1. в начало Бог създаде небето и земята

1 И ангел Господен дойде от Галгал у Бохим, та каза: Изведох ви из Египет и доведох ви в земята, за която се бях клел на бащите ви, като рекох: Няма да наруша завета Си с вас до века.

2 Вие да не направите договор с жителите на тая земя, а да съсипете олтарите им; но вие не послушахте гласа Ми. Защо сторихте това?

3 За това и Аз рекох: Няма да ги изгоня от пред вас; но те ще се намират между ребрата ви, и боговете им ще ви бъдат примка.

4 И когато ангелът Господен изговори тия думи на всички израилтяни, людете плакаха с висок глас.

5 За туй нарекоха онова место Бохим; и там пренесоха жертва Господу.

6 И когато Исус разпусна людете, израилтяните отидоха всеки в наследството си, за да притежават земята,

7 И людете служиха на Господа през всичките дни на Исуса и през всичките дни на старейшините, които преживяха Исуса, които видяха всички велики дела, които Господ беше извършил за Израиля.

8 И Господният слуга Исус, Навиевият син, умря, на възраст сто и десет години.

9 И погребаха го в предела на наследството му в Тамнат-арес, в хълмистата земя на Ефрема, на север от хълма Гаас.

10 Също и цялото това поколение се прибра при бащите си; а след тях настана друго поколение, което не знаеше Господа, нито делото, което беше извършил за Израиля.

11 И израилтяните сториха зло пред Господа, като се поклониха на ваалимите,

12 и оставиха Господа Бога на бащите си, Който ги беше извел из Египетската земя, та последваха други богове, от боговете на племената, които бяха около тях, и, като им се поклониха, разгневиха Господа.

13 Те оставиха Господа та служиха на Ваала и на астартите.

14 И гневът на Господа пламна против Израиля, и Той ги предаде в ръката на грабители, които ги ограбиха; и предаде ги в ръката на околните им неприятели, така, щото не можаха вече да устоят пред неприятелите си.

15 Където и да излизаха, Господната ръка беше против тях за зло, както Господ беше говорил, и според както Господ им се беше клел; и те изпаднаха в голямо утеснение.

16 Тогава Господ въздигаше съдии, които ги избавяха от ръката на грабителите им.

17 Но те и съдиите си не слушаха, а блудствуваха след други богове и кланяха им се; скоро се отклониха от пътя, в който ходиха бащите им, които слушаха Господните заповеди: те, обаче, не направиха така.

18 И когато Господ им въздигаше съдии, тогава Господ беше със съдията и ги избавяше от ръката на неприятелите им през всичките дни на съдията; защото Господ се смиляваше поради охканията им от ония, които ги угнетяваха и притесняваха.

19 А когато умреше съдията, те се връщаха и се развращаваха по-зле от бащите си, като следваха други богове, за да им служат и да им се кланят; не преставаха от делата си, нито от да ходят упорито в пътя си.

20 От това гневът на Господа пламна против Израиля, и Той каза: Понеже тоя народ престъпи завета Ми, който съм заповядал на бащите им, и не послушаха гласа Ми,

21 то и Аз няма да изгоня вече от пред тях ни един от народите, които Исус остави, когато умря,

22 за да изпитам чрез тях Израиля дали ще пазят Господния път и ходят в него, както го пазеха бащите им, или не.

23 И тъй, Господ остави тия народи, без да ги изгони скоро, и не ги предаде в ръката на Исуса.

1 А ето народите, които Господ остави, за да изпита чрез тях Израиля, всички от тях, които не знаеха всичките ханаански боеве;

2 само за да знаят и да се научат на бой поне тия от поколенията на израилтяните, които най-напред не са знаели; именно:

3 петте началници на филистимците, и всичките ханаанци, сидонци и евейци, които живеят в Ливанската планина, от планината Ваалермон до прохода на Емат.

4 Те служеха, за да се изпита Израил чрез тях та да се знае, ще слушат ли заповедите, които Господ заповяда на бащите им чрез Моисея.

5 Така също израилтяните се заселиха между ханаанците, хетейците, аморейците, ферезейците, евейците и евусейците;

6 и вземаха си дъщерите им за жени, и даваха дъщерите си на синовете им, и служеха на боговете им.

7 И израилтяните сториха зло пред Господа, като забравяха Господа своя Бог и служеха на ваалимите и на ашерите.

8 Затова гневът на Господа пламна против Израиля, и Той ги предаде в ръката на месопотамския цар Хусанрисатаима; и израилтяните бяха подчинени на Хусанрисатаима осем години.

9 А когато израилтяните извикаха към Господа, Господ въздигна избавител на израилтяните, който ги спаси, Готониила син на Кенеза, по-младият брат на Халева.

10 Дух Господен дойде върху него, и той съди Израиля. Излезе и на бой, и Господ предаде в ръката му месопотамския цар Хусанрисатаима; и ръката му преодоля против Хусанрисатаима.

11 Тогава земята имаше спокойствие четиридесет години. И Готониил Кенезовият син умря.

12 Пак израилтяните сториха зло пред Господа; и Господ укрепи моавския цар Еглон против Израиля, по причина, че сториха зло пред Господа.

13 И той събра при себе си амонците и амаличаните и отиде та порази Израиля, и завладя Града на палмите.

14 И израилтяните бяха подчинени на моавския цар Еглон осемнадесет години.

15 А когато израилтяните извикаха към Господа, Господ им въздигна избавител, Аода син на вениаминеца Гира, мъж левак. Чрез него израилтяните пратиха подарък на моавския цар Еглон;

16 но Аод си направи меч остър и от двете страни, дълъг един лакът и опаса го под горната си дреха на дясното си бедро.

17 Той, прочее, принесе подаръка на моавския цар Еглон. А Еглон беше човек твърде тлъст.

18 И като свърши да принесе подаръка, и изпрати човеците, които носеха подаръка,

19 той се върна от пограничните камъни, които са при Галгал, и каза: Имам тайна дума за тебе, царю. А той му рече: Мълчи. И излязоха от него всичките, които стоеха при него.

20 Тогава Аод дойде при него; и той седеше сам в лятната си горна стая. И рече Аод: Имам дума от Бога за тебе. Тогава той стана от стола си.

21 А Аод простря лявата си ръка и, като измъкна меча от дясното си бедро, заби го в корема му

22 толкоз, щото и дръжката влезе след желязото; и тлъстината до там стисна желязото, щото не можеше да изтръгне из корема му меча, който и излезе отзад.

23 Тогава Аод излезе през трема и затвори след себе си вратата на горната стая, и я заключи.

24 А когато излезе той, дойдоха слугите на Еглона, и, като видяха, че ето, вратата на горната стая беше заключена, рекоха: Без съмнение по нуждата си е в лятната стая.

25 Но макар че чакаха догде ги хвана срам, ето, той не отваряше вратата на горната стая, затова, взеха ключа та отвориха, и, ето, господарят им лежеше мъртъв на земята.

26 А докато те се бавеха, Аод избяга; и премина пограничните камъни, та се отърва в Сеирота.

27 И когато дойде, засвири с тръба в Ефремовата хълмиста земя, та израилтяните слязоха с него от хълмистата земя, и той бе на чело.

28 И рече им: Вървете подир мене, защото Господ предаде неприятелите ви моавците в ръката ви. И те слязоха подир него, и като превзеха бродовете на Йордан към моавската страна, не оставиха да премине ни един човек.

29 И в онова време поразиха от моавците около десет хиляди мъже, всички едри и всички яки; не се избави ни един.

30 Така в онова време Моав се покори под ръката на Израиля. Тогава земята имаше спокойствие осемдесет години.

31 След него настана времето на Самегар Анатовият син, който с един волски остен порази шестстотин мъже от филистимците; също и той избави Израиля.

1 И подир смъртта на Аода израилтяните пак сториха зло пред Господа.

2 Затова Господ ги предаде в ръката на ханаанския цар Явин, който царуваше в Асор, на чиито войски началник беше Сисара, който живееше в Аросет езически.

3 И израилтяните извикаха към Господа; защото Явин имаше деветстотин железни колесници и жестоко притесняваше израилтяните двадесет години.

4 В онова време пророчица Девора, Лафидотова жена, съдеше Израиля.

5 И тя живееше под Деворцината палма между Рама и Ветил, в Ефремовата хълмиста земя; и израилтяните възлизаха при нея за съд,

6 И тя прати да повикат Варака Авиноамовия син от Нефталимовия Кадис и му рече: Не заповяда ли Господ Израилевият Бог, като каза: Иди, оттегли се в хълма Тавор и вземи със себе си десет хиляди мъже от нефталимците и от завулонците;

7 и Аз ще прекарам при тебе, при реката Кисон, Сисара, началник на Явиновата войска, с колесниците му и множеството му, и ще го предам в ръката ти?

8 А Варак й каза: Ако дойдеш ти с мене, ще отида; но ако не дойдеш с мене, няма да отида.

9 А тя рече: Непременно ще отида с тебе; но няма да придобиеш чест от похода, на който отиваш, защото в ръката на жена Господ ще предаде Сисара. И тъй, Девора стана та отиде с Варака в Кадис.

10 И Варак свика Завулона и Нефталима в Кадис; и вървяха подир него десет хиляди мъже; и Девора отиде с него.

11 А кенеецът Хевер, от потомците на Моисеевия тъст Овав, беше се отделил от кенейците и беше поставил шатъра си до дъба при Саанаим, който е близу до Кадис.

12 И известиха на Сисара, че Варак Авиноамовият син се изкачил на хълма Тавор.

13 Затова, Сисара свика, от Аросет езически, при реката Кисон, всичките си колесници, деветстотин железни колесници, и всичките люде, които бяха с него.

14 Тогава Девора каза на Варака: Стани, защото тоя е денят, в който Господ предаде Сисара в ръката ти. Не излезе ли Господ пред тебе? И тъй, Варак слезе от хълма Тавор, и десет хиляди мъже подир него.

15 И Господ разби Сисара с острото на ножа пред Варака, с всичките му колесници и цялата му войска; и Сисара слезе от колесницата си та побягна пеш.

16 И Варак преследва колесниците и войската до Аросет езически; и цялата войска на Сисара падна чрез острото на ножа: не остана ни един.

17 А Сисара побягна пеш в шатъра на Яил, жената на кенееца Хевер; защото имаше мир между асорския цар Явин и дома на кенееца Хевер.

18 И Яил излезе да посрещне Сисара и рече му: Свърни, господарю мой, свърни у мене; не бой се. И когато свърна у нея в шатъра, тя го покри с черга.

19 И той й каза: Дай ми, моля, да пия малко вода, защото ожаднях. И тя развърза мех с млеко, та му даде да пие; и пак го покри.

20 И рече й: Застани при входа на шатъра, и ако дойде някой и те попита, казвайки: Има ли някой тук? Кажи: Няма.

21 Тогава Яил, Хеверовата жена, взе един кол от шатъра, взе и млат в ръката си, та отиде тихо при него и заби кола в слепите му очи, така щото премина в земята; а той, като беше уморен, спеше дълбоко; и умря.

22 И, ето, Варак гонеше Сисара; а Яил излезе да го посрещне и рече му: Дойди; ще ти покажа мъжа, когото търсиш. И когато свърна у нея, ето, Сисара лежеше мъртъв, с кола в слепите си очи.

23 Така в оня ден Бог покори ханаанския цар Явин пред израилтяните.

24 И ръката на израилтяните постоянно преодоляваше над ханаанския цар Явина, докато унищожиха ханаанския цар Явина.
ГЛАВА 5

1 В оня ден Девора и Вараак Авиноамовият син пееха, говорейки: -

2 За гдето взеха водителството в Израиля военачалниците, За гдето доброволно се предадоха людете, Хвалете Господа.

3 Чуйте, царе! дайте ухо, първенци! Ще пея, аз ще пея, Господу; На Господа Бога Израилева ще пея хвала.

4 Господи, когато излезе Ти от Сиир, Когато тръгна от полето Едом Земята се потресе, също и небето покапа, Ей, облаците покапаха вода.

5 Планините се разтопиха от присъствието Господно, Самият Синай от присъствието на Господа Бога Израилева.

6 В дните на Самегара Анатовия син, В дните на Яил, пътищата бяха напуснати, И пътниците вървяха по пътеки настрана.

7 Престанаха управниците в Израиля; престанаха До като се въздигнах аз Девора, Въздигнах се майка в Израиля.

8 Избраха си нови богове;Тогава настана бой в портите; Но видя ли се щит или копие Между четиридесет хиляди в Израиля?

9 Сърдцето ми е към началниците на Израиля, Които между людете предадоха себе си доброволно. Хвалете Господа!

10 Вие, които ездите на бели осли, Вие, които седите на меки постелки, И вие, които ходите по път, възвестете това!

11 Далеч от кипежа на стрелците, На места гдето черпят вода, Там да възхваляват правдините на Господа, Праведните дела на владичеството Му в Израиля. Тогава людете Господни слязоха при портите.

12 Събуди се, събуди се, Деворо! Събуди се, събуди се, изпей песен! Стани, Вараче, И заплени пленниците си, сине Авиноамов!

13 Тогава направи остатък от людете да владеят благородните; Господ ме направи да владея силните.

14 Които са от корена Ефремов, слязоха против Амалика След тебе, Венеамине, между твоите племена; От Махира слязоха началници, И от Завулона ония, които държат жезъл на повелител.

15 И първенците Исахарови бяха с Девора, Исахар още с Варака, Спуснаха се подир него в долината. При потоците Рувимови Велики бяха сърдечните решения.

16 Защо си седнал между оградите Да слушаш блеенията на стадата? При потоците Рувимови Големи бяха сърдечните изпитания.

17 Галаад мируваше оттатък Йордан; И Дан защо стоеше в корабите? Асир седеше в крайморията И мируваше в заливчетата си.

18 Завулон са люде, които изложиха живота си на смърт. Също и Нефталим, по опасните места на полето,

19 Дойдоха царете, воюваха; Тогаз воюваха ханаанските царе В Таанах, близу при водите на Магедон; Парична корист не взеха.

20 От небето воюваха; Звездите от пътищата си воюваха против Сисара.

21 Реката Кисон ги завлече, Старата река, реката Кисон, Стъпкала си мощ, душе моя.

22 Тогаз се строшиха конските копита От стремливото тичане, стремливото тичане на силните им.

23 Кълнете Мироза, рече ангелът Господен, Горчиво кълнете жителите му, Защото не дойдоха на помощ Господу, На помощ Господу против силните.

24 Благословена нека бъде повече от всички жени Яил, жената на Хевера кенееца; Повече от всички жени живеещи в шатри нека бъде благословена.

25 Вода поиска той; тя му млеко даде, Масло принесе във великолепна чаша.

26 Ръката си простря към кола, И десницата си към работническия млат; И с млат удари Сисара и промуши му главата, Ей, проби и прониза слепите му очи.

27 При нозете й се повали, падна; простря се; При нозете й се повали, падна; Дето се повали, там и падна мъртъв.

28 Сисаровата майка надничаше през прозореца И викаше през решетката: Защо се бави да дойде колесницата му? Защо закъсняха колелата на колесницата му?

