12 принципа на производителността


ГЛАВА XIIДЕСЕТИ ПРИНЦИП: НОРМИРАНЕ НА ОПЕРАЦИИТЕ



Pdf просмотр
страница15/21
Дата28.11.2022
Размер1.26 Mb.
#115701
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   ...   21
Harrington-Emerson - 12 printsipa na proizvoditelnostta - 34179
ГЛАВА XII
ДЕСЕТИ ПРИНЦИП: НОРМИРАНЕ НА ОПЕРАЦИИТЕ
„Той говори с мен десет минути, струпа ми работа за десет години и мисли, че аз ще я свърша за десет дни.“ Така резюмира разговора си със собственика на предприятието един много способен работник. Много лесно е да се забелязват недостатъците и да се възлага работа, но е много трудно да се постигне успех на практика.
За никого не е ново, че човечеството постоянно се лъже в надеждите.
В нашия делови живот борсовите машинации на Уол стрийт,
който изнася в чужбина ценности без покритие, а след това изкуствено създава обратен приток на обезценени книжа, все още играят голяма роля. И не само ги търпят, а у някои те предизвикват възхищение. Тъй върви животът. За разпореждане — две минути, за изпълнение — цяла епоха. Може ли при тези условия да се учудваме,
че у нас производствените операции още не са нормирани?
Започваме, разбира се, с идеалите, а след това прескачаме междинните девет принципа и веднага очакваме резултати. Това е все едно да чакаме да пристигне в Сан Франциско влакът от Ню Йорк,
който не е изразходвал нито въглища, нито вода из пътя и не е сменял обслужващата го бригада.
Графично изобразен, заводският план напомня разклонено дърво. Всеки лист, т.е. всяка отделна операция, трябва да се намира на определеното й място; всяко клонче трябва да има определена дължина и на съответно място да се съединява с голям клон, а тези големи клони да се присъединяват към главния ствол на определени,
строго пресметнати интервали.
Реализирайки заложената в зародиша сила, осъществявайки природния идеал на дървото, стволът се разраства нагоре и встрани;
но има и обратен поток — поток от слънчева светлина и въглерод,
който листата улавят и отправят по сърцевината до самите корени.
Заводските операции трябва да протичат от материал към готово


141
изделие, но трябва да има и план за работа, който да изхожда от предполагаемата изработена част, и от нея да се насочва към отделните операции, т.е. да се движи в обратно направление.
Едно нещо е да се строи броненосец, като се подбират и събират детайлите според постъпването им от заводите. Друго е отначало да се изработи план за всички детайли, да се определят срокове, размери,
места, изработка, а след това да се изпълнят, доставят и монтират с точността на хронометър.
В света има само една шахматна игра. Има дъска със стандартни размери, разделена на 64 клетки, с 32 фигури, всяка от които прави точно определени ходове. Тези условия изглеждат строго стандартизирани и ограничени, но в детайлност броят на възможните съчетания е така безкраен, че за векове не могат да бъдат изчерпани всички възможни комбинации, така че по експериментален път да се намери най-съвършената шахматна партия, в която всички ходове и на двамата противника да бъдат безупречни. Възможно е такава партия да се окаже много дълга, а възможно е и много кратка. Това ние не знаем и едва ли ще узнаем. Щом в шахмата, с който човечеството се занимава вече много столетия, остават толкова неизчерпаеми съчетания, как можем да очакваме производствените операции да се нормират от само себе си?
Пред мен лежи дебел том с инструкции за изработка на газгенератори за автомобили. В този том има 278 изометрични чертежа или илюстрации, 314 страници текст и празни графи за нанасяне продължителността на 1231 отделни операции, както и за отбелязване размерите на заплащането за всяка операция. Преди да бъде приета и записана в инструкцията, всяка операция е проектирана по няколко пъти. Общият чертеж е разделен на съставни части,
направени са подробни изследвания за материалите на всеки детайл
(колко здрав трябва да бъде този материал, по какъв начин и на какви машини да се обработва), за последователността на операциите. Всяка отделна операция е хронометрирана по няколко пъти. Без тази предварителна работа е немислимо да се съставят разценките и да се нормира себестойността. Знаете ли колко много съображения трябва да се вземат под внимание, преди да се печата книгата? Ако ни трябват
100 екземпляра, по-изгодно е да се печатат, а не да се размножават на ръка; ако са нужни 3 екземпляра, по-изгодно е да се препишат с


142
индиго на пишеща машина, а не да се преписва поотделно всеки екземпляр. Ако са ни нужни триста винта и автоматичният струг изработва тези триста винта за три минути, но трябва предварително да се подготвя три часа, все пак трябва да се възползваме от автоматичния струг. Всяка съвременна работа, било то заводско производство, железопътно движение или артилерийска стрелба, е работа на гигантска автоматична машина. И затова е изгодно не да се доверяваме на случая, а предварително да планираме работата.
За каквато и дейност да се касае, ако предварителното планиране влиза в нея като постоянен елемент, като твърд навик,
всички трудности отстъпват неизбежно пред търпението и упоритостта на изпълнителите.
Въпреки това трудностите са напълно реални, така че между безразсъдния оптимизъм, който не ги признава, и не по-малко безразсъдния песимизъм, който отстъпва пред тях, остава още доста широко поле. Частите на локомотива достигат от 8 да 16 хиляди броя,
а всяка железопътна линия иска да има специална система локомотиви. На една голяма железопътна линия се използат 256
модела — недопустима липса на стандарти. Това дава още по-голямо основание да се пристъпи незабавно към стандартизация.
Съвременните часовници представляват чудо на съвършената механична конструкция. Всяко дете може да забие пръчка в земята и да определи приблизително часа по дължината и направлението на сянката и. Водните и пясъчните часовници са голяма крачка напред в сравнение със случайните догадки за продължителността на изминалото време. Старинните часовници с махало е трябвало да бъдат сверявани внимателно в продължение на няколко месеца; само така е могло да се балансира сцеплението на колелата, дължината на махалото, тежината на гирите. В наше време моделите часовници са не по-малко от локомотивните, но всички те поразяват с безупречността си. Техните лагери от микроскопичните скъпоценни камъни, до математически точни зъбчати колелца, влакънце, махалце
— всички части представляват истинско съвършенство, сплотени и обединени в едно безупречно цяло. Но това още не е всичко.
Часовникарските фабрики имат най-точни автоматични машини,
които изработват тези фини детайли с такава точност, че счупеното колелце винаги може да се замени с друго. Револверните и


143
винторежещите стругове, както и изобщо автоматичните машини за пръв път били използвани именно в производството на часовници, а след това за по-големи и груби работи, и то във вреда на икономията.
Когато правим винтче за часовник, дори да е от чисто злато,
материалът за него струва много малко. Главната ценност е точността на обработката. Но теглото на материала нараства пропорционално според големината на изделието. Затова ние не можем да допуснем болтовете на локомотивния кривошип да се изработват на автоматичен струг, такава обработка излиза твърде скъпо.
Нормирането на операциите за производството на локомотиви не изисква повече време и труд, отколкото за производството на часовници. Разликата е само, че се произвеждат стотици хиляди часовници, а само хиляди локомотиви. Но ако вземем под внимание,
че часовникът струва около 5 долара, а локомотивът не по-малко от 15 000, т.е. по стойност един локомотив се равнява на 3000 часовника, ще излезе, че разликата не е толкова голяма. Ако не сме се изплашили от техническото проектиране на всички локомотивни детайли, няма защо да се боим и от труда, необходим за нормирането на всички производствени операции.
Друг пример за нормирани, стандартни операции може да бъде книгоиздаването. В старо време, когато не са печатали книгите,
преписвачите са внасяли в работата си много индивидуалност.
Нормирани операции не е имало. Всеки посвоему поставял листовете,
имал свой почерк и смятал за въпрос на чест да не прилича на другите. Всеки си имал своя орфография, специални четчици,
специално мастило, любим вид хартия. Сега ние всеки ден купуваме по пет-шест вестника, по 1 цент единия, всяка седмица купуваме по
10–12 списания, по 10 цента едното, всяка година купуваме по стотина книги по 1–2 долара всяка. Едва ли могат да се намерят две еднакви книги, ако те не са от една поредица. Тук разнообразието е по-голямо, отколкото при локомотивите или часовниците. Но всички книги се печатат по една и съща стандартна орфография, имат стандартни редове, страници, сигнатури; в последно време постепенно се стандартизират и форматите. Печатарската боя се изработва така, че да издържа на атмосферните влияния, хартията се подбира съобразно качеството и цената на изданието. Макар че стандартизацията на печатарското дело е още в зародиш, все пак


144
операциите са нормирани сравнително добре. Но и тук остава не по- малко поле за дейност, отколкото във всеки друг отрасъл на промишлеността. Часовниците и книгите ни дават пример за стандартизацията на производството, т.е. нормирането на способите за изпълнение на операциите. Но има и друга страна — страна, която засяга отделния работник и неговата работа, нормиране времето на всяка операция.
Да допуснем, че двама работника могат еднакво добре да изградят тухлена стена, но единият от тях нарежда дневно 3000 тухли,
а другият — само 300.
„Колко е вярно, че един човек, един разум, който е съответно подготвен за своята работа, струва цяла войска и работи необикновено успешно!“ Така пише през 212 г. преди нашата ера Полибий, когато разказва за великия инженер Архимед, гениалния човек, който умеел да мята огромни камъни във вражеските кораби, който строял подземни кранове, приспособени да захванат кораби с куки, да ги вдигнат във въздуха и да ги преобърнат.
В света се появиха аеропланите. На международния конгрес в
Белмонт ние бяхме верни на своите национални добродетели и национални пороци: бяхме подготвени да хронометрираме полетите с точност до една стотна част от секундата, но въпреки че поканата ни беше изпратена преди една година, машините ни не бяха готови. И
така ние нямаше с какво да летим и чужденците ни победиха — ние не бяхме подготвени за състезанието.
Най-учудващият и същевременно практически най-ценният пример на точно нормиране на операциите, какъвто съществува в света, е може би работата на нашите моряци. Основите на военното изкуство остават неизменни, докато хората за пръв път започват да се бият на суша и в морето. Главната цел винаги е да се побеждава противникът с превъзхождаща сила, да се води боят по-бързо и по- мощно. След появяването на първия броненосец всички флоти в света,
които нямат броненосци, изведнъж остаряха, тъй като този боен кораб е съоръжен с дванадесетдюймови оръдия.
Този броненосец не отстъпва по бързоходност на никакъв противник и действува с голям брой оръдия, той поразява врага на седем мили разстояние и може да разгроми поотделно всички кораби на вражеския флот, както боксьорът може да надвие поотделно всички


145
по-слаби съперници. У нас разбраха, че да се стреля с тежките оръдия четири пъти по-бързо, отколкото с обикновените — това е същото,
като да имаме четири пъти повече броненосци. А ако се стреля четири пъти по-точно от обикновеното, т.е. ако броят на изстреляните в целта снаряди е четири пъти повече от преди, един „Арканзас“ или
„Уайоминг“ със своите дванадесетдюймови оръдия, стрелящи четири пъти по-бързо и по-точно от вражеските кораби, ще работи за 16
броненосци. И изкуството на стрелбата у нас е на такава висота, че със заредените и насочени към целта тежки оръдия се стреля два пъти в минута.
На времето имах случай да наблюдавам как момчета и юноши от дивото индианско племе игороти улучваха с лък десетцентова монета, затисната в разцепена пръчка, от 60 крачки разстояние. Тези младежи ни показаха началната степен на бойното изкуство; а бойната работа на американските военни кораби е образец на най- голямата скорост и най-голямата точност, от най-голямото разстояние,
което е възможно при съвременната техника. Без съмнение сегашните постижения на нашия флот ще бъдат надминати от човечеството в по- нататъшния му прогрес.
Увеличаването на ефективността на бойното действие на нашия флот, осъществено през последните пет години, е най-големият, а може би най-важният от всички наши успехи. Помислете само колко незначителна е разликата между парната машина и двигателя с вътрешно горене (около 5%, и то съмнително), помислете колко малка е разликата между най-бързите и най-бавните пътнически влакове
(около 25%). Припомнете си колко време и пари е струвало на човечеството създаването на парните турбини и бързите влакове, след това пресметнете, че нашият флот за пет години е увеличил боеспособността си шестнадесет пъти. От само себе си се разбира, че такова огромно увеличение на производителността може да стане само върху основата на непрекъснатото прилагане на всичките дванадесет принципа. Тук действуват идеалите, здравият смисъл,
компетентната консултация, дисциплината, справедливостта, точният и бърз отчет, разписанията, диспечеризацията, нормализирането на условията, нормирането на операциите, точните писани инструкции и накрая, най-привлекателното
— възнаграждението за производителността, което увенчава постигнатия успех и с парична


146
награда, и с почит. А когато тези принципи се прилагат не само към ефективната артилерийска стрелба, но и към най-прозаичните, но същевременно най-важните операции като например зареждането на кораба с въглища (рекордната скорост за зареждане на някои кораби за околосветско плаване се е увеличила от 30 до 360 тона в час), а когато тези принципи се прилагат към текущия ремонт на корабните машини, който се прави на самия кораб, без отбиване в доковете —
тогава става ясно, че високата производителност не изисква нито големи разходи, нито голяма загуба на време. Изисква само съответната система и организация. Флотската организация е великолепно приспособена към прилагането на принципите на производителността.
Така постепенно методите за висока производителност се разпространяват във всички области на живота.
Планирането е изгодно, както е изгодно прилагането изобщо на всички принципи на производителността. Но нормирането на операциите е такъв принцип, който най-гръмко от всички останали апелира за индивидуалността на човека и работника. По отношение на работниците идеалите са пасивни, пасивен е здравият смисъл,
пасивно е планирането във всички свои стадии, но доброто нормирано изпълнение донася на работника лична радост, дава му цялото богатство на активното проявяване на личните сили.
Не ще се колебаем поради това, че не успяваме веднага да нормираме всяка нова операция. Не е възможно да се стандартизират всички движения на разсилния, да се стандартизират всички морски сражения. Но затова пък е възможно да се внуши и на разсилния, и на адмирала, че всеки път и при всички условия всеки трябва да прави максималното, което може; те могат да бъдат обучени, да им се дадат необходимите знания, да им се помогне, да се възнаградят за производителността. А ако ние направим това не само с разсилния и адмирала, а и с всички работници, макар че не бихме могли да обучаваме хората за всяка операция, все пак ние можем да бъдем безусловно уверени, че всички излишни загуби на време ще бъдат премахнати, че енергията никога не ще се изразходва напразно.


147


Сподели с приятели:
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   ...   21




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница