1 в началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. 2 То в начало беше у Бога

1 След това Исус ходеше по Галилея; защото не искаше да ходи по Юдея, понеже юдеите искаха да Го убият.

2 А наближаваше юдейският празник шатроразпъване.

3 Затова Неговите братя Му рекоха: Замини оттука и иди в Юдея, така че и Твоите ученици да видят делата, които вършиш;

4 защото никой като иска сам да бъде известен не върши нещо скришно. Щом вършиш тия дела, яви Себе Си на света.

5 (Защото нито братята Му вярваха в Него).

6 А Исус им каза: Моето време още не е дошло; а вашето време винаги е готово.

7 Вас светът не може да мрази; а Мене мрази, защото Аз заявявам за него, че делата му са нечестиви.

8 Възлезте вие на празника; Аз няма още да възляза на тоя празник, защото времето Ми още не се е навършило.

9 И като им рече това, остана си в Галилея.

10 А когато братята Му бяха възлезли на празника, тогава и Той възлезе, не явно, а тайно някак си.

11 Юдеите, прочее, Го търсеха на празника, и казваха: Къде е Онзи?

12 И имаше за Него много глъчка между народа; едни казваха: Добър човек е; други казваха: Не е, но заблуждава народа.

13 Обаче никой не говореше положително за Него поради страха от юдеите.

14 Но като се преполовяваше вече празникът, Исус възлезе в храма и почна да поучава.

15 Затова юдеите се чудеха и казваха: Как знае Този книга, като не се е учил?

16 Исус, прочее, в отговор им каза: Моето учение не е Мое, а на Онзи, Който Ме е пратил.

17 Ако иска някой да върши Неговата воля, ще познае дали учението е от Бога, или Аз от Себе Си говоря.

18 Който говори от себе си търси своята си слава; а който търси славата на Онзи, Който Го е пратил, Той е истински, и в Него няма неправда.

19 Не даде ли ви Мойсей закона? Но пак никой от вас не изпълнява закона. Защо искате да Ме убиете?

20 Народът отговори: Бяс имаш. Кой иска да Те убие?

21 Исус в отговор им рече: Едно дело извърших и всички се чудите на Мене поради него.

22 Моисей ви даде обрязването, (не че е от Моисея, но от бащите); и в събота обрязвате човека.

23 Ако се обрязва човек в събота, за да се не наруши Моисеевия закон, на Мене ли се гневите за гдето изцяло оздравих човек в събота.

24 Не съдете по изглед, но съдете справедливо.

25 Тогава някои от ерусалимляните казаха: Не е ли Тоя човекът, Когото искат да убият?

26 Ето Той явно говори и нищо не Му казват. Да не би първенците положително да знаят, че Този е Христос?

27 Обаче Този знаем от къде е; а когато дойде Христос, никой няма да знае от къде е.

28 Затова Исус като поучаваше в храма, извика казвайки: И Мене познавате и от къде съм знаете; и Аз от само Себе Си не съм дошъл, но истинен е Този, Който Ме е пратил, Когото вие не познавате.

29 Аз Го познавам, защото съм от Него и Той Ме е пратил.

30 И тъй искаха да Го хванат; но никой не тури ръка на Него, защото часът Му още не беше дошъл.

31 Обаче, мнозина от народа повярваха в Него, като казваха: Когато дойде Христос, нима ще извърши повече знамения от тия, които Този е извършил?

32 Фарисеите чуха, че тъй шушукал народът за Него; и главните свещеници и фарисеите пратиха служители да Го хванат.

33 Исус прочее рече: Още малко време съм с вас и тогава ще отида при Онзи, Който Ме е пратил.

34 Ще Ме търсите и няма да Ме намерите; и гдето съм Аз, вие не можете да дойдете.

35 На това юдеите рекоха помежду си: Къде ще отиде Тоя та няма да можем да Го намерим? Да не би да отиде при разпръснатите между гърците и да поучава гърците?

36 Какво значи тази дума, която рече: Ще Ме търсите и няма да Ме намерите; и гдето съм Аз вие не можете да дойдете?

37 А в последния ден, великия ден на празника, Исус застана и извика, казвайки: Ако някой е жаден, нека дойде при Мене и да пие.

38 Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както рече писанието.

39 А това каза за Духа, който вярващите в Него щяха да приемат; защото [Светият] Дух още не бе даден, понеже Исус още не бе се прославил.

40 За това някои от народа, които чуха тия думи, казваха: Наистина Тоя е пророкът.

41 Други казваха: Тоя е Христос. Някои пък казваха: Нима от Галилея ще дойде Христос?

42 Не рече ли писанието, че Христос ще дойде от Давидовото потомство и от градеца Витлеем, където беше Давид?

43 И така възникна раздор между народа за Него.

44 И някои от тях искаха да Го хванат; но никой не тури ръце на Него.

45 Тогава служителите си дойдоха при главните свещеници и фарисеите; и те им рекоха: Защо Го не доведохте?

46 Служителите отговориха: Никога човек не е говорил така [както Тоя човек].

47 А фарисеите им отговориха: И вие ли сте заблудени?

48 Повярвал ли е в Него някой от първенците или от фарисеите?

49 Но това простолюдие, което не знае закона проклето е.

50 Никодим, който беше един от тях, (същият, който бе ходил при Него нощем по-рано), им казва:

51 Нашият закон осъжда ли човека, ако първо не го изслуша и не разбере що върши?

52 Те в отговор му рекоха: Да не си и ти от Галилея? Изследвай и виж, че от Галилея пророк не се издига.

53 И всеки отиде у дома си.

1 А Исус отиде на Елеонския хълм.

2 И рано сутринта пак дойде в храма; а всичките люде дохождаха при Него, и Той седна и ги поучаваше.

3 И книжниците и фарисеите доведоха [при Него] една жена уловена в прелюбодейство и като я поставиха насред, казаха Му:

4 Учителю, тази жена беше уловена в самото дело на прелюбодейство.

5 А Мойсей ни е заповядал в закона да убиваме такива с камъни; Ти, прочее, що казваш за нея?

6 И това казаха да Го изпитват, за да имат за какво да Го обвиняват. А Исус се наведе на долу и пишеше с пръст на земята.

7 Но като постоянствуваха да Го питат, Той се изправи и рече им: Който от вас е безгрешен нека пръв хвърли камък на нея.

8 И пак се наведе на долу, и пишеше с пръст на земята.

9 А те като чуха това разотидоха се един по един, като почнаха от по-старите и следваха до последните; и Исус остана сам, и жената, където си беше насред.

10 И когато се изправи, Исус й рече: Жено, къде са тези, [които те обвиняваха]? Никой ли не те осъди?

11 И тя отговори: Никой, Господи. Исус рече: Нито Аз те осъждам; иди си, отсега не съгрешавай вече.

12 Тогава Исус пак им говори казвайки: Аз съм светлината на света; който Ме следва няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота.

13 Затова фарисеите Му рекоха: Ти сам свидетелствуваш за Себе Си; Твоето свидетелство не е истинно.

14 Исус в отговор им рече: Ако и да свидетелствувам за Себе Си, пак свидетелството Ми е истинно; защото зная от къде съм дошъл и на къде отивам; а вие не знаете от къде ида или на къде отивам.

15 Вие съдите по плът; Аз не съдя никого.

16 И даже ако съдя Моята съдба е истинна, защото не съм сам, но Аз съм, и Отец, Който Ме е изпратил.

17 И в закона, да, във вашия закон е писано, че свидетелството на двама човека е истинно.

18 Аз съм, Който свидетелствувам за Себе Си; и Отец, Който Ме е пратил, свидетелствува за Мене.

19 Тогава Му казаха: Где е Твоят Отец? Исус отговори: Нито Мене познавате, нито Отца Ми; ако познавахте Мене, бихте познавали и Отца Ми.

20 Тия думи Той изговори в съкровищницата, като поучаваше в храма; и никой не Го хвана, защото часът Му не беше още дошъл.

21 И пак им рече Исус: Аз си отивам; и ще Ме търсите, но в греха си ще умрете. Гдето отивам Аз, вие не можете да дойдете?

22 Затова юдеите казаха: Да не би да се самоубие, че казва: Гдето отивам Аз, вие не можете да дойдете?

23 И рече им: Вие сте от тия, които са долу; Аз съм от ония, които са горе. Вие сте от този свят; а Аз не съм от този свят.

24 По тая причина ви рекох, че ще умрете в греховете си; защото ако не повярвате, че Съм това, което казвам, в греховете си ще умрете.

25 Те, прочее, Му рекоха: Ти кой си? Исус им каза: Преди всичко, Аз съм именно това, което ви казвам.

26 Много нещо имам да говоря и да съдя за вас; но Този, Който Ме е пратил, е истинен; и каквото съм чул от Него, това говоря на света.

27 Те не разбраха, че им говореше за Отеца.

28 Тогава рече Исус: Когато издигнете Човешкия Син, тогава ще познаете, че съм това, което казвам и че от Себе Си нищо не върша, но каквото Ме е научил Отец това говоря.

29 И Този, Който Ме е пратил с Мене е; не Ме е оставил сам, Аз върша всякога онова, което е Нему угодно.

30.Когато говореше това, мнозина повярваха в Него.

31 Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици;

32 и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.

33 Отговориха Му: Ние сме Авраамово потомство и никога никому не сме били слуги; как казваш Ти: Ще станете свободни.

34 Исус им отговори: Истина, истина ви казвам всеки, който върши грях, слуга е на греха.

35 А слугата не остава вечно в дома; синът остава вечно.

36 Прочее, ако Синът ви освободи наистина ще бъдете свободни.

37 Зная, че сте Авраамово потомство; но пак искате да Ме убиете, защото за Моето учение няма място в вас.

38 Аз говоря това, което съм видял у Моя Отец; също и вие вършите това, което сте чули от вашия баща.

39 Те в отговор Му казаха: Наш баща е Авраам. Исус им каза: Ако бяхте Авраамови чада, Авраамовите дела щяхте да вършите.

40 А сега искате да убиете Мене, Човека, който ви казах истината, която чух от Бога. Това Авраам не е сторил.

41 Вие вършите делата на баща си. Те Му рекоха: Ние не сме родени от блудство; един Отец имаме, Бога.

42 Исус им рече: Ако беше Бог вашият Отец, то вие щяхте да Ме любите, защото Аз от Бога съм излязъл и дошъл; понеже Аз не съм дошъл от Себе Си, но Той Ме прати.

43 Защо не разбирате Моето говорене? Защото не можете да слушате Моето учение.

44 Вие сте от баща дявола и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец, и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец, и на лъжата баща.

45 А понеже Аз говоря истината, вие не Ме вярвате.

46 Кой от вас Ме обвинява в грях? Но ако говоря истина, защо не Ме вярвате?

47 Който е от Бога, той слуша Божиите думи; вие затова не слушате, защото не сте от Бога.

48 Юдеите в отговор Му рекоха: Не казваме ли ние право, че си самарянин и имаш бяс?

49 Исус отговори: Нямам бяс; но Аз почитам Отца Си, а вие Ме позорите.

50 Но Аз не търся слава за Себе Си; има Един, Който търси и съди.

51 Истина, истина ви казвам, ако някой опази Моето учение, няма да види смърт до века.

52 Юдеите Му рекоха: Сега знаем, че имаш бяс. Авраам умря, също и пророците; а Ти казваш: Ако някой опази Моето учение, няма да вкуси смърт до века.

53 Нима Ти Си по-голям от баща ни Авраам, който умря? И пророците умряха. Ти на какъв се правиш?

54 Исус отговори: Ако славя Аз Себе Си, славата Ми е нищо; Отец Ми е, Който Ме слави, за Когото вие казвате, че е ваш Бог;

55 и пак не сте Го познали. Но Аз Го познавам; и ако река, че не Го познавам, ще бъда като вас лъжец; но Аз Го познавам и пазя словото Му.

56 Баща ви Авраам се възхищаваше, че щеше да види Моя ден; и видя го и се зарадва.

57 Юдеите Му рекоха: Петдесет години още нямаш и Авраам ли Си видял?

58 Исус им рече: Истина, истина ви казвам, преди да се е родил Авраам, Аз съм.

59 Тогава взеха камъни да хвърлят върху Му; но Исус се скри и излезе от храма, [минавайки през сред; и така си отиде].

1 И когато заминаваше, видя един слепороден човек.

2 И учениците Му Го попитаха, казвайки: Учителю, поради чии грях, негов ли или на родителите му, той се е родил сляп?

3 Исус отговори: Нито поради негов грях, нито на родителите му, но за да се явят в него Божиите дела.

4 Ние трябва да вършим делата на Този, Който Ме е пратил, докле е ден; иде нощ, когато никой не може да работи.

5 Когато съм в света, светлина съм на света.

6 Като рече това, плюна на земята, направи кал с плюнката и намаза с калта очите му;

7 и рече му: Иди, умий се в къпалнята Силоам, (което значи Пратен). И тъй, той отиде, уми се и дойде прогледал.

8 А съседите и ония, които бяха виждали по-преди, че беше просяк, казваха: Не е ли този, който седеше и просеше?

9 Едни казваха: Той е; други казваха: Не, а прилича на него. Той каза: Аз съм.

10 Затова му рекоха: Тогава как ти се отвориха очите?

11 Той отговори: Човекът, който се нарича Исус, направи кал, намаза очите ми и рече ми: Иди на Силоам и умий се. И тъй отидох и като се умих прогледах.

12 Тогава му рекоха: Къде е Той? Казва: Не зная.

13 Завеждат при фарисеите някогашния слепец.

14 А беше събота, когато Исус направи калта и му отвори очите.

15 И тъй, пак го питаха и фарисеите как е прогледал. И той им рече: Кал тури на очите ми, умих се и гледам.

16 Затова някои от фарисеите казваха: Този човек не е от Бога, защото не пази съботата. А други казваха: Как може грешен човек да върши такива знамения? И възникна раздор помежду им.

17 Казват пак на слепеца: Ти що казваш за Него, като ти е отворил очите? И той рече: Пророк е.

18 Но юдеите не вярваха, че той е бил сляп и прогледал, докато не повикаха родителите на прогледалия,

19 та ги попитаха, казвайки: Тоя ли е вашият син, за когото казвате, че се е родил сляп? А сега как вижда?

20 Родителите в отговор казаха: Знаем, че този е нашият син и че се роди сляп;

21 а как сега вижда, не знаем; или кой му е отворил очите, не знаем; него питайте, той е на възраст, сам нека говори за себе си.

22 Това казаха родителите му, защото се бояха от юдеите; понеже юдеите се бяха вече споразумели помежду си да отлъчат от синагогата онзи, който би Го изповядал, че е Христос.

23 По тая причина родителите му рекоха: Той е на възраст, него питайте.

24 И тъй, повикаха втори път човека, който беше сляп и му рекоха: Въздай слава на Бога; ние знаем, че този човек е грешник.

25 А той отговори: Дали е грешник, не зная; едно зная, че бях сляп, а сега виждам.

26 Затова му казаха: Какво ти направи? Как ти отвори очите?

27 Отговори им: Казах ви ей сега и не чухте; защо искате пак да чуете? Да не би и вие да искате да Му станете ученици?

28 Тогава те го изругаха, казвайки: Ти си Негов ученик; а ние сме Моисееви ученици.

29 Ние знаем, че на Моисей Бог е говорил, а Този не знаем откъде е.

30 Човекът в отговор им каза: Това е чудно, че вие не знаете откъде е, но пак ми отвори очите.

31 Знаем, че Бог не слуша грешници; но ако някой е благочестив и върши Божията воля, него слуша.

32 А пък от века не се е чуло да е отворил някой очи на слепороден човек.

33 Ако не беше Този Човек от Бога, не би могъл нищо да стори.

34 Те в отговор му казаха: Ти цял в грехове си роден и нас ли учиш? И го изпъдиха вън.

35 Чу Исус, че го изпъдили вън и като го намери, рече: Ти вярваш ли в Божия Син?

36 Той в отговор рече: А Кой е Той, Господи, за да вярвам в Него?

37 Исус му рече: И видял си Го, и Който говори с тебе, Той е.

38 А той рече: Вярвам, Господи; и поклони Му се.

39 И Исус рече: За съдба дойдох Аз на тоя свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да ослепеят.

40 Ония от фарисеите, които бяха с Него като чуха това, рекоха Му: Да не сме и ние слепи?

41 Исус им рече: Ако бяхте слепи, не бихте имали грях, но понеже сега казвате: Виждаме, грехът ви остава.

1 Истина, истина ви казвам, който не влиза през вратата на кошарата на овцете, но прескача от другаде, той е крадец и разбойник.

2 А който влиза през вратата, овчар е на овцете.

3 Нему вратарят отваря; и овцете слушат гласа му; и вика своите овце по име и ги извежда.

4 Когато е изкарал всичките свои, върви пред тях; и овцете го следват, защото познават гласа му.

5 А подир чужд човек няма да следват, но ще побягнат от него; защото не познават гласа на чуждите.

6 Тази притча им каза Исус; но те не разбраха какво им говореше.

7 Тогава Исус пак рече: Истина, истина ви казвам, Аз съм вратата на овцете.

8 Всички, които са дошли преди Мене са крадци и разбойници; но овцете не ги послушаха.

9 Аз съм вратата; през Мене ако влезе някой, ще бъде спасен и ще влиза, и ще излиза, и паша ще намира.

10 Крадецът влиза само да открадне, да заколи и да погуби; Аз дойдох, за да имат живот, и да го имат изобилно.

11 Аз съм добрият Пастир; добрият пастир живота си дава за овцете.

12 Който е наемник, а не овчар и не е стопанин на овцете, вижда вълка, че иде и като оставя овцете бяга; и вълкът ги разграбва и разпръсва.

13 Той бяга, защото е наемник и не го е грижа за овцете.

14 Аз съм добрият пастир, и познавам Моите, и Моите Мене познават,

15 също както Отец познава Мене, и Аз познавам Отец; и Аз давам живота Си за овцете.

16 И други овце имам, които не са от тая кошара и тях трябва да доведа; и ще чуят гласа Ми; и ще станат едно стадо с един пастир.

17 Затова Ме люби Отец, защото Аз давам живота Си, за да го взема пак.

18 Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам, и имам право пак да го взема. Тая заповед получих от Отца Си.

19 Поради тия думи пак възникна раздор между юдеите.

20 Мнозина от тях казваха: Бяс има и луд е; защо Го слушате?

21 Други казваха: Тия думи не са на човек хванат от бяс. Можели бяс да отваря очи на слепи?

22 И настъпи в Ерусалим праздникът на освещението на храма. Беше зима;

23 и ходеше Исус в Соломоновия трем на храма.

24 Между това юдеите Го заобиколиха и Му казаха: До кога ще ни държиш в съмнение? Ако Си Ти Христос, кажи ни ясно.

25 Исус им отговори: Казах ви и не вярвате. Делата, които върша в името на Отца Си, те свидетелствуват за Мене.

26 Но вие не вярвате, защото не сте от Моите овце.

27 Моите овце слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те Ме следват.

28 И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат, и никой няма да ги грабне от ръката Ми.

29 Отец Ми, Който Ми ги даде, е по-голям от всички; и никой не може да ги грабне от ръката на Отца.

30 Аз и Отец едно сме.

31 Юдеите пак взеха камъни за да Го убият.

32 Исус им отговори: Много добри дела ви показах от Отца; за кое от тия дела искате да Ме убиете с камъни?

33 Юдеите Му отговориха: Не за добро дело искаме да Те убием с камъни, а за богохулство, и защото Ти, бидейки човек, правиш Себе Си Бог.

34 Исус им отговори: Не е ли писано във вашия закон: "Аз рекох, богове сте вие"?

35 Ако са наречени богове ония, към които дойде Божието слово, (и написаното не може да се наруши),

36 то на Този, Когото Бог освети и прати на света, казвате ли, богохулствуваш, защото рекох, Аз съм Божий Син?

37 Ако не върша делата на Отца Си, недейте Ми вярва;

38 но ако ги върша, то макар да не вярвате на Мене, вярвайте на делата, за да познаете и разберете, че Отец е в Мене, и Аз в Отца.

39 Пак искаха да Го хванат; но Той избяга от ръката им.

40 И отиде отвъд Иордан, на мястото, където Иоан по-преди кръщаваше и остана там.

41 И мнозина дойдоха при Него; и казаха: Иоан не извърши никое знамение; но всичко, що каза Иоан за Този беше истинно.

42.И там мнозина повярваха в Него.
ГЛАВА 11

1 Един човек на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра й Марта, беше болен.

2 (А Мария, чийто брат Лазар беше болен, бе оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си).

3 И тъй, сестрите пратиха до Него да Му кажат: Господи, ето този, когото обичаш е болен.

4 А Исус като чу това, рече: Тази болест не е смъртоносна, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея.

5 А Исус обичаше Марта, и сестра й, и Лазар.

6 Тогава откак чу, че бил болен, престоя два дена на мястото, където се намираше.

7 А подир това казва на учениците: Да отидем пак в Юдея.

8 Казват Му учениците: Учителю, сега юдеите искаха да Те убият с камъни, и пак ли там отиваш?

9 Исус отговори: Нали има дванадесет часа в деня? Ако ходи някой денем, не се препъва, защото вижда виделината на тоя свят.

10 Но ако ходи някой нощем, препъва се, защото не е осветлен.

11 Това изговори и подир туй им каза: Нашият приятел Лазар заспа; но Аз отивам да го събудя.

12 Затова учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.

13 Но Исус бе говорил за смъртта му; а те мислеха, че говори за почиване в сън.

14 Тогава Исус им рече ясно: Лазар умря.

15 И заради вас, радвам се, че не бях там, за да повярвате; обаче, нека да отидем при него.

16 Тогава Тома, наречен близнак, каза на съучениците: Да отидем и ние, за да умрем с него.

17 И тъй, като дойде Исус намери, че Лазар бил от четири дни в гроба.

18 А Витания беше близо до Ерусалим, колкото петнадесет стадии;

19 и мнозина от юдеите бяха при Марта и Мария да ги утешават за брат им.

20 Марта, прочее, като чу, че идел Исус, отиде да Го посрещне; а Мария още седеше в къщи.

21 Тогава Марта рече на Исуса: Господи, да беше Ти тука, не щеше да умре брат ми.

22 Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде.

23 Казва й Исус: Брат ти ще възкръсне.

24 Казва Му Марта: Зная, че ще възкръсне във възкресението на последния ден.

25 Исус й рече: Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее;

26 и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века. Вярваш ли това?

27 Казва Му: Да, Господи, вярвам, че Ти Си Христос, Божият Син, Който има да дойде на света.

28 И като рече това, отиде да повика скришом сестра си Мария, казвайки: Учителят е дошъл и те вика.

29 И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него.

30 Исус още не беше дошъл в селото, а беше на мястото, където Го посрещна Марта.

31 А юдеите, които бяха с нея в къщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, като мислеха, че отива на гроба да плаче там.

32 И тъй, Мария като дойде там, където беше Исус и Го видя, падна пред нозете Му и рече Му: Господи, да беше Ти тука, нямаше да умре брат ми.

33 Исус като я видя, че плаче и юдеите, които я придружаваха, че плачат, разтъжи се в духа Си и се смути.

34 И рече: Къде го положихте? Казват Му: Господи, дойди и виж.

35 Исус се просълзи.

36 Затова юдеите думаха: Виж колко го е обичал!

37 А някои от тях рекоха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и този да не умре?

38 Исус, прочее, като тъжеше пак в Себе Си, дохожда на гроба. Беше пещера и на нея бе привален камък.

39 Казва Исус: Отместете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му казва: Господи, смърди вече, защото е от четири дни в гроба.

40 Казва й Исус: Не рекох ли ти, че ако повярваш ще видиш Божията слава?

41 И тъй, отместиха камъка. А Исус повдигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.

42 Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти Си Ме пратил.

43 Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез вън!

44 Умрелият излезе с ръце и нозе повити в саван, и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и оставете го да си иде.

45 Тогава мнозина от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това що стори Исус, повярваха в Него.

46 А някои от тях отидоха при фарисеите и казаха им какво бе извършил Исус.

47 Затова главните свещеници и фарисеите събраха съвет и казаха: Какво правим ние? Защото Този човек върши много знамения.

48 Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните като дойдат ще отнемат и страната и народа ни.

49 А един от тях на име Каиафа, който беше първосвещеник през тая година, им рече: Вие нищо не знаете,

50 нито вземате в съображение, че за вас е по-добре един човек да умре за людете, а не да загине целият народ.

51 Това не каза от себе си, но бидейки първосвещеник през оная година предсказа, че Исус ще умре за народа,

52 и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии чада.

53 И тъй, от онзи ден те се съветваха да Го умъртвят.

54 Затова Исус вече не ходеше явно между юдеите, но оттам отиде в страната близо до пустинята, в един град наречен Ефраим и там остана с учениците.

55 А наближаваше юдейската пасха; и мнозина от провинцията отидоха в Ерусалим преди пасхата, за да се очистят.

56 И така, те търсеха Исуса, и стоейки в храма, разговаряха се помежду си: Как ви се вижда? Няма ли да дойде на празника?

57 А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед, щото ако узнае някой къде е, да извести, за да Го уловят.