13. Обръщаемост на оборотния капитал и управление на материалните запаси. Обръщаемост на оборотния капитал
Управление на материалните запаси
Изтегляне 28.9 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Управление наличните пари
| Управление на материалните запаси
Материалните запаси са необходими за гарантиране на нормалното осъществяване на производствения процес и реализацията на продукцията. В счетоводния баланс са обособени три вида материални запаси: Суровини и материали-предприятието ги доставя в определени количества от различни суровини иматериали, които са необходими за осигуряване на производствения процес.Доставките са периодични, а производството постоянно.Запасите осигуряват периода между две доставки.В някои случаи съществуват и така наречените гаранционни запаси. Незавършено производство-то включва стойността на всички продукти, които вече са в процес на производство, но все още не са завършени. Готова продукция Оптималното равнище на материалните запаси е това равнище , при което минимслно количество финансови средства замразени под формата на запаси.За тази цел е създадена теоритичната основа на оптимизацията на количеството на една доставка. Основното допускане на един от разпространените в практиката модели за определяне на оптималното количество в една доставка е, че запасите се изчерпват равномерно във времето. Разходите, които са свързани с поддържането на запасите се разделят в две основни групи: -разходи по доставка -складови разходи Въвеждаме следните величини и техните обозначения: Q-необходимо годишно количество от материала q-количества в една доставка Т-транспортни разходи по една доставка Н-складови разходи на единица продукт Ако допуснем,че запасите се използват равномерно , то средната им наличност ще бъде: q/2 Брой на доставките за една година: Q/q Годишни складови разходи (q/2)*H Годишни транспортни разходи (Q/q)*T Формула за оптимално количество на една доставка е: Оптимално количество на една доставка=√(2*Т*Q)/H Управление наличните пари – наличните пари включват банкноти и монети в касите на предприятието, както и средства по текущите му сметки в банката. В теорията се разграничават три основни мотива за притежаване на налични пари: транзакционен мотив – свързан с използването на парите като средство за разплащане на текущите разходи; осигурителен мотив – за посрещане на непредвидени разходи или за инвестирани в неочаквано възникнали благоприятни инвестиции; спекулативен мотив – свързан е със зависимостта на търсенето на пари от равнището на лихвения процент. Следователно пределната стойност на наличните пари намалява, когато запасът от налични пари надминава количеството, необходимо за редовно извършване на всички разплащания. Целта е постигане на баланс между поддържането на добро равнище на ликвидност на фирмата и минимални загуби на доход. Управлението на налични пари обхваща: различни модели за намиране на оптималния паричен баланс и постигане на оптимално ефикасност на процесите на събиране на налични пари и изплащането на задълженията чрез тях. Модели на намиране на оптимален паричен баланс: Модел на Баумол – основни допускания са, че паричните постъпления и паричните плащания могат да бъдат предсказани и се извършват равномерно. Това означава, че наличните пари намаляват с постоянен темп във времето, ако паричните плащания са по-големи от паричните постъпления. Освен това моделът предполага, че фирмата не поддържа гаранционен запас от налични пари. Когато наличните пари се изчерпат, фирмата продава ценни книжа, за да осигури необходимата ликвидност. Целта е да се минимизират общите разходи, свързани с управлението на налични пари. Компоненти на разходите са: разходи за държането на налични пари – на база на пропуснатата лихва по краткосрочни ценни книжа и разходи по транзакции за набавяне на налични пари – измери чрез разходи за продажба на ценни книжа. Оптималното количество на налични пари е достигнато, когато допълнителните разходи за по-чести продажби на ценни книжа не се компенсират от получените лихви при намаление на наличните пари. Следователно оптималния паричен баланс е обратно пропорционален на лихвения процент – намалява, когато лихвения процент расте, и нараства, когато лихвения процент намалява. Модел на Милър-Ор – целта на модела е минимизиране на общите разходи, свързани с наличните пари. Този модел допуска, че изменението на паричната наличност във времето не може да бъде прогнозирано. Същността на модела се състои в определяне на горна и долна граница, в рамките на които паричните средства се колебаят свободно. Между двете точки се определя точката на оптимална възвращаемост т.е. оптималния паричен баланс. Когато паричната наличност достигне до горната граница, фирмата купува ценни книжа, така че паричната наличност да намалее до точката на възвращаемост. Когато тя достигне долната граница, фирмата продава ценни книжа или ползва краткосрочен кредит.Като долната граница се определя от финансовия мениджър при следните алтернативи: не се поддържа гаранционен запас; поддържа се гаранционен запас и фиксиране на долната граница до минималното изискване от банките за минимално салдо по сметките. Изтегляне 28.9 Kb. Сподели с приятели:
|