3.Проблемът за латентност – Латентността е особено , иманентно свойство на престъпността да остане неизвестна и с това несанкционирана. Това общо свойство на престъпността определя границите на латентната престъпност , която е многократно по голяма от установената . Латентността е различна при отделните видове престъпления. Има престъпления предимно извършени в икономиката, които остават крити, нерегистрирани и несанкционирани .
4. Айсберг на престъпността - 3 основни групи
1.Явни престъпления – с ниска латентност – убийство, грабежи на МПС , банки
2.Престъпления със средна латентност/скрита / – насилствени престъпления, извършени от неизвестни лица, взлом, кражби .
3. обхваща престъпления / скрита / с висока латентност .Това са престъпленията в икономиката от които малка част излизат на повърхността . Към тази група се отнасят и нападенията с/у жени ,сексуалните злоупотреби, кражби в магазин.
5.Обем на латентната престъпност - се измерва с формули която дава възможност да се установи : а / общата латентна престъпност ; б/ латентността на видовете престъпност Обща латентна престъпност .
Коеф.на латентна престъпност Клп = ПР / бр. На регистрирана престъпност х100 делено на Пд / бр. На действително извършени престъпления
Специфична латентна престъпност / латентност при кражбите /
Ккл/ коеф.на латентност при кражби /= Пкр /бр. На регистрирани кражби /х100 делено на Пкд /бр. Действително извършени кражби .
6.Фактори на латентност латентната престъпнос се обуславя от множество фактори :
1. Степен на социална дезорганизация В икономиески и социално нестабилно общество нараства общата престъпност, а едновремено с това се увеличават факторите за латентност – улична престъпност , транспортна.
2. Отслабва контролна с/ма затруднена дейност на полицията неефективна съд.с/ма , неефективна с/ма за превенция ; страх у гражданите за сигнализиране на престъпление, липса у гражданите на доверие към органите на полиция.
3.Специфичен фактор – фактор за латентост на икономимеската престъпност :
а. Деянието не е насочено към определен човек които повече от др. Е заинтересован да съобщи за пръстъпление , на което е станал жертва.; б/ извършителя на престъплението е с висока професионална квалификация ; в / извършителя владе тези правила има представа за икономическата дейности обмисля спокойно всичко преди да извърши престъплението.
4.Нов фактов в сферата на конвеционалната престъпрост . Частните орханителни фирми са тези към които пострадали грждани се обръщат и това също попада в полето на латентното престъпление.
7.Граници на латентна престъпрост . Правени са различни опити за установяване точния обем на латентна престъпност и са разработвани различни методи за измерване степента на латентност на отделните фактори но успехите са незначителни
Криминолозите приемат че м/у латентната и явна престъпност съществува неизменно съотношение. Прави се извод за възможността явната част от престъпноста да бъде репрезентативна на обема и структурата на латентната престъпност.
Изводът за съществуванета репрезентативност м/у явна и латентна престъпност по скоро е интуитивен , отколкото дедуктивен.
8. Методологически проблеми на изследване на латентаната престъпност.
Методи на изследване
-
Общи методи – допитване до населението , до правонарушителите, до жертавата;
-допитване може да има и до информаторите.
2.Специални методи на изследавне са : научниу наблюдения , експертизи, документи проучвания , озенка на ескрепти , работещи в МВР , следователи, прокурори.
3.При изучаване на лат.престъпност изисква да се отчетат : - интензивността на общата и на отделните видове престъпност на соц. И икономечсия живот в страната.
-криминалната активност на населението на определена територия или на отделни групи.
8в. Личността в криминологията .Методи за изучаване на личността в криминологията.
І. Проблемът които следва да постави и реши съвременната криминологична наука е не толкова и не само за личността на престъпника , а за човешката личност в определени нейни аспекти , доколкото тя има отношение към извършено престъпление .Тук се има в предвид – личността на престъпниците жертвите и трети лица .
Само в процеса на компетентното изучаване на личността може да се разкрие същността на личността, както и онези криминологични аспекти които имат значение за теорията и практиката на превенцията и контролът на престъпността.
ІІ Формирането на личността - и особено на престъпника и част от жертвите е продължителен процес протичащ много интензивно срещу институционалната намеса поради което самото изследване изисква по дълъг период за наблюдение в/у измененията в личността и съответните формиращи механизми. На тази основа могат да се формират различни изследователски задачи: 1. Разкриване на социалнопсихичните свойства и качества на личността; 2.разкриване на фактори за десоциално развитие на личността. 3 разкриване маханизмите на престъпното поведение ; 4 разкриване зависимостта на активността на личността.; 5 разкриване взаимодействието м/у бъдещия престъпник , средата и жертвата и отражение в/у формиране личността на престъпника ; 6 изследване на личността в неформалните групи и механизми на превръщането им в негативни ; 7 изследване особеностите на престъпната активност на жените.
Тръгвайки от емпиричния човек , изследователят иска да определи социалния тип на престъпника – крадец, на жертвата , или на 3те лица. Разкриването на структурата на личността е от огромно значение за прогнозата и нейното изменение и развитие.
ІІІ.Целите на изследването :
1.Изучаване личността по време на предварителното производство. Изследването обхваща нормалната и патологичната личност или личността със симптоми на отклонение. Да се изследват индивидуалните различия на всички лица чиито социални свойства имат криминологическо значение и от тук да се разкрие индивидуалността . По време на предварителното разследване може най точно да се установи социалната дистанция на личността в социалните общности , да се измери степента на груповата интеграция.
ІV.Методи на изследване на личността :
1.Социологически метода - най надеждното средство за събиране на първичната информация посредством интервю или анкета е стандартния въпросник за изучаване личността на престъпника, жертвата , 3 – те лица .
2.Социалнопсихологически метод – те се използват за разкриване социалнопсихологическите закономерности на развитие и поведение на личността изобщо .С методите на социологическото изследване - анкета, интервю или наблюдение могат да се установят особеностите на формиране на ценностни отношения и ориентации в процеса на общуването. Всички останали методи и особено тестовете имат спомагателно значение .
3.Психологически методи – имат спомагателно значене в криминологическото изследване. Използват се различни тестове и методики и отделни методи като метода на самооценката на личността.
4.Татуировките са своеобразен източник за някои качества на личността и преживяванията й в опредени ситуации.
5.Психиатрично изследване – негов обект са лицата от патологична психика – извършили престъпления ,жертвите или 3 те лица . Методите са : снемане на анамнеза, преглед на лицето и наблюдение.
V.Оценка и значение на информираност – Обществените резултати от изследването разкриват параметрите на личността в нейната социална и антисоциална изява до извършването на следователския процес.Но тъй като формирането на личността на престъпника или нейната ресоциализация е продължителен и противоречив процес , за да се разкрият неговите закономерности е необходимо да се проследи развитието за по голям период от време.
Втория период може да започне след 3 или 5 години като се проследяват измененията в личността на всички които са били изследвани .
Третия период след 3 или 5 год. проучването може да се повтори по отношение на новия контингент определен след справка в бюрото за съдимост.
Четвърти период след изтичане на 10 г. период може да се приеме че изследователския процес е приключил .
Личността е всеобемащото , глобалното и включва многостранните социални и социално негативни свойства и страни . тя е социално битие на човека , такъв какъвто той е в даден период.
9в. Личност на престъпника
І.Определение –Личността на престъпника може да се определи като наказателно отговорно лице , взето в определен негов аспект като представител на специфичната негативна социална група с характерната за нея система от отклоняващи се отношения и връзки, това е личност с деформирано или с признаците на започнала деформация ,съзнание и самосъзнание, нарушена ценностна ориентация и двойственост в общуването .
При определяне на понятието трябва да се държи с/ка за принципа на детерминираност на социално психичното формиране на човека и за разбирането за единство на психиката и дейност , при това на човека като член на обществото. Социалнопсихологическия подход при изучаване на личността е много по перспективен от останалите . Той разкрива многообразието от връзки и отношения на човека , извършил престъпление със социалната и природната среда.
Наказателно правния подход – изразява теж.... на криминолозите , наказателни процеси към задържане на ........ в границите на наказателно правните науки.
-Лицето трябва да е наказателно отговорно . В това отношение има сходство на криминологичното понятие личностно и престъпника с наказателно правния субект на престъплението. Съответния наказателен закон определя възрастовите граници в които лицето може да бъде субект на престъпление и да носи наказателна отговорност.
-Престъпника трябва да се разглежда като представител на определена социална група. .Соц.грипа на престъпниците е своеобразна негативна група в обществената структура , която съществува закономерно поради закономерния характер на престъпността и се характеризира с устойчивост. Характерно за негативната соц.група на престъпниците е че м/у нея и другите елементи от структурата на обществото съществуват антагонистични отношения . Всички останали се стремят посредством своето въздействие да противодействат да ограничат негативната група като явление . За тази цел се създават институции и заведения за репресия . С нея е свързано възникването и функционирането на съдебната власт .
-престъпника е личност с деформирани или с признаци на деформация съзнание и самосъзнание. Процесът на деформация засяга съзнанието и самосъзнанието на престъпника , това което в ная голяма степен характеризира личността – отношението им към обществото и неговите институции, ценностите, социалните норми, хората и т.н. , както и отношението към самия себе си и останалите.
-една от най характерните особености на личността на престъпника е двойствеността в общуването .В действителност в обществото преобладават правонарушители чиито престъпления не са разкрити или по скоро тяхното авторство не е разкрито. Те са част от обществото и участват повече или по-малко в общуването. При това те могат да поддържат контакт дори с хора които са пострадали от престъплението без последните да подозират това. В обществото се формират двойствен морал и неадекватна оценка за личността на правонарушителя.
ІІ Социалното и биологичното в престъпното поведение . Развитието на теорията на личността и в част на криминологичното познание ни убеждава все повече че биологичното и социалното съществуват в единство само съотношението м/у тях е различно на отделните етапи на онтогенезата. От тук може да се заключи че твърденията за родения престъпник са необосновани. К.Вайншенк е категоричен “ родени престъпници няма “ . Във възхода на всяка криминална кариера се откриват резултатите от неправилното развитие на личността.
ІІІ.Опасно състояние на личността - това състояние характеризира готовността на лицето да извърши престъпление при определени обстоятелства .Разкриването на това особено състояние може да има превантивен ефект . не е необходимо то да бъде крайно неизменно, иманентно.достатъчно е да е действено , да привежда личността към активност . Това обяснява превантивните мерки които полицията и прокурорът могат да вземат съгласно закона. В определени случай въпросът става медицински поради което опасното състояние обосновава настаняването на определено лице на лечение включително и принудително.
ІV. Престъпна кариера . Обикновено този проблем се разглежда в контекста на рецидива. Но те не всякога стоят на една плоскост. Рецидивът обикновено е свързан с престъпна кариера, по често тази кариера е примитивна. Истинската престъпна кариера се изгражда с интелектуални средства при по малко лица и техния контакт с правосъдието се превръща в събитие, тъкмо защото доказването че са свързани с престъпни структури е изключително трудно.
1.Като криминологичен проблем може да се разгледа от два аспекта : първият когато той е част от продължително изследване и задачата е да се проследи процеса на криминализиране на личността. И втория , когато отправната точка на изследването е криминализираната личност , което с отрицателните свойства представлява самостоятелен обществен интерес .
І ви тип изследване е проспективен - от него наблюдаваният контингент не може отначало да се определи дали ще излезе ярка криминална личност.
ІІ ри тип е ретроспективен , изследователите се връщат в миналото за да търсят фактори които са обусловили кариерата на известен престъпник.
Проспективния подход – при наблюдаване на двама непълнолетни и след навършване на пълнолетие , като тръгват от две противоположни по своя характер семейства - едното е с нормални взаимоотношения , а другото с изявена криминалност на всички негови членове.
Ретроспективния подход - насочен е към разкриване особеностите на семейството , в което е израстнал престъпника, социализация или десоциално развитие , средата на улицата и др.
10в. Механизмът на престъпното поведение .
І.Конфликт и същност на конфликта. Престъплението е резултат от възникнал конфликт м/у личността и съществуващите социални норми.конфликтът е временно или трайно отрицателно отношение на личността към определени обекти и страни на действителността.
ІІ.Същност на конфликтната ситуация – Конфликта се разрешава в конкретна ситуация поради това тя била означавана като конфликтна. Тя се дефинира най често като определено съчетание от обективни обстоятелства в живота на човека на неговото поведение.
ІІІ. Видове ситуации с криминологическо значение.
Ситуацията в сферата на престъпната дейност е винаги конфликтна , но не всяка конфликтна ситуация съдържа елементите на криминалната. Престъплението се извършва в конкретна криминална ситуация. Тя включва няколко етапа: А/ Предкриминална ситуация – това е етапът на възникване на потребности , мотив и формиране на решение да се извърши престъпление. Тази ситуация продължава понякога доста дълго време . Предкриминалната ситуация представлява криминологичен интерес поради възможността да се разкрие комплексът от взаимоотношения м/у извършителя и жертвата , когато има такива и от кога на практика започва разследването в наказателен процес.
Б/ Актуална криминална ситуация – това е същинската ситуация, етапът на който се реализира решението за реализиране на престъпление. Тази ситуация поставя пред престъпника изисквания превишаващи далеч неговите възможности за нравствено и правилно поведение. Истинско адаптиране на престъпника към нея е невъзможно. По продължителното оставане в подобна ситуация може да доведе до развитие на патологично състояние.
В/ След криминална ситуация : Това е ситуация която следва престъплението и разкрива поведението на неговия извършител след разрешаване на конфликта .Изясняването на съдържанието на следкриминалната ситуация, разкрива субективното отношение на дееца към престъплението.
-
самооценката за престъплението и бъдещо поведение признаване на авторството и вината ,заемане на защитна позиция или предприемане на действия за укриване на престъплението или себе си с цел да се избегне осъждането.
С оглед на времетраенето ситуациите могат да бъдат : - краткотрайни и продължителни .
С оглед на съдържанието : обикновени и сложни.
ІV .Източник на престъпната активност на личността – е онова реално противоречие м/у възникналата и преживяваната потребност от изменения в действителността и невъзможността или нежеланието при конкретни условия да бъдат удовлетворени по правомерен начин , т.е м/у наличното и исканото / желаното / с оглед на изменение на наличното в бъдеще битие.
Умишлено престъпление е волеви акт на личността . Непредпазливите престъпления са резултат на психична активност .
V. Потребности и престъпна активност на личността.
Потребността е актуално състояние у човека , разкриващо ди...м/у организма или личността от една страна и от друга средата която поражда импулс към дейност . Потребностите които се включват в механизма на престъпното поведение могат да се класифицират : А / потребност от уравновесяване със средата ; Б/ потребност от общуване ; в/ потребност от социална реализация; Г/ потребност от материален и духовен комфорт . Д/ потребност от само възпроизвеждане ; Е/ потребност от емоционална наситеност.
VІ. Мотиви и мотивиране на престъплението е особеното психично състояние на престъпника , възникнало в процеса на разрешаване на противоречието – източник на престъпна активност , в хода на неговото развитие, което енергитизира и направлява поведението на личността в конфликтна ситуация. В процеса на мотивиране на престъплението се проявяват в най голяма степен деформациите на интересите и ценностните отношения на личността-
Умишлено престъпление се извършва при активна борба на мотиви . Сложен етап в мотивационната дейност на престъпника на който неговата воля следвайки егоистични цели се определя към извършване на престъплението.
Класификация на мотивите :
-корист – касае се до престъпления при които стремежът за набавяне на материални облаги подчинява поведението на престъпника. Всички престъпления от кръга на “белите яки “ се основават на користния мотив .
-Отмъщение – мотивът за отмъщение се поражда на лична основа и е личен от елемент на по значителна социалност .
-себезащита – престъпления в чиято основа лежи потребността на личността за себезапазване като биологичен индивид.
-Престъпна солидарност – единствено на убеждения и действия взаимна помощ и поддръжка.
-Самоутвърждаване – чрез престъпление може да се общосоциално – търсещи общо признание ; в група – да се изяви като лидер ; и пред самия себе си .
-евтанация –правонарушителят се ръководи от желанието да освободи пострадалия от излишни страдания
-политически мотиви - с идеологически характер.
VІІ. Вземане на решение в механизма на престъпното поведение на личността - се разглежда в аспект на вземане на решение като логичен процес , динамика на вземането на решение . Вземането на решение преминава през следните етапи : - подготвителен - целта ; същински за извършване на престъплението ; изпълнителния - извършване на необходимите действия.
Класификация на решенията – реални и нереални ; окончателни и неокончателни ; Ситуативни и неситуативни ; индивидуални и групови; краткотрайни или дълготрайни ; устни и писмени.
11в. Типология на престъпността.
Целта на типологизирането е научна и свързана с разширяване на познанието и теорията за личността на престъпника , практическа , основаваща се на потребността от диференциран подход в процеса на ресоциализацията на правонарушителите .
Всяка типология е възможна само в/у основата на единствен и достатъчно определен критерии: В л-рата са известни подходи съзнателно избиращи два критерия : – единият – статичен и основен / лабилност и импулсивност на личността / а другия динамичен / егоцентризъм и ефективна индиферентност / .
В криминологиятаа проблемът за типологията е най – актуален при престъпниците и жертвите. Обвързаността им в една обща конфликтна ситуация изисква да се търсят сходни теории за типологизиране. Критериите трябва да отразяват общественозначими процеси и те са :
А/ криминализрането на обществото и на неговите членове ;
Б/ виктимизиране на обществото и неговите членове ; Процесът на криминализиране на обществото е обективен , но той се проявява при отделните хора в зависимост от това до колкото са налице субективните предпоставки. При това криминализирането е многостепенно - едни личности са по криминализирани, др.по малко . С оглед на това като основен критерии за типологизиране на престъпниците може да се предложи степента на криминализиране на личността като интегративен признак .
На базата на това можем да определим няколко типа престъпници :
А/ случаен престъпник - този престъпник в по голямата си част има ситуативен характер.Това са престъпления по непредпазливост, доколкото е поведението си не нарушават системно забранени във връзка изпълняваната дейност / злоупотреба с алкохол, преди шофиране /
Б/ Личност с незначителна степен на криминализиране – Отличава се от случайния престъпник с наличието на незначителен брой отрицателни качества на личността , формирани при не особено неблагоприятни условия на живот. Тези деформации могат да бъдат отстранени без трудности с положителна намеса на семейството , трудовия колектив.
В/ личност с повишена степен на криминализиране – характерно е че личността притежава негативни и значителна част положителни качества и свойства , но и формирана вече вътрешна готовност да се извършват престъпления. В/у решението все още силно въздействат ситуацията и активността на др. лица и на жертвата .
Г/ личност с висока степен на криминализиране – отличава се с притежаване на комплекс от отрицателни свойства и качества които слагат отпечатък в/у цялата личност .Има негативно отношение към общественото мнение за себе си и ярко изразена вътрешна готовност да извърши престъпления в зависимост от собствените си интереси.
Д/ личност с много висока степен на криминализиране- характеризиране се цялостно деморализиране – абсолютна асоциалност и антисоциалност трайно не упражняване на обществено полезен труд,системно участие в спекулативни сделки, “ нормалната среда на живот е сред криминални лица .Престъплението извършва без вътрешни задръжки, ръководи се от стремеж за себезапазване. Не се страхува от наказанието и дали ще изтърпява наказание в затвор. Тук се наблюдава професионално отношение към престъплението.
Значение не типологията на престъпниците. Този проблем има голяма практично значение. Ускореното развитие на теорията за превенцията и на превенцията като практическа дейност налага цялостно решение на проблема за личността на престъпника.
12. Виктимология.Развитие на виктимологията.
1. Развитие – понятието виктимизация произлиза от лат. Victima – жертва и старогръцката logos – учение , за жертвата. Виктимизацията има предмета и метода на криминологията, тя се развива в нейните граници ,съобразно феноменологичните концепции за престъплението и престъпността, престъпника и престъпниците. Проблемът за жертвата е сравнително по ограничен от този за престъпника, но с това неговата актуалност не намалява. Значенето му е особено голямо в някои сфери на престъпността , където няма съмнение за наличие на физическа жертва – насилствената , ПТ престъпност и престъпността свързана с/у собствеността. Заедно с престъпността на жертвата е др. важна фигура в полето на престъпното поведение. При по голяма част от престъпленията, тя е необходим елемент от конфликтната ситуация, годен да привнася условия в нея или да я изменя изцяло в своя полза.
Поведението на жертвата преди и по време на престъплението има съществено значение за криминологията и особено за изучаване на психологичните и социално психологическите аспекти на престъпното поведение.
-
Сподели с приятели: |