29 Мъдрите нейни госпожи й отговаряха, Даже и тя даваше отговор на себе си:

30 Не са ли намерили и делят користи? По мома, по две моми, на всеки мъж; На Сисара користи от пъстрошарени дрехи, Користи от пъстрошарени везани дрехи, От пъстрошарени дрехи везани и от двете страни, за шиите на момите взети в корист.

31 Така да погинат всички твои врази, Господи; А ония, които Те любят, да бъдат като слънцето, когато изгрява в силата си. След това, земята имаше спокойствие четиридесет години.

1 И израилтяните сториха зло пред Господа; и Господ ги предаде в ръката на Мадиама за седем години.

2 И ръката на Мадиама преодоля над Израиля; и поради мадиамците, израилтяните си направиха ония ровове, които са по горите, и пещерите и укрепленията.

3 И след като Израил посееше, мадиамците, амаличаните и източните жители дохождаха и нападаха против него;

4 и, като разполагаха стан против тях, унищожаваха рожбите на земята чак до Газа, и не оставяха храна за Израиля, нито овца, нито говедо, нито осел.

5 Защото дохождаха с добитъка си и с шатрите си, и влизаха в страната многобройни като скакалци; безбройни бяха и те, и камилите им, и навлизаха в земята, за да я опустошават.

6 Така Израил изпадна в голямо униние поради мадиамците; затова, израилтяните извикаха към Господа.

7 И когато израилтяните извикаха към Господа поради мадиамците,

8 тогава Господ изпрати на израилтяните един пророк, който им каза: Така говори Господ Израилевият Бог: Аз ви изведох от Египет, и ви изведох от дома на робството;

9 и избавих ви от ръката на египтяните и от ръката на всички, които ви насилваха, и като ги изпъдих от пред вас, дадох ви земята им.

10 И рекох ви: Аз съм Господ вашият Бог; да не почитате боговете на аморейците, в чиято земя живеете. Обаче вие не послушахте гласа Ми.

11 И ангелът Господен дойде та седна под дъба, който е в Офра, и принадлежеше на авиезереца Иоас; а син му Гедеон чукаше жито в лина, за да го скрие от мадиамците.

12 И ангелът Господен му се яви и му каза: Господ е с тебе, мъжо силни и храбри.

13 А Гедеон му рече: О господине, ако Господ е с нас, то защо ни постигна всичко това? и къде са всичките Му чудеса, за които бащите ни ни разказваха, като думаха: Не изведе ли ни Господ от Египет? Но сега Господ ни е оставил и ни е предал в ръката на мадиамците.

14 И Господ погледна към него и му каза: Иди с тая твоя сила, и ще освободиш Израиля от ръката на мадиамците; не те ли изпратих Аз?

15 А той Му рече: О Господи! с какво ще освободя аз Израиля? Ето, моето семейство е най-долно между Манасия, и аз съм най-малък в бащиния си дом.

16 Но Господ му рече: Непременно Аз ще бъда с тебе; и ти ще поразиш мадиамците като един човек.

17 Сетне той му каза: Моля Ти се, ако съм придобил Твоето благоволение, покажи ми знамение, за да зная Кой си Ти, Който говориш с мене;

18 моля Ти се, не си отивай от тук, докато не дойда при Тебе и изнеса приноса си и го положа пред Тебе. И той му рече: Ще чакам догдето се върнеш.

19 Тогава Гедеон влезе та приготви яре и пресни пити от една ефа брашно; месото тури в кошница, а чорбата тури в гърне, и изнесе ги вън при него под дъба, та ги представи.

20 И ангелът Божий му каза: Вземи месото и пресните пити та ги сложи на тоя камък, а чорбата излей. И стори така.

21 Тогава ангелът Господен простря края на жезъла, който беше в ръката му, та досегна месото и пресните пити; и излезе огън из камъка, та пояде месото и пресните пити; а след това ангелът Господен си отиде отпред очите му.

22 И като видя Гедеон, че това бе ангел Господен, Гедеон каза: Горко ми, Господи Иеова! защото видях ангела Господен лице с лице.

23 А Господ му каза: Мир на тебе, не бой се; няма да умреш.

24 И Гедеон издигна там олтар на Господа и нарече го Иеова-шалом; той е до днес в Офра на авиезерците.

25 И в същата нощ Господ му каза: Вземи бащиния си вол, втория вол седемгодишния, та съсипи Вааловия жертвеник, който се намира у баща ти, и съсечи ашерата, която е при него.

26 После на върха на тая скала издигни олтар на Господа твоя Бог, според наредбата, и вземи втория вол та го принеси за всеизгаряне с дървата на ашерата, която ще съсечеш.

27 И тъй, Гедеон взе десетина души от слугите си та стори както Господ му каза; а понеже се боеше от бащиния си дом и от градските жители, затова не го стори денем, но го стори нощем.

28 А когато градските жители станаха на утринта, ето, Вааловият жертвеник беше съборен, и ашерата, която беше при него, съсечена, и вторият вол цял изгорен на издигнатия олтар.

29 И казаха си един на друг: Кой е извършил тая работа? И като разпитаха и издириха, рекоха: Гедеон Иоасовият син е извършил тая работа.

30 Тогава градските жители казаха на Иоаса: Изведете сина си да се умъртви, понеже той е съборил Вааловия жертвеник, и понеже е съсякъл ашерата, която беше при него.

31 А Иоас рече на всички, които бяха се дигнали против него: Вие ли ще защитите делото на Ваала? или вие ще го спасите? Който защити неговото дело, нека бъде умъртвен, докато е още заран. Ако той е бог, нека сам защити делото си, като са съборили жертвеника му.

32 За това в същия ден той нарече сина си Ероваал, като казваше: Нека се съди Ваал с него, като е съборил жертвеника му.

33 Тогава всичките мадиамци и амаличани и източните жители се събраха заедно, та преминаха и разположиха стан в долината Езраел.

34 А Господният Дух дойде на Гедеона, и той засвири с тръба; и авиезерците се събраха да го последват.

35 После изпрати вестители до целия Манасия, та и той се събра да го последва; прати вестители и до Асира, до Завулона и до Нефталима, а те дойдоха та ги посрещнаха.

36 И Гедеон рече на Бога: Ако искаш да освободиш Израиля с моята ръка, според както си казал,

37 ето, аз ще туря руно вълна на гумното; ако падне роса само на руното, а цялата почва остане суха, тогава ще позная, че ще освободиш Израиля с моята ръка, според както си казал.

38 Така и биде; защото, като стана рано на утринта, той изстиска руното, и роса потече из руното, пълен леген вода.

39 И Гедеон рече на Бога: Да не пламне гневът Ти против мене, и аз ще продумам само тоя път; да опитам, моля Ти се, само тоя път с руното: сега нека остане сухо само руното, а по цялата почва нека падне роса.

40 И Бог стори така през оная нощ: само руното остана сухо, а по цялата почва падна роса.
ГЛАВА 7

1 Тогава Ероваал (който е Гедеон) стана рано, и всичките люде, които бяха с него, та разположиха стана си при извора Арод; а станът на мадиамците беше на север от тях, в долината до хълма Море.

2 И Господ каза на Гедеона: Людете, които са с тебе, са твърде много, за да предам мадиамците в ръката им, да не би да се възгордее Израил против Мене и да каже: Моята ръка ме избави.

3 Сега, прочее, иди, прогласи на всеуслишание пред людете тия думи: Който се страхува и трепери, нека се върне и си отиде от галаадската гора. И върнаха се от людете двадесет и две хиляди души, и останаха десет хиляди.

4 Но Господ каза на Гедеона: Людете пак са много; заведи ги при водата, и там ще ти ги пресея; и за когото ти кажа: Тоя да отиде с тебе, тоя нека отиде с тебе; а за когото ти кажа: Тоя да не отиде с тебе, той нека не отиде.

5 И той, заведе людете при водата; и Господ каза на Гедеона: Всеки, който полочи с езика си от водата, както лочи куче, него да поставиш отделно, така и всеки, който се наведе на колените си, за да пие.

6 И числото на ония, които полочиха, като поднесоха ръка до устата си, беше триста мъже; а всичките останали люде се наведоха на колените си, за да пият вода.

7 Тогава Господ каза на Гедеона: Чрез тия триста мъже, които полочиха, ще ви избавя, и ще предам мадиамците в ръката ти; а всичките останали люде нека си отидат, всеки на местото си.

8 И тъй, людете взеха храна в ръцете си, и тръбите си; и той изпрати всичките израилтяни, всеки в шатъра му, а тристата мъже задържаха при себе си. А мадиамският стан беше под него в долината.

9 И в същата нощ Господ му каза: Стани слез в стана, защото го предадох в ръката ти.

10 Но ако те е страх да слезеш, слез със слугата си Фура в стана,

11 И ще чуеш какво говорят; и след това ръцете ти ще се подкрепят, за да слезеш в стана. И тъй, той слезе със слугата си Фура до външните части на въоръжените в стана.

12 А мадиамците и амаличаните и всичките източни жители бяха разпрострени в долината по множество като скакалци; и камилите им по множество бяха безбройни, като пясъка край морето.

13 И като пристигна Гедеон, ето, един човек разказваше сън на другаря си, като говореше: Ето, видях сън, и ето, пита от ечимичен хляб, като се търкаляше в мадиамския стан, дойде до шатъра и го удари, та падна; и прекатури го така, че шатърът се събори.

14 И другарят му в отговор рече: Това не е друго освен сабята на Гедеона Иоасовия син, израилтянина; Бог предаде в ръката му Мадиама и цялото ни множество.

15 И като чу Гедеон разказа на съна и тълкуването му, поклони се; и като се върна в Израилевия стан, рече: Станете, защото Господ предаде в ръката ви мадиамското множество.

16 И раздели тристата мъже на три дружини, и даде тръби в ръцете на всичките, тоже и праздни водоноси, с факли във водоносите.

17 И рече им: Гледайте мене; и каквото правя аз, правете и вие подобно; и, ето, когато стигна при външните части на стана, то каквото направя аз, това да направите и вие.

18 Когато засвиря с тръбата, аз и всичките, които са с мене, тогава да засвирите и вие с тръбите от всяка страна на целия стан, и да извикате: За Господа и за Гедеона!

19 И тъй, Гедеон и стоте мъже, които бяха с него, дойдоха при външната част на стана, около началото на средната стража, тъкмо когато бяха поставили часовоите; и засвириха с тръбите и строшиха водоносите, които бяха в ръцете им.

20 Па и трите дружини засвириха с тръбите и, като строшиха водоносите, държаха факлите в левите си ръце, а тръбите в десните си ръце, за да свирят; и викаха: Сабя Господня и Гедеонова!

21 Всеки застана на местото си около стана; и целият стан се разтича, като викаха и бягаха.

22 Защото, като засвириха с тристата тръби, Господ обърна сабята на всеки човек против ближния му в целия стан; и войската избяга до Ветасета към Зерерат, до околността на Авелмеола при Тават.

23 Тогава израилтяните от Нефталима, от Асира и от целия Манасия се събраха та преследваха Мадиама.

24 И Гедеон прати вестители по цялата Ефремова хълмиста земя да кажат: Слезте против Мадиама и ловете пред тях водите на Иордан до Вет-вара. И тъй, всичките ефремци се събраха та заловиха водите на Иордан до Вет-вара.

25 И хванаха двамата мадиамски началници, Орива и Зива, Орива убиха при скалата Орив, а Зива убиха при лина Зив. И гониха Мадиама. И донесоха главите на Орива и Зива на Гедеона оттатък Иордан.