ГЛАВА 19
1 Тогава Пилат взе Исуса и Го би.
2 И войниците сплетоха венец от тръни, наложиха го на главата Му и като Му облякоха морава дреха,
3 приближиха се при Него и казваха: Здравей, царю юдейски! И удряха Му плесници.
4 Тогава Пилат пак излезе вън и каза им: Ето извеждам ви Го вън, за да познаете, че не намирам никаква вина в Него.
5 Исус, прочее, излезе вън, носещ трънения венец и моравата дреха. Пилат им казва: Ето, човекът!
6 А като Го видяха главните свещеници и служители извикаха, казвайки: Разпни Го! Разпни Го! Пилат им каза: Вземете Го вие и разпнете Го; защото аз не намирам вина в Него.
7 Юдеите му отговориха: Ние си имаме закон и по тоя закон Той трябва да умре, защото направи Себе Си Божий Син.
8 А Пилат като чу тая дума още повече се уплаши.
9 И пак влезе в преторията и каза на Исуса: Ти откъде Си? А Исус не му даде отговор.
10 Затова Пилат Му казва: На мене ли не говориш? Не знаеш ли, че имам власт да Те пусна и имам власт да Те разпна?
11 Исус му отговори: Ти не би имал никаква власт над Мене, ако не бе ти дадено от горе; затова по-голям грях има оня, който Ме предаде на тебе.
12 Поради това Пилат търсеше начин да Го пусне; юдеите, обаче, викаха казвайки: Ако пуснеш Този, не си Кесарев приятел; всеки, който прави себе си цар е противник на Кесаря.
13 А Пилат като чу тия думи, изведе Исуса вън и седна на съдийския стол, на мястото наречено Каменно настлание, а по еврейски Гавата.
14 Беше денят на приготовление за пасхата, около шестия час; и той казва на юдеите: Ето вашият цар!
15 А те извикаха: Махни Го! Махни! Разпни Го! Пилат им казва: Вашия цар ли да разпна? Главните свещеници отговориха: Нямаме друг цар освен Кесаря.
16 Затова той им Го предаде да бъде разпнат.
17 И така взеха Исуса; и Той сам, носейки кръста Си излезе; и дойде на мястото, наречено Лобно, което по еврейски се казва Голгота,
18 гдето Го разпнаха и с Него други двама, от едната и от другата страна, а Исуса посред.
19 А Пилат написа и надпис, който постави над Него на кръста. А писаното бе: Исус Назарянин, юдейският цар.
20 Тоя надпис прочетоха мнозина от юдеите, защото мястото, където разпнаха Исуса беше близо до града и написаното бе на еврейски, на латински и на гръцки.
21 А юдейските главни свещеници казаха на Пилат:
Недей писа: юдейски цар, но - Самозваният юдейски цар.
22 Пилат отговори: Каквото писах, писах.
23 А войниците като разпнаха Исуса, взеха дрехите Му и ги разделиха на четири дяла, на всеки войник по един дял; взеха и дрехата. А дрехата не беше шита, а изтъкана цяла от горе до долу;
24 затова те рекоха помежду си: Да не я раздираме, а да хвърлим жребие за нея чия да бъде; за да се изпълни написаното, което казва: -"Разделиха си дрехите Ми, и за облеклото Ми хвърлиха жребие". Войниците, прочее, сториха това.
25 А при кръста на Исуса стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова и Мария Магдалина.
26 А Исус като видя майка Си и ученика, когото обичаше, който стоеше близо, каза на майка Си: Жено, ето син ти!
27 После каза на ученика: Ето, майка ти! И от онзи час ученикът я прибра у дома си.
28 След това Исус като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне писанието рече: Жаден съм.
29 А като беше сложен там съд пълен с оцет, натъкнаха на исопова тръст една гъба натопена в оцет и я поднесоха до устата Му.
30 А Исус като прие оцета, рече: Свърши се, и наведе глава, и предаде дух.
31 И понеже беше Приготвителният ден, то за да не останат телата на кръста в събота, (защото оная събота беше голям ден), юдеите помолиха Пилат да им се пребият пищялите и да ги вдигнат оттам.
32 Затова дойдоха войниците и пребиха пищялите на единия и на другия, които бяха разпнати с Исуса.
33 Но когато дойдоха при Исуса и Го видяха вече умрял не Му пребиха пищялите.
34 Обаче, един от войниците прободе с копие ребрата Му; и веднага изтече кръв и вода.
35 И тоя, който видя, свидетелствува за това, и неговото свидетелство е вярно; и той знае, че говори истината, за да повярвате и вие.
36 Защото това стана, за да се изпълни написаното: "Кост Негова няма да се строши";
37 и пак на друго място писанието казва: "Ще погледнат на Него, когото прободоха".
38 След това Иосиф от Ариматея, който беше Исусов ученик, но таен, поради страха от юдеите, помоли Пилат да му позволи да вземе Исусовото тяло; и Пилат позволи. Той, прочее, дойде та вдигна тялото Му.
39 Дойде и Никодим, който бе дохождал изпърво при Него нощем, и донесе около сто литра смес от смирна и алой.
40 И тъй, взеха Исусовото тяло и Го обвиха в плащаница с ароматите, според юдейския обичай на погребване.
41 А на мястото, където бе разпнат имаше градина и в градината нов гроб, в който още никой не бе полаган.
42 Там, прочее, положиха Исуса поради юдейския Приготвителен ден; защото гробът беше наблизу.
ГЛАВА 20
1 В първия ден на седмицата Мария Магдалина дохожда на гроба сутринта, като беше още тъмно, и вижда, че камъкът е вдигнат от гроба.
2 Затова се затича и дохожда при Симона Петра и при другия ученик, когото обичаше Исус, и им казва: Дигнали Господа от гроба и не знаем къде са Го положили.
3 И тъй, Петър и другият ученик излязоха и отиваха на гроба;
4 и двамата тичаха заедно, но другият ученик изпревари Петра и стигна пръв на гроба.
5 И като надникна, видя плащаниците сложени, но не влезе вътре.
6 След него дойде Симон Петър и влезе в гроба; видя плащаниците сложени,
7 и кърпата, която беше на главата Му, не сложена с плащаниците, а свита на отделно място.
8 Тогава влезе другият ученик, който пръв стигна на гроба; и видя и повярва.
9 Защото още не бяха разбрали писанието, че Той трябваше да възкръсне от мъртвите.
10 И тъй, учениците се върнаха пак у тях си.
11 А Мария стоеше до гроба отвън и плачеше; и така като плачеше надникна в гроба,
12 и вижда два ангела в бели дрехи седнали там, където бе лежало Исусовото тяло, един откъм главата, и един откъм нозете.
13 И те й казват: Жено, защо плачеш? Казва им: Защото вдигнали Господа мой и не знам къде са Го положили.
14 Като рече това тя се обърна назад и видя Исуса, че стои, но не позна, че беше Исус.
15 Казва й Исус: Жено, защо плачеш? Кого търсиш? Тя като мислеше, че е градинарят, казва Му: Господине, ако ти си Го изнесъл, кажи ми къде си Го положил и аз ще Го вдигна.
16 Казва й Исус: Марийо! Тя се обърна и Му рече на еврейски: Равуни! Което значи, Учителю!
17 Казва й Исус: Не се допирай до Мене, защото още не съм се възнесъл при Отца; но иди при братята Ми и кажи им: Възнасям се при Моя Отец и вашия Отец, при Моя Бог и вашия Бог.
18 Мария Магдалина идва и известява на учениците, че видяла Господа и че Той й казал това.
19 А вечерта на същия ден, първия на седмицата, когато вратата на стаята, където бяха учениците, беше заключена поради страха от юдеите, Исус дойде, застана посред, и каза им: Мир вам!
20 И като рече това показа им ръцете и ребрата Си. И зарадваха се учениците като видяха Господа.
21 И Исус пак им рече: Мир вам! Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас.
22 И като рече това, духна върху тях и им каза: Приемете Светия Дух.
23 На които простите греховете, простени им са, на които задържите задържани са.
24 А Тома, един от дванадесетте, наречен Близнак, не беше с тях, когато дохожда Исус.
25 Затова другите ученици му казаха: Видяхме Господа. А той им рече: Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам.
26 И подир осем дни учениците Му пак бяха вътре и Тома с тях. Исус дохожда като беше заключена вратата, застана насред, и рече: Мир вам!
27 Тогава каза на Тома: Дай си пръста тука и виж ръцете Ми, и дай ръката си и тури я в ребрата Ми; и не бъде невярващ, а вярващ.
28 Тома в отговор Му рече: Господ мой и Бог мой!
29 Исус му казва: Понеже Ме видя, [Томо] ти повярва, блажени ония, които без да видят са повярвали.
