12 принципа на производителността

ГЛАВА XVI
Колкото по-дълго живея, толкова повече се
убеждавам, че главната разлика между хората,
разликата между силните и слабите, между
великия и незначителния човек е в енергията, в
непоколебимата решимост, в умението да си
постави цел, а след това — победа или смърт. С
това именно качество се създава всичко, което е
създадено от хората в този свят, а без него
нито талантите, нито обстоятелствата, нито
най-големите възможности никога не биха
направили двукракото животно човек.
Томас
Фауъл
Бъкстон
РЪКОВОДСТВО НА ОПЕРАТИВНИЯ АПАРАТ И ЩАБ
Производственото предприятие ми напомня автомобил.
Предприятието може да бъде добро или лошо — но по какъв път то върви? За фабриката или завода, за всяко предприятие, за всяка работа философията на производителността е това, което за автомобила е хубавото, гладко шосе. Разбира се, автомобилът може да пътува и по лош път, но колкото по-лош е пътят, толкова по-елементарни, по- първобитни трябва да бъдат и средствата за придвижване.
Железопътни линии, шосета, междуселски пътища, пътища за яздене, пешеходни пътечки, отвесни скали!… По скалите се катерят най-добре неграмотните планинци и с тях могат да се равняват само най-добрите, отлично тренирани алпинисти. Но достатъчно е само малко да усъвършенствуваме пътищата — и вместо ботуши се появяват коне, вместо конете — велосипеди. Мускулните усилия изменят формата си, велосипедите се изместват от автомобили,

185
автомобилите — от влакове. Последните две средства за придвижване използват вече не мускулна, а механична енергия. Планинецът, който се катери по скалите без пътеки, е голям майстор; но с усъвършенствуването на пътищата неговата ловкост и умение се диференцират, разделят се между много хора, които разполагат с все по-сложни съоръжения.
Философията на производителността е необходима, за да се строят пътища, по които всяка организация да може да се движи с най-малко триене и максимална скорост; колкото едно предприятие е по-сложно и по-разклонено, толкова тази философия му е по- необходима.
Но дори и най-усъвършенствуваният и сложен автомобил,
пътуващ по идеално шосе, може да развие съответната скорост и при това да не се обърне в канавката само ако се управлява разумно от опитен шофьор. Така и най-развитото предприятие, което прилага всички принципи на производителността, не ще отиде далече без опитен и разумен ръководител.
Спомням си за един голям завод. Управителят, който беше много енергичен и честолюбив човек и умееше да влияе на хората, се ожени за дъщерята на собственика и след време наследи от него всичко.
Старият завод работеше извънредно гладко и в пълен ред. Старите работници и служещи сякаш бяха прокарали от квартирите си до машините утъпкани пътечки. Работата вървеше по отдавна въведен ред, който беше станал навик на всички и затова беше необходимо най-обикновено разумно ръководство. След като стана собственик,
бившият управител реши да изостави стария завод. На ново място той построи най-модерна сграда, съоръжена по последната дума на техниката. Той не разбираше, че като разрушава старите пешеходни пътечки, трябваше да построи нови шосета. Иначе сложната машина няма да тръгне. Като събаряше съзнателно старите постройки и старите съоръжения, той несъзнателно взриви вкоренените навици и изработената от поколенията рутина. Сега старите служещи вече не можеха автоматически да ходят от къщи в завода, а в завода да работят като зъбци на добре смазана машина. Те трябваше да извървят няколко мили по новите и непривични пътища; след това попадаха в някакъв чужд, непривичен, непознат завод и започваха да работят на странни,
невиждани машини. Докато по-рано те изпълняваха дневната си

186
норма, като спираха и отново започваха да работят по звънец, както тренираните коне спокойно бягат в тръс по познат път, сега те трябваше постоянно да се спират и съзнателно да обмислят всяко движение.
Изведнъж финансите на предприятието се понесоха надолу,
както се носи по течението параход с повредена машина. Доходите спаднаха с един и половина милиона. Новият председател на управлението виждаше това. Той ми каза, че още от самото начало предвиждал загубите. Значи е знаел, че докато новият завод се изравни със стария, ще минат не по-малко от пет години. Възможно е той действително да е предвиждал това — в такъв случай този човек вече не е просто неопитен ентусиаст, а почти престъпник. Да предвиждаш значи да предотвратяваш. Ако преди да развали стария завод той беше построил нов и по-хубав, ако преди да продава на вторични суровини старите машини, той беше придобил нови и по-хубави, вече можеше да се унищожава старата рутина само след като се измисли нещо вместо нея. Това „нещо“ не е друго, освен съвременната организация на управлението, изградена върху философията на производителността. Такава организация, при която стойността на председателя се измерва с неговото умение да обслужва целия човешки и машинен апарат до последното винтче и по този начин да дава на машините и на свикналите с рутината хора възможност да работят истински. Но тъй като на практика председателят не изпълняваше дълга си, при него работниците работеха през пръсти,
машините се влачеха с половината си скорост и целият завод едва-едва стигаше 30% производителност.
Най-усъвършенствуваният завод и най-точната философия на производителността, взети сами по себе си, наподобяват първокласно шосе и отличен автомобил без шофьор. Най-живописната и най- интересната фигура в железопътната дейност е машинистът. Много жалко е, че през тридесетте години един енергичен кондуктор,
работещ по линията, която днес влиза в системата Ери, взема връх над своя машинист и така установява завинаги в Америка първенство на кондуктора. Първенство, което в Европа не съществува и не се признава. Нека инженерите усъвършенствуват платното, пътищата,
мостовете, гарите. Нека заводите произвеждат най-учудващи локомотиви и вагони. Нека и централните управления следят

187
разписанията, нека диспечерите се разпореждат, а стрелочниците местят лостовете. Нека финансовите тузове обединяват отделни линии и пътища в мрежи. Влакът може да тръгне само ако на локомотива има машинист, същият човек, който забавя хода, когато види на пътя крава, който според вдъхновението си в минутата решава дали да спре влака или да се втурне напред, когато бандити затрупват пътя, за да му попречат, който в бурна нощ не толкова вижда, колкото чувствува сигналите, който може в срок да докара влака до крайния пункт дори ако е допуснато закъснение от цял час. След като най- точните правила за машинистите са обмислени, разработени, много пъти проверени и накрая отпечатани, към тях винаги се прибавя спасителната последна точка, която освобождава машиниста от буквалното спазване на всички сигнали: „в съмнителни случаи да се постъпва така, както изисква безопасността“. Когато след влака лети,
догонвайки го, откъсналият се локомотив, когато придошлата река разрушава моста под влака, машинистът лети с пълна пара,
независимо от всички червени фенери и спуснати семафори. И ако железничарите не искат да заменят мозъка с автоматични спирачки,
то е, защото разбират, че при изключителни обстоятелства трябва да се разчита не на машината, а само на човека. Всички други служители могат да заспят на своите постове, но машинистът, докато се намира в локомотива, нито за секунда не смее да се откъсне от работата си.
Ако пруската, а след нея и германската армия се оказаха непобедими, това не е, защото те изобщо имаха щаб, а защото посредством този щаб самият Молтке управляваше оперативните части. Само благодарение на своя разум японците успяха отначало да организират щаб и оперативен апарат, а след това и да се възползват от тях за още по-поразителни победи в сравнение с победите на
Германия над Франция. А през последните две хилядолетия германците и галите — две различни племена от една раса, два яростни, но свързани с кръвно родство врагове — вече неведнъж са вземали връх един над друг. Но съвсем друго нещо е победата на Карл
Мартел, отблъснал на Шалонските полета нашествието на африканските мохамедани срещу Европа, съвсем друго е и победата на Собески, когато той 940 години след Карл Мартел не пусна в
Европа азиатските мохамедани.

188
Както швейцарските кантони, френските провинции,
американските колонии, германските независими държави,
италианските дребни кралства и херцогства се обединяват в големи национални държави, както двойните и тройните съюзи в Европа обединяват тези национални държави в още по-големи сили за съвместно действие срещу враждебните и непокорни племена, ние се надяваме, че и издигането на Япония и пробуждането на Китай в крайна сметка ще доведат до сливане на Запада и Изтока в единно прогресивно движение на човечеството. Пръв залог за тази надежда е току-що завършилият в Лондон световен конгрес на националностите
— конгрес, който преди всичко се нуждаеше от същото изкусно върховно ръководство.
Крайната стойност на всички физически и организационни оръдия зависи в последна сметка от личната, от индивидуалната мъдрост на ръководителя, бил той машинист или Молтке, стопанин на малка работилница или председателят на гигантския стоманен тръст
Гери.
Неотдавна едно от най-големите предприятия в Чикаго ми предложи да разгледам структурата на неговата организация. Човек не може да се изкаже що-годе изчерпателно, ако не се е запознавал дълго и подробно с работата на организацията. Но мен ме помолиха да кажа мнението си и след като разгледах графика, заявих: „Вашият график е обърнат с главата надолу. Председателят трябва да се намира в основата — ползвайки се от своя апарат, той трябва да поддържа и да изнася цялата производствена работа. На него принадлежи най- голямата власт, а именно затова той е задължен да обслужва с цялата мъдрост на света всичко, включително до последното винтче. И тогава всеки работник, всяка машина ще изпълняват както трябва функциите си.“.
Наскоро след това ми предложиха да се запозная със структурния и оперативния график на едно голямо градско самоуправление, което се опитваше да унищожи всички злоупотреби,
користните длъжностни лица и партийните машинации, да организира производително общинската работа. Отново бях затруднен, защото не знаех как работи организацията на практика. В
графика общинската дейност беше разбита на редица отдели:
полицейски, на народното образование, пожарен, водоснабдителен, за

189
благоустройство. Тези отдели представляваха оперативни апарати,
ясно разграничени помежду си, като нишки на основа. През тях преминаваха нишките на вътъка, или щабните единици: технически отдел, счетоводство, юридически отдел, санитарен отдел,
организационно-рационализаторски отдел и т.н. Цялата организация се изграждаше върху мисълта, че не е нужно всеки отделен оперативен апарат да има свой специален инженер, специален счетоводител, специален юрисконсулт, рационализатор и т.н., а вместо това е по-добре да се организира щабен апарат по всички видове знания: юридически, технически и счетоводен, медико-санитарен,
рационализаторски, които да обслужват цялата оперативна система.
На книга всичко беше идеално, основата на оперативния апарат и вътъкът от щабния или консултантския апарат в съвкупността си трябваше да дадат великолепна тъкан. Но на кого предстоеше да скрои и ушие от тази тъкан костюм, който действително да е по мярка?
Слабостта на изложената система се крие в голямата лична сила на оперативните и щабните отговорни работници; колкото по-силни и по-талантливи бъдат тези хора, толкова по-силни ще бъдат и търканията.
През средните векове между малките германски и италиански князе постоянно се е водела ожесточена междуособна борба. Щастлив е бил онзи селянин, чието стопанство се е намирало в центъра на някое дребно княжество или херцогство; в най-лошия случай той е можел да бъде ограбен до конец само от своя добър феодал; но всеки,
който живеел и работел близо до границата, постоянно и системно са го биели, грабели и разорявали всички врагове на този феодал.
Оперативните отдели приличат на феодалите васали, всеки води жестока гранична война със съседите си.
След редица изследвания и опити завеждащият уличното благоустройство прави най-хубавата павирана улица, каквато може да се измисли, но не е минал и месец, откакто по тази улица е започнало движението и водоснабдителният отдел вече я разравя, за да сложи своите тръби. Пожарният отдел гони по улиците своите екипи, като презира и нарушава всички правила на уличното движение. Колкото е по-нищожно едно или друго предимство на всеки отдел, толкова той по-отчаяно се бори за него като някакъв символичен знак на привилегировано положение. Съвсем не е лесно да се нормализират

190
отношенията между частите на оперативния апарат. Във всеки завод отговорниците за снабдяването, за склада, за пласмента, за производството и за транспорта са постоянно в състояние на война.
Всички против всички — и постоянно един на друг прехвърлят вината за това.
А пуснете ли в този котешки бой и щабни кучета — от вас само парцали ще захвърчат!
Оперативният работник счита представителя на щаба за нахълтал в територията му неприятел и съвсем не са редки случаите,
когато срещу щаба се обединява целият оперативен апарат. По-трудно е да се съгласуват отделни щабни части, отколкото да се въведе ред в оперативния апарат: функциите и компетенцията на щабните отдели и досега още плуват в мъгла. Главният счетоводител е дълбоко убеден в душата си, че неговата отчетна система отговаря безупречно на всички естествени закони, а тъй като точната и ясна счетоводна система е най-старата измежду всички административни дисциплини,
тъй като тя вече показа в банковото и търговското дело цялата си важност, той започва с въодушевление да натрапва отчетните си изисквания на целия оперативен апарат. Но оперативният апарат не разбира от счетоводство; хората на живата практическа дейност се отнасят към този канцеларски формализъм с огромно презрение.
Спомням си и такъв епизод: един пристигнал от Запад експерт трябваше да брои предаваните от предприемача траверси за строежа на тихоокеанската железопътна линия. Направиха му място на сянка,
поставиха стол, дадоха му отлично подострени моливи и удобни таблици, показаха му един тежък чук и го помолиха да следи якия изкопчия, който отбелязваше с този чук приеманите траверси. А след това картината изглеждаше така: от едната страна на купчината стои счетоводителят, слуша ударите на чука и отбелязва всеки удар с чертичка, а от другата — изкопчията забива в земята дъбов кол, а от време на време удря някоя и друга траверса. Трудно ли е след това да се разбере, че линията е платила траверси, които биха стигнали за още една такава линия?
Работникът от практиката много често сам измисля някаква примитивна, но извънредно удобна система за отчитане, която му дава всичко необходимо. Затова още повече го дразни счетоводството,
което иска всякакви безполезни подробности. И ето че между

191
оперативния работник и щабния апарат се разгаря ожесточена борба на дребно, от която страда преди всичко отчетът. Но когато в работата се намеси рационализаторът — специалист по производителността,
той изисква всички показатели на производителността да се превърнат в еквивалентни парични единици. Примитивната отчетна система,
разработена от практик, не задоволява рационализатора, дори и да се окаже превъзходен фундамент за по-нататъшното изграждане.
Сложната система на счетоводното отчитане още по-малко е удобна за рационализатора — тя съвсем не отбелязва производителността, не дава никаква възможност да се проверяват еквивалентите. И ето че над живото и още достатъчно силно тяло на оперативния работник започва ожесточен двубой между двамата щабни експерта. Или трябва да се води паралелен отчет, който повишава себестойността на операциите и затруднява всички изпълнители, или един от бойците трябва да отстъпи. А оперативният работник тихомълком подстрекава и двамата, като се надява, че в края на краищата кучетата ще се изядат взаимно, а него ще го оставят на мира. Но се появява юридическият отдел и съобщава на счетоводителя и на рационализатора, че системите им са напълно незаконни. Не може жените да работят седем часа на смяна, а да им се заплаща за десет часа, излиза, че първата или втората смяна работи повече от шест часа, а това, видите ли, противоречи на законите на щата Масачузет!
Всички стълкновения на борещите се за власт оперативни подразделения и защищаващите своята система щабни отдели, всички сблъсквания между оперативните и щабните работници може що-годе да се смекчат и да се премахнат само по един начин, чрез намесата на силен, умен и влиятелен ръководител. Той може и да не е специалист,
нито по щабната, нито по оперативната част, но затова пък трябва да има онези качества, които дават възможност на човека да управлява хората, да съгласува усилията им, да превръща затворената паралелограма на силите в открита равнодействуваща права, по която да тръгне в една посока цялата енергия на организацията. Такова върховно ръководство е необходимо за всяка дейност.

192
ЗАСЛУГИ
Имате удоволствието да четете тази книга благодарение на
Моята
библиотека
и нейните всеотдайни помощници.
http://chitanka.info
Вие също можете да помогнете за обогатяването на Моята
библиотека. Посетете
работното ателие
, за да научите повече.