Инструменти, препятствия и разширяване на Аза

272 предмети, които пречат). Това е необходимото практично опростяване на света. Чрез тясната определеност на предназначението ние преобразуваме почти безкрайната сложност на веществения свят. Ето как конкретното виждане помага на света да се разкрива по един разбираем начин. Това е съвсем различно от обективното възприемане на предметите.
Опознавайки веществения свят, ние не виждаме безполезни обекти, на които едва по-късно приписваме смисъл. Ние директно възприемаме тяхното предназначение.
246
Виждаме пода, по който можем да вървим, вратата, през която можем да преминем, и стола, на който можем да седнем. Тъкмо затова към последната категория спадат и фотьойлът, и горският пън, макар че едното по нищо не прилича на другото. Ние виждаме камъка, защото можем да го хвърлим, облака, защото от него може да завали, ябълката, защото става за ядене, и чуждите автомобили, защото ни засичат и дразнят. Всъщност ние виждаме инструменти и препятствия, а не обекти или предмети. Нещо повече, ние виждаме инструментите и препятствията, които са ни „под ръка“, в непосредствената околна среда, и това ги прави особено полезни (или опасни) от гледна точка на нашите нужди, способности и ограничени възприятия. Светът се разкрива пред нас като нещо, което можем да използваме, или като среда, в която можем да се придвижваме – а не като нещо, което просто съществува.
Ние виждаме лицата на хората, с които разговаряме, защото се налага да общуваме и да взаимодействаме с тези хора. Но не виждаме микрокосмоса от клетки, клетъчни органели, молекули и атоми, които ги изграждат. Не виждаме и макрокосмоса, който ги заобикаля: членовете на семейството и приятелите, образуващи непосредствения им социален кръг, икономиката, в която участват, и цялата околна среда, която обитават. И последно, но също толкова важно, ние не ги възприемаме в целия ход на времето. Възприемаме ги в тясното, непосредствено и вълнуващо сега, а не на фона от всички вчерашни и утрешни дни, които също са част от тях, може би много по-важна от това, което са сега. Това е единственият начин, по който можем и трябва да възприемаме света. В противен случай бихме се побъркали.
Наблюдавайки света около нас, ние виждаме точно толкова, колкото е достатъчно, за да предприемаме действия и да реализираме плановете си.
246
Относно класическата теория по този въпрос виж: Gibson, J.J. (1986). An ecological
approach to visual perception, New York: Psychology Press. Относно връзката между език и действие виж: Floel, A., Ellger, Т., Breitenstein, С. & Knecht, S. (2003). „Language perception activates the hand motor cortex: implications for motor theories of speech perception.“ European Journal of Neuroscience, 18, 704-708. За по-обща информация относно връзката между действие и възприятие виж: Pulvermuller, F., Moseley, R.L.,
Egorova, N., Shebani, Z. & Boulenger, V. (2014). „Motor cognition-motor semantics: Action perception theory of cognition and communication.“ Neuropsychologia, 55, 71-84.

273
Това „достатъчно“ е действителността, която обитаваме. Това е радикално, функционално и несъзнателно опростяване на света – тоест нашата представа за света, която съвсем естествено бъркаме с обективния свят. Но предметите, които виждаме, присъстват наоколо и с друга цел, различна от субективната, конкретна цел на нашето опростено възприятие.
247
Те съществуват в сложна, разностранна взаимовръзка, а не като очевидно отделни, самостойни, независими предмети. Ние възприемаме не самите предмети, а тяхната практическа полза и предназначение, и така ние ги опростяваме достатъчно, за да станат достатъчно разбираеми. Именно

Изтегляне 3.6 Mb.

Сподели с приятели: