ПРАВИЛО 4. СРАВНЯВАЙТЕ СЕ С ЧОВЕКА, КОЙТО СТЕ БИЛИ

114
Съединените щати?
Във всеки от нас живее един критичен вътрешен глас и наблюдател, който е наясно с тези неща. Той е предразположен да вдига много шум. Готов е във всеки един момент да порицае посредствените ни усилия. И е почти невъзможно да бъде заглушен. Но ние се нуждаем от тази критика. Светът е пълен с бездарни художници, музиканти без слух, опасни готвачи, мени- джъри с бюрократично разстройство на личността, писатели с продажно перо и заслепени от някаква идеология отегчителни преподаватели. Хората и нещата от живота се различават драстично в качествено отношение.
Лошата музика тероризира слушателите навсякъде по света. Зле проектира- ните сгради рухват при земетресение. При катастрофа автомобилите, които не отговарят на изискванията, убиват хората в тях. Провалът е цената, която плащаме за понижените стандарти. Посредствеността има своите последици, реални и тежки, и затова стандартите са нещо необходимо.
Ние не сме равни по своите способности и постижения и никога няма да бъдем. Една нищожна част от хората създава повечето неща на този свят.
Победителите не получават всичко. И все пак те получават почти всичко. И да, „дъното“ не е приятно място за живеене. На дъното хората са нещастни.
Там те се разболяват и остават неизвестни и необичани. Там пропиляват живота си. И там умират. По тези причини критичният глас в умовете на хората разказва една доста мрачна история. Животът е игра с нулева сума
119
А безполезността е нейното условие по подразбиране. Какво би могло да ни предпази от тази разяждаща самокритичност, ако не доброволната слепота?
Именно заради това едно цяло поколение социални психолози препоръчваше
„положителните илюзии“
120
като единствения сигурен път към менталното здраве.
121
Какво е тяхното кредо ли? Използвай лъжата като щит. Положе- нието е толкова страшно, че само заблудата може да те спаси. Това е най- тъжната, най-жалката и песимистична философия, която можем да си пред- ставим.
Ето друг подход (който не изисква илюзии). Ако картите, с които играеш, са винаги срещу теб, значи играта е нагласена (възможно е и ти да си я
119
Игра с нулева сума, или антагонистична игра (англ.-zero-sum game) е термин от теория на игрите и икономическата теория, с който се означава некооперативна игра, при която сумата от печалбите и загубите на всички играчи е равна на нула, тоест, ако един печели, значи друг губи – Б.ред.
120
жителните илюзии са нереално благоприятни нагласи, които хората имат към себе си или към близки хора. Най-общо те са: завишена оценка на собствените способности, нереалистичен оптимизъм за бъдещето и илюзия за контрол. Терминът води началото си от научен доклад на Тейлър и Браун от 1988 г. и е известен като „Модел на психичното здраве на Тейлър и Браун“. – Б.ред.
121
Taylor, S. E., & Brown, J. (1988). „Illusion and well-being: A social psychological
perspective on mental health.“ Psychological Bulletin, 103,193-210.

115 нагласил така, но да не го осъзнаваш). Ако вътрешният ти глас те кара да се съмняваш в смисъла на твоите усилия – на собствения ти живот или на живота въобще, – вероятно трябва да спреш да го слушаш. Ако използва същите клевети и срещу хората около теб, някои от които доста успели, тогава какво доверие можеш да му имаш? Явно говори празни приказки без никаква практическа мъдрост. „Винаги ще има хора, които са по-добри от теб“ – това е типично за нихилизма клише. Също като фразата: „Какво значение ще има това след хиляда години?“. В този случай правилният отговор не е: „Да, наистина, всичко е безсмислено“. Ето какъв е правилният отговор: „Всеки идиот може да посочи достатъчно дълъг период от време, след който нищо няма да има смисъл“. Това са общи приказки, а не задълбочена, критична оценка на Битието. Това е евтин трик на рационалния ум.

Изтегляне 3.6 Mb.

Сподели с приятели: