12 правила за живота

108 състрадание и великодушие. Може да го правите също, за да убедите самия себе си, че силата на характера ви не е страничен ефект на късмета, който сте извадили по рождение. Или просто защото е много по-лесно да изглеждате благонадеждни на фона на някой, който е напълно безотговорен.
Засега нека приемем, че правите най-лесното, а не най-трудното нещо.
Ако например ти си невъздържан алкохолик, тогава моят навик да си пийвам с приятели ще изглежда като нещо безобидно. С дългите сериозни разговори, които водим за твоя разпадащ се брак, ти убеждаваш себе си, че наистина се стараеш, а аз убеждавам себе си, че ти помагам с каквото мога.
Изглежда така, сякаш и двамата полагаме усилие. Сякаш постигаме нещо. Но истинското развитие изисква много повече и от теб, и от мен.
Можете ли да сте сигурни, че човекът, който умолява да бъде спасен, не е приел своето нарастващо и безсмислено страдание, защото така е по-лесно, отколкото да се нагърби с истинска отговорност? Не поощрявате ли една заблуда? Възможно ли е презрението ви да се окаже по-благотворно от съжалението?
А може би нямате намерение, искрено или неискрено, да спасявате когото и да било. Общувате с неподходящи за вас хора не защото някой има полза от това, а защото така е по-лесно. И вие го знаете. Знаят го и приятелите ви.
Свързва ви едно негласно споразумение: избрали сте нихилизма, провала и онзи вид страдание, който е напълно безсмислен. Заради настоящето сте готови да пожертвате бъдещето. Но за тези неща не се говори. Никой от вас не е изричал: „Хайде да поемем по най-лесния път. Да живеем за мига, каквото и да ни предложи. И нека се разберем, никакво натякване. Така е по- лесно да забравим в какво сме се забъркали“. Не споменавате и дума за това.
Но всеки от вас е наясно как стоят нещата.
Преди да решите да помагате на някого, поинтересувайте се защо този човек е в беда. Неразумно е да приемате, че той или тя е невинна жертва на несправедливите обстоятелства. Това е най-невероятното, а не най- правдоподобното обяснение. И клиничният, и житейският ми опит показват, че нещата никога не са толкова прости. Освен това, ако се хванете на въдицата, че всички беди са се случили от само себе си и жертвата не носи никаква отговорност за положението си, значи да отречете, че този човек е имал някакво влияние върху миналото си (и оттам – върху настоящето и бъдещето). По този начин вие го лишавате от всякаква власт върху живота.
Много по-вероятно е един човек да се откаже от пътя нагоре просто защото е прекалено стръмен. Може би това е и вашата спонтанна реакция, когато се окажете в трудна ситуация. Не мога да се справя, казвате си тогава. Може би наистина е така. Може би нямате сили да направите следващата крачка.
Замислете се обаче: провалът е нещо, което всеки може да разбере. Никой не се нуждае от обяснение за неговото съществуване. По същия начин никой не

109 се нуждае от обяснение за страха, омразата, зависимостта, сексуалната безразборност, предателството и лъжата. Съществуването на порока и човешката склонност към него със сигурност не се нуждаят от обяснение. С пороците е лесно. С провала също. По-лесно е да се откажеш от бремето на проблемите. По-лесно е, когато не мислиш, не действаш и не полагаш усилия. По-лесно е да оставиш днешната работа за утре и да удавиш тревогата за предстоящите месеци и години в евтини удоволствия сега. Както казва противният баща на клана Симпсън точно преди да излее в устата си буркан, пълен с водка и майонеза: „Това е проблем на бъдещия Хоумър.
Боже, жал ми е за този тип!“.
114
Как мога да знам, че страданието ти не е просто търсене на внимание и домогване до моите ресурси, за да можеш най-ненадейно да предотвратиш неизбежното? А може би вече не те е грижа за предстоящата катастрофа, но все още не искаш да го признаеш. Може би помощта ми няма (и не може) да поправи нищо, а просто ще отложи момента, в който ще трябва да се изправиш пред прекалено ужасното лично осъзнаване. Или може би твоето нещастие трябва да се превърне в мое нещастие, така че аз също да се проваля и пропастта между нас, която усещаш толкова болезнено, да намалее, докато въпреки всичко продължаваш да деградираш и пропадаш.
Как мога да съм сигурен, че няма да започнеш тази игра? Как мога да съм сигурен, че самият аз не се преструвам на отговорен и само се правя, че ти
„помагам“, за да не се налага аз да се заема с нещо наистина трудно – и наистина възможно?
Може би твоето нещастие е оръжието, което размахваш в омразата си към онези, които продължават да вървят нагоре, докато ти само чакаш и продъл- жаваш да затъваш. Може би искаш да покажеш, че светът е несправедлив и че нещастието ти е доказателство именно за това, а не за твоите грехове, за твоята посредственост и за съзнателния отказ да се бориш и да живееш.
Може би си твърдо решен да продължиш да страдаш заради провала си.
Може би това е твоето отмъщение към Битието. И как да ти бъда приятел при това положение? Как бих могъл?
Успехът – това е мистерията. Добродетелта – това е, което е необяснимо.
А за да се провалиш, е достатъчно да развиеш няколко лоши навика и да чакаш „да дойде твоя час“. И ако развиваш лошите навици и чакаш този момент достатъчно дълго, провалът е факт. Това, което си можел да станеш, вече е изгубено, а това, което си можел да избегнеш, сега е реалност. Всичко на този свят се разпада от само себе си, но греховете на човека ускоряват неговия упадък. И тогава идва потопът.
114
Виж https://www.youtube.com/watch?v=jQvvmT3ab80
(от MoneyBART: епизод 3, сезон 22 на „Семейство Симпсън“).

110
Не казвам, че няма надежда за спасение. Но да извадиш един човек от пропастта, е много по-трудно, отколкото да го повдигнеш от канавката. А някои пропасти са наистина дълбоки. И от тялото, което лежи на дъното, не е останало много.
Преди да ти предложа помощта си, може би трябва да почакам, докато сам пожелаеш да я получиш. Карл Роджърс, прочут представител на хуманисти- чната психология
115
, смята, че е невъзможно да се изгради терапевтична връзка, ако човекът, който търси помощ, не желае да се развива.
116
Роджърс вярва, че е невъзможно да убедиш някого да се промени към по-добро.
Желанието на клиента да се развива е задължително условие за успеха на терапията. Имал съм клиенти, изпратени при мен с решение на съда. Те не желаеха моята помощ. Търсеха я по принуда. Нищо не излезе от това. Беше истински фарс.
Ако въпреки всичко остана в нездравословни отношения с теб, това най- вероятно означава, че съм нерешителен и нямам волята да си тръгна, а също и че не искам да го призная дори пред себе си. Така аз ще продължа да ти помагам, като ще се утешавам с безсмислената си саможертва. „Такова себе- отрицание, такава готовност да помогнеш на някой друг – ще си мисля аз – може да означава само едно: че си много добър човек.“ Нищо подобно. В действителност това е поведението на човек, който само се опитва да изглеж- да добър и си въобразява, че разрешава някакъв много важен проблем, вместо да се заеме с нещо реално и да бъде наистина добър.
Вероятно най-правилното решение в такъв случай ще бъде да си тръгна от тези отношения, а след това да се взема в ръце и от този момент да помагам на другите чрез личния си пример.
Може би е излишно да се споменава, но все пак: всичко казано дотук не бива да се използва като оправдание, за да обръщаме гръб на хората в истинска нужда и с чиста съвест да преследваме своите ограничени, егоистични амбиции.
115
Направление в психологията, възникнало през 60-те години на 20-ти век в САЩ, което разглежда индивида в неговата цялост, като не се фокусира върху дисфункциите.
Опира се на възгледа за вродения стремеж на човека към себереализация – максимално разгръщане на собствените способности. – Б.пр.
116
Роджърс подчертава, че има шест необходими условия, за да може да настъпи кон- структивна личностна промяна. Второто от тези условия е клиентът да бъде в
„състояние на неконкурентност“, което, грубо казано, описва осъзнаването, че нещо не е наред и трябва да се промени. Виж Rogers, С. R. (1957). „The necessary and sufficient conditions of therapeutic personality change.“ Journal of Consulting Psychology, 21, 95-103.

111

Изтегляне 3.6 Mb.

Сподели с приятели: