Отбрани доктори ще изписват лекове за рак

Двама известни специалисти по медицинска онкология са из­пратили писмо до шефката на здравната каса д-р Нели Нешева. Те предлагат всички прото­коли за лечение на онкоболни да се одобряват от тях самите и от още неколцина хабилитира­ни доктори от раковата болница в София, „Царица Йоанна", „Св. Георги" - Пловдив, и „Св. Мари­на" - Варна. Това научи „Преса" от Центъра за защита правата в здравеопазването. Имената им обаче засега остават в тайна. Предложението означава, че комплексните онкологични цен­трове ще могат да предлагат лечение, но то ще се отпуска от НЗОК само след потвърждение от някоя от цитираните болни­ци, обясниха от центъра.

Отнася се за всички видове скъпи медикаменти. Като ос­новен мотив за предложението е посочен контролът над из­писването на лекарства за онкоболните. Подобна практика

отдавна съществува в ревматологията, където протоколи се издават само в София, Пловдие и Варна.

На всеки шест месеца ревматологично болните пътуват де някой от тези градове, плаща! за преглед в частния кабинет не съответния професор по 80 лева и получават протокол за след ващите шест или си купуват лекарствата на свободния пазар До този момент НЗОК не е дала официално становище по казуса.


1. Лакомници
И най-достопочтеният милионер не обича да си спомня публично първия милион. Хора като Огнян Донев пък още по-малко
Европейската коми­сия разследва българ­ската фармацевтична компания „Софарма" 3« монопол на пазара на лекарства. Това написа миналата седмица елек­тронното издание New Europe. В публикацията се отбелязва, че „Со­фарма", контролирана от Огнян Донев, който допреди една година е бил член на надзорния съвет на Здравната каса, е успяла да достави 70 на сто от лекар­ствата, необходими за държавните болници, и над 50 на сто от ме­дикаментите с рецеп­та. Във връзка с тази информация сп. „Тема" Започна разследване за начините и пътищата, по които се създадоха някои от милионерите в България.

Поради големия об­ществен интерес вест­ник „Преса" препечатва поредицата.
Димитър Й. ПЕЕВ

От какво имаме нужда, за да успеем? От къс­мет, разбира се.

Както казваше Ди­ляна Грозданова вся­ка вечер в средата на 90-те от екрана на БНТ: „Желая ви спокойна вечер и късмет!"

Днес изглежда, че емблематичната фраза на бившата теле­визионна звезда е, кажи-речи, единствената запазена марка, която тя и нейният съпруг Лю­бомир Павлов са придобили по безспорен начин. И по право им принадлежи.

Малко късмет за начало

Късметът на съпруга на Ди­ляна Грозданова -бившия пси­хиатър от клиниката на 4-ти километър Любомир Павлов, се състои в това, че в точното време попада на точното място. Павлов ръководи предизборна­та кампания на Стефан Софиянски, с която той става кмет през 1995 г. И участва в тази на СДС през 1997-а, когато партията овладява и централната власт. Отплатата за имиджмейкъра е щедра - място в борда на ди­ректорите на новосъздадената столична Общинска банка, а от 1998 г. и шефския стол в над­зорния съвет. В следващите го­дини Павлов ще бъде наричан „сивия кардинал" на София. Ще

излезе от общината чак през 2005 г. след бурни скандали и краткотраен арест, а малко по-късно ще се окаже, че е станал един от най-големите капитали­сти. Поредният черен хумор на прехода! Навремето Павлов е влязъл в политиката с кожено палтенце и с алиби на... синди­калист. Активист е на Конфеде­рацията на труда „Подкрепа" и е един от организаторите на обща политическа стачка в края на 1990 г.

В наши дни политическите завоевания на Павлов са много по-големи от това да направиш някого кмет. Психиатърът е съз­дал не само един градоначал­ник на София, но и общинари, депутати, поне един зам.-минис­тър (за него по-късно), а отско­ро и цял председател на Конфе­дерацията на работодателите и индустриалците в България в лицето на приятеля и съдруж­ника си Огнян Донев. С поред­ната законодателна поправка, направена заради един човек, отскоро КРИБ е единствената работодателска организация, отговаряща на условията да преговаря с правителството и със синдикатите в Националния съвет за тристранно сътрудни­чество.

Председателят на КРИБ Ог­нян Донев дава мнения и налага решения по всички въпроси - за какво да се харчат държавните пари, каква да е данъчната по­литика и политиката по доходи­те, пенсионната система. И, разбира се - как да се реформира здравеопазването, където сами­ят той е съсредоточил огромен личен интерес и ресурси. Посо­ката неизменно е една и съща -дерегулация, по-малко данъци и държава, още по-голям простор за личната инициатива. Препитване пред ръководството на КРИБ е нещо като

неофициален билет за да бъдеш допуснат до предизборната надпревара, независимо дали се кандидати­раш за президент или за кмет.

Защото в съдружие с Любомир Павлов Донев е издател на едни от най-големите всекидневници в страната - „24 часа" и „Труд". С такива лостове можеш да си позволиш не само да даваш акъл на властта, но и да насоч­ваш общественото мнение в желаната от теб посока. Стига бизнесът ти винаги да е бил дос­татъчно чист.

Преди да стане дума за пър­вия милион, нека си спомним някои от средствата, с които се раздържавяваше България:

Компенсаторни записи и бонове, наричани още компен­саторни, финансови докумен-

ти, издавани от държавата на собственици на одържавени при социализма градски и зе­меделски имоти, в случай че въпросните имоти по различ­ни причини не могат да бъдат реституирани. Всеки бон е на стойност 1 лев. По неофициал­ни източници са издадени боно­ве на стойност над 3 милиарда лева. Държавата не може да отговори на такива имущест­вени претенции и компенса­торните се обезценяват. В ма­совия случай собствениците ги продават на посредници на цена 15-20% от номиналната. Компенсаторните се превръщат в основен инструмент за приватизацията и държавата охотно ги приема като плате­жен инструмент вместо реал­ни пари. И то по номиналната им стойност.

Работническо-мениджър-ски дружества, познати като РМД-та. Сдружения на работе­щи в държавни предприятия, с които те могат да участват в приватизацията им при об­лекчени условия. Преференци­ите за РМД-тата обикновено се изразяват във възможности за разсрочено плащане и по-ни­ска цена. Често РМД-тата не разполагат със свежи пари и не могат да развиват друже­ствата. Тогава на сцената из­лиза истинският инвеститор, който става съдружник, увели­чава капитала на предприяти­ето, служителите не могат да отговорят с реципрочни внос­ки и постепенно губят соб­ствеността си. Работникът си остава работник, а инвес­титорът се е сдобил с евтина собственост. Големият губещ остава държавата.

В крайна сметка нито компенсаторките възстановиха историческата справедливост, нито РМД-тата доведоха до тър­жество на социалната справед­ливост. Вместо това създадоха политико-икономически кръгове и ги легитимираха като „светъл бизнес".

Ето един пример за подобна сделка без претенции, че е най-изчерпателен или нарицателен:

На 30 юли 2001 г. е подписан договор за продажбата на „Телекомплект" ЕАД (запомнете това дружество!) от РМД срещу 9,4 млн. лв. За купувача сделка­та се оказва почти подарък:

• От исканата цена само 10% се плащат в брой.

• Останалите 90% се плащат с компенсаторки, като към дата­та на покупката компенсаторни­те записи се търгуват на цена между 14 и 16% от номинала им, което означава, че цялата „кешова" цена е била в размер на около 2,3 млн. лв.

Но никой не обръща внима­ние на една съществена под­робност. По време на покупко-продажбата в банковата сметка на „Телекомплект" АД има 3,245 млн. лв. Тоест купувачът плаща, става собственик на фирмата и веднага забогатява с 945 000 лв.

Плюс 16 златни имота в Со­фия!

След пререгистрацията на „Телекомплект" в надзорния съ­вет на „работническото" друже­ство влизат Огнян Донев като зам.-председател и неговият приятел - адвокатът Венцислав Стоев. Сделката е подготвена и сключена от Агенцията за при­ватизация с изпълнителен ди­ректор Левон Хампарцумян.

В тази сделка тандемът Донев-Стоев налага модел, който вече е изпробван успешно. В следващите години ще се ока­же, че изкупуваните дружества неизменно разполагат с на­лични средства, достатъчни да погасят задълженията на своя купувач към държавата и към финансиращите го банки.

В бързината по сделката с „Телекомплект" се стига и до куриоз. Сп. „Тема" разполага с пис­мо, подписано от Хампарцумян, в което се казва, че „Телеком­плект" АД е закупило и запла­тило цената за „Телекомплект" ЕАД. Налага се съдия от фирме­ното отделение на СГС да го ко­ригира, че купувачът всъщност би трябвало да е РМД. Както се казва в такива случаи - грешка­та е вярна. По всичко личи, че „Телекомплект" е купен от РМД с пари на „Телекомплект". Това проличава и от самия финансов отчет на купеното дружество за 2001 г., където изрично е упоме­нато, че през същата тази годи­на - през която е закупено за 2,3 млн. лева - то е дало назаем на новия си собственик сумата от... 2,573 млн. лева. Тъкмо доста­тъчно, за да се „купи" само.

Към онова време Огнян До­нев вече е собственик на дяло­ве и в други дружества. Първият удар на бъдещия председател на КРИБ е от юли 1998 г, кога­то закупува фармацевтичното предприятие „Унифарма" без търг, отново през РМД и пак чрез компенсаторки (90% от це­ната), която е 2,7 млн. долара. Само 10% от сумата се плащат при прехвърляне на собстве­ността, а останалото - на равни вноски за 10 години с едногоди­шен гратисен период. На прак­тика държавата получава пари в брой,

колкото струва един хубав апартамент

Донев оглавява надзорния съвет на „Унифарма", а Вен­цислав Стоев е негов заместник.

Любопитно е, че година пре­ди приватизацията на „Унифар­ма" в ръководството й биват вка­рани хората на Огнян Донев и Любомир Павлов. Самият Донев става търговски директор на все още държавното дружество. В управителния съвет влизат Ог­нян Палавеев и Свилен Мечев. Името на последния нашумя като водещ офицер при вербу­ването на известни личности за бившата Държавна сигурност. По-късно става директор по сигурността в Общинска банка при Любомир Павлов.

Малката университетска фар­мация в квартал „Дървеница" е особено ценна за кръга около Огнян Донев и Любомир Пав­лов за подготвяния от тях удар по овладяването на фармацев­тичния гигант „Софарма", където Агенцията за приватизация ще постави условие купувачът да притежава опит в бранша.

Още един дребен детайл, който едва ли е случаен. В годи­ните на голямото раздържавя­ване на ключови постове е по­ставено друго доверено лице от кръга на Павлов и Софиянски. Условията и редът на приватиз­ационните сделки се контроли­рат от Асен Дюлгеров - същият е едновременно председател на надзорния съвет на Агенци­ята за приватизация (1997-2005 г.), член на Софийската общин­ска агенция за приватизация (СОАП), секретар на Столична­та община. Съвместява всичко това и с място в борда на здрав­ната каса.

Докато Огнян Донев придо­бива „Унифарма", сестра му Кра­симира Донева Пеева участва в РМД, което през 1999 г. привати­зира 75% от общинското пред­приятие БКС-„Средец" ЕООД. В капитала на дружеството са ре­дица имоти в центъра на столи­цата, сред които е сградата уби­ец на ул. „Алабин", която през 2006 г. е продадена месец пре­ди да се срути върху две млади жени. Според публикация на в. „Капитал" от 6 март 1999 г. РМД печели конкурса срещу 6,8 млн. германски марки при 10 години разсрочено плащане. Офертата е предпочетена пред касов ку­пувач, който е бил готов веднага да плати 6,25 млн. марки в брой.

Освен в БКС-„Средец" Кра­симира Донева участва и в приватизацията на общинското „Софстрой" АД. В работническо-мениджърското дружество „Софстрой приват" през 1999 г. сестрата на Огнян Донев е съ­дружник с балдъзата на Любом­ир Павлов - Ралица Грозданова, и със съпругата на Венцислав Стоев - Весела.

Длъжни сме да уточним: няма нищо нередно в това който

и да било български гражданин да участва в приватизацията на общински дружества. Досадна­та подробност е, че по това вре­ме мозъкът на схемата Любомир Павлов е дясна ръка на кмета Софиянски и шеф на надзора на Общинска банка, която щедро отпуска или гарантира кредити на дружеските РМД-та.

Интересът на Огнян Донев към приватизация и на общин­ските аптеки е напът да се про­вали в началото на 1999 г. , тъй като се появява друг сериозен кандидат. Това е дружеството „Димитрова фарма комерс", зад което се предполага, че стои дистрибуторът на лекарства „Търговска лига" на бизнесмена Тихомир Каменов. То предлага да плати кеш 7,75 млн. лв. Сре­щу тях поредното РМД на Огнян Донев оферира 3,5 млн. лв., от които едва 10% платими в брой. Кметът Софиянски открито за­става зад РМД-то с аргумента, че „Търговска лига" може да създаде монопол в аптеките. „Какво печели общината от про­дажбата на столичните аптеки на работническо-мениджърско дружество? На пръв поглед парите, които се предлагат, са по-малко от парите на частната фирма, а и плащането е разсро­чено. Така обаче

се създава средна класа

от познаващи работата специа­листи в столичния бизнес" - зая­вява Софиянски.

В крайна сметка на „Софий­ски аптеки РМД" АД е даден шанс за „последна оферта" и то е принудено да подобри пред­ложението си до 8 млн. лв., дъл­жими на 10 вноски за 10 години. Срещу тях получава 75% соб­ственост в 34 аптеки на ключови места в града с търговска площ над 5000 кв. м.

Така редиците на общински­те приватизатори са стегнати и подготвени за големия удар, който им предстои през 2001 г. - придобиването на „Софарма". За овладяването на гордостта на българската фармация роля ще изиграят споменатите вече дружества „Телекомплект", БКС-„Средец", „Софстрой", „Софийски аптеки". Схемата, по която става това, ще разкрием в следващ брой. А дотогава може и да по-разсъждаваме върху едно из­казване на Стефан Софиянски от онзи период: „При сравни­телно равностойни оферти ще се предпочита работническо­то дружество като политика за принципното подпомагане на средната класа и дребния, често семеен бизнес."

Какъв е резултатът от тази политика - създаване на средна класа или на олигархия? Мина­ло е достатъчно време всеки да прецени...
Източник за биографич­ните справки - „100-те най-богати българи", издание на „Пари" и Bonnier Business Press International, 2010
Любомир Павлов е роден през 1957 г. в Пловдив. За­вършва медицина, а след 1989 г. активно се включва в политиката. През 1990 г. заедно със Стоян Ганев ос­новава Обединен демокра­тичен център (ОДЦ). Депутат от листата на СДС в 36-ото НС. По това време започва да учи финанси и банково дело и се захваща с медиен бизнес. Създава радио „Екс­прес", по-късно телевизия ТВ7, в. „Експрес" и електро­нен сайт. През 2008 г. про­дава медиите си в пакет на Ирена Кръстева - бившата шефка на Спортния тотали­затор.

Паралелно вървят и скан­далите около Павлов и Об­щинска банка. През 2005 г. е разследван по обвинение за безстопанственост. Зае 37-о място в класацията на в. „Пари" за най-богатите бъл­гари със 122,6 милиона лева.
Огнян Донев е роден през 1957 г. в София. Завършва ВИИ „Карл Маркс", по-късно става доктор по икономика от универ­ситета в Берлин. Баща му Иван Донев, припомня издание на в. „Пари", е бил висш служител във външнотърговски дружества.

През 1987 г. Огнян Донев става сътрудник в Стопанския съвет към МС, а след промяна­та се захваща с частен бизнес с метали и като представител на „Метро кеш енд кери". фи­нансовият му възход започва с приватизацията чрез РМД на „Унифарм", по-късно и на „Со­фарма". Собственик е и в „Дове­рие обединен холдинг", в чието портфолио влизат 40 дружества от различни промишлени сек­тори. Председател на Конфе­дерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). През декември 2010 г. класация на в. „Пари" за най-богатите българи го постави на десето място е 236,3 милиона лева.


НОИ ще плаща прескъпо за лекарска експертиза
Осигурителният институт предлага да няма пенсии на хора с увреждания, които могат да работят
Дина Христова

Прехвърлянето на лекарската експертиза на хората в трудоспособна възраст към НОИ може не само да не спести пари, но и да натовари още бюджета. Това става ясно от различни становища на участници в експертна група, която трябва да предложи законови промени за засилване на контрола върху отпускането на инвалидни пенсии и намаляване на разходите за тях. Тя беше създадена по инициатива на социалния министър Тотю Младенов с идеята да се предприемат мерки за ограничаване броя на хората с увреждания, които според социалното ведомство и НОИ растат заради корупционни схеми сред лекарите от ТЕЛК. В момента експертните комисии са към здравното министерство, а от оттам нямат интерес да ограничават корупцията в ТЕЛК, тъй като ведомството не е обвързано с изплащане на пенсии и помощи за хората с увреждания. За да има по-голям контрол върху отпускането на инвалидни пенсии, от НОИ искат да поемат определянето на процента загубена работоспособност на хората в трудоспособна възраст.

Около 100 млн. лв. годишно обаче ще струва подобно преструктуриране на медицинската експертиза, сочат разчети на социалното министерство. С тях ще трябва да се издържат новите медицински комисии. С парите ще се плаща и на лечебни заведения, с които се предвижда осигурителният институт да сключи договори, за да правят проверка на представените медицински документи. Документите пък ще се оформят от личните лекари. Ще се запазят и комисиите към здравното министерство, тъй като те ще продължат да определят вида и степента на увреждане на децата до 16 г. и на хората извън трудоспособна възраст, т.е. за една и съща дейност ще се финансират две структури.

В момента лекарската експертиза излиза около 6-7 млн. лв., изчисляват в свое становище от лекарския съюз. Само с около 4 млн. лв. еднократно може да се направи структурна реформа, която да засили контрола, като се изгради единна информационна система на НЕЛК, ТЕЛК, районните комисии за медицинска експертиза. Идеята е тя да се свърже с НОИ, НЗОК, социалното министерство и МВР и така да се следи в реално време дейността на комисиите. Докато по разчет на социалното министерство НОИ ще има нужда от около 110-120 млн. лв. еднократно за създаване на нови структури, осигуряване на база и обучение на кадрите, твърдят от БЛС.

В подробен анализ на пенсиите за инвалидност от 2000 до 2010 г. от осигурителния институт признават, че има обективни причини за ръста на инвалидните пенсии като лошо здравеопазване и липса на профилактика и рехабилитация. Затова няма никаква гаранция, че броят им ще намалее значително, за да оправдае допълнителните милиони за преструктурирането. А разходите за инвалидни пенсии растат основно заради правни недомислици. Пример е правото да се получава повече от една инвалидна пенсия, което води до абсурда 408 000 хора с увреждания да получават 861 712 пенсии. От НОИ предлагат да не се отпуска пенсия на хората с до 70% намалена работоспособност, които могат да работят нещо. Друга идея за ограничаване на разходите е работещите с увреждания да не получават пълна пенсия, а само добавка, компенсираща намаления им трудов доход заради инвалидизацията. Както и изобщо да не получават пари от НОИ, ако заплатата им е по-висока от това, което се предполага, че могат да получават заради ограничената си работоспособност. Кой обаче ще прави подобна оценка не е ясно.

СТАТИСТИКА

Всеки десети българин е с увреждане, отчете наскоро и националната статистика. Според шефа на агенцията за хора с увреждания Минчо Коралски обаче в ЕС средният процент е около 16. По време на преброяването през февруари 2011 г. 474 267 души са обявили, че имат експертно решение за намалена работоспособност или вид увреждане. От тях над 9000 са деца, а 38 800 са с под 50% намалена работоспособност и нямат право на пенсия. Статистиката отчете, че в област Силистра всеки пети е с увреждане при едва 5% в област Бургас. От хората с увреждания над 16 г. работят само 56 000, а 11 400 са безработни.

Най-многобройно у нас бе шествието в столицата. Студът не попречи на над 5000 софиянци да се съберат пред НДК в 11 ч. Половин час по-късно те се отправиха по търговския булевард "Витоша" в посока към сградите на Министерския съвет и президентството, а след това и до Народното събрание. "Отдавна кауза не е изкарвала на улицата толкова много хора", коментираха участници в протеста. "Тук сме да покажем на управляващите, че АСТА не трябва да се ратифицира не само в България, но и в Европейския съюз", заявиха участници.

Според еколога Пламен Атанасов най-притеснителното е намесата в храните. "АСТА много силно ще защитава патентните права на компаниите, които се занимават с ГМО, най-вече тези в САЩ. Те ще ни наложат ГМО продукти и няма измъкване", убеден е младият еколог. Според друг протестиращ - Ивайло Динев, от споразумението АСТА ще последва и поскъпване на лекарствата, тъй като ще се удължи защитата на патентованите хапчета, което означава, че не могат да се появят на пазара по-евтини аналози. През това време в интернет бяха разпространени снимки за поредното превъплъщение на героите от Паметника на Съветската армия. На лицата им бяха поставени маските на Гай Фокс. По-късно през деня обаче те бяха свалени.

Протестно шествие срещу търговското споразумение АКТА събра над 500 души пред "Козирката" срещу катедралния храм "Св. Успение Богородично" в центъра на Варна. Огромна част от протестиращите бяха ученици и младежи до 20 години.

В протеста в Бургас пък се включи Любен Дилов-син. "Споразумението е вредно за Евросъюза в този момент в много аспекти. Не знам доколко хората разбират за какво става дума, но аз си го обяснявам простичко по следния начин. Все едно преди 20 години да задължат телеграфопощенските служители да четат телеграмите и да нареждат - тази ще пусна, тази няма", заяви Дилов.

Мила Кисьова, Добромир Радушев


Капки за нос ни пращат под ножа

Не ги използвайте непрекъснато, търсете лекар в студовете, съветват експерти
Капките за нос в сибирския студ може да ни пратят на операционната маса. За това алармира д-р Дончо Дончев, шеф на отделение в клиниката по "Уши, нос и гърло" на Военномедицинската академия. Медикът бе категоричен, че не трябва да се прекалява с капките, тъй като те влияят на носовите раковини.

Много хора обаче предпочитат да ги ползват дълго в студеното време. Така, без да искат, запушват носа си, вместо да го отпушат. И се налага да търсят помощ от хирург. Причината е, че използваното дълго време лекарство надува носовите раковини и води до пълното запушване на носа. Така пациентите не могат да дишат. "Това е опасно не само за хора с хронични заболявания като инсулти, инфаркти и белодробни болести, а и за млади, активни и здрави хора", категоричен е д-р Дончев. По думите му при един млад и здрав човек такива последици от прекомерната употреба на капки за нос може да доведат до неспокоен сън и нарушена концентрация. В такива случаи, а и при болните и по-възрастни хора се стига до операционната, подчертава д-р Дончев. Тогава вече на обилното кръвосъсирване лекарите повлияват радиочестотно с електрод, като цялата процедура се случва под местна упойка. И все пак за да не се стига до операционната, д-р Дончев съветва колкото и да ни е запушен носът, да не прекаляваме с капките в студовете. Ако пък положението е толкова сериозно, че не можем да дишаме без тях, тогава задължително трябва да попитаме джипито си или специалист дали не се нуждаем от друго лечение.