невъзможно тялото да страда от липсата на нещо, което очевидно е в изобилие! Досегашното изучаване на човешкото тяло, изхождайки от това напълно погрешно схващане, се е насочвало изцяло към идентифицирането на някакво специално вещество, което да бъде посочено като 5 причина за някое заболяване. Затова са били провеждани тестове за всевъзможни отклонения и варианти в процесите на обмяна на веществата, без да може да бъде намерено еднозначно решение за възникването на дадено заболяване. В съотвествие с това всяко лечение въздейства само успокояващо и като че ли нито едно не лекува (с изключение на лечението на бактериалните инфекции с антибиотици). Хипертонията (високото кръвно налягане) най-общо казано не се „лекува"; съответният пациент се лекува през целия си живот. Астмата не се „лекува"; болните постоянно носят в себе си инхалатора като постоянен спътник. Яз- вата на стомаха не се „лекува"; противокиселинните медикаменти (антиациди) трябва винаги да са под ръка. Алергията не се „лекува"; жертвата й остава зависима от медикаментите. Артритът не се „лекува; той превръща болния постепенно в инвалид и т. н. Въз основа на описаната в началото представа за значението на водата общоприето е съхненето на Изтегляне 0.77 Mb. Сподели с приятели:
|