30 А Исус извърши пред учениците още много други знамения, които не са вписани в тая книга.
31 А тия са написани, за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син, и, като вярвате, да имате живот в Неговото име.
ГЛАВА 21
1 Подир това Исус пак се яви на учениците на Тивериадското езеро; и ето как им се яви:
2 там бяха заедно Симон Петър, Тома наречен Близнак, Натанаил от Кана Галилейска, Заведеевите синове, и други двама от учениците Му.
3 Симон Петър им казва: Отивам да ловя риба. Казват му: Ще дойдем и ние с тебе. Излязоха и се качиха на ладията; и през оная нощ не уловиха нищо.
4 А като се разсъмваше вече Исус застана на брега; учениците, обаче, не познаха, че е Исус.
5 Исус им казва: Момчета, имате ли нещо за ядене? Отговориха Му: Нямаме.
6 А Той им рече: Хвърлете мрежата отдясно на ладията и ще намерите. Те, прочее, хвърлиха; и вече не можаха да я извлекат поради многото риби.
7 Тогава оня ученик, когото обичаше Исус, казва на Петра: Господ е. А Симон Петър като чу, че бил Господ, препаса си връхната дреха, (защото беше гол), и се хвърли в езерото.
8 А другите ученици дойдоха в ладията, (защото не бяха далеч от сушата, но около двеста лакти), и влачеха мрежата с рибата.
9 И като излязоха на сушата, видяха жарава положена и риба турена на нея, и хляб.
10 Исус им казва: Донесете от рибите, които сега уловихте.
11 Затова Симон Петър се качи на ладията та извлече мрежата на сушата, пълна с едри риби на брой сто петдесет и три; и при все, че бяха толкова, мрежата не се съдра.
12 Исус им казва: Дойдете да закусите. (И никой от учениците не смееше да Го попита: Ти кой си? Понеже знаеха, че е Господ).
13 Дохожда Исус, взема хляба и им дава, също и рибата.
14 Това беше вече трети път как Исус се яви на учениците след като възкръсна от мъртвите.
15 А като позакусиха, Исус казва на Симона Петра: Симоне Ионов, любиш ли Ме повече от колкото Ме любят тия? Казва Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той му казва: Паси агънцата Ми.
16 Пак му казва втори път: Симоне Ионов, любиш ли Ме? Казва Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той му казва: Паси овцете Ми.
17 Казва му трети път: Симоне Ионов, обичаш ли Ме? Петър се наскърби за гдето трети път му рече: Обичаш ли Ме? И Му рече: Господи, Ти всичко знаеш, Ти знаеш, че Те обичам. Исус му казва: Паси овцете Ми.
18 Истина, истина ти казвам, когато беше по-млад, ти сам се опасваше и ходеше където си щеше; но когато остарееш ще простреш ръцете си и друг ще те опасва, и ще те води където не щеш.
19 А това рече като означаваше с каква смърт Петър щеше да прослави Бога. И като рече това, казва му: Върви след Мене.
20 Петър обръщайки се вижда, че иде подире му ученикът, когото обичаше Исус, този, който на вечерята се обърна на гърдите Му и каза: Господи, кой е този, който ще Те предаде?
21 Него, прочее, като видя, Петър казва на Исуса: Господи, а на този какво ще стане?
22 Исус му каза: Ако искам да остане той докле дойда, тебе що ти е? Ти върви след Мене.
23 И така, разнесе се между братята тази дума, че този ученик нямаше да умре. Исус, обаче, не му рече, че няма да умре, но: Ако искам да остане той докле дойда, тебе що ти е?
24 Този е ученикът, който свидетелствува за тия неща, който и написа тия неща.; и знаем, че неговото свидетелство е истинно.
25 Има още и много други дела, които извърши Исус; но ако се напишеха едно по едно, струва ми се, че цял свят не щеше да побере написаните книги. [Амин].
Каталог: bibliabiblia -> Книгата на съдиитеbiblia -> Първото съборно послание на петраbiblia -> Книга на пророк михея глава 1biblia -> Библията – произход и съдържание”biblia -> 1їАдам, Сит, Енос 2їКаинан, Маалалеил, Яред, 3їЕнох, Матусал, Ламех, 4їНое, Сим, Хам и Яфетbiblia -> 1 Първата повест написах, о Теофиле, за всичко що Исус вършеше и учеше, откак почнаbiblia -> Откровението на йоан
Сподели с приятели: |