1.Неокласическата иконом. Теория – нейните основни принципи са формулирани от представителите на Чикагската иконом. Школа , сред които изпъква името на Гари Бекър . Тази теория се изгражда в/у възгледа за икономиката като интеграция на социално икономическата наука , разглеждана като всеобхватна програма на познанието. Проява на самата икономическа програма е рационалния избор .Към тардиционното определение за икономика се прибавя и “наука за чов. Избор “. Тази правна теория разкрива голямо сходство в теорията и играта. Участниците в пазарните отношения са играчи и правото трябва да осигури рационално пазарно поведение на стопанксите субекти / така престъплението има второстепенна роля , а в основата са икономическите отношения / .Бейкър изследва вариантите на икономическото поведине ,т.е на поведението на отделния участник на пазара и на тази основа формулира общо учение за поведението , а също и неикономически форми на поведение – брак, любов, религия- Доколкото престъпното и икономическото поведение са проява на рационален избор , то престъпното поведение по своята същност е икономическо поведение. На тази база се прави извода че престъпностт а не е нищо друго освен проява на икономическа активност. Този подход се характеризира като подход на рационалния избор който в крайна с/ка е икономически подход.
Според тази теория потенциалния престъпник излиза на “пазара “ с определени но не много на брой комбинации на поведение , като едни от тях са позволени , а др. Забранени. Извършването на престъпление означава че в конкретната ситуация рационалния избор на съответния “ игра “ е бил за забранения вариант на поведение. Този избор е повлиян от соц.предпоставки като бедност, безработица и др. ПРетенцията на тази теория е чрез рационалния избор като универсален подход да се обясни човешкото поведение , независимо дали то е законосъобразно или не.
2.Теория за благоденствие ,- тя възниква за да обясни тревожния ръст на младежката престъпност в периода след ВСВ , когато се осъществява т.нар. “икономическо чудо” и западните страни и Япония развиват политика осигуряваща балагоденствие на гражданите. Опит за такова обяснение е концепцията за престъпността породена от изобилието на материални блага. Тя е изцяло противоположна на възгледа че бедността ражда престъпност.
Теорията се основава на формулата за пропоционалното нарастване на престъпността с увеличаване на благосъстоянието. Високият жизнен стандарт стимулира желания за ново забогатяване и завоюване на нов социален статус като един от начините за постигането му е престъплението.
Понастоящем тази концепция е много актуална за новите видове престъпност в областта на екологията , технологията и най вече за престъпността на “белите яки “.
23в. Превенция и контрол над престъпността.
Чрез превенцията и контрола съвремената киримонология осъществява задачата за изменение на действителността която престъпността поражда и поддържа. Основанията са общото нарастване на престъпността в света подмладяването и увеличаване на тежката насилствена престъпност , поява на нови престъпления, организирането на транс национално ниво повишаването на виктимизацията на обществото , маргинализирането на големи групи от хора и развитие на социална интология .Терминът превенция има латински произход - превенцио – предотвратяване, предпазване .
1.Определение на превенцията – в теорията има различия относно съдържанието на основните понятия превенция и контрол на престъпността. В световната криминологична литература и в официалните документи на ООН се употребяват единствено тези понятия - превенция и контрол.
Превенцията е дейност на д-вата д-вните институции , обществените формирования и гражданите по прилагане на системи от мерки от икономически и социален правен , религиозен и др. характер за отстраняване и ограничаване на причините за престъпността. Следователно превенцията е с/ма от мерки и с/ма от действия . Според съдържанието на с/мата от мерки има няколко вида превенция:
а/ общо социална - тя е с/ма от мерки с икономически и политически характер които не са насочени пряко към престъпността , а към социалния живот. Тя е подчинена на изискванията за създаване на жизнен стандарт , които да изключва престъпността породена от материална нужда , тя изгражда общия фон в/у които се води превантивната политика.
б/ специална - специфична дейност по прилагане мерките насочени непосредствено с/у престъпността общо или с/у отделни видове престъпност . Мерките могат да са икономически, политически, правни и др.
-Наказателно правна превенция – тя е превенцията на наказателния закон по средством наказанието като основно средство . В нея е залегнал принципа за необратимост на наказанието . Нашия НК предвижда генерална превенция - наказанието се налага с цел да се въздейства възпитателно и предупредително в/у другите членове на обществото /чл. 36 ал. 1 ; - индивидуална превенция - наказанието се налага с цел да се поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите и добрите нрави , да се въздейства предупредително в/у него и да му се отнеме възможността да върши др. престъпления чл. 36 /
-Криминалистична превенция - тя е С/ма от методи целящи да се затрудни или изключи напълно извършването на престъпление тя се свежда главно до физическо противопоставяне и се използва най често от полицията и др. органи .
Пенитенциарната превернция –дейност на компетентните органи за поправяне на осъдените и подготвянето им за реинтегриране в обществото посредством с/ма от специфични мерки. Тя е насочена към изключване на рецидив при отделните осъдени.
в/ Видове превенции според обекта .
-Първична - тя се осъществява посредством стратегии насочени към социални икономически и др. области на обществената политика . ;
-Вторични - тя се съдържа в политиката на накаателното правосъдие и мерките по прилагането му от наказателния закон.
-Третична - нейните мерки имат репресивен характер и са насочени към рецидивизма и дейността на полицията и органите от с/мата на наказателното правосъдие.
-Обща - тя е насочена към неограничен кръг хора – мерките имат най общ характер.
-Групова - насочена е към по ограничен кръг хора. Групите могат да са различни , формални или неформални и обособяването им като обект на превенция дава възможност да се провежда целенасочена превантивна дейност .
Характера на мерките е съобразен с групите.
-Индивидуална – обект на въздействие с отделния човек но не само правонарушителят защото спрямо отделния човек се прилагат и общо социални мерки. Предимството й пред общата и груповата превенция е че резултата от нея може да се определи конкрентно с оглед поведението на индивида - положителен, отрицателен или съмнителен. Обект на индивидуалната превенция могат да са :
а/неделиквенти – които се намират в рискова среда
б/лица с отделни противообществени прояви , но не извършили престъпление
в/лица осъдени за престъпление
г/лица настанени в места за изтърпяване на наказание
Индивидуалната превенция с оглед на времето може да бъде :
-ранна чрез нея се неутрализират или изключват факторите , които могат да доведат до криминализиране на личността . Тя е особено важна при малолетните и непълнолетните.
-текуща – осъществява се в момент когато противонарушителя е обект на процесуално въздействие от страна на органите на наказателното правосъдие. Мерките обикновенно са неотложини или са свързани с превантивната роля на процеса. Такава мярка е медиацията.
-последваща - неин обект е правонарушителя след санкционирането му от компетентния орган .Важно мястов нея има пенитенциарната превенция и с/мата за ресоциализация на нарушителя .
2.Контрол над престъпността - определение : той е дейност на д-вна или други институции неправителствени организации и обеществени формирования по прилагането на с/ма от мерки за най общо наблюдение и въздействие в/у престъпността и престъпниците. Т.е контрола е системно наблюдение над поведението на определена група граждани и използването на средства за действие с/у криминалното им поведение.
Контрола бива : социален и държавен . Той е институционален, независимо дали се осъществява от д.-вни , министерства или обществени / църквата/ институции. Гражданите също осъществяват контрол , но в рамките на закона и съответната институция . Обществените наблюдатели са вкл. в с/мата за борба с престъпленията на малолетни и непълнолетни , но винаги действат институционално.
-
д-вния контрол се осъществява главно от органите на реда и съдебната власт .Той е институционален , нормативно определен контрол чието основно средство е наказанието превидено в закона както и др. законови санкции.
-
Социалния контрол се осъществява от гражданското общество чрез прилагане на мерки от религиозен, морален, възпитателен и т.н характер с цел въздействие в/у хората към спазване на правните , моралните и др. норми в обществото. Т.е целта му е да мотивира към комформизъм.
Механизмите за контрол над престъпността се изграждат в сложен и продължителен процес които зависи от характера на обществотто и неговото д-вно устройство , националните традиции и народо психологията.
3.Принципи на превантивната политика. Те отговарят в най голяма степен на общата политика на д-вата изразени в наказателно правната с/ма . Превантивната политика трябва да е хуманна , съобразена със закона и демократична. За това тази политика трябва да е отворена за участие на гражданите в превенцията която от своя страна трябва да е научно обоснована.
4.Управление на превенцията и контрола . То се извършва на научна основа . Схема на процеса на превенцията на П.Екблом.
Събиране на данни за проблемите на престъпността
Анализ и интеграция на данните непрекъснато наблюдение на
Престъпността
Изработване на превантивна стратегия
Внедряване
Оценка
В управлението на превенцията основно място заема взаимодействието .То е причината за възникването ,функционирането и развитието на с/мите .координацията е метод на управеление на превенцията с цел постигане на единодействие.
В с/мата на превенцията съгласуваността , конкретизира или допълва координацията с определни форми на дейност . Взаимодесйтвието има нормативна основа - общ закон за превенцията или др. акт. В Б-я след 1975г. се утвърждава разбирането че превантивната политика може да се провежда ефективно чрез програми ,които осигуряват по голяма оперативност . Превантивната политика трябва да се осъществява на национално и регионално равнище чрез децентрализация и изграждане на превантивни и контролни с/ми според особеностите на престъпленията на съответния регион.
24 в. Система за управление на превенцията и контрола над престъпността.
1Субекти на превенцията и контрола . Основен субект е д-вата като политическа организация на обществото . Задълженията на д.-вата да осигури нормален живот на гражданите включително да ги предпази от извършване на престъпление и от това да бъдат жертви на такова. Единят субект д-вата провежда своята превантивна политика посредством с/ми на управление вкл. по общи и специални субекти. Най важната функция на всяка отделна с/ма е управлението. За да може оптимално да изпълнява задачите си трябва да отговаря на определени изисквания :
А. Да бъде структурирана по начин осигуряващ сравнитевлно точно разпределяне на компетенциите и функциите на различните субекти.
Б.Това разпределение да води до специализация в дейността на звената от всяка с/ма .
В.С/мата трябва да бъде адаптивна. Независимо от разделението на властите : законодателна , изпънителна и съдебна власт имат общи задължения по превенцията и контрола над престъпността. Така превантивната политика се осъществява чрез с/ми от субекти които са д-вни и обществени.
2.Д-вна с/ма за превенция и контрол .Тя вкл.- всички субекти принадлежащи към трите власти . Д-вната с/ма съотвества на териториалната и функционална компетентност и с оглед на това тя е национална и регионална. Най общо д-вната с/ма може да бъде структурирана съобразно 3 те власти.
А/ Законодателна власт - осъществява се от народното събрание , което е с особенно значени за провеждане на такава законодателна политика ,която да бъде основа за превенцията и контрола над престъпността. Законодателствто в социалната и иконом.-област трябва да има за цел такъв жизнен стандарт които да създава предпоставки за социална реализация на отделния човек.
Наказателното законодателство трябва да отговаря на реалната престъпност и да предлага ефективни правни средства за контрол над нея.
Б/ Изпълнителната власт - нейните органи реализират законодателните актове чрез ръководството на вътрешната и външната политика МС , министерсвата и др. ведомства като органи на изпълнителната власт провеждат превантивната политика на д-вата над престъпността. МС има правомощието да осигурява обществения ред и националната сигурност . чл.105 ал. 2 Конституцията . Следва да организира превенцията на престъплението. МВР и министерство на правосъдието са най тясно свързани с осъществяването на контрола над престъпността. ПРез 94г. МС прие национална програма за противодействие на престъпността актуализирана през 95 г. , а през 98 и 2002 г. – национална стратегия за противодействие на престъпността.
Превантивна дейност на органите на реда – органите на МВР са пряко обвързани с опазване на реда и сигурността в страната . Основните задачи на МВР са нормативно определение : защитата на националната сигурност и обществения ред ; противодесйтвие на престъпността ; защита на правата и свободите на гражданите и опазване на техния живот. ; здраве, и имущество ; охрана и контрол на д.-вната граница ; защита на икономическата и финансова кредитна с/ма на д-вата и нейните културни ценности чл. 6 Закона за МВР. Съгласно чл.7 закона МВР – основните дейности на МВР в борбата с престъпността са : осигуряване на информация , оценка , анализ и прогнозиране при разработване на стратегически насоки свързани с националната сигурност и обществения ред. ; Оперативно издирвателна дейност и т.н , действие с/у организираната престъпност и корупцията. Повечето от основните задаачи и дейности свързани с превенцията и контрола се осъществяват от национална служба полиция. Национална служба, борба с огранизираната престъпност е специализирана полицейска оперативна , издирвателна служба на МВР за противодействие и неутрализиране на престъпна дейност на местни и транснационални престъпни структури чл. 89 закона МВР.
Дейността на НСБОП е свързана с икономическата, финансова, кредитна с/ма ; теоретични десйтвия , контрабанда , незаконен трафик, фалшификация и т.-н.
Национална служба гранична полиция е специализирана охранителна и оперативно издирвателна полицейска служба на МВР , която осъществява контрол по д-вната граница при нейното преминаване и при полети на гражданската авиация. Има различни възгледи за организацията на полицията – централизирана , децентрализирана. Министество на правосъдието - то е свързващо звено м/у изпълнителната и съдебната власт . По закона за съдебната власт на министъра които е предстедател на ВСС са възложени функции обединяващи усилията в превенцията и най вече в контрол над престъпността . В Мин.на правосъдието е главна дирекция “изпъллнение на наказанията “
Съдебна власт - тя защитава правата и законите интереси на гражданите , ЮЛ и д-.вата . В нея са включени - съда , прокуратура и следствените органи. В съвременните международни документи те се наричат органи на наказателното правосъдие . те имат правомощия да осъществяват контрола над престъпността главно чрез наказанието като специфично средство и предвидено в НК. Цялата санкционна политика е насочена към контрола.
Прокуратура като самостоятелен орган на съд.власт - тя има по широки правомощия в превенцията . Съгласно Конституцията и закона за съд. Власт тя слледи за спазване на законността, като :
1.Привлича към отговорност лица които са извършили престъпления и поддържа обвиненито на наказанието от общ характер.
2.упражнява надзор при изпълнение на наказанието и др. принудителни мерки.
3.Действа за отмяна на незаконосъобразните актове .
В рамките на своите правомощия прокурора сам освобождава от наказателна отговорност при определени законни предпоставки и взема определени възпитателни мерки / с комисята за БППМН/ или принудителни медицински мерки. Прокурорът действа екс официо, той ръководи и осъществява надзор над предварителното производство и непосредствено контактува с правонарушителите
Следствените органи извършват предварителното производство по наказателното действие .В процеса на разследването , следствие или дознание, следователите имат непосредствено наблюдения в/у всички участници в процеса.
Тези органи работят в тяхно взаимодействие с органите на МВР в рамките на НПК или извън процесуално.
СЪдът – осъществява правосъдието .Превантивния ефект от дейността на съда е в рамките на наказателния процес доколкото с присъдата съдейства за реализация на генералната и индивидуална превенция на закона. Съда е основния орган за контрол над престъпността. Той определя наказанието по вид и размер . Съда има широки правомощия по освобождаване от наказателна отговорност или по замяна на наложеното наказание .
3.Обществената превенция на престъпността обикновено се цели масовост , широка осведоменост , възможност за упражняване на социален контрол. Основното изискване е участието да се осъществява доброволно.
25в. Изследвания на престъпността и престъпното поведение.
1.Нарастващато значение на криминологията за превенцията и контрола на престъпността поставя пред нея задачата за засилване на изследователската и приложната дейност . въз основа на изследванията се разработват стратегии за превенция и контрол.
2.Криминологични изследвания - видове :
а/ изследвания на престъпността като социално явление – обект на това изследване може да е общата престъпност или отделни видове ; Тези изследвания са насочени към разкриване характеристиките на престъпността през определен период на определена територия като се търси причинната й обусловеност . Основни източници на информация на статистическите изследвания
б/ изследвания на престъпното поведение – обект са престъплението и извършителя които се изследват като абстрактни категории но е възможно обект да е й отделен случай
в/изследвания с оглед на насочеността
-фундаментални – крупни теоретични изследвания в/у фундаментални проблеми на криминологичната наука
- приложни - насочени са непосредствено към практиката и целят спомагане за решаване на конкретна управленска задача.
г/ изследвания с оглед на предмета
-феноменологични - обект са основните явления свързани с престъпността , нейното състояние , структура и динамика.
-етиологични – насочени са към проблемите на криминологията , детерминация , изувачане на процеси , свързани с причинната обусловеност на едни или други престъпления . Те са много важни за превенцията .
- Изследвания на превенцията – те могат да са теоретични или приложни с цел да решат конкретни задачи на превенцията / общо или на отделни видове превенция/
д/ изследвания с оглед на целта -
-диагностични , целят да се установи разпространението даденото явление, причините за пораждането му , правните му форми, мястото му в общата криминална ситуация и възможностите за ограничаването му.
-обясняващи - извършват се в областта на етиологията и имат за задача да обяснят закономерностите в развитието на престъпността или отделните й видове да обяснят причинната зависимост м/у определени фактори и конкретния резултат от дейстивето им.
-прогностични - представят вероятностен вид на бъдещото развитие на престъпността
е/ изследвания с оглед на времевия обхват
-експресни – правят се за кратко време с ограничен обхват и методи за бързо постигане на изследваната цел.
-традиционни - те са основния вид изследвания , провеждат се за период от 2 – 3 год. и завършват с научен доклад за резултатите и предложенията по проблема.
-Лонгитудиални - те се извършват през определени интервали от време . Те позволяват многоаспектното изучаване на определен континген правонарушители за дълъг период .
-Пилотни - обикновенно се провеждат за 2 – 3 месеца с цел да се провери годността на методиката на изследването и нейното подобряване.
-Контролни - провеждате се на 2 , 3 или 5 год. след приключване на основните / традиционни / изследвания за проверка ефективността на приложените мерки.
Ж/ изследвания с оглед на териториалния обхват -
-национални само за отделна д-ва на цялата й територия или локално / местно/
-международни -те са : 1. Регионални за 2 или повече страни от един регион ; 2 интеррегионални - за страни от различни региони ; Международните изследвания имат голямо предимство за стравнителното изучаване на престъпността в различните д-ви.
з/ изследвания с оглед на обхвата. –
-изчерпателни – обхващат всички подлежащи на изследване единици от общата съвкупност , което ги прави точни и обективни. Те са най желани но най рядко извършвани понеже изискват множество средства и мащабна организация. Б-я са провеждани редица такива изследвания за убийсва , хулиганства понеже генералната съвкупност не е голяма.
-репрезентативни / представителни / - наречени - извадки , защото обхващат извадка от генералната съвкупност ,като е възможно в нея да попадне всяка отделна единица при спазване на определени закономерности на емперичното изследване.
Извадката трябва да има такъв характер, че обобщенията и изводите да могат да се отнесат към генералната съвкупност . Извадката може да се формулира по :
1.Осмутрение / целенасочено /
2.Случаен избор
3.Комбиниран избор
При това изследване трябва да се определи величината на възможната грешка за да са надеждни изводите.
3. ПРОЦЕС На криминологичното изследване – всяко изследване има пространствени и времеви параметри , за извършването му се обособява обект на изследване, всяко изследване трябва да е социално значимо и актуално . То има няколко етапа:
1.етап - включва подготвителен : - консултативен етап - консултация м/у изследовател и възложител на изследването .
-предварително планиране след консултациите – темата трябва да се вкл. в изследователския план . В него се оказва и срока на изследването. Плана трябва да бъде приет по надлежен ред от компетентен орган.
-изработване на концепция – теоретично осмисляне на проблема и изработване на концепция научна програма , която е основен документ на изследването . Тя трябва да отговаря на следните изисквания : 1. В нея да се обосновава необходимостта от изследването .
2.Определяне целта на изследването – тя зависи от характера му.
3.Определяне на задачите
4 Формулиране на хипотези на изследването . Най важната част от концепцията по проблемите му .
5.ИЗбор на методите на изследването - те се определят от вида и характера на изследването и могат да са статистически, психологически, социологически и др.
6. Организиране на емперичното изследване –
2 етап Същински основен етап – извършват се дейностите от научната програма в съотвествие с организационния план .
-събиране на информация чрез избраните методи
-обработка на данни / статистическа /
-изготвяне на задания за машинна обработка от изследователя
-теоретична разработка на информация - в обобщаващия краен документ на изследването / научен доклад / се анализират данните , доказват се или се отхвърлят хипотезите.
Разработване на мерки за превенция и контрол
3. етап
Внедрителски - практическо реализиране на изследването на предложенията направени въз основа на резултатите от него . Тъй като криминологията не може да ги реализира непосредствено , функцията на този етап е консултативна.
4.ОСНОВНИ МЕТОДИ на криминологичните изследвания.
а/ статистически –чрез тях могат да се разкрият най общите характеристики на явлението но и сложните каузални връзки. Основни задачи по този метод могат да са :
1.Описателни - цифрова характеристика за нивото ,структурата и динамиката на престъпността
2.Аналитични - установяват се статистическите връзки и зависимости м/у показателите на престъпността.
3.Прогностични – определят тенденциите в престъпността и нейните детерминанти
4.Организаторски въз основа на техните резултати се изработват стратегии за превеция и контрол.
Статистическите изследвания имат 3 етапа .
Статистическо наблюдение на явленията и процесите ; Статистическа групировка и сводка – разпределяне на информацията по определени признаци ; статистически анализ - обобщаване и съставяне на практически изводи ;
б/ социологически метод – използваните в криминологията са : доккументален метод - изучаване на документите . Той е основен метод в криминологията . Основните документи с криминологична информация са : наказателните дела , предварителните производства, проверки , преписки , оперативни материали на МВР , възпитателна дейност на местните комисии за БППМН и др. Обикновенно информацията се събира от наказателните дела и с влязлите в сила присъди. Нак.дело от общ характер носи информация за личността на престъпника , жертвата и свидетелите и др. лица.; ИНформация за престъплението ; за поведението на институциите - органи на МВР ,следователи, дознатели, прокурори съд.
2.Анкетен метод - има спомагателен характер за получаване на обективна и субективна информация . – пряка анкета ; косвена ; - интервю;
3. Анкетна карта - въпросника трябва да съдържа кратки и ясни въпроси , целенасочени . Те могат да са открити, полу открити и закрити.
4.Наблюдения - на поведението на престъпника , жертвата или др.- лице ./ Има тайно и явно наблюдение/
5.Принцип на криминологичните изследвания - професионализъм , научна добросъвестност ,анонимност на изследваните лица.
Сподели с приятели: |