ГЛАВА XIДЕВЕТИ ПРИНЦИП: НОРМАЛИЗИРАНЕ НА УСЛОВИЯТА

134
борба за приспособяване, за победа над обкръжаващата го природа. За да ходи свободно по каменистите пътища, измислил ботушите, за да се плъзга по леда — кънките, за да се движи по водата — лодки и платноходки. Но това все още не е приспособяване.
За да могат босоногите тълпи да пътешествуват бавно, но удобно, човек построява пътищата. Разстоянието от Париж до Бордо е
323 мили. Един пешеходец-рекордьор покрил това разстояние за 114
часа и 42 минути, което средно представлява по 2,8 мили на час. След като бил създаден нормализиран път, минали още няколко поколения,
докато човекът се сети, че въртящото се колело ще се движи по този път по-лесно от сменящите се подметки. Така се е появила каруцата,
колесницата, ръчната количка и велосипедът; но за да се дойде до създаването на велосипеда, били необходими три поколения. Когато кара велосипед, човек все още използва енергията на собствените си крака, но намаленото триене му дава възможност да се движи почти седем пъти по-бързо, така че Юре е преодолял 323-те мили за 16 часа и 45 мин. — средно по 19,6 мили в час.
Но защо трябва да се придвижваме със собствената си сила?
Краката не могат да се движат бързо като пръстите, но дори и да беше възможно това, все едно кракът превъзмогва не повече от двеста фунта. Човекът вече е използвал парната машина, за да движи параходите по точно нормализиран път, така че в края на краищата той се е досетил да приспособи към велосипеда двигател с вътрешно горене, който на всеки от своите четири, осем или дори четиринадесет цилиндъра дава по 1200 оборота в минута, докато кракът прави не повече от 140 крачки в минута. При това бензиновият двигател на всеки квадратен дюйм от повърхността на буталото изстисква по сто фунта, докато човешкият крак — общо двеста фунта. По такъв начин при пробега Париж — Мадрид Габриел, който седял на меката седалка и само леко натискал лостовете с ръце и крака, пристигнал в
Бордо за 5 часа и 13 мин., което представлява 62,5 мили в час. Но при този пробег машините били принудени да се движат по доста тесен път, по него имало много хора и мнозина попаднали под колелата.
Защо трябва човек да се ограничава с пътища? И капитан Белингер покорява с аероплан същото разстояние за 5 часа и 21 мин., като взема по 60,35 мили в час. Скоростта на полета ще стигне до 80 мили и

135
френските математици твърдят, че при такава скорост от само себе си се отстраняват много трудности в съвременната авиация.
Ние вече сме успели до такава степен да нормализираме условията, че докато по-рано една пирамида, висока 500 фута, е поглъщала двадесет години труд, сега небостъргачите, високи по 600,
700, 800 фута, се издигат за десет месеца. Ние пробиваме планини и строим тунели, отправяме през океана плаващи дворци, по-големи от катедралата „Св. Петър“, и те се носят от континент до континент със скорост 29 мили в час.
Принципите, по които се изгражда техниката и практиката на производителността, може да се сравнят с ребрата на купола.
Принципите са ребрата, но зидането може да се започне още когато тези ребра са поставени само частично. Като използваме съответни прибори, запълваме разстоянията между ребрата с тухли. Според нарастването на зидането постепенно нарастват и ребрата, докато се съединят в една висока точка. При това част от ребрата може да стигне до върха, а останалите могат да бъдат още незавършени:
тяхната натовареност ще се издържи от готовите ребра. В нашия сборник от очерци всички вече описани ребра са доведени докрай,
така че за останалите няма да стигне място, тъй като част от тяхното натоварване вече е изпълнено. Нормализираните условия са ни необходими и за точния, бърз и пълен отчет, и за съставяне на точни разписания. Затова преди да говорим за разписанията, ние би трябвало да изложим нормализирането на условията. Но без да съставим поне теоретическо разписание, не знаем кои именно условия и до каква степен трябва да се нормализират. А ако няма теоретични норми, как да се съставят съответните разписания?
Ако човешкият прогрес е така безнадеждно бавен, може би това се обяснява с обстоятелството, че разписанията и условията са свързани помежду си с най-тесни взаимни зависимости. Ние съставяме разписания, които имат твърде ограничена цел. Затова твърде много приспособяваме или нормализираме външните условия.
Френсис Галтон изтъква, че африканците с голям труд успяват да намерят бикове, които биха могли да бъдат водачи на стадото. Защото лъвът не напада бик, който се притиска в средата, а този, който върви отпред или встрани. По такъв начин естественият подбор в продължение на много поколения унищожава самостоятелните бикове

136
и крави. И в резултат, за да се намери и възпита биче, което да не се мъкне сред стадото, а да го води след себе си, е нужен много труд и внимание.
Когато ние, хората, имаме потвърдено от опита разписание за хода на една или друга работа, често се намира смел човек, който не се страхува да надхвърли това разписание, да изпълни работата по- бързо и по-добре. Тогава тълпата надига вой. Тя крещи, че това необикновено усилие заплашва със смърт, че това усилие трябва да се избегне с помощта на някакъв компромис. Може би усилието наистина временно ще се окаже убийствено; но рано или късно ще се намери прогресивен човек, който ще си постави за цел да създаде ново, по-добро разписание и вместо да се опитва безполезно да счупи рекорда при старите условия, ще нормализира условията поновому. И
тогава новото, повишено разписание ще се изпълнява по-лесно от старото.
И отново напрегнатите усилия — впрочем не толкова огромни,
каквито изискваше старият метод — счупват рекордите: и отново консерваторите се плашат от големите усилия. Така върви работата,
докато някой нов изобретател пак не нормализира условията поновому и не даде възможност още повече да се намалят усилията.
Кой работи по-напрегнато — бързоходецът, който бяга пред свитата на източния сатрап, или машинистът на нашия бърз влак? Кой изразходва повече усилия — черноработникът, който по дванадесет часа на ден се катери от забоя до повърхността на земята по стръмна стълба и носи на плещите си чувал руда, или нашият огняр, който в продължение на два и половина часа, от Ню Йорк до Олбан, хвърля въглища в пещта на локомотива и нарича това свой трудов ден? А по железопътната линия, която пресича Аризона, локомотивите се движат с нафта, така че там работата на огняря, която обикновено е все тежка, се свежда да следи водомерното стъкло и пушека и от време на време да завъртва лостчето, което регулира подаването на вода и гориво.
Включително до последното столетие почти всички хора са признавали само непосредствено очевидното. Този вроден навик да се съобразяваме само с очевидното все още тегне над нас като проклятие на вековете. Нашите цели, нашите разписания винаги са били и продължават да бъдат твърде ниски. Осемнадесет часовият влак,
свързващ двата най-големи американски града, досега представлява

137
най-удивителния пример за разписание на далечно разстояние; но автомобилът, който се движи по всички шосета — шосета, които съвсем не са гладки като релсовия път, пътува със своята сравнително малка машина и своя единствен водач по-бързо от влака. Той издържа по-дълго пътешествие. Следователно пред автомобилизма нашите осемнадесетчасови влакове изглеждат твърде бавни и без съмнение рано или късно монорелсовият жироскоп на Бренан, който, без да се плаши от завои и височини, намалява разстоянието с една пета и някъде в Китай или Африка, ще преодолява за осем часа разстоянието,
за което на нашия бърз влак са необходими осемнадесет.
Най-трудното в планирането при нормализирани условия е да се предвижда бъдещето, без да се прескача настоящето. Но дори в най- големите американски предприятия ръководителите затъват в условията, оставени от неграмотното и непроизводително минало,
така че нормите се оказват твърде ниски, недостатъчно далновидни и вместо разумно управление господствуват тягостни усилия. В едно мощно предприятие, където най-голямото и сложно изделие се изработвало за четиридесет дни, след продължителна специална работа успели да съкратят срока за изпълнение до шест седмици.
Ръководителите се възгордели, въпреки че всъщност трябвало да се срамуват. Ако нормата на локомотивния ремонт предвижда 15 дни труд, това се смята за много високо постижение, а средно един локомотив у нас се ремонтира почти за 30 дни, макар че като се вземе под внимание продължителността на всички операции, няма основание да не се завърши ремонтът за три дни.
Когато американският броненосец „Канзас“ бил закаран на сух док, за изпомпване на водата, чистене, остъргване и боядисване на корпуса и за ремонт на кормилото били нужни общо 24 часа, след което корабът отново бил пуснат на вода. За парахода бързината на ремонта играе по-сериозна роля, отколкото за отделен локомотив. Но когато железопътните организации трябва да ремонтират линиите или да ги разчистват от срутвания или снежни преспи, те също проявяват поразителна бързина.
Едно голямо издателство трябвало само да се измъкне от мрежите на вредната традиция, за да реализира годишна икономия от един милион долара. Но издателството започнало да изпробва нова организация върху всевъзможни дреболии; цели шест месеца то се

138
съмнявало, колебаело се и се отклонявало от главното и не се решавало да направи подобренията, които можело да се разработят за шест дни и да се осъществят за шест часа, така че рационализаторът дори не се решил да представи по-широките си планове за утвърждение. Председателят на управителния съвет на едно производствено предприятие изпитвал голям страх от лодките; друг голям и талантлив производственик се плашел от нюйоркската подземна линия и за нищо на света не се решавал да я използва. Такъв безсмислен страх често се появява и у най-далновидните хора. Често прогресът се затруднява не толкова от истинските, реални трудности,
отколкото от празни призраци, плод на наплашено въображение.
Идеалът за нормализиране на условията не е утопичен, а непосредствено практически идеал; без идеал не може да се осъществи изборът на нужното. Създавайки статуя, гръцкият скулптор е копирал от различни модели ръце, крака, тяло, глава. Чертите на различни хора са се сливали в един идеал, но в главата на художника този идеал трябва да предшествува работата, иначе той не би могъл да избира модели.
Кой може да каже защо една ръка е прекрасна, а друга не е, защо една извивка доставя наслаждение, а друга само дразни? Някои форми на красотата ние признаваме за безпогрешни, без при това да се спираме нито на личен, нито на предишен опит. Ние възприемаме красотата така непосредствено, както благозвучието или неблагозвучието на определено съчетание от тонове.
Много по-лесно е да се докаже ползата от нормализирането на условията, отколкото да се докаже красотата. Това е особено лесно,
когато се касае до дребни, непосредствени подобрения, тъй като за тях винаги могат да се намерят показателни примери. Но е много по- трудно да се поправят стари методи, отколкото изцяло да се скъса с всички стари традиции.
Художникът трябва да притежава живописен идеал, музикантът
— музикален идеал. Човек, който желае да нормализира условията,
трябва да има съответното понятие за времето, за усилията и себестойността. Той трябва да чувствува инстинктивно, че за всяка операция съществува такова съчетание на елементи, което дава максимални резултати. Такъв максимален резултат може да бъде една изящна бродерия, която жената може да изпълни за неограничено

139
време, с най-обикновени материали и с леки усилия. Може да бъде и разгромяването на вражески броненосец, когато за пет минути отправяме на дъното ценности за дванадесет милиона долара. В
случая е важен минимумът време, а разходът и усилията не се вземат под внимание.
Какви резултати се опитваме да постигнем в индивидуалния живот, в заводското производство, в националното развитие? Не изразходваме ли твърде много време и пари, не разпиляваме ли своите сили? Нормализираме ли условията така, че да не се разпилява времето, да не се харчат безразборно пари, за да не отиват напразно усилията?

140

Изтегляне 1.26 Mb.

Сподели с приятели: