12 правила за живота

260 и в клиничната ми практика. Всеки път обобщавам нещата, които хората ми казват, а после ги питам дали съм разбрал правилно. В някои случаи те се съгласяват с направеното обобщение, а в други – предлагат малки поправки.
От време на време се оказва, че съм разбрал всичко напълно погрешно. Но при всички положения е полезно да го знам.
Процесът на обобщаване съдържа няколко важни предимства. Първото е, че успяваш наистина да разбереш какво се опитва да каже другият. В тази връзка Роджърс отбелязва: „Звучи просто, нали? Но ако решите да опитате
[да обобщите казаното от някой друг], ще установите, че това е едно от най- сложните неща, които сте правили. Ако започнете наистина да разбирате другите, ако сте готови да навлезете в личния им свят и да откриете как изглежда животът през техния поглед, поемате риска това да ви промени.
Възможно е да възприемете друга гледна точка и в резултат на това може да се промени светогледът и дори личността ви. Рискът да се променим е една от най-плашещите перспективи, които можем да си представим“. Не се случва често някой да напише толкова полезни думи.
Процесът на обобщаване, и това е второто му предимство, помага на човек да консолидира паметта си и да извлече максимум полза от нея. Представете си следната ситуация: един клиент разказва дълга, криволичеща, емоцио- нално заредена история, описваща тежък период от живота му. Обобщаваме я от началото до края. Историята става по-кратка. Сега тя остава в паметта на клиента (и в моята) именно във формата, която сме обсъдили. В редица отношения това вече е различен спомен, а ако имаме късмет – по-добър спомен. Сега той е по-малко обременяващ. Съдържанието е съкратено и пресято до същината. Извлекли сме поуката от историята. Тя се превръща в описание на причините и последствията от случилото се. То е формулирано по такъв начин, че да сведе до минимум вероятността в бъдеще да се връщаме отново и отново към ужаса и болката от преживяното. „Ето какво се случи. Ето защо се случи. Ето какво трябва да направя, за да не се случи отново.“ Това е различен, полезен спомен. За това служи паметта. Ние не помним миналото, за да водим „прецизна хроника на събитията“, а за да бъдем подготвени за бъдещето.
Третото предимство на метода на Роджърс е, че той затруднява използването на т.нар. „аргументи на сламеното плашило“
243
. Когато някой ви опонира, по всяка вероятност често се поддавате на изкушението да опростите, иронизирате или преиначите тезата му. Но това е безплодна игра, чиято цел е да навреди на противника и да ви спечели незаслужени дивиденти. В обратния случай, ако трябва да обобщите позицията на
243
Вид логическа заблуда, при която реалната теза на опонента се подменя с фиктивна, която може да бъде оборена по-лесно. – Б.пр.

261 опонента си така, че той да приеме направеното обобщение, понякога се налага да изложите аргументите му много по-ясно и разбираемо, отколкото е съумял той. Ако се поставите на мястото на противника си и разгледате аргументите му от негова гледна точка, има голяма вероятност: 1) да откриете стойност в тях и да научите нещо; или 2) да заемете още по-твърда позиция срещу тях (ако продължавате да сте убедени, че са грешни) и да укрепите собствените си аргументи срещу допълнителни нападки. По този начин ставате много по-силни. Вече не е необходимо да преиначавате позицията на опонента си (и дори може да намалите пропастта, която ви разделя). Ще развиете и по-голяма устойчивост срещу собствените си съмнения.
Понякога отнема много време, докато стане ясно какво иска да каже говорещият. Причината за това е, че в доста случаи хората за пръв път изразяват на глас позицията си. В такъв момент мисълта неминуемо се отклонява и стига до задънени улици или се оплита в противоречиви и дори безсмислени твърдения. Това се дължи на факта, че говоренето (и мисленето) много често изискват да забравим, а не да си спомняме. Обсъждането на едно преживяване, особено ако е силно емоционално – например смърт или сериозно заболяване, – изисква да направим сложния избор какво да оставим зад гърба си. В самото начало на този процес много ненужни подробности биват облечени в думи. Говорещият, който е във властта на силни емоции, трябва да разкаже цялото преживяване до най-малките детайли. Едва тогава основното действие с неговите причини и последствия идва на фокус или придобива по-сбита форма. И едва тогава можем да извлечем поуката от историята.
Представете си, че един човек има в себе си цяла пачка стодоларови банкноти, като част от тях са фалшиви. За да различи истинските от фалшивите, този човек трябва да разпръсне всички банкноти върху масата, да ги разгледа една по една и да открие разликите между тях. Трябва да използвате същия методичен подход, когато изслушвате някой, който се опитва да намери решение на проблем или да изрази нещо важно. Ако захвърлите всички банкноти само защото сред тях има фалшиви (което бихте направили, ако бързате или не искате да положите усилие), никога няма да се научите да отделяте зърното от плявата.
Ако се научите да слушате, без да съдите прибързано, хората ще бъдат откровени с вас за всичко, което мислят, и много рядко ще прибягват до лъжи. Пригответе се да чуете най-различни неща, удивителни, абсурдни и любопитни. Ще водите разговори, които рядко ще бъдат отегчителни. (По този начин може да се определи дали слушате наистина. Ако разговорът е отегчителен, значи просто не слушате.)

262

Изтегляне 3.6 Mb.

Сподели с приятели: