12 правила за живота

138

139
ПРАВИЛО 5.
НЕ ПОЗВОЛЯВАЙТЕ НА ДЕЦАТА СИ ДА ПРАВЯТ
НЕЩА, КОИТО ВИ КАРАТ ДА НЕ ГИ ХАРЕСВАТЕ
Не, не е нормално
Наскоро наблюдавах как едно тригодишно хлапе едва-едва се влачи след родителите си сред тълпите хора на летището. На интервали от пет секунди то надаваше пронизителен вик – и по-важното, правеше го нарочно, а не по необходимост. Не беше на предела на силите си – като баща можех да позная по тона му. То дразнеше родителите си и стотици други хора, за да привлече внимание. Може би имаше нужда от нещо. Но това не беше начинът да го получи и родителите му трябваше да му го покажат. Вероятно ще възразите, че са били „изтощени от дългия полет и часовата разлика“. Но ако бяха от- делили трийсет секунди, за да решат проблема, щяха да сложат край на тази позорна сцена. Един по-грижовен родител не би позволил детето му да се превърне в обект на презрение от страна на тълпата.
Веднъж наблюдавах майка и баща, които не можеха или просто не искаха да кажат „не“ на двегодишното си дете и бяха принудени неотлъчно да го следват по петите, вместо да се наслаждават на това, което би трябвало да бъде приятно събиране с приятели. Когато не контролираха всяко негово движение, детето се държеше толкова зле, че беше рисковано да го изпуснат от поглед дори за секунда. Желанието на родителите да му позволят да бъде спонтанно, без да го коригират, по някаква извратена ирония беше довело до обратния ефект: те бяха отнели всички шансове на детето да направи нещо самостоятелно. Тъй като не си бяха направили труда да го научат какво значи
„не“, то нямаше никаква представа за разумните граници, които осигуряват максимална независимост на малките деца. Това беше класически пример за твърде много хаос, който поражда твърде много ред (и обратното, което е неизбежно). В подобна ситуация бяха двама родители на едно вечерно парти – те останаха изолирани от разговорите на присъстващите, защото децата им, на 4 и 5 години, доминираха на социалната сцена, като изядоха средата на всяка филийка хляб и тормозеха всички гости, докато мама и татко просто ги наблюдаваха, потънали от срам и неспособни да се намесят.
Когато дъщеря ми беше малка, едно дете я удари по главата с метално камионче. Година по-късно станах свидетел как същото това дете блъсна злобно по-малката си сестричка върху една стъклена масичка за кафе. Майка му го взе на ръце (него, а не изплашената си дъщеря) и кротко му каза да не прави така. Междувременно го потупваше утешително по начин, който

140 недвусмислено изразяваше одобрение. Тя възпитаваше един малък бог – господар на вселената. Това е тайната, неизказана цел на много майки, голяма част от които се изживяват като застъпници на равенството между половете. Тези жени ще се противопоставят енергично на всяка заповед, излязла от устата на един мъж, но ако синът им, зает с много важна видео игра, поиска сандвич с фъстъчено масло, веднага ще се втурнат към кухнята.
Бъдещите съпруги на тези момчета имат сериозно основание да мразят свекървите си. Уважение към жените ли? Това важи за другите момчета, за другите мъже, но не за техните скъпи синове.
Вероятно нещо подобно лежи в основата на предпочитанието към децата от мъжки пол, което се наблюдава най-вече в страни като Индия, Пакистан и
Китай, където абортите заради нежелан пол на детето са широко разпространени. Статията в Уикипедия, посветена на това явление, обяснява съществуването му с определени „културни норми“, които облагодетелстват децата от мъжки пол. (Цитирам Уикипедия, защото тя се пише и редактира колективно и следователно е идеалният източник на данни за общоприети схващания.) Засега обаче липсват доказателства за строго културния характер на тези предпочитания. За сметка на това съществуват правдоподобни психо-биологични предпоставки за еволюцията на тази нагласа, но те не са никак привлекателни от съвременната егалитарна гледна точка. Ако обстоятелствата те принуждават да поставиш всички яйца в една кошница, така да се каже, синът е по-добър жребий според строгите правила на еволюцията, за която няма нищо по-важно от предаването на гените. Защо е така?
Дъщерята, която е успешна от гледна точка на репродукцията, може да осигури на родителите си между осем и девет внуци. Една от рекордьорките в това отношение, Ита Шварц. оцеляла от Холокоста, има три поколения преки наследници, постигнали този репродуктивен успех. До смъртта ѝ през
2010 година потомците ѝ наброяват две хиляди души.
136
Но ако имате репродуктивно успешен син, таванът на възможностите е само небето.
Сексът с много на брой партньорки е билетът му за размножаване в геометрична прогресия (имайки предвид практическото ограничение на нашия вид да ражда по едно дете наведнъж). Мълвата твърди, че актьорът
Уорън Бийти и спортистът Уилт Чембърлейн са преспали с няколко хиляди жени (което при рок звездите също не е необичайно). Благодарение на съвременните средства за контрол на раждаемостта те имат малко деца – за разлика от някои личности от далечното минало. Например Джоканга, родо- началник на династията Цин (около 1550 година), по мъжка линия е
136
Вж. https://www.nytimes.com/2010/02/21/nyregion/21yitta.html

141 прародител на милион и половина души в североизточен Китай.
137
Средновековната династия О‘Нейл създава три милиона потомци от мъжки пол, съсредоточени в североизточна Ирландия и в Съединените щати (в резултат на ирландската емиграция).
138
А шампионът в тази класация,
Чингиз Хан, завоевател на огромна част от Азия, 34 поколения след смъртта си е предшественик на 8% от мъжете в Централна Азия — което прави шестнайсет милиона потомци от мъжки пол.
139
Както виждаме, от гледна точка на биологията има сериозна причина много родители да предпочитат синовете до такава степен, че да отстраняват ембрионите от женски пол. Не твърдя обаче, че между тези две явления съществува пряка причинно- следствена връзка, нито пък, че не се намесват други фактори, свързани в по- голяма степен с културната принадлежност.
Привилегированото, по-добро отношение, което получава синът по време на своето израстване, може да му помогне да се превърне в привлекателен, хармонично развит и уверен млад мъж. Точно това се случва с бащата на психоанализата Зигмунд Фройд, който споделя: „Мъжът, който е бил безспорен фаворит за майка си, запазва за цял живот чувството на завоевател – тази увереност в успеха, която често поражда истинския успех“.
140
В това има логика. Но от „чувството на завоевател“ лесно може да се стигне до „истински завоевател“. Забележителният репродуктивен успех на Чингиз Хан несъмнено е бил за сметка на успеха на много други
(включително милионите убити китайци, персийци, руснаци и унгарци).
Следователно разглезването на сина може да е полезно от гледна точка на
„егоистичния ген“ (според известния израз на еволюционния биолог Ричард
Докинс), защото се създават възможности гените на предпочитаното дете да се възпроизведат чрез безкрайно много потомци. Но от друга страна, това може да доведе до мрачна, болезнена драма в настоящето, която в бъдеще да се изроди в нещо неописуемо опасно.
Казаното дотук не означава, че всички майки предпочитат синовете пред дъщерите си (или че дъщерите никога не са предпочитани пред синовете, а бащите понякога не предпочитат синовете си). На преден план може да
137
Balaresque, Р., Poulet, N., Cussat-Blanc, S., Gerard, P., Quintana-Murci, L., Heyer, E., &
Jobling, M. A. (2015). „Y-chromosome descent clusters and male differential reproductive success: young lineage expansions dominate Asian pastoral nomadic populations.“ European

Изтегляне 3.6 Mb.

Сподели с приятели: