устата да се възприема като сигнал на тялото за нуждата му от вода. Освен това се приема, че когато това чувство за „съхнене на устата" липсва, организмът е добре снабден с вода — може би защото основното вещество — вода — се намира в достатъчно количество и е лесно достъпно. Този медицински възглед е абсурден, погрешен и заблуждаващ; именно поради него досега да не са постигнати успехи в търсенето на трайни методи за предпазване от болестите, въпреки дългогодишните и струващите скъпо изследвания. Съществува моя публикация за наблюденията ми над 3000 пациенти с язва на стомаха, които лекувах само с вода. За първи път в историята на медицината аз открих, че и това класическо „заболяване" реагира само на вода. При клиничните наблюдения ми направи впечатление връзката между язвата и „заболяването" от жажда. При същите клинични и външни условия и други болестни оплаквания реагираха на вода. Продължилата изследователска работа потвърди моите наблюдения, а именно, че организмът изпраща многобройни фини сигнали за жажда — една хармонична сигнална система за разпределяне на наличното количество вода в периоди на обезводняване. Моите клинични изследвания и изучаването на медицинска литература показаха, че моделът, който досега господстваше в цялата хуманна медицина, трябва да бъде променен, ако искаме да победим болестите. Стана ясно, че практиката на клиничната медицина се опира на съвсем погрешни възгледи и на несъответстващи предпоставки. Как може да се пропуска и да не се обръща внимание на сигналната система за нарушения във водния баланс или официално отдавна напълно да се игнорира? Понастоящем пресъхването на устата е единственият възприет сигнал за обезводняването на организма. Както вече обяснихме, това е последният външен признак за екстремалното му (крайно) обезводняване. Уврежданията се получават при трайно обезводняване и като сигнал за него далеч не винаги се появява „съхнене на устата". Изследователите много по-рано е трябвало да забележат, че организмът, за да подпомогне раздробяването и поглъщането на храната, произвежда слюнка, дори и когато останалата част от тялото е относително обезводнена. Хроничната дехидратация означава, че организмът страда от продължителен недостиг на вода. Както и при всички останали случаи на недостиг, като например недостигът на витамин С при скорбута, недостигът на витамин В при бери-бери, недостигът на желязо при анемиите, недостигът на витамин Д при рахита и каквито и други липси да има, свързаните с този недостиг оплаквания се отстраняват чрез набавяне на липсващото вещество в организма. Затова ако открием при проблеми със здравето хронично обезводняване, стават възможни профилактиката и навременното излекуване.