1. в начало Бог създаде небето и земята

1 И ето благословението, с което Божият човек Моисей благослови израилтяните преди смъртта си:

2 Рече: - Господ дойде от Синай, И яви им се от Сиир; Осип от планината Фаран, И дойде с десетки хиляди светии; От десницата Му излезе огнен закон за тях.

3 Ей, възлюби племената; Всичките Му светии са под ръката ти; И седяха при нозете ти За да приемат думите ти.

4 Закон заповяда нам Моисей, Наследство на Якововото общество.

5 И той беше цар в Есурун Когато първенците на людете се събраха, Всичките Израилеви племена.

6 Да е жив Рувим, и да не умре; И да не бъдат мъжете му малочислени.

7 И ето какво каза за Юда: Послушай, Господи, гласа на Юда, И доведи го при людете му; Ръцете му нека бъдат достатъчни за него; И бъди му помощ срещу противниците му.

8 И за Левия рече: Тумимът ти и Уримът ти Да бъдат с оня твой благочестив човек, Когото си опитал в Маса. И в когото си се препирал при водите на Мерива;

9 Който рече за баща си и за майка си: Не гледай на тях; Който не призна братята си, Нито позна своите чада; Защо съблюдаваха Твоята дума И упазиха Твоя завет.

10 Ще учат Якова на съдбите Ти, И Израиля на закона Ти; Ще турят темян пред Тебе, И всеизгаряния на олтара Ти.

11 Благослови, Господи, притежанията му. И бъди благосклонен към делата на ръцете му; Порази чреслата на ония, които въстават против него. И на ония, които го мразят, та да не станат вече.

12 За Вениамина рече: Възлюбеният от Господа ще живее безопасно при него; Господ ще го закриля всеки ден, И той ще почива между рамената му.

13 И за Йосифа рече: Благословена да бъде от Господа земята му Със скъпоценни небесни дарове, С роса, и с дарове от лежащата долу бездна,

14 Със скъпоценни плодове от слънцето, И със скъпоценни произведения от месеците,

15 С изрядни неща от старите планини, Със скъпоценни неща от вечните гори,

16 Със скъпоценни неща от земята и всичко що има в нея. Благоволението на Онзи, Който се яви в къпината, Да дойде на главата Йосифова, И на темето на оня, който се отдели от братята си

17 Великолепието му е като на първородния му юнец, И роговете му като роговете на див вол; С тях ще избоде племената до краищата на земята; Те са Ефремовите десетки хиляди, И те са Манасиевите хиляди.

18 И за Завулона рече: Весели се, Завулоне, в излизането си, И ти, Исахаре, в шатрите си.

19 Ще свикат племената на планината; Там ще принасят жертва с правда; Защото ще сучат изобилието на морето И съкровищата скрити в крайморския пясък.

20 И за Гада рече: Благословен да бъде оня, който разширява Гада. Седи като лъвица, и разкъсва мишци и глава.

21 Промисли за себе си първия дял, Защото там се узна дела на управителя; А дойде с първенците на людете Та извърши правдата на Господа И Неговите съдби с Израиля.

22 И за Дана рече: Дан е млад лъв, Който скача от Васан.

23 И за Нафталима рече: О, Нафталиме, наситен с благоволение, И изпълнен с благословение Господно, Завладей ти запад и юг.

24 И за Асира рече: Благословен да е с чада Асир; Нека бъде благоугоден на братята си, И да натопи ногата си в масло.

25 Желязо и мед да бъдат обущата ти, И силата ти да бъде според дните ти.

26 Няма подобен на Есуруновия Бог, Който за помощ на тебе се носи на небесата, И на облаците във великолепието Си.

27 Вечният Бог е твое прибежище; И подпорка ти са вечните мишци: Ще изгони неприятеля от пред тебе, и ще рече: Изтреби!

28 Тогава Израил ще се засели сам в безопасност; Източникът Яковов ще бъде в земя богата с жито и с вино; И небесата му ще капят роса.

29 Блажен си ти, Израилю; Кой е подобен на тебе, народе спасяван от Господа, Който ти е щит за помощ, И меч за твоето превишаване? Ще ти се покорят неприятелите ти; И ти ще стъпваш по височините им.

1 Тогава Моисей се възкачи от моавските полета на планината Нево, на върха Фасга, който е срещу Ерихон. И Господ му показа цялата Галаадска земя до Дан,

2 цялата Нефталимова земя, Ефремовата и Манасиева земя, и цялата Юдова земя до Западното море,

3 южната страна, и околността на долината Ерихон, град на палми, до Сигор.

4 И Господ му каза: Тая е земята, за която съм се клел на Авраама, на Исаака и на Якова, като рекох: На твоето потомство ще я дам. Аз те направих да я видиш с очите си, но в нея няма да минеш.

5 И тъй, Господният слуга Моисей умря там, в Моавската земя, според казаното от Господа.

6 И Господ го погреба в долината в Моавската земя срещу Вет-фегор; а до днес никой не знае где е гробът му.

7 Моисей беше на сто и двадесет години, когато умря; очите му не се помрачиха, нито силата му намаля.

8 И израилтяните плакаха за Моисея тридесет дена в моавските полета; така се изпълниха дните на плача и жалейката за Моисея.

9 А Исус Навиевият син беше пълен с мъдър дух, защото Моисей беше възложил ръцете си на него; та израилтяните го слушаха, и вършеха според както Господ беше заповядал на Моисея.

10 Не се издигна вече в Израиля пророк като Моисея, когото Господ познаваше лице с лице

11 относно всички знамения и чудеса, които Господ го изпрати да извърши в Египетската земя върху Фараона, върху всичките му слуги и върху цялата му земя,

12 и относно всичката мощна ръка, и относно всичкия голям ужас, които Моисей прояви пред очите на целия Израил.

КНИГАТА НА ИСУСА НАВИЕВА

1 Подир смъртта на Господния раб Моисея, Господ говори на Исуса Навиевия син, Моисеевия слуга, казвайки:

2 Слугата ми Моисей умря; сега, прочее, стани та мини през тоя Иордан, ти и всички тия люде, в земята, която Аз давам на тях, на израилтяните.

3 Всяко место, на което стъпи стъпалото на нозете ви, давам ви го, според както казах на Моисея.

4 От пустинята и тоя Ливан до голямата река, реката Ефрат, цялата земя на хетейците, и до голямото море към захождането на слънцето, ще бъдат пределите ви.

5 Никой не ще може да устои против тебе през всичките дни на живота ти; като бях с Моисея, така ще бъда и с тебе; няма да отстъпя от тебе, нито ще те оставя.

6 Бъди силен и смел; защото ти ще разделиш в наследство на тия люде земята, за която съм се клел на бащите им, че ще им я дам.

7 Само бъди силен и твърде дързостен, та да постъпваш внимателно според целия закон, за който слугата Ми Моисей ти даде заповед, не се отклонявай от него ни надясно ни наляво, за да имаш добър успех където и да идеш.

8 Тая книга на закона да се не отдалечава от устата ти; но да размишляваш върху нея денем и нощем, за да постъпваш внимателно, според всичко каквото е написано в нея, защото тогава ще напредваш в пътя си, и тогава ще имаш добър успех.

9 Ето, заповядвам ти: бъди силен и смел: да не се плашиш и да не се страхуваш; защото Господ твоят Бог е с тебе гдето и да идеш.

10 Тогава Исус заповяда на началниците на людете, като каза:

11 Преминете през сред стана и заповядайте на людете, казвайки: Пригответе си храна за път, защото след три дена ще минете през тоя Иордан, за да влезете да завладеете земята, която Господ вашият Бог ви даде да притежавате.

12 А на рувимците, на гадците и на половината от Манасиевото племе Исус говори, казвайки:

13 Помнете думата, която Господният слуга Моисей ви заповяда, като каза: Господ вашият Бог ви успокои и ви даде тая земя.

14 Жените ви, чадата ви и добитъкът ви нека останат в земята, която Моисей ви даде оттатък Иордан, а вие, всичките юнаци, да преминете пред братята си въоръжени и да им помагате,

15 догде Господ успокои и братята ви както вас, та притежават и те земята, която Господ вашият Бог им дава; тогава да се върнете в земята на наследството си, която Господният слуга Моисей ви даде оттатък Иордан към изгряването на слънцето, и да я притежавате.

16 И те в отговор казаха на Исуса: Всичко що ни заповядваш ще извършим, и където и да ни пращаш ще идем.

