12 правила за живота

264
Проявата на симпатия по време на откровен разговор показва уважение към говорещия и също, че проблемът, който описва, е важен, сериозен, разбираем и достоен за размисъл. Когато темата на разговора е конкретен проблем, мъжете и жените срещат затруднения в разбирането на другия пол.
Много често мъжете биват упреквани, че бързат да „поправят нещата“, преди въпросът да е обсъден докрай. Това, естествено, обърква мъжете, които обичат да решават проблемите и да бъдат ефективни (и към които жените се обръщат именно по тази причина). За читателите от мъжки пол може би ще е по-лесно да се убедят в недостатъците на този подход, ако се опитат да осъзнаят и да запомнят, че преди да бъде решен, проблемът трябва да бъде ясно формулиран. За разлика от тях, жените се стремят към формулиране на проблема. И по време на разговор те имат нужда разсъжденията им да бъдат изслушвани – и даже оспорвани, – за да се намери ясна и точна формулировка. Едва тогава проблемът, ако такъв остане, може да бъде успешно решен. (Трябва да се има предвид, че склонността за незабавно решаване на проблемите може да означава нежелание да се положат необходимите усилия за тяхното обсъждане и формулиране.)
Друг вид разговор е лекцията. Да, звучи странно, но лекцията също е разговор. Докато лекторът говори, публиката общува с него по невербален път. Учудващо голяма част от взаимодействието между хората – например предаването на най-различна емоционална информация – протича по този начин, с изразните средства на стойката на тялото и мимиките на лицето
(убедихме се в това, когато говорихме за Фройд). Добрият лектор не просто съобщава факти (което е може би най-маловажната част от лекцията). Той разказва истории за тези факти, и то така, че да бъдат разбрани от публиката – дали са разбрани, той съди по наличието или липсата на интерес.
Историята, която лекторът разказва, запознава слушателите не просто със самите факти, но и с ползата от тях – защо е толкова важно да научат опреде- лени неща, за които до този момент са били в неведение. Разкривайки значението на фактите, той показва на публиката как това познание може да промени поведението им или да повлияе върху начина, по който тълкуват света, така че да разберат как могат да избягват определени препятствия и да напредват по-бързо към онези цели, които са наистина важни.
От това следва, че добрият лектор говори със своите слушатели, а не на слушателите. За тази цел той трябва да следи внимателно всяко движение, всеки жест или звук, който издава публиката. Но забележете: това не може
да се постигне с наблюдаване на публиката като такава. Добрият лектор се обръща директно към отделни отличителни членове
245
на аудиторията и
245
Стратегията да се обръщаш към отделни индивиди помага да предадеш по-добре посланието си, но и също да преодолееш страха от говорене пред публика. На никого не му харесва стотици преценяващи, критични погледи да се взират в него. Но почти

265 наблюдава техните реакции, вместо да следва стереотипа, според който лекторът „представя беседа“ пред публиката. Този израз е напълно погрешен. Лекторът не представя. Той говори. „Беседата“ не съществува сама по себе си, ако е лишена от спонтанност, сякаш е предварително записана. По същия начин не може да става дума за „публика“, а за отделни
индивиди, които следва да бъдат включени в разговора. Опитният, добре подготвен публичен оратор се обръща към някой конкретен представителен член на публиката и наблюдава дали този човек кима утвърдително, поклаща глава, мръщи се или излъчва объркване, и реагира съобразно тези конкретни жестове и изражения. След известно време той прехвърля вниманието си върху друг член на публиката и повтаря същата процедура. Така той си прави изводи и реагира на отношението на цялата публика (ако приемем, че това понятие изобщо съществува).
Има и друг вид разговори, чиято основна цел е демонстрация на остроумие.
Тук също не липсва стремеж за доминиране, но основното намерение е да се отличиш като най-забавния събеседник (умение, от което печелят всички участници). Целта на тези разговори, както остроумно изтъкна един приятел, е да кажеш „нещо, което е или вярно, или забавно“. Тъй като истината и чувството за хумор често вървят ръка за ръка, комбинацията между тях дава отличен резултат. Такива са разговорите между хората на физическия труд, при условие че са природно интелигентни. Участвал съм в някои наистина ловки словесни престрелки, изобилстващи от сарказъм, сатира, размяна на обиди и блестящи остроумия. По този начин общуваха много от хората, сред които съм израснал в Северна Албърта. На същото станах свидетел и в компанията на група „морски тюлени“, с които се запознах в Калифорния.
Те бяха приятели на мой познат, писател, който пише страшни истории за широката публика. Тези мъже бяха готови да кажат всичко, дори нещо ужасно, стига то да е забавно.
Неотдавна в Лос Анджелис присъствах на празненството за четиресетия рожден ден на същия този писател, на което беше поканен и един от споменатите тюлени. Няколко месеца преди това бяха открили сериозно заболяване на жената на писателя, което изискваше да се направи мозъчна операция. И когато той позвънил на приятеля си морски тюлен, за да го осведоми за неприятните обстоятелства, отбелязвайки, че вероятно ще отменят празненството, той отговорил: „Това е нищо в сравнение с моя проблем. Тъкмо си купих самолетен билет, за да дойда на партито, а билетът всеки може да се справи със задачата да говори на един внимателен слушател. Съветвам ви да използвате тази стратегия, ако трябва да изнесете реч (още една ужасна фраза).
Говорете на отделни хора от публиката и не се крийте зад трибуната, като гледате в земята, като си мърморите под носа или се извинявате за липсата на ерудиция или подготвеност. Не се крийте зад идеи, които не са ваши, или зад удобни клишета. – Б.а.

266 е без право на връщане!“. Не съм сигурен какъв процент от населението на земята ще прецени, че този отговор е смешен. Наскоро разказах този случай на едни от по-новите си познати и ми се стори, че бяха по-скоро шокирани и ужасени, отколкото готови да се разсмеят. Безуспешно се опитах да обясня, че шегата е израз на уважение към двойката, която според морския тюлен е достатъчно силна, за да приеме и преодолее трагедията. Убеден съм, че той е искал да покаже именно това уважение, и мисля, че го е направил особено остроумно. Шегата е толкова дръзка и провокативна, че граничи с чистото безумие – където е и границата с истински смешното. Писателят и жена му разбраха, че това е комплимент. Приятелят им знаеше, досетиха се те, че могат да понесат това... нека го наречем провокативно чувство за хумор. То беше проверка на силата на характера, която те издържаха с отличен.
Докато се местех от университет в университет и се изкачвах нагоре по образователната и социалната стълбица, забелязах, че тези разговори възникват все по-рядко. Не твърдя, че са присъщи на определена социална прослойка. Може би обяснението е съвсем просто и то е, че остарявам. Или просто приятелите, които човек си избира в зряла възраст, не притежават онази безумна близост и извратено чувство за хумор, характерни за ранните
„племенни връзки“. Когато се върнах на север, в родния си град, за да отпразнувам петдесетия си рожден ден, старите приятели ме накараха да се смея толкова много, че за да мога да се съвзема, на няколко пъти се наложи да изляза от стаята. Това са най-забавните от всички разговори и те наистина ми липсват. Те са като състезание по остроумие, в което не бива да изоставаш, защото в противен случай рискуваш да се превърнеш в прицел на същото това остроумие. И нищо не може да се сравни с удоволствието да измислиш най-добрата смешка, обида или ругатня. В тези разговори има само едно правило: не бъди скучен (макар че да унижаваш наужким, може да е също толкова болезнено, колкото да унижаваш наистина).

Изтегляне 3.6 Mb.

Сподели с приятели: