306 оправдава съществуването на човечеството. Всъщност те се самоубиват именно с тази цел – да докажат безусловната си вяра в идеята за унищожението. Никой в съвременния свят не може да твърди, без да предизвика реакция на възмущение, че светът ще бъде много по-съвършен без евреите, чернокожите, мюсюлманите или англичаните. С
какво е по- морална идеята, че за планетата ще е по-добре, ако на нея живеят по-малко хора? Зад такива твърдения винаги ми се привижда един зловещо ухилен череп, доволен от изгледите за апокалипсис. И защо именно хората, които се обявяват особено открито срещу предразсъдъците, толкова често се чувстват длъжни да съдят човечеството?
Виждал съм как душевното здраве на някои студенти (особено от хуманитарните специалности) се влошава сериозно под влияние на
подобни защитници на планетата, които чисто философски осъждат самия факт на тяхното съществуване като представители на човешкия вид. Мисля, че това е най-опасно за младите мъже. Те са привилегировани издънки на патриархалния свят и затова постиженията им се считат за незаслужени.
Като възможни приемници на културата на насилие, те са заподозрени само заради пола си. Заради амбициите си те са считани за кръвопийците на планетата. Никъде не са добре дошли. Те са изоставащите в гимназията, в колежа и в университета. Когато синът ми беше на четиринайсет, се наложи да обсъдим успеха му в училище. Той заяви, че като за момче всъщност се справя доста добре. Попитах го какво иска да каже. „Всеки знае –
отвърна той, – че в училище момичетата се справят по-добре от момчетата.“ В интонацията му прозвуча изненада, че съм в неведение за един толкова очевиден факт. Докато пиша това, получих последния брой на
„Икономист“
268
. Каква мислите, че беше водещата статия? „По-слабият пол“.
Имаха предвид мъжете. В днешните университети над 50% от студентите са жени и тази статистика се отнася за повече от две трети от всички специалности.
В съвременния свят момчетата страдат. В сравнение с момичетата те са по- непокорни (в отрицателен аспект) или по-независими (в положителен) и по тази причина страдат през целия училищен период. Те са по-малко доброжелателни (използвам понятието доброжелателност
като качество на личността, което се свързва със състраданието, емпатията и избягването на конфликти) и не толкова предразположени към състоянията на тревожност и
268
The Economic (англ.) – влиятелно седмично списание, което се издава в Лондон. –
Б.пр. 307 депресия,
269 особено след като и двата пола достигнат пубертета.
270
Момчетата се
интересуват повече от вещите, а момичетата – от хората.
271
Учудващ факт е, че тези различия, влияещи се до голяма степен от биологични фактори, са най-ясно изразени в скандинавските общества, където се насърчава междуполовото равенство. А това е силен аргумент срещу онези, които
настояват особено разпалено, че полът е социален конструкт
272
. Но това не е така. Полът не подлежи на разискване. И затова говорят научните данни.
273
Момчетата харесват съревнованието и не обичат да се подчиняват, особено в тийнейджърска възраст. В този период те изпитват силното желание да избягат от семейството си и да изградят независимо съществуване. Този вътрешен импулс не се различава особено от реалното оспорване на авторитета. Училищата, които се създават в края на 18-ти век с конкретната цел да възпитават подчинение,
274 не се отнасят благосклонно към провокативното и
дръзко поведение, въпреки че то може да говори за
269
Costa, Р. Т., Terracciano, А., & McCrae, R. R. (2001). „Gender differences in personality traits across cultures: robust and surprising findings.“
Journal of Personality and Social Сподели с приятели: