1. Въведение Какво означава Linux ?

Linux е свободна Unix-подобна операционна система започната от Linus Torvalds със съдействието на програмисти от целия свят.

Linux е независима POSIX-реализация и поддържа истинска многозадачност, виртуална памет, споделени библиотеки, зареждане при поискване, чисто управление на паметта, мрежови услуги съгласно стандартите TCP/IP, както и други услуги достъпни в Unix-подобните системи.

Тъй като е защитена от лиценза GNU General Public License, изходните текстове на програмите формиращи Linux са достъпни за всеки.

Като многозадачна операционна система Linux във всеки един момент от работата си поддържа няколко активни програми в паметта.

Най-важната и същевременно задължителна програма е ядрото (kernel).То се занимава с управлението на хардуера, паметта, разпределя ресурсите на компютъра между обикновените програми, управлява мрежовия трафик, файловата система и прави още куп важни неща.

Останалите активно работещи програми се наричат процеси (process). При стартиране на Linux най-напред в паметта се зарежда и стартира ядрото, което като се намести и разбере че компютъра е в добро здраве, стартира първия процес в системата, който се нарича init. Този процес стартира други процеси (които му се падат деца), те пък стартират още процеси (които са внучета на init), докато накрая нормално работещата Linux система се оказва с около 20-200 стартирани процеса, изпълняващи най-разнообразни задачи.

Ние не взаимодействаме пряко с на ядрото. Всички видими дейности в системата се извършват от процесите. Те пък възлагат на ядрото да извършва входно/изходни операции и други важни неща.

Процесите могат да си предават един на друг информация по няколко начина, най-важният от които е мрежовата комуникация (networking). Подобно на телефонните разговори между хора, всеки процес може да се опита да се свърже с друг процес, работещ на сьщия или на отдалечен компютьр. Ако другият процес 'вдигне телефона' (приеме TCP връзка), започва обмен на информация.

Ако компютърът има един процесор, във всеки един момент може да работи най-много един процес (или ядрото). Но ядрото, използвайки особеностите на хардуера така превключва активните процеси, че създадава илюзията за едновременна работа на всички стартирани процеси.

Oсновно понятие в Linux е и файловата система (file system). Тя е йерархична, съдържа файлове, директории, препратки към файлове, както и специални файлове, които са логически образ на хардуерните устройства. Освен това тя е виртуална, тоест дървото от директории може да съдържа прикачени (mounted) едновременно дискови дялове (partitions), принадлежащи на най-различни операционни системи.

Linux е многопотребителска (multiuser) система - различни потребители могат едновременно да ползват компютъра, като всеки от тях има ясно дефинирани права за достъп до различните ресурси на системата. Администраторът на системата (root) има върховни права, останалите потребители са с ограничени права, което ги лишава от възможността да правят големи поразии. Старайте се винаги когато е възможно да работите като обикновен потребител!

Целта на учебника е да изясни основните принципи на Linux. Той не се занимава с детайли. Голяма част от понятията, термините и програмите в Linux са аналогични за всички UNIX-подобни операционни системи, особено за системите с отворен код (FreeBSD, NetBSD, OpenBSD). Това е сложна среда, създавана, синхронизирана и тествана от хиляди програмисти в продължение на 30 години. В тази среда взаимодействията между програмите и стандартите за това взаимодействие са по-важни от реализацията на самите програми. Не се плашете от тази сложност. Постарайте се да научите общите принципи и да усвоите техниката бързо да намирате информация по възникнал проблем, а не да изучавате всичко в дълбочина.

За да го правите пълноценно, добре е да си инсталирате Linux. Съществуват различни дистрибуции (готови комплекти за инсталиране и ползване), които се различават в дребни детайли. Всяка дистрибуция съдържа инструкции за инсталация, настройка и ползване.

Опитайте се да четете този учебник преди и след инсталацията. Така ще увеличите шанса си да разберете по-добре процеса на инсталация и работата на системата изобщо.

Има няколко важни източника на детайлна информация:

• 
  HOWTO документите ще ви светнат как да инсталирате и ползвате някои важни средства. Те са предназначени за начинаещи. Обикновено се намират в директорията /usr/doc/HOWTO и /usr/doc/HOWTO/mini. Има ги и на много места в Мрежата.
  
• 
  Командата man име_на_програма_или_функция дава детайлна информация за начина на ползване на съответната програма/функция. Още по-подробна информация за параметрите и начина на използване на програмите и функциите дава командата info име_на_програма_или_функция, чийто текст е организиран с хипертекстови връзки.
  
• 
  Много големи програми се придружават от HTML-учебник. Тези учебници могат да се четат и директно от Мрежата.
  
• 
  Стандартите за работа на Мрежата са описни в документите RFC (Requests For Comments). Те са в директория /usr/doc/RFC или подобна а също и на много места в Мрежата.
  
• 
  Най-точната, но и най-трудна за разбиране документация са самите изходни текстове на програмите. Те са за тези, които искат да вникнат в най-дребните детайли от работата на конкретна програма, с евентуалната цел да поправят грешки или да подобрят работата й.
  
• 
  WhatIs.com е хубав тълковен речник за компютърни термини.
  

Linux е започнатa от Линус Торвалдс, (студент по това време) като програма-хоби.

В началото на разработката на системата той искал тя да прилича на MINIX (малка UNIX ОС разработена от Andy Tanenbaum), затова първите дискусии относно Линукс се провели в USENET групата comp.os.minix.

Най-ранната фаза в работата на Линукс е била съсредоточена върху превключването между задачите в защитеният режим на процесорите 80386, като всичко пишел на асемблер.

Линус пише:

"Мина доста време, докато някой устройства заработиха и оправянето на бъгове стана по-лесно. На този етап започнах да използвам С и това ускори работата ми. Това е също фазата когато вече бях сигурен, че искам да направя "по-добър MINIX". Надявах се да компилирам gcc под Линукс някои ден. Два месеца се занимавах с дребни неща, след няколко дни имах и работещ хард диск (драйвера бе пълен с бъгове, но се случи така че работеше на моята машина), както и малка файлова система. Това беше версия 0.01 (около краят на Август 1991). Не беше нищо особено. Нямаше драйвер за флопи и почти нищо не можеше да прави. Не мисля че някой някога я е компилирал. Но тогава аз вече бях вманиачен и не исках да спирам преди да оставя МINIX далеч назад."

На 5-ти Октомври 1991 Линус обявява първата "официална" версия на Линукс 0.02. В тази версия Линус пуска GNU BASH и gcc (C компилатор) но нищо друго не се държи стабилно. Това е и периода, през който други програмисти се включват в проекта и помагат за неговото развитие. Броят им нараства за версия 0.10. След няколко нови версии Линус пуска версия 0.95 (Март 1992), което показва и неговото вярване че системата е почти готова за "официален" старт (версия 1.0 се слага когато софтуера е завършен и без грешки).

През следващите години в изграждането на Linux се включват повечето недоволни от комерсиалния софтуер. Обменяйки идеи и програми по Мрежата, хиляди хакери реализират мечтата си да имат мощна операционна система направена по техен вкус, достъпна за промени, извън контрола на големите корпорации.

В момента Linux е съвкупност от множество програми (няколко хиляди). Всички съществени програми са защитени от лиценза GNU GPL или сходен лиценз за свободен софтуер. Това прави Linux обществена ОС - тя няма собственик в нормалния смисъл на думата. Ти си собственик на Linux, както и всички останали хакери и обикновени потребители. Можеш да го подобриш и усъвършенстваш, може само да го ползваш.