Богат избор от добри игри

116 заключения. Тази бинарна система заличава всички важни степени и качествени градации и последиците от това не са никак приятни.
Първо, играта, в която можеш да отбележиш успех или провал, не е само една. Имаш богат избор от игри, и по-точно, богат избор от чудесни игри, които съответстват на твоя талант, в които можеш да участваш продуктивно заедно е други хора и които с течение на времето дори се усъвършенстват.
Да бъдеш адвокат, е добра игра. Водопроводчик, лекар, дърводелец, детски учител – също. Светът допуска най-различни начини, по които да Бъдеш.
Ако не успееш в едно, може да опиташ друго. Имаш свободата да избереш това, което отговаря най-точно на уникалната комбинация между твоите ка- чества, недостатъци и житейска ситуация. Нещо повече, ако смяната на играта не реши проблема, винаги можеш да измислиш нова игра. Наскоро в едно шоу за таланти видях мим, който беше залепил лепенка на устата си и изигра изключително смешен етюд с чифт кухненски ръкавици.
Изпълнението му беше неочаквано. Беше оригинално. И очевидно му свърши работа.
Но има и нещо друго. Най-вероятно ти играеш в повече от една игра. Все пак имаш кариера, приятели, семейство, лични проекти, творчески опити и спортни цели. Когато оценяваш успеха си, вземай предвид всяка игра, в която играеш. Ще установиш, че в някои от тях показваш много добри резултати, а в останалите се представяш посредствено или слабо. Но това е в реда на нещата. Вероятно ще възразиш: „Трябва да побеждавам във всичко!“.
Но ако побеждаваш във всичко, това може да означава единствено, че не се ангажираш с нищо ново или трудно. Човек може да побеждава и без да се развива, а именно развитието е най-важната от всички победи. Нима победата тук и сега винаги има приоритет пред цялостния път, по който се движи животът?
Накрая, може би ще осъзнаеш, че особеностите на голяма част от игрите, в които участваш, са толкова уникални за теб, толкова индивидуални, че е просто неуместно да се сравняваш с другите. Може би отдаваш прекалено голямо значение на това, което нямаш, и подценяваш това, което имаш.
Умението да благодариш много помага в такива случаи. И предлага отлична защита срещу капаните на самосъжалението и негодуванието. Представи си, че имаш колега, който в работата се представя по-добре от теб. Съпругата му обаче има любовна афера, докато твоят семеен живот е сигурен и щастлив.
Е, кой от двама ви е сполучил повече? Или друг пример: популярната личност, на която се възхищаваш, се оказва хроничен алкохолик, който редовно шофира пиян. Чий живот е за предпочитане: неговият или твоят?
Когато вътрешният критик си служи с подобни сравнения и смазва самочувствието ти, ето каква е схемата, по която го прави. Първо той избира някакво произволно поле за сравнение (например слава или власт). След това

117 създава впечатлението, че този аспект от живота ти е всичко за теб. После прави неблагоприятна съпоставка между теб и някой от „шампионите“ в тази област. Понякога отива още по-далеч, представяйки непреодолимата пропаст между теб и обекта за сравнение като доказателство за фундаментал- ната несправедливост на живота. Тази финална крачка може доста сполучливо да подкопае мотивацията ти и за най-простото действие. Хората, които прилагат този метод за самооценка, със сигурност не могат да бъдат упрекнати, че правят живота си лесен. Те го усложняват неимоверно.
Когато сме твърде млади, ние все още не сме формирали индивидуалност и опитност. Все още не сме изминали необходимия житейски път и не сме събрали достатъчно мъдрост, за да изградим собствени стандарти. В резултат на това сме принудени да се сравняваме с другите, защото стандартите са необходимост. Без тях не бихме полагали усилия и следователно не бихме стигнали далеч. Постепенно обаче ние съзряваме и развиваме все по-силна индивидуалност и уникалност. Обстоятелствата в живота ни стават все по- субективни и все по-рядко подлежат на сравнение с положението на другите.
Това означава, че е дошъл моментът, образно казано, да изоставим сигурността на бащиния дом и да се изправим срещу хаоса на своето лично
Битие. Ние трябва да насочим вниманието си към този безпорядък, но без да забравяме напълно бащиния ред. След това трябва да преоткрием ценностите на своята култура – забулени от собственото ни невежество, скрити в прашната съкровищница на миналото, – да си ги върнем отново и да ги внедрим в зрелия си живот. Именно това изпълва съществуването с така необходимия цялостен смисъл.
Кой си ти? Мислиш си, че знаеш, но може и да се лъжеш. Знаеш ли например, че ти не си нито господар, нито роб на себе си? Не е толкова просто да кажеш на самия себе си какво да правиш и да изискваш подчинение
(както не е толкова просто да накараш партньора или децата си да те послушат). От друга страна, има неща, които те интересуват, и такива, които просто не те интересуват. Разбира се, възможно е да формираш интерес към нещо, но само в определени граници. Някои занимания винаги ще те вълнуват и привличат, други – никога.
Ти имаш вътрешен свят. Можеш да влезеш в ролята на негов тиранин, но тогава той ще се разбунтува. С колко задължения можеш да се натовариш, без да убиеш желанието си за работа? Какви компромиси и жертви можеш да направиш за партньора си, преди желанието ти да даваш да се превърне в нетърпимост? Кое е това, което обичаш истински? За какво копнееш повече от всичко друго? Преди да определиш какви са твоите критерии и стандарти за нещата, които са ценни за теб, първо трябва да подходиш към себе си, сякаш си непознат – а след това да се опознаеш. Кои неща са ценни за теб и

118 кои ти носят удоволствие? Колко често трябва да си почиваш, да се забав- ляваш и да се награждаваш с нещо приятно, за да не се чувстваш сякаш си товарно животно? Как трябва да се отнасяш към себе си, за да не поискаш да счупиш ярема и да строшиш оградата на затвора си? Естествено, можеш да продължиш в този изтощителен кръговрат и вечер, прибирайки се смазан от умора, да подритваш с досада кучето си от безсилие. Можеш да наблюдаваш как безценното време изтича. Или вместо това можеш да се научиш как да приканваш и провокираш себе си към един по-умерен и благотворен ритъм на живот и натоварване. Задаваш ли си въпроса кое е това, което искаш?
Водиш ли открити и честни преговори със себе си? Или си тиранин, превърнал самия себе си в роб?
В кои моменти и защо изпитваш неприязън към родителите, партньора или децата си? Какво можеш да направиш, за да промениш нещата? Какво искаш и от какво се нуждаеш по отношение на твоите приятели и бизнес партньори?
Не става дума за това какво се очаква да искаш. Не говоря за нещата, които другите изискват от теб, нито за твоя дълг към тях. Това, за което говоря, е определяне на естеството на твоето морално задължение към теб самия. То може да включва това, което се очаква от теб, тъй като ти си брънка от веригата в системата от социални задължения. Това, което се очаква от теб, е отговорност, която трябва да поемеш. Но не и в ролята на послушно декоративно кученце, което не хапе. Това може да изисква само един диктатор от робите си.
Осмелявай се да бъдеш опасен. Осмелявай се да бъдеш честен. И най-вече: осмелявай се да изразяваш себе си, да заявяваш открито (или поне да признаваш пред себе си) какво е важно за теб и би изпълнило живота ти със смисъл. Ако позволиш например на своите най-мрачни и неизразени желания, свързани с партньора ти, да излязат наяве – или поне им обърнеш внимание, – може да откриеш, че те не са чак толкова мрачни, особено на дневна светлина. Може да откриеш също, че просто си бил изплашен и затова си се скрил зад маската на морала. А накрая може да осъзнаеш, че получа- ването на това, което си искал, всъщност те е предпазило от изкушението и греха. Наистина ли смяташ, че партньорът ти ще бъде разочарован, ако разкриеш повече от себе си? Фаталната жена и антигероят
122
са сексуално привлекателни и за това си има причина...
От какво имаш нужда? Как искаш другите да разговарят с теб? Какво искаш да получаваш от тях? С какво се примиряваш или се преструваш, че харесваш, просто по задължение или от чувство за дълг? Обърни се към
122
В художествената литература антигероят е главен персонаж с преобладаващо отрицателни черти на характера, като песимизъм, безволие, егоцентризъм. Обикновено антигероят преживява дълбока нравствена криза или мрачно отчуждение, но често действа като протагонист. – Б.пр.

