1. в. Предмет, характер и метод на криминологията. Задачи на криминологията
Изтегляне 0.81 Mb.
|
Определение за жертвата - тя е човекът който в резултат на субективното желание на престъпника или на обективно стеклите се обстоятелства е понесъл физ.морални или материални вреди от противо правното деяние независимо дали законът изрично е признал качеството му на пострадал и дали субективно той оценява себе си като такъв.От това следва че в центъра на своите проблеми виктимологията поставя ФЛ. -Жертвата може да бъде разграждана в мираж и тесен смисъл : 1. В широк - това са неформалните и формалните соц.групи т.е общностите , чиито колективни интереси са непосредствено засегнати от престъплението. 2. В тесен смисъл – това е разбиране за физическата жертва, но само в границите на наказателното право. -Виктимността – понятие за означаване на онази съвкупност от свойства и качества на личността , или на определена общност, която повишава риска да станат жертва на престъпление . Виктимността е една потенция , а не задължителна характеристика на реална жертва. -виктимизацията – е обективния процес които довежда до виктимизиране на дадено лице, група или обществото, като цяло и възникване на онзи комплекс от свойства , които е характеризиран като виктимност. -индивидуалната виктимизация – засяга отделен човек и тя се проявява в общия процес на социализацията на личността.Обикновено жертвите са изградени личности или личности в процес на формиране и с това в различна степен влияят на хода извършване на престъплението в/у поведението на престъпника , а в определени граници и в/у формиране на неговата личност . С оглед на това главните виктимологични проблеми са : 1.определения кръг от лицата които най често стават жертва на престъпленията 2.изучаване взаимовръзката м/у поведението на жертвата престъпника. 3.изучаване формиращото въздействие на поведение и личността на потенциалната жертва в/у личността на част от престъпниците. 3.Лица които са най чести жертви на престъпността: а/ виктимни професии които са соц.полезни и правно регламентирани – полицай , шофьори на такси б/виктимни групи, участници в които са с висок риск за станат жертви – простутки , сутеньор и др. 4.Роля на жертвата за извършване на престъплението. Поведението на жертвата може да бъде правомерно, неправомерно , неутрално: а/ Правомерно –то може да влияе в/у вземането на решение от престъпника и да внесе съмнение относно необходимостта от извършване на престъплението или от използване на определени средства б/ неправомерните –често това поведение е провокация и източник на конфликт. Формите на провокационното поведение са различни от физическо и психическо насилие в/у престъпника и негови близки до обидното отношение . Провокация могат да бъдат и с естетичен характер – облекло маниери, стил. в/ неутрално поведение – характеризира се с отсъствие на директна връзка с престъпника , поради което много често престъплението е неадекватно на криминална ситуация. Пример : Жертвата случайно се оказва на виктимното място във виктимното време. 6.Формално значение на жертвата . Със своята личност и поведение, жертвата може да влияе в/у престъпника. Проблемът е не за обикновената интеракция в конфликтната ситуация , а за взаимоотношенията м/у бъдещата жертва и престъпника в един по дълъг период. Изучаването на виктимните проблеми с отчитане цялостната роля на жертвата дава възможност да се разкрие по пълно цялата картина на престъпното и престъпленията. 13в. Виктимологична типология І Общи въпроси - разработването на типологията на жертвите от престъпления има научно познавателен и практически цели да се повиши ефективността на превенцията на престъпността и да се предпазят гражданите като потенциални жертви. “Типичната “ жертва подобно на “типичния “ престъпник е научна абстракция. Едно от основните изисквания е виктимологията питология да отразява генезисната връзка м/у личността и поведението на жертвата и поведението на престъпника преди и по време на извършване на престъплението. Тази връзка може да се изследва от различни аспекти: социален, биологичен , психологичен, етически и др. ІІ Виктимологична типология – проведените досега изследвания дават възможност да се приеме че при формирането на типологизиращи критерии във виктимологията в много голяма степен следва да се отчитат социалните , нравствените, естетическите и психическите особености на жертвата и нейното поведение. Комплексноста при тяхното използване позволява да се формира един по общ критерии за осъществяване на виктимологичната типология. Такъв критерии би могъл да бъде степента на виктиминост, отразяващ в най обобщен вид : а/ виктимогенната деформация на личността ; б/ професионалната виктимност ; в/ възрастовата виктимност ; г/ виктимната патология . Насочването към степента на виктимност като основен критерий дава възможност да се обособят няколко типа жертви : 1. Случайна жертва - при липса на виктимогенни признаци или само на незначителни такива , но без връзка с престъплението, лицето става жертва в резултат на стечение на обстоятелствата /случайно/ В по голямата си част взаимоотношенията м/у бъдещата жертва и престъпника възникват ситуативно непосредствено преди престъплението.
Виктимизациянта е пряка зависимост от Криминализацията . Колкото обществото е по криминализирано толкова то е по виктимизирано. Процесът на виктимизация се осъществява на макро и микро ниво. На макро - виктимизирането на големи групи от хора посока на глобализиране на процеса или самото виктимизиране на обществото като краен резултат. На микро ниво – виктимизиране на отделния човек. 2.Виктимизицаята на обществото е крайната степен от негативното развитие на процесите в резултат на която сигурността на живота, здравето и имуществото на хората почти отпада поради невъзможноста на д-вата да контролира разрушителните тенденции в страната. Такива са ситуациите на обща дестабилизация в обществото застрашаваща устоите на д-вата. 3.Виктимизация в обществото е процес на създаване на обективни и субективни предпоставки , повече или по малко хора да станат жертва на престъпления.Различават се ниска, , средна и висока степен на виктимизация , като “високата” не достига характеристиките на “високата - глобална виктимизация. Степента на викитимизацията е в зависимост от два основни фактора: обем и структура на престъпността. Един от признаците на увеличаващата се виктимизация е ескалирането на обществения страх. Полицейската статистика отчита 2 основни гр.жертви. : а/ жертви на традиционната конвенционална престъпност ; б/ жертви на ПТП . Икономическа престъпност – поражда сложна виктимилогични проблеми. Обикновено тя стои в полето на латентната престъпност. Организирана престъпност - е един от най значителните виктимизиращи фактори. Измерването на виктимизацията става на глобално / общо / и частно ниво . Коеф.на обща виктимизация КВ =брой на жертвите х100хил. делено на брой на населението Коеф.на обща виктимизация показва броя на жертвите на престъпността за опеделн период на определена територия , съотвестващ на 100 хил. Души от населението.
А/ стратегии за антивиктимогената политика : 1. Социално подопомагане на дезорганизираните и конфлектни семейства; 2. Соц.подпомагане на маргиналните групи съчетано с контрол над рисковите групи.; 3 разработване на спец.програми за защита на гражданите и в часттност жертвите на престъпления – модели за безопасно поведение и ниформиране за тези модели, съдейсттвие за възстановяване доверието на гражданите към органите на реда , най вече полицията и информираност на гражданите за дейсващи обществени формирования които със законни средства участват за налагане на контрол над престъпността. 4.усъвършенстване на с/мата от технически средства за индивидуална и групова защита на гражданите и имуществото им. 5. разработване на пограми за органичаване на корупцията и информиране на гражданите. 6. организиране на системно наблюдение и контрол над виктимините места. 7. усъвършенстване на законодателството чрез регламентиране правомощията на органите на реда. Провеждане на анативиктимногенна политика е част от общата национална политика. 15в. Криминологическа прогноза. Криминилогичната е научно обоснован извод за изменението и бъдещото състояние на престъпната и престъпното поведение както и на явленията и процесите свързани с тях. Цел: Целта е да се достигне най високата степен на вероятност м/у предвиденото състояние на явленията и процесите и тяхното сбъдване в реалността.Прогнозата се извършва на макро и микро ниво. Прогнозата на престъпността се извършва на макрониво. Изтогвянето на прогноза на престъпността е възможно при наличието на няколко предпоставки : 1 .Наличие на информационна база , която да е достатъчно надеждна.Това означава , че данните съдържащи се в информационната база , трябва да са от надеждни , източници, правилно организирано статистическо наблюдение , данни от конкретни изследвания . Всички прогнози са изготвени въз основа на криминалната статистика. А/ регистрирана престъпност , санкционна престъпност ; Б/ статистика за проявите на соц.патология ; В / статистика за жертвите на престъпления ; Г / пенитенцирана статистика ; д / информ. За латентна престъпност . 2.Познаване на криминологичната обстановка . То включва познаване на извършващите се социални, икономически и др. процеси, както и причините на престъпността. 3.Важен и изборът на факторите , чиято прогноза релевантност ще бъде изследвана в определен период от време . Те не трябва да бъдат случайни . Правилният избор обезпечава надежност на прогнозирането. В обсега на прогнозата може да бъде общата престъпност или отделните видове в зависимост от обществения интерес; конвенционната престъпност ,икономическа престъпност , престъпление против личността. Обектът на прогнозиране м/е да се обособи и с оглед на интереса към определени групи от населението , показваща повишена престъпна активност в определен период от развитието на обществото. Като самостоятелен обект на прогноза може да бъде евентуалния риск различни възрастови групи от населението да станат жертви на престъпността.
С оглед на периода от време за който се изготвя прогнозата : - краткосрочна до 5 г; средносрочна от 5 до 10 г. – дългосрочна от 10 – 15 г. Краткосрочната и средносрочните се исновавата на повече факти от действителността ; дългосрочната проявява се много случайни или непредвидими фактори които влияят в/у развитието на престъпността.
А/ отделната личност или група лица ; Б/ поведението на отделната личност - индивидуална или група; В / индивидуална и неговото поведение в рискова ситуация да стане жертва на престъпление. Прогнозата на микро ниво се извършва най често с оглед на криминален рецидив и превръщането на лицето в рецидивист или повторно виктимизиран. При прогнозирането на престъпното поведение се използват методи , някои от които се използват при прогнозиране на престъпността. А/ интуитивен метод - прогнозата може да се направи от неспециалистт – родител, учител Б/ Клинична прогноза - дава се от психиатри , психолози или криминолози, работещи главно в областта на клиничната криминология. в/ Статистически метод - намира приложение при прогнозиране на престъпно поведение най вече при използване на прогностични таблици. Г/ метод на тестово проучване. Прогнозирането на престъпното поведение е перспективно. Като изследователски процес то ще се усъвършенства. Прилагането му ще се определя от нарастващото значение на индивидуалната прогноза , отговарящо на променящото се наказателно законодателство и наказателно правосъдие от все по активното включване в процеса или в допроцедуални форми на разрешаване на конфликтите за разширяване дикреционните правомощия на полиция, прокуратура , съд. 16в. Причини за престъпността. І .Причините и условията на престъпността обикновено се определят като “система от негативни за съществуващата обществено – икономическа формация явления детерминиращи “ престъпността като свое следствие . Проблемът за причините на престъплението и престъпността трябва да бъде разглеждан на различни нива : А/ на глобално ; б/ на частично . -причините които обуславят престъпността на глобално ниво имат относително по – дълготрайно действие в исторически аспект. Съществуват регионални различия в причините които детерминират различните престъпности. Обидност има само в онези причини които детерминират престъпността като социален феномен във всички общества независимо от историческите им особености. Тези причини имат изцяло социален характер , те не могат да бъдат измествани от субективни фактори. В най общ план това е проблемът за социалното развитие и престъпността. Причини които обуславят престъпността на частично ниво / парциално / са съвкупностт от фактори с преобладаващ соц. Характер. С оглед на някои видове престъпност на непълнолетните ,жените вкл. И на рецидивистите мога да се прояват фактори които имат биологичен и психичен характер – акселерация , физиологични особености на жените, психичени отклонеия и др. ІІ Социалните промени в съвременния свят имат важно значение за развитието на престъпността. 1. Соц.прогрес и престъпностт - Връзката м/у соц.прогрес и престъпноста се отдава установена като реален научен проблем – той е поставен през 30 г. на ХХ в. – САЩ. Основанието е нарастване обема на общата престъпност, поява на нови видове престъпление . - Индустриализация и престъплност .- Процесът на индустриализация с години се извършва в най големите западни страни и измени коренно социалния им облик се повтаря в страни , характерни като развиващи “ и “ или “ страни в прехода , но при съвършено нови икономически социални и културни условия . Индустиализацията е свързана закономерно с миграция и урбанизация . - Урбанизация и престъпност - В урбанизирането общество има повече самоубийци алкохолици, наркомани, проститутки . Живота в големия град става анонимен, а анонимността се превръща в мощен фактор за висока престъпност по голямата част от която става латентна. Разкриваемостта на престъпността в големия град е най ниска. С установяването на условията на обществения живот в тях разкриваемостта непрекъснато спада . Една от най важните последици от индустриализацията урбанизацията и миграцията е подпомагане устоите на семейството , това има деморализиращо значение на личността. Като самостоятелен проблем в Криминологията се разглежда - имиграцията на преобладаващата част от емиграцията във всички страни се отрежда най ниско място в соц.структура. На тях се гледа като потенциални правонарушители и среда в която се възпроизвежда субкултура. Нахлуването на значителен контингент правонарушители компромантира и специалисти , които търсят реализация по правомерен начин. Като превенция се вземат мерки от някои западни страни за ограничаване свободното придвиждавен на граждани предимно от източна Европа. -Престъпност и култура – В живота на всеки човек , както и в живота на обществото , културата има важно регулативно значение. Основателно тя се възприема като фактор в причинно обяснение , на отделното престъпно поведение и в престъпността като социално явление . Културата има двустранно значение от една страна , тя е криминолигичен фактор , но в същото време тя е мощен антикриминогенен фактор. Превантивната политика на съвременната д-ва вкл В своите стратегии културата с оглед ограничаването на престъпността. Престъпност и средства за масова информация . Средствата за масова информация участвали активно във формиране на общественото мнение вкл. И за престъпността .Поради това те са мощен фактор с антикриминогенно значение. При разумна д-вна политика с/у престъпността , пресата, телевизията радиото без да са формално обвързани с д-вните институти или да са част от държавната структури допринасят за нейното реализиране. - Съврем. Проблеми на причините на престъпността. Увеличаването на обема на престъпността в целия свят и интензивното изменение на нейни основни характеристики поради транснационалността и организираност поставя въпроса за някои фактори с усилено криминогенно действие. а/ криминализиране на л- а от обезпечени слоеве. б/социално преструктуриране на обществото в много д-ви в/ увеличаване на безработицата г/ интелектуализация на престъпността !!!!! Социалната промяна в Б-я и др. страни доведе до обособяване на 2 гр. детерминирана от новия икономически ред налага по висок жизнен стандарт за малка група от населението.
І .Концепция за родения престъпник- 1.ЧЛомброзо за пръв път той формулира като научен проблем биологич.детерминация на престъпното поведение.Трудът му “ Престъпния човек “ е разработен от гл.т. на антропологията и правото.Той подлага антропологично и психиатрично изследване затворници и психично болни. Крайният му извод е че психо-физическият строеж даден на чов. По рождение е причина за престъпното му поведение. А оттук следва че престъпника е такъв по рождение. Така възниква идеята за родения престъпник и престъпния тип човек. Според Ломброзо главният , ако не е идинстдвеният фактор на престъпността е биологичният. Ломброзо разработва първата научна класификация на престъпниците : 1.Престъпник по рождение . 2. престъпник по привичка / навик – това са душевно болни лица / ; 3 престъпник по страст/политически престъпления/; 4 случаен престъпник.Само престъпниците по рождение притежават атавистични черти които ги сбилжавата с първобитните хора ,вкл. Живтоните. Този тип човек е фатално обречен , и Ламрозо разработва схема за признаците – аномалии на мозъка на тялото, биопсихологични особености и др. Ламброзо по става началото на клиничната криминология чието развитие допринася за разработване на нови и усъвършенстване на стари методи за изследване на чов. Личност. 2.Рафаело Гарофало – той възприема призитивстичния възглед за детеринизма и утвърждава идеята на Ломброзо за родения престъпник.Основния му труд е “Криминология 1895 г” . Той създава своята теория за естествени и изкуствени престъпления. Ессетвените престъления са дълбоко вкоренени в чов.природа - това са вечните престъпления против личността и свободата.Изкуствените са по скоро конюктурни и не засягат сериозно обществето. Гарофало обособява 3 гр. престации и предлага различни законодателствени средства за въздейдствие в/у тях. І ва гр. принципи които поради вредни психични аномалии са неприспособими към никоя среда – те трябва да бъдат ........от живот. ІІ –ра гр. принципи които нямат вродени аномалии и могат да се внедрят в соц.среда след изолирване в затвора. ІІІ –та гр. случайни правонарушители у които алтруистичните чувства са недостатъчно развитие. 3.Енрико Фере – др. известен последовател на Ломброзо . Първият му труд “ теория на невменяемостта и отрицание на свободната воля “ 1878г. Той възприема биологични детерминация , но търси нови на които отдава по голямо значение – иконом. Социалните и политическите които си взаимодейсват. Той изгражда нова типология на престъпниците , като към типологията на Ломброзо добавя още един тип – престъпници по лудост. Причините за престъплението според него са биологични , физически и социални .Решаваща роля има биологичния фактор и следователно престъпника се разглежда като биологичен индивид. 4.Чарлз Горин – той е първият последовател на Ломброзо които експериментално отхвърля тезиса за физическия тип престъпник. ТОй достига до този извод чрез използване на статистически методи в своите изследвания. Така в книгата си “Английския затворник “ Статистически изследвания той опровергава Ломброзо , но въпреки това си остава превърженик на биологичната детерминираност. Горинг утвърждава генеалогичния метод и чрез него приема съществуването на престъпната предиспозиця – наследствено престъпно поведение. ІІ. Конституционнално учение за престъпността : То възниква в началото на 20 – те год. ХХ в. И обогатява биологично направление в криминологията. Има се в предвид съвкупността от морфологичните физологичните и психичните особености на чов.организъм. Основни идей за зависимостта м/у строежа на чов.тяло престъпното поведение са развити от Ернст Кречмер. В труда си “ строеж на тялото и характера “ той обособява 3 –ри основни типа. 1.Лептосомният тип хора са с неособено развита костна с/ма , тесни рамене , тънки ръце и крака, слаба мускулатура. 2.Атлетичния тип – силно развита костна с/ма мускулатура и здрава кожа. 3.Пикническия тип – в средна възраст “ със силно развитие на главата , гърди, корем склонен към затлъстяване при нежна структура на двигателния апарат. Кречмер прибавя и 4 ти тип комбиниращ черти от другите 3 –ри типа. Така според строежа на тялото се търси психичното предразположение. 2.Ърнест А Хътън с години провежда експерименти изследвания в/у затворници. Той е силно повлиян от Кречмер и въвежда неговата типология. Търси доказателства за теироията на Ломброзо за фатално обреченият чрез наследствеността престъпник. В трудовете си възражда теорията за ролята на расата и детерминацията на престъпността , но подчертава че във всяка раса има биологически непълноценни индивиди. 3. У.Х. Шелъдн – последовател на Керчем, той обособява 3гр. : А/ ендоморфния – силно развити вътр. Органи и жлъчка б/ мезоморхния – развит скелет и мускулатура в/ ектоморхния – нежна кожа и развита нервна с/ма Шелдън обобщава че криминално най зависими от собствената си физическа конституция / строеж / са мезоморфния тип и по слабо - на ендоморфния теп. Положителното в конституционалната криминология е че всички нейни представители изграждат възгледите си в/у голям клетъчен материал , подреден научно и статистически анализиран. В критичен план – липсват убедителни доказателства за концепцията за трайна зависимост м/у строежа на тялото и психичния живот на човека. Изтегляне 0.81 Mb. Сподели с приятели:
|