17 Както слушахме във всичко Моисея, така ще слушаме и тебе; само Господ твоят Бог да е с тебе, както беше с Моисея.

18 Всеки, който би се възпротивил на твоите заповеди и не би послушал думите ти във всичко що му заповядваш, ще се умъртви само ти бъди силен и смел.
ГЛАВА 2

1 Тогава Исус Навиевият син изпрати от Ситим двама мъже да съгледат тайно, и каза: Идете, разгледайте земята и Ерихон. И те отидоха, и като влязоха в къщата на една блудница на име Раав, престояха там.

2 Но известиха на ерихонския цар, казвайки: Ето, нощес дойдоха тук мъже от израилтяните, за да съгледат земята.

3 И тъй, ерихонският цар прати до Раав да кажат: Изведи мъжете, които дойдоха при тебе, и които влязоха в къщата ти; защото са дошли да съгледат цялата земя.

4 Но жената взе двамата мъже та ги скри; и рече: Наистина мъжете дойдоха при мене, но не знаех от где бяха;

5 и когато щяха да се затворят портите, на мръкване, мъжете излязоха. Не зная къде отидоха мъжете: тичайте скоро след тях и ще ги стигнете.

6 Но тя ги беше качила на къщния покрив, и бе ги скрила в ленените гъсти, които беше наредила на къщния покрив.

7 И изпратените мъже ги гониха по пътя, който отива за Иордан, гониха ги до бродовете; и щом тръгнаха ония, които ги подгониха, затвориха портата.

8 А преди те да си легнат, тя се качи при тях на къщния покрив

9 и рече на мъжете: Зная, че Господ ви даде тая земя, и страх от вас ни нападна, и всичките жители на тая земя се стопиха пред вас;

10 понеже чухме как Господ пресуши водата на Червеното море пред вас, когато излязохте из Египет, и какво направихте на двамата аморейски царе, които бяха оттатък Иордан, - на Сиона и на Ога, които изтребихте.

11 Като чухме, сърдцата ни се стопиха, и в никого не остана вече душа поради вас; защото Господ вашият Бог, Той е Бог на небето горе и на земята долу.

12 И сега, моля, закълнете ми се в Господа, че, както аз показах милост към вас, ще покажете и вие милост към бащиния ми дом; и дайте ми знак за уверение,

13 че ще запазите живота на баща ми, на майка ми, на братята ми и на сестрите ми, и всичко що имат, и че ще избавите живота ни от смърт.

14 Мъжете й рекоха: Вместо вас ние сме готови да умрем, ако само не издадете тая наша работа; и когато Господ ни предаде земята, ще ти покажем милост и вярност.

15 Тогава тя ги спусна с въже през прозореца; защото къщата й беше на градската стена, и на стената живееше.

16 И рече им: Идете в гората, за да не ви срещнат гонителите и крийте се там три дена догде се върнат гонителите; и после си идете по пътя.

17 И мъжете й рекоха: Ето как ще бъдем свободни от тая клетва, с която ти ни направи да се закълнем:

18 ето, когато влезем в земята, да вържеш това въже от червена прежда на прозореца, през който ти ни спусна; а баща си и майка си, братята си и целия си бащин дом да събереш при себе си в къщи.

19 Всеки, който би излязъл из вратата на къщата ти кръвта му ще бъде на главата му, а ние ще бъдем невинни; но на всеки, който остане с тебе в къщи, неговата кръв ще бъде на нашата глава, ако се издигне ръка против него.

20 Обаче, ако издадеш тая наша работа, тогава пак ще бъдем свободни от клетвата, с която ти ни направи да се закълнем.

21 А тя каза: Да бъде според както сте казали. И изпрати ги та си отидоха: и тя върза червеното въже на прозореца.

22 И като тръгнаха отидоха в гората, и там останаха три дена догде се върнаха гонителите; а гонителите ги търсиха по целия път, но не ги намериха.

23 Тогава двамата мъже се върнаха и като слязоха от гората, преминаха и дойдоха при Исуса Навиевия син; и казаха му всичко що им се бе случило.

24 И рекоха на Исуса: Наистина Господ предаде в ръцете ни цялата земя; а при това, всичките местни жители се стопиха пред нас.
ГЛАВА 3

1 Тогава Исус стана рано и като се дигнаха от Ситим, той и всичките израилтяни, дойдоха до Иордан, и там пренощуваха преди да преминат.

2 А след три дена началниците преминаха през стана

3 и заповядаха на людете като казаха: Когато видите ковчега за плочите на завета на Господа вашия Бог, и че левитските свещеници го носят, тогава и вие да се дигнете от местата си и да вървите след него.

4 Но между вас и него да има около две хиляди лакътя разстояние по мярка; да се не приближите при него, за да знаете пътя, по който трябва да вървите; защото до сега не сте минавали през тоя път.

5 Исус каза още на людете: Осветете се, защото утре Господ ще извърши всред вас чудни дела.

6 Исус говори и на свещениците, казвайки: Дигнете ковчега за плочите на завета и заминете пред людете. Те, прочее, дигнаха ковчега на завета и вървяха пред людете.

7 И Господ рече на Исуса: Днес почвам да те възвеличавам пред целия Израил, за да познаят, че както бях с Моисея, така ще бъда и с тебе.

8 А ти заповядай на свещениците, които носят ковчега за плочите на завета, като кажеш: Когато стигнете при брега на Иорданската вода, застанете в Иордан.

9 Тогава Исус каза на израилтяните: Приближете се тук и слушайте думите на Господа вашия Бог.

10 И рече Исус: От това ще познаете, че живият Бог е всред вас, и че съвсем ще изгони отпред вас ханаанците, хетейците, евейците, ферезейците, гергесейците, аморейците и евусейците.

11 Ето, ковчегът на завета на Господа на целия свят върви пред вас в Иордан.

12 Сега прочее, изберете си дванадесет мъже от Израилевите племена, по един мъж от всяко племе.

13 И щом стъпят във водата на Иордан стъпалата на нозете на свещениците, които носят ковчега на Иеова, Господа на целия свят, Иорданската вода, водата, която слиза от горе, ще се раздели и ще застане на куп.

14 И тъй, щом се дигнаха людете от шатрите си, като бяха пред людете свещениците, които носеха ковчега на завета, за да преминат Иордан,

15 и щом дойдоха до Иордан ония, които носеха ковчега, и нозете на свещениците, които носеха ковчега, се намокриха в края на водата, (защото Иордан наводнява всичките си брегове през цялото време на жетвата),

16 водата, която слизаше от горе застана и с издигна на куп много надалеч, при града Адам, който е край Царетан; а водата, която течеше надолу към полското море, то ест, Соленото море, се свърши и изчезна; и людете преминаха срещу Ерихон.

17 А свещениците, които носеха ковчега на Господния завет, стоеха твърди на сухо всред Иордан; и целият Израил преминаваха по сухо догдето целият народ съвсем премина Иордан.

1 А когато целият народ съвсем беше преминал Иордан, Господ говори на Исуса, казвайки:

2 Вземете си дванадесет човека от людете, по един човек от всяко племе,

3 и заповядайте им като кажете: Вземете си дванадесет камъни от тук, от сред Иордан, от местото гдето нозете на свещениците стоеха твърди, и занесете ги със себе си и турете ги на местото, гдето ще пренощувате тая нощ.

4 Тогава Исус повика дванадесетте човека, които беше определил от израилтяните, по един човек от всяко племе;

5 и Исус им каза: Заминете пред ковчега на Господа вашия Бог всред Иордан, и дигнете всеки от вас по един камък на рамената си, според числото на племената на израилтяните,

6 за да бъде това белег между вас. И утре, когато чадата ви попитат, казвайки: Защо ви са тия камъни?

7 - Тогава ще им кажете: Понеже водата на Иордан се раздели пред ковчега на Господния завет; когато ковчегът преминаваше Иордан, водата на Иордан се раздели. И тия камъни ще бъдат за спомен до века на израилтяните.

8 Тогава израилтяните сториха така както заповяда Исус; взеха дванадесет камъни отсред Иордан, според както рече Господ на Исуса, според числото на племената на израилтяните; и донесоха ги със себе си на местото гдето пренощуваха, и там ги положиха.

9 Още Исус постави дванадесет камъни сред Иордан, на местото гдето стоеха нозете на свещениците, които носеха ковчега на завета; и те са там до днес.

10 А свещениците, които носеха ковчега, стоеха всред Иордан догдето се свърши всичко що Господ заповяда на Исуса да говори на людете, според всичко, което Моисей беше заповядал на Исуса. И людете побързаха та преминаха.

11 А когато всичките люде бяха съвсем преминали, мина и Господният ковчег и свещениците пред людете.

12 И рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе преминаха въоръжени пред израилтяните, според както Моисей им бе казал;

13 около четиридесет хиляди въоръжени ратници преминаха пред Господа на бой към ерихонските полета.

14 В оня ден Господ възвеличи Исуса пред очите на целия Израил; и те се боеха от него, както се боеха от Моисея, през всичките дни на живота му.

15 Тогава Господ говори на Исуса, казвайки:

16 Заповядай на свещениците, които носят ковчега на свидетелството, да излязат от Иордан.

17 И тъй, Исус заповяда на свещениците, като рече: Излезте от Иордан.

18 А щом свещениците, които носеха ковчега на Господния завет, излязоха изсред Иордан, и стъпалата на свещеническите нозе стъпиха на сухо, водата на Иордан се върна на местото си и преля всичките му брегове както по-напред.

19 На десетия ден от първия месец людете излязоха от Иордан, и разположиха стан в Галгал, на източната страна от Ерихон.

20 И Исус постави в Галгал ония дванадесет камъни, които взеха от Иордан.

21 Тогава говори на израилтяните, казвайки: Утре, когато чадата ви попитат бащите си, думайки: Какви са тия камъни?

22 - Тогава да разправите на чадата си, като речете: По сухо премина Израил тоя Иордан;

23 защото Господ вашият Бог пресуши Иорданската вода пред вас догде преминахте, както Господ вашият Бог стори на Червеното море, което пресуши пред нас догде преминахме,

24 за да знаят всичките племена на света, че Господната ръка е мощна, та да се боят винаги от Господа вашия Бог.
ГЛАВА 5

1 А когато всичките аморейски царе, които бяха оттатък Иордан на запад, и всичките ханаански царе, които бяха при морето, чуха, че Господ пресуши водата на Иордан пред израилтяните догде преминаха, сърдцата им се стопиха, и душа не остана в тях поради израилтяните.

2 В това време Господ рече на Исуса: Направи си кремъчни ножове и обрежи пак израилтяните, втори път.

3 И тъй, Исус си направи кремъчни ножове и обряза израилтяните на местото Хълм на краекожията.

4 А ето причината, по която Исус извърши обрязването: всичките мъжки, които излязоха из Египет, всичките военни мъже, измряха в пустинята по пътя, след като бяха излезли из Египет;

5 и всичките люде, които излязоха, бяха обрязани; а всичките люде, които се родиха в пустинята по пътя, след като бяха излезли из Египет, не бяха обрязани.

6 Защото израилтяните ходиха четиридесет години по пустинята, догде се изтребиха всичките люде, излезлите из Египет военни мъже, които не послушаха Господния глас, на които Господ се кле, че не ще ги остави да видят земята, за която Господ беше се клел на бащите им, че ще ни я даде, земя гдето текат млеко и мед.

7 А вместо тях Той издигна синовете им, които Исус обряза; защото бяха необрязани, понеже не бяха ги обрязали по пътя.

8 И като се обрязаха всичките люде, седяха на местата си в стана догде оздравяха.

9 Тогава Господ рече на Исуса: Днес отнех от вас египетския позор. За това онова место се нарича Галгал, както се казва и до днес.

10 А израилтяните разположиха стан в Галгал, и направиха пасхата на четиринадесетия ден от месеца, привечер, на ерихонските полета.

11 И на сутринта на пасхата, в същия ден, ядоха безквасни хлябове от житото на земята и изпържено жито.

12 А на сутринта, като ядоха от житото на земята манната престана; и израилтяните нямаха вече манна, но през тая година ядяха от рожбите на Ханаанската земя.

13 И когато беше Исус при Ерихон, подигна очи и видя, и, ето, насреща му стоеше човек с измъкнат нож в ръка; и Исус пристъпи при него и му рече: Наш ли си, или от неприятелите ни?

14 А той рече: Не; но за Военачалник на Господното воинство сега дойдох аз. И Исус падна с лицето си на земята и се поклони; и рече му: Що заповядва Господарят ми на слугата си?

15 А Военачалникът на Господното воинство рече на Исуса: Изуй обущата си от нозете, защото местото, на което стоиш, е свето. И Исус стори така.

1 (А Ерихон беше заключен и затворен поради израилтяните; никой не излизаше и никой не влизаше).

2 И Господ рече на Исуса: Ето, предадох в ръката ти Ерихон, царя му и силните му и храбри мъже.

3 Ходете, прочее, около града, всички военни мъже, и обиколете града веднъж; така да правиш шест дена.

4 И седем свещеника нека носят пред ковчега седем гръмливи тръби; и на седмия ден обиколете града седем пъти, и свещениците нека свирят с тръбите.

5 И когато засвирят продължително с гръмливата тръба, като чуете гласа на тръбата всички люде да извикат с гръмлив глас; и градската стена ще падне на местото си, и людете нека вървят всеки право напред.

6 Тогава Исус Навиевият син повика свещениците и рече им: Дигнете ковчега на завета, и седем свещеника нека държат седем гръмливи тръби пред Господния ковчег.

7 Рече на людете: Минете та обиколете града; а въоръжените нека заминат пред Господния ковчег.

8 И тъй, след като говори Исус на людете, седемте свещеника, които държеха седемте гръмливи тръби пред Господа, минаха и свиреха с тръбите; и ковчегът на Господния завет вървеше подире им.

9 И въоръжените вървяха пред свещениците, които свиреха с тръбите, и задната стража следваше зад ковчега, докато свещениците свиреха с тръбите като вървяха.

10 А Исус заповяда на людете, като каза: Да не викате, нито да се чуе гласът ви, нито да излезе дума из устата ви, до деня, когато ще ви кажа да извикате; тогава извикайте.

11 И тъй, направи да обиколи Господният ковчег около града еднъж; и дойдоха в стана и пренощуваха в стана.

12 И на сутринта Исус стана рано, и свещениците дигнаха Господния ковчег,

13 И седемте свещеника, които държеха седемте гръмливи тръби, вървяха пред Господния ковчег, като ходеха и свиреха с тръбите; и пред тях вървяха въоръжените, а задната стража следваше подир Господния ковчег, докато свещениците свиреха с тръбите като вървяха.

14 И тъй на втория ден обиколиха града еднъж и се върнаха в стана, така правеха шест дена.

15 А на седмия ден станаха рано, при пукването на зората, и обиколиха града седем пъти по същия начин; само тоя ден обиколиха града седем пъти.

16 И на седмия път, като свиреха свещениците с тръбите, Исус рече на людете: Извикайте, защото Господ ви предаде града.

17 И градът, и всичко що е в него, ще бъдат обречени на Господа; само блудницата Раав, да остане жива, тя и всички, които са в къщата с нея, защото скри пратениците, които проводихме.

18 Но вие се пазете във всеки случай от всичко обречено, да не би, като го обречете, да вземете от обреченото, и така да нанесете проклетия върху стана на Израиля и да го смутите.

19 Всичкото сребро и злато, и медните и железните съдове, са посветени Господу; да се внесат в Господното съкровище.

20 И тъй, людете извикаха и свещениците свиреха с тръбите; и като чуха людете тръбния глас, и като издадоха людете гръмлив вик, стената падна на местото си; и людете влязоха в града, всеки право напред, и превзеха града.

21 И обрекоха на изтребление с острото на ножа всичките в града, мъже и жени, млади и стари, и говеда, овци и осли.

22 Тогава Исус каза на двамата мъже, които бяха съгледали земята: Влезте в къщата на блудницата и изведете от там жената и всичко каквото има, според както й се заклехте.

23 И тъй, като влязоха младежите, шпионите, изведоха Раав, баща й, майка й, братята й и всичко що имаше; изведоха и всичките й роднини, и туриха ги вън от Израилевия стан.

24 И града и всичко в него изгориха с огън; само среброто и златото и медните и железните съдове туриха в съкровището на Господния дом.

25 А блудницата Раав и бащиното й семейство, и всичко що имаше тя, Исус остави живи и тя живее всред Израиля до днес, защото скри пратениците, които Исус проводи да съгледат Ерихон.

26 В онова време Исус се закле, като каза: Проклет пред Господ оня човек, който стане да съгради тоя град Ерихон; със смъртта на първородния си син ще тури основите му, и със смъртта на най-младия си син ще постави портите му.

27 Така Господ беше с Исуса; и името му се прочу по цялата земя.