119 твоето недоволство. Макар и патологична, тази емоция може да ти разкрие много. Тя е част от опасната триада: високомерие, лъжа и недоволство. Нищо не може да причини толкова много вреда като тази подмолна троица.
Недоволството винаги означава едно от следните две неща: негодуващият човек е или незрял (при това положение той трябва просто да млъкне, да спре да се оплаква и да се вземе в ръце), или е подложен на тиранично отношение
(в такъв случай негов морален дълг е да проговори и да каже истината). Защо ли? Защото с мълчанието си ще навреди много повече. В даден момент, разбира се, е много по-лесно да замълчи и да избегне конфликта. Но в перспектива последиците ще бъдат гибелни. Когато имаш какво да кажеш, мълчанието е лъжа – а лъжата е това, което подхранва тиранията. Кога трябва да се опълчиш на потисника въпреки опасността? Когато започнеш да храниш тайни фантазии за отмъщение; когато животът ти е съсипан и сърцето ти се изпълни с желание за унищожение и разруха.
Преди много години имах клиент, който страдаше от тежко обсесивно- компулсивно разстройство. За да може да заспи, той трябваше хубаво да изпъне пижамата си. След това да бухне възглавницата си. Да изглади всяка гънка на завивката. И после отново и отново. Щом научих за това, аз предположих:
– Може би част от теб, една влудяващо натрапчива част от теб, иска нещо, което е останало неизразено. Позволи ѝ да говори. Какво е това, което иска?
– Контрол – каза той.
– Сега затвори очи и се вслушай, за да разбереш от какво има нужда. Не позволявай на страха да те спре. Каквото и да е това нещо, не си длъжен да го правиш само защото си го мислиш.
– Тази част от мен иска да сграбча за яката доведения ми баща, да го притисна до стената и да го разтърся като мръсен чувал.
Помислих си, че това може наистина да се отрази добре на клиента ми, но на глас предложих да опита нещо не толкова примитивно. Един господ знае през какви битки минава човек, осъзнато и доброволно, по пътя към умиротворението.
Какво правиш, за да избегнеш конфликта (дори когато е необходим)? За кои неща си склонен да излъжеш от страх, че истината ще прозвучи неприемливо? За какви неща се преструваш?
Бебето е зависимо от родителите за задоволяването на почти всяка своя потребност. Детето – успешното дете – може да се отдели от тях, макар и временно, и да се сприятели с други деца. За тази цел то леко отстъпва от себе си, но в замяна получава много. Успешният възрастен трябва да доведе този процес до неговия логичен завършек. Той трябва да напусне родителите си и да стане като всички други. Трябва да се впише в групата, за да може да надрасне зависимостта на детството. Щом се впише, успешният възрастен

120 трябва да се научи да бъде точно толкова различен, колкото е необходимо.
Внимавай, когато се сравняваш с другите. Зрелостта засилва твоята индивидуалност. По този начин проблемите ти – финансови, интимни, психологически и други – стават субективни и специфични. Те са неделима част от по-широкия уникален контекст на твоето съществуване. Кариерата и професията ти служат (или не) по определен начин и взаимодействат с всички останали аспекти на живота ти по много специфичен начин. От теб зависи как ще разпределиш времето си между тях. Ти решаваш кое да пуснеш и кое да преследваш.

Изтегляне 3.6 Mb.

Сподели с приятели: