12 правила за живота

255
Оставяме го да умре в измисления свят, за да не трябва да умрем ние в реалния.
Представете си две деца – брат и сестра, – които разговарят. „Няма ли да е забавно да се покатерим на покрива?“ – подхвърля момчето, което е по- малкото от двете. То вече е поставило своя аватар в измисления си свят.
„Това е глупаво – отговаря по-голямата сестра. – Ами ако паднеш от покрива? Ами ако татко разбере?“ Тогава по-малкото дете може да коригира първоначалната симулация, да стигне до правилните изводи и да остави измисления свят да умре от само себе си. Или може да реши, че рискът все пак си струва. Но поне е наясно, че този риск съществува. В резултат на това измисленият свят става малко по-съвършен, а аватарът – малко по-мъдър.
Хората си мислят, че мислят – но обикновено се заблуждават. Това, което смятат за мислене, в повечето случаи е самокритикуване. Истинското мислене е рядкост – също като истинското слушане. Да мислиш, значи да слушаш самия себе си. Това е изключително трудно. За да мислиш, трябва да бъдеш двама души едновременно. След това трябва да позволиш на тези двама души да бъдат на различно мнение. Мисленето представлява вътрешен диалог между две или повече различни представи за света. Първият светоглед е аватар в измисления свят. Той има своя собствена представа за миналото, настоящето и бъдещето и свое мнение как трябва да действа.
Същото се отнася и за втория, и за третия, и за четвъртия светоглед.
Мисленето е процес, при който тези вътрешни аватари създават своите светове и ги разискват помежду си. Когато мислите, вие не можете да използ- вате фалшиви аргументи, за да оборите или защитите определена позиция, защото това не е мислене. Това е постфактум рационализиране. Тоест вие търсите начин да оправдаете позицията си. Противопоставяте се на по-слаб опонент, за да не се налага да я променяте. Използвате пропаганда и двоен език. Използвате своите заключения, за да „узаконите“ доказателствата. С други думи, бягате от истината.
Истинското мислене е сложен и взискателен процес. Той изисква да бъдеш едновременно добър оратор и търпелив критичен слушател. Освен това предполага наличието на конфликт. Следователно конфликтите не бива да те плашат. Те изискват да умееш да преговаряш и да правиш компромиси. Ето защо трябва да се научиш да даваш и да вземаш, да променяш нагласата си и да коригираш мислите си, дори представите си за света. Понякога процесът на мислене довежда до поражението и гибелта на един или повече вътрешни аватари. Проблемът е, че те не обичат нито да се провалят, нито да умират.
Аватарите се създават трудно и това ги прави ценни. Те са живи и искат да останат живи. Нещо повече, те ще се борят, за да останат живи. Ще направиш най-добре, ако се вслушваш в тях. В противен случай от видимия свят на съзнанието те ще преминат в тъмния свят на подсъзнанието, ще се превърнат

256 в демони и ще започнат да те измъчват. Затова мисленето е болезнен от емоционална гледна точка и физиологически трудоемък процес. Да мислиш, е по-сложно от всичко останало (с изключение на това да не мислиш).
Оживеният диалог, който протича вътре в ума ти, изисква да се изразяваш ясно и красноречиво. Но ако мисленето, тоест това да бъдеш двама души едновременно, не е твоята стихия, какво да правиш тогава? Много просто.
Ще говориш. Но тогава ще имаш нужда от някой, който да слуша. Този човек е твой съюзник и твой опонент.
Слушащият упражнява контрол върху нещата, които казваш (и мислиш), без да се налага да се намесва. Слушащият човек е представител на човечеството като цяло. Той е представител на тълпата. Разбира се, тълпата невинаги е права, но обикновено е права. За нея е типично да е права. Ако думите ти предизвикват изумление у хората, значи трябва да ги преосмислиш. Не отричам, разбира се, че възгледите, които противоречат на общоприетите, понякога са толкова очевидно правдиви, че тълпата ще загине, ако не се вслуша. Това е една от причините, поради които индивидът е морално задължен да се изправи и да каже истината от гледна точка на собствения си опит. Но нека не забравяме, че новото и радикалното почти винаги се оказва погрешно. Трябва да имаш наистина сериозни, уважителни причини, за да пренебрегнеш или да предизвикаш широкото обществено мнение. То представлява твоята културна среда. Може да се сравни с могъщ, величествен дъб. Ако се покатериш върху някой от клоните му и той се прекърши, тогава те чака дълго падане – много по-дълго, отколкото предполагаш. Фактът, че четеш тази книга, те поставя в числото на привилегированите. Ти можеш да четеш. Нещо повече, имаш време да четеш.
Изкачил си се високо, почти до небето. За това да стигнеш дотук са допринесли неизброимите поколения преди теб. Би било чудесно да покажеш благодарност. Ако настояваш, че светът трябва да се съобрази с твоето мнение, и си решил да го отстояваш, дано да имаш сериозни причини за това. И дано да си ги обмислил особено внимателно. В противен случай се приготви за твърдо приземяване. Длъжен си да правиш като другите, освен ако нямаш много сериозна причина за обратното. Ако вървиш в утъпкания коловоз, поне знаеш, че хората отдавна се движат по него. Извън коловоза много често означава встрани от утъпкания път. А в пустинята, която се простира встрани от утъпкания път, живеят разбойници и чудовища.
Това е гласът на мъдростта.

257

Изтегляне 3.6 Mb.

Сподели с приятели: