11 март 2014 г. 11. 03. 2014 г., с. 2-3 На среща с медиите под надслов „Открито управление”

Между 60 и 80 хиляди българи страдат от глаукома, като половината от тях не знаят за заболяването си и не се лекуват, обявиха вчера от едноименната пациентска организация по случай световната седмица за борба с болестта. Глаукомата е хронично заболяване, при което се уврежда зрителният нерв, а човек започва да вижда всичко наоколо, сякаш се намира в тунел и страничната част от картината се губи. Ако не се лекува, пациентът може да ослепее. Най-засегнати са хората над 50-годишна възраст. В 70% от случаите заболяването започва без съществени симптоми. Все пак има белези, по които човек може да се ориентира - например замъглено виждане, поява на цветни кръгове около светлинни източници, зачервяване на очите или постепенна загуба на периферно зрение, обясни доц. д-р Наталия Петкова, председател на Националната глаукомна асоциация. От пациентската организация „Глаукома” поискаха здравната каса да плаща 100% от медикаментите за лечение, както и веднъж годишно хората над 40 г. да имат право на профилактичен очен преглед.

„Непрецизирано натискане със скалпел при безкръвна операция от апендицит е наранило коремната аорта на 32-годишната Галина Нигохосян-Николова и е причинило смъртта й.” Това е записано в обвинителния акт срещу хирурга Виктор Попов от „Пирогов”, който е подсъдим за убийство по непредпазливост. Вчера докторът беше изправен на подсъдимата скамейка в Софийския градски съд. При хирургичната интервенция (лапароскопия) Попов е проявил немарливост и е допуснал техническа грешка - натиснал повече от необходимото инструмента, наречен „троакар”, твърди обвинението. Последвал масивен кръвоизлив, който довел до редица непоправими медицински усложнения: според прокуратурата, след като е сгрешил, д-р Попов е допуснал престъпно бездействие, тъй като е трябвало незабавно да направи нова операция по стандартния метод. „Обвиняемият Попов е знаел правилата за операция при лапароскопска апендектомия и след като е наранил коремната аорта, е бил длъжен да предотврати последиците”, се казва в обвинението. Съдия Димитрина Ангелова вчера не даде ход на делото. Подсъдимият заяви, че не се е запознал с обвинителния акт и стана ясно, че не го е получил в срок - 7 дни преди насрочване на първото съдебно заседание. Защитници на Попов са адвокат Ивайло Найденов и неговият съветник - бившият софийски градски прокурор Николай Кокинов. Съпругата на Попов Симона Попова, която е прокурор в Софийска градска прокуратура (СГП), е заявила, че ще брани мъжа си. Заради нея колегите й - обвинителите от СГП, са си направили отвод. Вчера обаче в съдебната зала стана ясно, че тя се е отказала да защитава мъжа си. Въпреки това почернените близки на Галина изпитват съмнение, че д-р Попов ще бъде наказан. „Искаме справедливост! Това е убийство”, разплака се майката пред журналисти. Починалата била снаха на бившия зам.-шеф на Върховния касационен съд и сегашен констутиционен съдия Гроздан Илиев. В деня на смъртта й - 29 февруари 2012 г., от „Пирогов” заявиха, че причина за инцидента е блокирала апаратура.

Малко след това лекари откриха тумор в мозъка на д-р Попов. Неотдавна той беше опериран в Германия.


11.03.2014 г., с. 15
Битката за фаса на гърба на бизнеса
ЕМИЛ СПАХИЙСКИ

Защитници и противници на пушенето 8 заведенията се хващат отново гуша за гуша чрез нови законодателни инициативи (вит стр. 1 и 3). Здравното ведомство внася свирепи мерки срещу нарушителите, а депутати тютюнджии отвръщат с предложение за либерализация на закона. Излишно е да се взема страна. Законът, заченат с добри намерения и блян в очите на въздържателите, вече съхне и се превръща в мумия. В този му вариант от него няма смисъл. В скъпарските клубове в София отдавна се пуши, при това не само след 22 часа, по квартали на столицата законът е непознат. Защо споменавам само София ли? Защото в провинцията законът никога не достигна. Той е като чужденец без виза. Добрите намерения за тотална забрана са прекрасни, но реалностите са други и това трябва да се отрази в закона. Очевидно е, че жестоките мерки могат единствено да убият бизнеса и ще породят пълна съпротива и отрицание. Тогава дори и малките победи на закона ще бъдат погубени.

Медицинска сестра от Враца бе осъдена за измама. Тя раздала за 7 месеца 932 фалшиви направления, с които са се облагодетелствали 11 лекари. Благодарение на това двама уролози, ортопед, хирург, психиатър и специалисти по уши, нос, гърло, вътрешни, сърдечни, нервни болести, ендокринолог и микробиолог са се облажили с различни суми. Сред докторите има и началници на отделения. Здравната каса пък е източена с близо 15 000 лева. Схемата обаче била разкрита и сестрата се озовала на подсъдимата скамейка. Тя признала вината си и сключила споразумение с прокуратурата, което е одобрено от районния съд. Тя е осъдена условно на две години лишаване от свобода.

Пушачите без цигари и в зимните градини на кръчмите. Това предвиждат последните идеи за промени в Закона за здравето на ведомството на д-р Таня Андреева. Спорно е обаче дали те ще намерят парламентарна подкрепа. Идеята на здравното министерство е пушенето да се забрани и в местата, които имат покрив и са с поне три стени без значение от какъв материал са. Както и без значение дали "конструкцията е постоянна или временна", пише още в законопроекта. На практика това означава, че се забранява пушенето във всички пристройки към заведенията, обясниха експертите. Сред другите идеи за промени в Закона за здравето е и увеличаване на санкциите. Министерството предлага да се отнема разрешението за дейност за месец на всяка кръчма, която повторно е нарушила правилата за пушене. Не е ясно обаче дали промените ще се приемат от депутатите. Оставянето на пълната забрана за пушене на закрито мина на косъм и ядоса бизнеса само преди броени месеци. Тепърва ще се запозная с промяната на закона, искам да чуя мотивите за предлагането й, но тази идея категорично не е обсъждана с народните представители от "Коалиция за България", заяви зам.-председателят на парламентарната комисия по здравеопазване д-р Емил Райнов. Предложението не е обсъдено и с ДПС. Явно това е отговор на системното нарушаване на закона, но очаквах, преди да се публикува, да се обсъди с нас, заяви и зам.-председателят на парламентарната здравна комисия от ДПС д-р Тунчер Кърджалиев. Според него новата рестрикция ще доведе до реакция не само сред собствениците на заведения, но и сред някои от привържениците на пълната забрана за пушене. Въвеждането на санкцията за затваряне на заведение за месец след повторно нарушение обаче не е ненавременна, допълни той.

С няколко месеца се бави достъпът на редица медикаменти до пациентите заради проблеми в агенцията по лекарствата. За това алармираха фармацевти пред "Стандарт". Най-голямо е забавянето при лекарства с рецепта за сериозни заболявания заради промени в опаковките им. Причината за това е поредният опит за смяна на шефа на агенцията. В момента начело на нея е доц. Кирил Ненов. Здравното министерство иска да го смени, но не може, защото той е в постоянен отпуск или болничен. Подобна беше ситуацията и преди няколко месеца, когато здравното министерство искаше да махне предишния шеф на ИАЛ д-р Евелин Благоев. И в двата случая причините бяха подозрения за тенденциозни проверки от страна на директорите и толерирането на някои вериги аптеки. За бъдещ шеф на агенцията се спряга името на Асена Стоименова. 

"Справедливост за Галя". Значки с такъв надпис с лика на красивата Галина Нигохосян-Николова носеха нейни роднини и познати в Съдебната палата вчера.

32-годишната жена почина на 29 февруари 2012 г. след лапароскопска операция. За причинена по немарливост смърт на Галя е обвинен опитният специалист от III хирургия на "Пирогов" д-р Виктор Попов, който е извършил интервенцията. Вчера зала номер 6 едва побра опечалените близки и приятели на младата жена, както и лекари и медицински сестри от спешния институт, които бяха дошли пък да подкрепят своя колега. Делото обаче не тръгна в Софийския градски съд (СГС), защото се оказа, че подсъдимият д-р Попов е получил препис от обвинителния акт преди по-малко от 7 дни, какъвто е срокът по закон. Така че не е имал възможност да се запознае детайлно с него и да организира своята защита. В съдебната зала стана ясно и че д-р Попов се е отказал да го защитава съпругата му, която е прокурор. Заради нейната длъжност обвинителният акт бе написан от Столичната окръжна прокуратура. В съдебната зала като защитник на хирурга се яви известният адвокат Иво Найденов. Освен него там, като наблюдател, бе и бившият градски прокурор Николай Кокинов. Така стартът на делото беше отложен за 2 април, когато трябва да се явят и всички свидетели и вещи лица, призовани вчера. Галина Нигохосян почина 48 часа след операцията. Тогава специалисти заявиха, че лапароскопията се налагала, тъй като преди година на Галя е правено секцио и е слаба жена. След трагедията от болницата обясниха, че става дума за техническа грешка - блокирал скалпел в лапароскопската апаратура срязал артерия в корема на Галина. Това довело до сериозна кръвозагуба, която я погубила.

"В основата на този трагичен случай стои нелеп технически проблем", обяви тогава началникът на III хирургия в "Пирогов" доц. д-р Христо Цеков на специално свикан брифинг, след като трагедията бе разследвана от две лекарски комисии. Според разследващите обаче д-р Попов не е прецизирал натиска при използване на медицинското изделие - троакар за еднократна употреба, вследствие на което е наранил коремната аорта. Също така медикът не е действал съгласно правилата за лапароскопска апендектомия. Според статистиката смъртността при такъв вид операции била 1 на 1000.

Галина Нигохосян е снаха на конституционния съдия Гроздан Илиев. Когато се случи трагедията с нея, свекърът й бе зам.-шеф на Върховния касационен съд (ВКС). "Никой няма да ни върне Галя, но искаме справедливост", заяви пред "Стандарт" свекърва й д-р Емилия Чорбаджийска. Според колеги на д-р Попов пък за 1 г. хирургът е направил 86 лапароскопски операции на апандисит.

Галя остави 10-месечно момиченце Емилиана, което вече е на две годинки. Според познати на семейството посочвала на снимка мама.

В памет на Галина, по идея на нейна приятелка, през ноември м.г. бе създаден детски балетен спектакъл "Палечка". Благотворителната инициатива на балет "Сюиви" събра 3850 лв., които бяха предадени на сдружение "Деца с онкохематологични заболявания".

Антония Кюмюрджиева



11.03.2014 г., с. 18
Отпушването на частните фондове ще налее средства в системата
Болниците да се обединяват
Ще режем парите на клиники, надвишили бюджета си с над 5%, казва д-р Бойко Пенков
Само преди седмица Министерство на здравеопазването (МЗ) предложи законодателни промени, които обезпокоиха лекари и пациенти. Те предвиждат селективно договаряне с касата, двойни цени за болниците, които работят много и задължителни отстъпки за лекарствата към фонда. Какви са целите на реформата? Пред "Стандарт" отговаря д-р Бойко Пенков, зам.-министър на здравеопазването.

- Д-р Пенков, МЗ представи промени в три важни закона, каква е идеята им, какво целите с тях?

- В края на годината се записа, че системата може да ползва още 100 млн., ако МЗ и НЗОК представят съвместни мерки за финансовата й устойчивост и предвидимост. Те се приеха от правителството, но за да се реализират, трябват промени в много законови и подзаконови нормативни актове.

- "Финансовата устойчивост" и "предвидимост" на системата не се ли оказват в ущърб на пациентите и лекарите?

- Хората се страхуват, че те ще ги ограничат, защото се каза, че ще има диференцирано заплащане, ако се надвишат определени обеми и т.н. Но не е така, предлагаме НЗОК и съсловните организации на национално ниво да планират какъв продукт медицински услуги трябва да се купят. Намаляването на цените ще дойде, ако на национално ниво имаме свръхиндукция на услуги.

- Сега всяка година се прави това планиране на национално ниво и то е по-малко от реалната дейност на болниците, защо смятате, че догодина нещата ще са различни?

- Защото до момента ние казваме на болницата - ето, това са ти финансите и те се мъчат да ги постигнат. Сега искаме да променим философията и да кажем - за тази област сме наясно, че имаме нужда от толкова случаи и, ако видим, че хората отиват в определена болница, ще пренасочим финансиране натам.

- Двойните цени на клиничните пътеки ли са най-удачният вариант, за да се редуцират ненужните хоспитализации, няма ли как това да става с повишен контрол?

- Контролът винаги е последващ, отиваш и виждаш това, което е свършено, и, ако е свършено перфектно по документи, няма какво да се направи. Затова трябва друга възпитаваща мярка. Когато значително се надвиши бюджетът - над 5%, за нея ще влизат в сила редуцираните цени. В Германия преди години се въведе подобен механизъм.

- Не е ли по-добрият начин да се въведат диагностично-свързани групи (ДСГ)?

- Аз съм "за", но нищо не се случва от 1993 г. насам. Винаги има притеснения, че ще отидат много пари и трябва да спрем да поддържаме тази митология. ДСГ е начин за отчитане на болницата и реална оценка колко струва продуктът й. С тях ще се види, че в "Св. Екатерина" едно нещо струва 100 лв., в "Александровска" - 150, а във "Втора градска" - 80. На базата на това същите средства между болниците и диагнозите се преразпределят по-справедливо, а не се увеличават.

- Кога е крайният срок за въвеждането им?

- Началото е 2016 г., а крайният срок е, когато успеем.

Обикновено трябват около 10 г., защото всяка здравна система е консервативна и сложна.

- Предвиждате и въвеждане на селективно договаряне от НЗОК, то няма ли да затвърди процеса на декапитализация на клиниките, които няма да сключат договор с фонда?

- Фокусът ни е само върху човека, всички останали са субекти на здравния пазар, които осигуряват услуги за хората. Когато пациентът може да получи лечение в най-доброто заведение, е чудесно. Да поддържаме структури само, за да ги има, е безсмислено. Нека работят тези, които заслужават и дават най-добрия и качествен продукт. Но тъй като говорим за устойчивост на системата, аз имам предложение, стига да го приемат. Болниците в един регион могат да направят консорциум - общинските болници например заедно с областната. Tогава на пазара имаме един субект, който гарантира медицинската помощ в областта.

- Това не е ли добре за районите, където няма достатъчно болници, ще проработи ли за София-град?

- Защо в София да няма големи клиники, където да се правят всички видове изследвания? Другите няма да инвестират ресурс за собствени, но ще имат договор с тях. И сега няма достатъчно патохистолози или микробиолози, за да се поддържат такива структури във всяка болница. Ако напишем, че всяка болница трябва и съдебен медик да има, а те са 72, няма как да стане. Затова моето предложение към болниците в София ще бъде изграждането на консорциум.

- Как касата ще отсява най-добрите болници, няма ли опасност от корупция?

- Чрез ясни критерии при определянето им като комплексност на услугата, осигуряване на бърза диагностика, когато трябва, наситеност с кадри и апаратура. Критериите са почти ясни, сега всички виждаме как постъпва човек в една болница, но проблемът му не може да се реши, касата плаща веднъж, той отива в друга, касата плаща втори път. Имаме доста работа и в самото съсловие, за да се научим да уважаваме труда на колегите си, защото сега отиваш във втората болница и лекарите казват: "На предишните изследвания не вярвам!", и всичко се прави наново - разходва се напразно ресурс.

- Ще има ли значение цената на услугите, които болниците предлагат или само качеството на дейността им?

- Това е една от мечтите ми, но надали ще се сбъдне другата година. Когато си купувач и купуваш много услуги, трябва да получиш отстъпка. Но трябва да се тръгне в нова посока. НЗОК да стане активен купувач на услуги, да изчисли какви са нуждите на хората, а не пасивно да реимбурсира, както е сега.

- Със селективното договаряне и двойните цени, какви ще са реалните последици след 2 г.? Колко ще са договорните партньори на касата тогава?

- Очаквам да намалее инвестиционният бяс

и да се окрупнят определени болници. Сега трябва да съгласувам разрешенията за дейност на болниците и гледам каква е тенденцията. Повечето закриват инфекциозните си отделения, защото те са функция на епидемия, за да са успешни непрекъснато някой трябва да ни заразява. В същото време се увеличават леглата за гастроентерология или за инвазивна кардиология. Но това трябва да се планира - дори във Франция, за да си купиш ЯМР в съседната болница апаратът трябва да се е счупил.

- Ще се разреши ли възможността за публично-частно партньорство?

- Започваме работа по тази тема. Ще трябва да се направи методология така, че да са защитени интересите на държавата. Но то е идеална форма там, където държавата няма ресурс, частният инвеститор да стъпи, за да оправи нещата.

- Самата дейност ли ще се отдава под наем или и сградният фонд?

- Има различни форми, всичко може да се направи, стига да има полза за хората.

- А приватизацията ще се отпуши ли?

- Общините могат да продават болниците си, ако искат, но не го правят. Във Франция обаче кметът е председател на борда на общинската болница и така е силно ангажиран с нея. Би могло и тук така да стане.

- Когато министърът ще издава разрешение къде може да има болница, как може инвеститорите да са спокойни, че няма да има корупция?

- Картата видимо ще показва дали има нужда от болница и несъобразяването с нея ще си проличи веднага. Първо, ще се преценява на областно ниво какви са потребностите, след това министърът ще гледа на централно ниво как седят нещата.

- Казахте, че целта на всички мерки са финансовата предвидимост и устойчивост, но не трябва ли това да се съчетае и с намирането на по-голям финансов ресурс, защото знаем, че системата е недофинансирана?

- Генерирането на допълнителни приходи в системата може да стане, ако се раздвижи здравно-осигурителният пазар. Например, ако има заместващо и допълващо задължително осигуряване и от частни застрахователи. Тогава, ако аз изляза от обществената система и се насоча към друг фонд, той ще бъде задължен да покрие минималния пакет срещу сегашната вноска от 8%, и да предложи нещо индивидуално срещу допълнителна сума. Например, ако съм на 58 г., може да искам допълнителни срещи с уролог и с кардиолог, за да ми е максимално полезен пакетът.

- Това ли е идеята, около която управляващите ще се обединят?

- На масата са сложени всички варианти, но когато говорим за конкуренция, заместващият и допълващият вариант са най-добри. Подобна схема има на много места. В Германия АОК е социалният фонд, в който много хора се осигуряват, но има още около 200 каси. Всеки преценява къде да отиде. Убеден съм, че у нас повечето хора ще останат в НЗОК.

- Пакетът на НЗОК при подобна промяна ще бъде ли ревизиран?

- При всички положения - да. Идеята е повечето неща, които се правят в болничната помощ, да се преместят в извънболничната. Ако можем, ще го направим още следващата година. Но за да се прецени, трябва да се види какъв брой хора се очаква да излязат от НЗОК, какво може да се покрие от касата за останалите в нея. Би трябвало и законодателно да има забрана за негативна селекция на пациенти за частните фондове.

- Дори да забраните законово селекцията, тя няма ли да дойде автоматично за пенсионерите, които вече няма да имат доходи за високи вноски в частни фондове?

- Моето предложение ще бъде, ако се избере този вариант от 8% вноска за частния осигурител 1% да се превежда обратно в НЗОК

Така ще се гарантира стабилността и правото на солидарност. Ако аз в момента имам добра работа и заплата, но отида на улицата - какво правя, когато съм си избрал частен осигурител, за когото вече не мога да покривам вноските. Трябва да мога да се върна в обществения фонд, но няма как, ако не съм плащал.

- Държавата има ли желание да си плаща вноската за деца и пенсионери?

- Това зависи от министъра на финансите и бюджетната комисия.

- Не се ли опасявате, че задължителните отстъпки за лекарствата може да стимулират корупция или да изпъдят фирмите?

- Разходите за лекарства хвърчат. Видяхме, че намаляването на единична цена постигна ефекта си. Оттук нататък не трябва да искаме това, защото компаниите няма да рискуват бизнеса си заради нас. Затова ще дадем правото на НЗОК за постигане на отстъпки на база обем.

- Но в проекта пише друго - отстъпка за всяко лекарство?

- Предложих промяна - НЗОК да преговаря задължително за отстъпки по различни методики на база портфолио, обем. Например фирмата да поеме разходите при надвишаване на обема с 5%.

Нелегалният пазар на кръв в Добрич процъфтява, разкриха пред „Монитор” очевидци. Всяка сутрин около 50-60 роми и ромки заемат стратегически позиции на три места около кръвния център. Една част са на стълбите, друга част стоят в двора, а останалите са на втория етаж, където е самият център. Ако на кооперативния пазар, където пък се вихри нелегалната търговия на цигари без бандерол, се чува: цигари, цигари, то около кръвния център циганите тихо повтарят: кръв, кръв. Една банка върви от 100 до 120 лева. Търговията се ръководи от над 60-годишен циганин, облечен като джентълмен, с лъснати до блясък черни обувки. „Аз самият не мога да давам, защото съм навършил 60 години”, обяснява тарторът на нашите очевидци. Ако се нуждаеш спешно от кръводарители и не можеш да намериш близки и роднини, които да ти осигурят нужното количество, щеш-не щеш опираш до доброволните кръводарители. Срещу заплащане, разбира се. Млада жена, която търсеше трима дарители за майка си, съобщи на кръвния сутеньор: „Имам само 150 лева, толкова мога да дам”. „А, не – ще дадеш поне още 30 лева на човек”, запъна се тарторът. Жената тъкмо беше убедила две от ромките да дарят кръв срещу 50 лева за всяка, но той се намеси и развали сделката. Нуждаещата се се разплака и си тръгна. Около 18-годишна циганка, с много рядката кръвна група АB отрицателна, искаше 140 лева за банка. „Моята кръв е скъпа, не я продавам за 100 лева”, настояваше мургавата донорка. По едно време се оказа, че спешно се търсят дарители от група нулева отрицателна. Сред чакащите нямаше такъв екземпляр. Тарторът обаче завъртя няколко телефона на чакащи в махалата и проблемът бе тутакси решен. „Винаги имаме дежурни, които чакат в махалата. Ако свършат хората тук, имаме резерви”, обясни кръвният сутеньор, но отказа да разкрие колко комисиона прибира от доброволните кръводарители и колко печели на месец едно типично циганско семейство дарители – майка, баща, синове, дъщери, снахи и зетьове. „Ние имахме нужда от десет кръводарители. Ако не бяхме намерили близки приятели, щеше да ни коства от 1000 до 1200 лева”, изчисляват нашите информатори.