ГЛАВА XIVДВАНАДЕСЕТИ ПРИНЦИП: ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ЗА ПРОИЗВОДИТЕЛНОСТ

158
раса постоянно са преследвани от смърт и унищожение, но възнаграждението за производителността постоянно води настрана от опасната зона. Унищожете стимула на възнаграждението — и на земята завинаги ще изчезне както индивидуалният, така и видовият живот.
Ние можем само да се присмиваме на онези, които поради невежеството си се опитват да премахнат принципа на възнаграждението за производителността, които искат да го изхвърлят от човешката дейност. И все пак човекът, който постигна своето очовечаване благодарение на този принцип, неведнъж се е обръщал с гръб към светлината и се е връщал в мрака, забравял е принципа, от който е създаден, забравял е, че той е вечен и занапред обещава още по-високи награди. Той неведнъж се опитвал да задържи полученото само за себе си, да си запази придобитото и да не допуска при него други хора. През всички времена жреците и църковните служители, на които било съдено да прочетат няколко страници в отворената книга на природата, запазвали в тайна това свое знание и са се опитвали да заключат скъпоценната книга. Династиите, които са се добирали до властта чрез висока лична производителност — Каролингите,
потомците на лихваря Бургграф Нюрнбергски, Тюдорите, Бурбоните
— бързо са подменяли принципа на производителността с изкуствения и фалшив принцип за божествения произход на кралската власт с богопомазване. Цялата природа ни учи, че достойното възнаграждение обновява и укрепва производителността; но историята на институциите показва, че в огромното си мнозинство тези институции са създадени от егоистичния стремеж на малцинството да задържи в ръцете си възнаграждението, без да има производителност.
Свещениците обещават царството небесно на онзи, който жертвува за църквата всичко, пълководците обещават райски удоволствия на загиналите на бойното поле, кралете обещават милост и щедрост на данъкоплатците и изобщо на този, който им служи;
гилдиите обещават на своите членове търговски изгоди,
професионалните съюзи — високи заплати, независимо от изработеното.
Първите американски заселници са бегълци от кастовия обществен строй. Те го оставят зад себе си. Трудоспособните хора

159
идват в Новия свят — страната на тежкия труд и огромните постижения — и получават своя индивидуална награда за производителността. Като организират самостоятелна държава, те не създават държавна църква. Те отменят всички титли и наследствени длъжности, справят се без постоянна армия, без вътрешни граници и мита, които пречат на търговията и придвижването, без гилдии и цехове. Ученикът става калфа, калфата — майстор, майсторът —
фабрикант. Откриващите се възможности били толкова широки, че организаторите на новата държава просто забравили принципа за твърдата надница, която не е свързана с производителността.
Занаятчията лично следи своите не многобройни калфи, лично ги повишава или понижава, дори ги уволнява.
Заплащането на труда на надница противоречи не само на основния принцип на възнаграждението за производителността, но изобщо на всички принципи на справедливостта; в него няма равновесие между извършената работа и заплащането. Затова дните му са преброени, въпреки всички древни обичаи, въпреки всекидневната практика на нашето време, въпреки съединените
(макар и противоположни) усилия на професионалните съюзи и предприемаческите обединения. Заплащането на труда не може да е изключение от общия закон, който гласи, че във всяка обмяна е необходим определен еквивалент, основан върху елементите на количеството и качеството. Нашата способност да измерваме точно количеството и качеството е един от показателите за степента на цивилизацията. В продължение на всички хилядолетия преди откриването на каменните въглища, когато хората са отоплявали жилищата си с дърва, може би не е имало нито една сделка, при която справедливо да са балансирани топлинността на закупеното гориво и заплатената цена. Тази неопределеност, купуването на око е наследено и в наше време, когато основно гориво са каменните въглища. И сега въглищата в повечето случаи се купуват просто на тегло, без всякакъв анализ.
Но големите потребители на каменни въглища, разумни и делови хора, вече започнаха да купуват по-точни спецификации,
разработени с помощта на анализа, и най-строго да проверяват закупеното гориво. Каменните въглища с различно качество могат по външен вид да не се различават и същевременно единият от тях да се

160
окаже десет пъти по-калориен от другия. Докато Архимед не беше открил съотношението между теглото и масата, т.е. принципа на относителното тегло, докато не определи експериментално относителното тегло на водата, златото и среброто, бижутерите са можели да мамят купувачите, както си искат, защото хората са съдили за стойността на обработените метали само по цвета. И ако старинните златни и сребърни монети са висококачествени, това говори само за добросъвестността на древните майстори. Но в наше време никой не купува на доверие нито метали, нито въглища, а скоро никой няма да купува и труд на доверие. Архимед открива принципа на относителното тегло, като търси начин да се уличи човекът,
заподозрян в мошеничество.
Принципът на възнаграждение за производителността се смята за справедлив решително за всякаква работа, освен работата на надничарите.
Ако ловецът става рано, ако е опитен и упорит в работата си, той донася в къщи много дивеч. Ако фермерът грижливо избира семената,
ако разорава рационално и наторява почвата, той получава от един декар двойно повече в сравнение със съседа си; търговецът, който умее да се приспособява към капризите или нуждите на купувачите,
забогатява; адвокатът, който печели делата, взема големи хонорари;
лекарят, който си е създал име, взема баснословни цени за най-проста операция; красноречивият свещеник получава голям приход;
политикът, който умее да живее в съгласие с избирателите, в края на краищата се добира до сенаторското кресло.
Решително навсякъде, освен в най-многобройната класа, т.е. при наемните работници, ние виждаме ясно отношението между личната производителност и заплащането или наградата. А защо да отказваме на работниците възнаграждение за производителността? Предполага се, че когато се обединяват в професионални съюзи, те ще постигнат високо дневно заплащане, намален работен ден и спокойна,
ненапрегната работа. Но не им се гарантира непрекъсната работа и непрекъснато заплащане, което е много по-важно от надниците.
Всъщност е важна не номиналната заплата, а общото заплащане за целия трудов живот, който трябва да се дели на броя на преживените дни.

161
В съвременната индустриална държава унищожаването на инициативата е недопустимо, нашето време не може да мине без индивидуална енергия. Освен колективните договори трябва да има и индивидуални. Гилдията и цехът не могат да завладяват всичко:
личността също трябва да има глас. Аз нямам враждебно отношение към професионалните съюзи. Те са били и продължават да бъдат необходими: те ограничават произвола на работодателите и безотговорните майстори над работниците, които се оказват безпомощни, когато не са обединени в организация. Ние непременно трябва да поддържаме стремежа на профсъюзите да ликвидират женския и детския труд. В редица случаи профсъюзите доказаха, че високото заплащане на работниците ни най-малко не пречи на предприемачите да извличат големи печалби. Като изработиха и постоянно поддържат тарифните таблици, профсъюзите оказват огромна услуга на човечеството: те не дават възможност на предприемачите да намаляват работната заплата по-ниско от минимума за преживяване, за да намаляват себестойността на производството (когато съвсем не със заплащането на труда се повишава себестойността). С една дума, професионалните съюзи направиха много добри неща.
Аз подхождам към въпроса за плащането на парче от собствено гледище, но напълно споделям отрицателното отношение на профсъюзите към него, защото работата и плащането на парче стимулира онова най-вредно напрежение, което е диаметрално противоположно на истинската производителност. Що се отнася до твърдото дневно или часово заплащане, което е напълно безлично и не се регулира от никакъв еквивалент на изработката, тук против професионалните съюзи се обявява цялата мъдрост на вековете,
всички тенденции на нашето време. До известна степен ние можем да извиним поведението на църквата, която се опитва да поддържа своята клатушкаща се власт над умовете; ние можем да разберем кралските династии, които говорят за божественото право; можем да разберем и гилдиите, като борсовата, които се опитват да забранят на всички,
освен на своите членове определени области от своята дейност; но ако в наше време — времето на откритията и изобретенията, когато човекът използва най-широко природните богатства, отношението между работодателите и работниците е несправедливо и не се дава

162
възможност работата да се базира на правилните еквиваленти, ако на работника не се дава възможност да получава възнаграждение за индивидуална производителност, това е просто трагично.
На човечеството са необходими честността, справедливостта,
знанието и точността. Само преди сто години цялата трудова енергия
(без да се смятат немногобройните платноходни кораби, вятърните мелници, водните колела и парните тъкачни машини) се създава от мускулите на хората и опитомените животни, от бавни хора и още по- бавни волове и магарета. Хората и животните се хранеха с това, което се създаваше от слънчевата топлина и светлина за един сезон.
Енергията излизаше само от живите същества. А през последния век ние открихме резервоари от енергия, натрупани и акумулирани от света през всичките минали хилядолетия.
Ние приличаме на млад човек, който е свикнал да живее с оскъдна заплата и изведнъж е получил богато наследство.
Механичната енергия, която днес се експлоатира в Съединените щати,
надхвърля тридесет пъти количеството мускулна енергия,
експлоатирана преди шестдесет години. Това означава, че всяко семейство е получило като наследство по тридесет роба, на които не трябва да се плаща никаква заплата, а трябва само да се поддържа тяхното извънредно евтино съществуване. Сега не се изисква тежката мускулна работа на ръцете и цялото тяло, а дейността на разума,
който управлява механичните действия. Ако човек чупи машината,
защото се страхува, че тя ще го лиши от работа, ако човек се отказва от заслуженото назначаване на надзорна длъжност, с това той отблъсква от себе си най-великия дар, който някога е бил предложен на човечеството.
За да се даде на работниците справедливо възнаграждение за производителността, необходимо е предварително да се определят точни трудови еквиваленти. Не е толкова важно колко високо ще се заплаща трудовият еквивалент, единицата на труда: важен е принципът. Работодателите и работниците могат да се споразумеят за минимално заплащане при максимален работен ден, против това не трябва да се възразява; но във всеки случай на всяка надница трябва да отговаря напълно определен и грижливо пресметнат еквивалент на труда. Да допуснем например, че е решено дневната норма на един зидар да се равнява на 400 тухли и за това се заплащат четири долара,

163
а работникът няма право да нарежда повече от 400 тухли. В такъв случай, ако работникът може, като използва съвременната техника, да нареди тези 400 тухли за един час, не го задържайте, след този час не му пречете да отиде в собствената си градина или при жената и децата си и нека други работници заемат мястото му през останалата част от деня.
Слабостта на акордното заплащане се състои в това, че само с помощта на принципа на напрежението (а напрежението не е производителност) се прави опит да се разрешат редица проблеми,
които могат да бъдат разрешени само с помощта на всички принципи на производителността. Когато се правеше този опит, нямаше точно определени идеали, здравият смисъл не беше призован на помощ, не беше използван компетентният съвет, нямаше нито дисциплина, нито справедливост. Известни са случаи, когато работейки на парче,
работниците трябва да започват работа в пет часа сутринта, за да постигнат минимума за преживяване. При това не съществува нито точен отчет, нито планиране, нито диспечеризация, нито нормализирани условия, нито нормирани операции. Има произволно определено заплащане на парче, така съставено, че само изключително добрият майстор може да изкара що-годе сносна заплата.
Заплащането на парче е основано върху фалшив и вреден принцип, прекалено примитивен, незадоволителен. Нужното за всяка определена операция време се изменя в зависимост от общите условия на производството; състояние на машините: качество на инструментите, твърдостта на обработвания материал, броя на поръчките, опитността, силата и умението на изпълнителите. До известна степен системата на заплащането на парче би могла да бъде търпима, само ако всички условия на производството са нормализирани, ако всички разценки се базират на грижливо, точно и безпристрастно пресметнати норми за продължителността на операциите, ако на работника е гарантирано, че ще му се заплаща на час, когато работата не е достатъчна.
Системата на участие в печалбите също не отговаря на принципа на възнаграждение за производителността.
Производствената себестойност се образува от 18 показателя, а работникът оказва пряко влияние само на един от тях, а именно: на

164
продължителността и качеството на работата. Колкото се отнася до останалите 17 показателя, отчасти за тях отговаря администрацията, а отчасти те не се поддават на въздействието на администрацията, още по-малко на работниците; такава е например цената на материалите.
А именно тези показатели съставят по-голямата част от себестойността.
В локомотивостроителната дейност разходите за заплащане на труда представляват 15%, допълнителните разходи 15%, а разходите за материал 70% от общата себестойност. Тук не влизат общите канцеларски разходи, търговските разходи и печалбата. Суровината за едно производствено предприятие струва 32 млн. долара годишно,
трудът — 600 хил. долара, допълнителните разходи — 400 хил.
долара. Да допуснем, че това предприятие за една година произвежда
360 млн. фунта готова продукция по 10 цента за фунт, а търговските му разходи се равняват на един милион в годината. В такъв случай годишната печалба ще възлезе на два млн. долара, или 5,5%, т.е. по 0,5
цента от фунт. Ако при тези условия цената на продукцията спадне с половин цент, печалба съвсем няма да има, а ако се увеличи с половин цент, печалбата ще се удвои. Ако администрацията съумее да съкрати разходите за материали само с един процент, печалбата ще се увеличи с 300 хил. долара. Тези 300 хиляди могат да се спечелят, ако работниците удвоят изработката, без да получат повишение на работната заплата.
Справедливостта изисква да има пряка връзка между възнаграждението за производителността и качеството на производителността. Тъй като печалбата в основни линии се определя от показатели, независещи от работника, системата, при която всеки работник — добър или лош — в края на годината получава надбавка от тази печалба, пропорционално на заплатата си, тази система е нелепа. Как може тя да поощрява работника да повишава производителността на труда, нали още първото колебание на пазарните цени може да сведе до нула цялата печалба? Как тя ще накара работникът да полага допълнителни усилия, когато и най- лошият, и най-добрият работник получават еднаква пропорционална надбавка? Истинско възнаграждение за производителността може да има само когато работникът може да възприеме това възнаграждение като тясно свързано с неговия личен успех в работата, когато то му се

165
дава за добро изпълнение на работата. За какво биха се старали собствениците на състезателни коне и жокеите, ако вместо награди за победата им се раздаваше малък процент от сумата от продадените билети? За какво да се бият професионалните бейзболисти, ако към края на сезона им се раздава процент от дохода от публиката, когато на всички е известно, че той зависи колкото от изкуството на играчите, толкова и от времето? Може ли да се награждава производителността на работещите по опаковането на плодовете, като им се дава част от предвижданата продажна цена на реколтата, когато един случаен студ може да погуби цялата реколта, а хубавото време я удвоява. Когато цените нарастват и спадат в зависимост от конкуренцията на плодовете, зреещи някъде далече, защото ябълките от Айдахо и Вашингтон конкурират нюйоркските плодове.
Както в заплащането на акорд, така и в системата на участие в печалбите няма нищо справедливо. Тази система показва щедростта на работодателите, но тя не може да се смята за възнаграждение за производителността.
Но съществуват форми на премиране при гарантирана надница,
които нямат несправедливостта на акордната система, нито безличната щедрост на участието в печалбите. Работникът продава на работодателя два различни вида собственост: своето време и своето умение. Нито в едното, нито в другото той не бива да се ограбва.
Надницата сама по себе си е несправедлива, защото не взема под внимание умението. Заплащането само за умение не е справедливо,
защото не взема под внимание изразходваното време. Не е трудно да се измерва времето. Това може да стане и с най-евтин часовник. При конни състезания времето е мерило за умението или, ако щете, за квалификацията на коня. Ако конят надмине световния рекорд с една пета от секундата, стойността му се повишава с десет хил. долара. С
часове и минути може да се измерва и човешкото умение. В
американския флот се смята за по-добре да се дават 120 изстрела в час при 10 процента попадения, отколкото 12 изстрела с 50 процента попадение.
Основите на рационалното възнаграждение за производителността са поставени от Ф. А. Хелси, който създава премиална система, която гарантира определено почасово заплащане,
независещо от изработването. Освен това работникът получава

166
премия, равна на една трета от това, което би получил срещу икономисаните часове (по установената норма време за дадена операция). На практика тази система се оказа несъвършена:
разграничителната черта между гарантираната заплата и премиалните за производителността в нея е прокарана случайно, без предварително точно пресмятане. Това напомня старинна немска мярка за разстояние, Stunde (час) — мярка, напълно безсмислена, ако не знаем скоростта на движението. Няколко столетия преди това за мярка са служили хиляда войнишки крачки. Тази мярка е достатъчно точна за пространството за епохата, когато не са бързали за влака, тя не е била толкова лоша и за времето; но съвсем неподходящо е било да се измерва пространството с времето, когато още не е имало нито стенни, нито джобни часовници, а мъгливи дни все пак са се случвали. Тази мярка не може да се смята нито надеждна, нито пълна.
Някои минути минават толкова бавно, че изглеждат часове; някои часове просто летят, защото всяка тяхна минута струва повече от един ден.
Една от най-големите заслуги на Ф. У. Тейлър се състои именно в това, че той упорито доказва необходимостта и възможността най- точно да се определи границата на скоростта, при която в нормални условия работата може да не се проточва и без да се причинява на работника вреда, да се икономисва време. С това Тейлър поставя основите на справедливото премиране на всеки работник за всяка отделна операция.
Хант пръв разработи и въведе цялостно системата на почасово заплащане. При нея определено основно възнаграждение се дава за определено време. На работника се заплаща извънредно само при изпълнението на дадената норма за изработка, която най-точно отчита нормалната продължителност на изпълнението. При неспазване на определеното време не се дава възнаграждение. Например рибарят може да улови или да не улови риба, невъзможно е да се улови половин или четвърт риба. Ако умението на рибаря е по-малко от необходимото, той няма да получи никакъв резултат.
Възнаграждението за производителността често има именно такъв характер и този принцип не може да не се признае за силен и мъжествен.

167
В личната си практика, според характера на ръководения от мен завод, аз не смятах за удобно да прокарвам такава рязка демаркационна линия между достатъчната и недостатъчната производителност. Затова въведох по-мека, по-постепенна премиална система. Всяко животно, всяко растение трябва да притежава известна производителност, иначе то умира. Атрофията довежда до гибел. Но извън този жизнено необходим минимум възнаграждението за производителността нараства постепенно: който е малко производителен, получава малка награда, който е изключително производителен, наградата за него е висока.
Аз приложих принципа на мишената за стрелба с няколко кръга и черна точка в средата. Точката може и да не се улучи: попадението във вътрешния кръг също се смята. В първоначалния вариант на системата ние отчетохме, че ако продължителността на определена операция, извършвана от един и същ работник с еднакво старание, се равнява средно на четири часа, на практика тази продължителност се колебае по независещи от работника обстоятелства от три до пет часа.
За нас беше много важно да поддържаме интереса към работата дори и при най-трудни обстоятелства. Затова заплащаме 20 на сто премия само когато работникът е дал пълна норма в скоростта, при 90 на сто скорост той получаваше 10 на сто, а при 80 на сто — 3,25 на сто премия. Не получаваше премия само който даваше 67 на сто от производителността или по-малко. Ако работникът се справяше с нормата за по-малко от нормалното време, цялото икономисано време му се заплащаше напълно по часовата таблица и освен това му се даваха 20 на сто премия за всички изработени часове. При тази система можеше да се остане без премия само при съвсем лоша работа. По-нататъшните мерки за премахване влиянието на случайните и неизбежни колебания на скоростта бяха разработени от двама консултанти: Плайфер и Уайтфорд, които бяха успели вече да си създадат име в рационализаторските кръгове. Според предложената от тях система на работника се нанасят в дебит всички часове на работното време за даден период (седмица, месец, и т.н.), а в кредит
— броят на изработените нормочасове. Премиалните, независимо дали ще се изчисляват по задачи, по дни, месеци или по-дълги периоди, се дават въз основа на отношението между фактически изработените й нормочасовете. Ако в продължение на един месец

168
работникът фактически е бил в завода 250 часа и е дал продукция за
250 нормални часа, това означава, че неговата производителност е равна на 100 процента. В този случай той получава 20 на сто премия.
Ако за 250 фактически часа той е дал продукция за 300 часа
(нормални), премията му ще бъде равна на 40 процента от заплатата.
Нормалната часова продукция се определя най-грижливо чрез наблюдения и на базата на теоретични съображения и експерименти.
С една дума, ние използвахме всички възможни средства, за да установим и точни норми. Ако работата върви както трябва, а работният ден е 8 часа, ние искаме работникът да изминава по 24
мили дневно. Това е по-лесно, отколкото да се извървява четвърт миля за четвърт час, както изискват пазачите и полицаите, които охраняват някакъв обект. Ако дадена изработка трябва да се равнява на 24 мили,
ние не искаме от работника да я изпълни за четвърт час или да се мотае с нея 16 часа. Даваме му да работи от 6 до 9 часа, както му е по- удобно. Защото трябва да се разбере, че максимална производителност се получава не с прекомерно мускулно напрежение при голяма бързина и не бавно и със силна умора, а с приятно умствено и физическо активизиране, при което изпълнителят в края на работата е в отлично състояние… Както и да измерваме работното време — със секунди, дни, месеци, години или цял живот, това си остава така.
Идеалите на тази много тясна и специална област на прилагане на принципа на възнаграждението за производителността се формулират по следния начин:
1. Гарантирано почасово заплащане.
2. Изискване минимум производителност, ако работникът не я постига, той не е приспособен към дадена работа и или трябва да бъде обучен, или да бъде преместен на друго място.
3. Прогресивна премия за производителността, започваща от такова ниско равнище, при което не е простимо да не се получава премия.
4. Въвеждане норма за пълната производителност въз основа на подробни и грижливи изследвания, включително хронометриране и изучаване на движенията.
5. За всяка операция да има определена норма на производителност, която да създава радостно активизиране, т.е. да стои между потискащата бавност и уморителната бързина.

169 6. При всяка операция нормите за време трябва да се изменят в зависимост от машините, условията и личността на изпълнителя,
следователно разписанията трябва да се индивидуализират.
7. Да се определя средна производителност на всеки отделен работник при всички изпълнени от него операции за дълъг период.
8. Да се преразглеждат постоянно и периодично нормите и разценките и приспособяването им към изменящите се условия. (Това изискване е важно и необходимо.) Ако изменилите се условия изискват работниците да повишат квалификацията си или да увеличат своите усилия, необходимо е да се повишава и заплатата. Нормите за продължителността на операциите нямат никакво отношение към заплатата. Те трябва да се преразглеждат или да се изменят не за да се влияе така или иначе върху размерите на заплатата, а за да могат те постоянно, при всички изменящи се условия да бъдат точни. За пешеходеца нормата на производителността ще бъде една, за велосипедиста друга, а за автомобилиста — трета. Това е неизбежно.
9. Работникът трябва да има възможност да завършва операцията не в точно определен срок, а в известни граници — малко по-рано или малко по-късно. Ако определения нормален срок му изглежда неправилен, работникът трябва да има възможност да се ограничи с почасово заплащане и да дава малко производителност.
Това силно ще повиши себестойността на продукцията и тогава работодателят ще трябва в свой собствен интерес да нормализира физическите или психическите условия на труда, за да помогне на работника да изработва пълна норма.
Производителността определя 9 от 18-те елемента на себестойността (имаме предвид количествената и качествената производителност, материалите, труда и постоянните допълнителни разходи).
Практиката показа, че възнаграждението за производителността трябва да се изчислява не само по скоростта на работата, но и по всички други видове производителност. Системата на възнаграждение е толкова гъвкава, че е еднакво удобна да я прилагаме и към отделни операции, които заемат всичко по няколко минути, и към цялата работа на отделния човек за дълъг период от време, и към цялата работа на цеха или дори на завода.

170
Възнаграждението за производителност не се свежда единствено до парична премия. Паричната награда е само една от безбройните прояви на принципа. Понякога човек е готов да умре за усмивка.
Гобсън разказва за един човек, който предложил годишната си заплата, за да го назначат в групата, която получила заповед да потопи
„Меримак“ при влизането в пристанището на Сантяго. Гарибалди обещавал на своите подчинени глад, жажда, лишение, рани, затвор и смърт — но те го следвали с възторг и въодушевление.
Дванадесет принципа на производителността! Ние започнахме с идеалите и с идеалите завършваме. За да могат хората да работят добре, те трябва да имат идеали; те трябва да разчитат на висока награда за производителността, иначе не получават стимул нито сетивата, нито духът, нито разумът.

171

Изтегляне 1.26 Mb.

Сподели с приятели: