Без тютюнев дим от 1 юни догодина

Към 17-те държавни бол­ници* имащи право на фи­нансиране за общо 143 млн. лв. за подобряване на диагностиката и лечението на онкологични заболява­ния, ще се прибавят двете в Стара Загора. Те обаче ще могат да кандидатстват за средства само ако се обединят. Още миналата седмица здравният минис­тър Стефан Константинов информира кабинета, че през последните 10-15 г.

редица меди­цински струк­тури са се раз­делили, за да се у годи на всеки профе­сор да си има лечебно заве­дение. По ду­мите му Стара Загора била емблематичният пример за това, тъй като всичко там се дублирало.

С промените към 10-те об­щински онкологични центъ­ра, които ще се финансират

със средства от ЕС, се при­бавя и този във Варна. В списъка на общинските болници пък се включват тези в Троян, Първомай и Харманли и те стават общо 13, като за тях и онкологич­ните центрове са предвиде­ни 100 млн, лв. На 47 млн. лв. ще разчитат болниците в малките общини, за да се преструктурират в места за долекуване. Такива ще имат Златоград, Луковит, Исперих, Павликени, Ку­брат, Ихтиман и Своге.

ПАВЛИНА ТРИФОНОВА


Росен Плевнелиев избран за президент на България
Кабинетът не обясни по най-добрия начин пенсионната реформа

Обръщам се към партийните лидери: Помнете, лесни пари вече няма да има в Европа, инвестициите ще отиват в стабилните държави
Винаги ще има недоволни, когато се правят реформи

Правителството направи компромис с пенсиите през 2010 г. и сега плаща цената
Първите ми визити ще са в Брюксел, Берлин и Рим
- Г-н Плевнелиев, идвате от среща с БАН, където свалиха черните знамена. Откъде ще дойдат тези 14 млн. лв., които им обещахте?

- Да, свалиха знамената, защото си изпълниха ангажимента към мен и аз към тях. Обещах им в бюджета допълнително 5 млн. лв., което вече е факт. Срещу това от БАН поисках и получих тригодишна програма за стабилизиране и развитие. Изрично настоях за този дългосрочен документ, защото не искам да работим „на парче" от днес за утре. Сега тази програма ще бъде анализирана от моите експерти, ще има дебат, за да стигнем до окончателния вариант. До средата на следващата година Министерството на финансите трябва да осигури между 10 и 14 млн. лв. на базата на тригодишната програма за развитие. А тази програма ще се интегрира в държавната стратегия „България 2020".

- Така ли виждате вашата функция след 22 януари - където има пожар, отивате и лично го гасите? Ще се намесите ли тогава при БДЖ?

- За мен е неразбираемо защо реформата в БДЖ се свежда само до уволнението на 2000 души.

Реформата е свързана преди всичко с модернизацията на компанията

Не може БДЖ да остане в сегашното си състояние, при условие че около нас се променя ситуацията кардинално. Ето например Турция строи огромен тунел под Босфора за милиарди долари, който ще отвори пътя на стоките и услугите от цяла Азия към Европа. Още като министър разговарях с турския ми колега, който разказа за плановете им през 2016 г. до българската граница да стигне високоскоростен влак, с който с 250 км в час ще могат да пътуват хора и стоки от цяла Азия към Европа. Ако искаме този влак да мине през България, трябва да модернизираме БДЖ. Ако не го направим, този влак ще завие в посока Гърция.

- Ако бяхте днес на мястото на г»н Първанов, щяхте ли да наложите вето на пенсионната реформа?

- Нямаше да наложа вето, но считам, че правителството не си свърши добре работата в един аспект - можеше спокойно да извърши тази реформа през 2010 г. Още тогава кабинетът направи куп компромиси, за които сега се плаща цената, включително на социалното недоволство. Правителството не по най-добрия начин адресира и обясни пенсионната реформа, а можеше да го направи чрез по-широк обществен диалог. Независимо от това тази реформа е изключително необходима и важна и няма как да

не се случи. Защото, ако сега не стане, след 2-3 години някое следващо правителство ще трябва да я направи, но тогава ще е още по-драстично и драматично.

Този дебат не се води само у нас, той е навсякъде в Европа. Няма нито една европейска държава, която да не е поставила на дневен ред темата за повишаване на годините за пенсиониране до 2020 г. Така че не сме изключение.

- Но синдикатите пак стягат протести, вие бихте ли свикали КСНС за социалния мир, ако това не стане в рамките на следващия месец?

- Според мен правителство, синдикати и работодатели трябва да обосноват тезите си в рамките на Съвета за тристранно сътрудничество. Важно е правителството ясно и категорично да проведе тези реформи, те не може да се отлагат повече. Препоръчвам смела позиция на правителството, реформите имат смисъл.

- Но хората пак са недоволни.

- Винаги ще има недоволни, когато се правят реформи. Реформите се доказват в по-дългосрочен план. Важното е икономиката да произвежда, защото, ако вие неправите пари, няма какво да разпределяте. И чак след това ще има средства и за пенсии, и за БДЖ, и за по-добра инфраструктура. А в момента ние отнемаме и малкото, което можем да дадем на икономиката, за да го дадем на нереформирани сектори.

- Това разбира ли го майка ви, която е пенсиониран учител на 76 г., как й обяснявате, че не може да й се увеличи пенсията сега?

- Аз подпомагам майка си, пенсията й, разбира се, не е достатъчна.

Майка ми е изключително скромен човек, лишава се от излишни екстри, топли само едната стая -живее така, както повечето възрастни хора у нас.

Но майка ми много добре съзнава, че пенсионната система на България два пъти фалира -веднъж през 1990 г., при Луканов, и втори път през 1996 г. - при Виденов. Тя беше рестартирана за трети път от правителството на Иван Костов през 1998 г. В другите държави от Централна и Източна Европа това не се случи.

По време на предизборната кампания видях много възрастни хора като майка ми, които не искаха на всяка цена повишаване на пенсиите. Някои от тях ми казваха да мисля първо за младите хора, други пък искаха да се оправи първо градът им. Възрастните хора са много отговорни, тежко им е, но те са много мъдри и виждат кое е възможно.

Аз им казвах и на тях -преди някой да ви обещае пари, трябва да ги изработи. След това лесно се разпределят. Моята роля е да помогна да се изработят пари, а не да се разпределят. Затова е важна дългосрочната стратегия, а не работата на парче.

- Трябваше ли според вас да има обсъждане в парламента, преди премиерът да ни присъедини към новия финансов съюз на Европа на 9 декември?

- Категорично съм "за" европейската интеграция на България и когато 26 държави се обединяват около по-нататъшна фаза за интеграция на Европа, аз дори бих бил първи, а не 26-и.

Дебатите според мен в българския парламент трябва да се водят най-вече за това иска ли България да политиканства, или иска една по-дълбока евроинтеграция. Големият проблем на Европа сега е, че всички тези, които толкова много говориха последните 20 години, за съжаление в голямата си част не спазваха правилата. Дори и Германия призна този факт. Сега това вече няма да е възможно.

Молбата ми към всички партийни лидери е да не забравят, че държавите се делят на две - едните спазват дисциплина и са устойчиви, а другите са много креативни в говоренето, но не спазват правилата.

Лесни пари вече няма да има, инвестициите ще се случват в стабилните и отговорни държави.

- Намерихте ли законовия начин да отстраните посланиците ченгета?

- Очаквам Министерството на външните работи да направи добра обосновка и мотивация, съобразена с решението на КС. Аз съм заявил, че ще подкрепя идеята им за модерна дипломация и държавност, за да излезем от съмненията и старите механизми на зависимост. Това обаче трябва да стане при спазване на законите на държавата.

- Като встъпите в длъжност, ще трябва да решите и проблема с военното разузнаване, където година и половина има и.д. шеф заради конфликт между президента Първанов и военния министър. Как ще развържете възела там?

- Ще го направя по един още по работещ начин. За мен са важни институциите и правилата, по които те работят. Поставил съм си за цел до края на 2012 г. да изработим устройствените закони за българските служби.

Ще ми се да направим там истинска реформа, така че службите да работят интегрирано, а не разпокъсано и субективно за партии или личности. Трябва да е ясно как им се задават задачите, какви са приоритетите им и пред кого се отчитат.

- Има един слух, който трябва да изчистим - че министър Ангелов ще бъде ваш секретар по националната сигурност. Така ли е?

- Никога не е имало такъв разговор. Г-н Ангелов е един много способен министър на отбраната с добра репутация по целия свят. Приветствам това, което той направи през последните две години. Това е министър, който си стои на мястото.

- Който ви препоръча обаче да нямате съветник по националната сигурност, а шефът на отбраната да изпълнява тази функция.

- Е, невинаги ще се съгласявам с всичко с изпълнителната власт. Президентството е независима институция.Със сигурност ще има и съветник по отбраната, и секретар по сигурността.

- Признахте, че се обаждате на премиера Борисов. За какво последно го потърсихте?

- На около 2 седмици се чуваме.

- Нали не му се отчитате?

- В никакъв случай не става дума за отчитане.

Аз съм много амбициозен човек и съм отворил много фронтове за работа.

Искампрез 2012 г., когато се изработва националната програма "България 2020", да се чуе много силно думата на президентството и на съветите към него по темата за планирането на еврофондовете за 2014-2020 г. Обясних на премиера, че еврофондовете са нещо различно и заедно с държавния бюджет финансират националните приоритети.

- Подготвяте визитите си през 2013 г., къде ще са първите?

- Първата ще е в Брюксел, още на 26 януари. Ще имам срещи с г-н Расмусен,с гн Барозу,с г-н Ромпуй. Първото двустранно посещение ще е в Германия през март, имам официална покана от президента на Германия, ще водя и силна бизнес делегация. В края на март по покана на президента на Италия ще бъда в Рим, а през месец май ще посетя Чикаго за срещата на върха на НАТО. Искам да сме много активни по отношение на външната политика, защото е от изключителна важност да рекламираме предимствата на българската икономика и търговия, марката „Произведено в България" трябва да се види на повече места

- Ще ви видим ли в ложата на "Българската Коледа" тази година и това ли е начинът да се пълнят дупките в здравеопазването?

- Поех инициатива да продължа кампанията.Когато обикалях по районите, видях ползата от нея в болниците. Много по-важната тема е реформата в здравеопазването. Бих искал този път правителството да направи решаващи усилия за устойчива промяна. Това е много консервативна система, очаквам и обществен дебат, в който ще се включи и президентството. Като чуя, че за тази сфера са дадени с 200 млн. лв. повече, не се радвам. Защото, като се фокусираме върху парите, забравяме качеството и промяната. Ако въведем електронната здравна карта например, което ще струва около 20 млн. лв., ще икономисаме поне 400 млн. С електронната здравна карта ще се знае кой доктор какво и как е лекувал на всеки пациент, ще има база данни на заболяванията. Спешната помощ също не работи както трябва, а имаме възможност да я реформираме по линия на европейските фондове, така тази година се случи по отношение на онкологичните заболявания. Ако имаме сателитни системи и малко, но специализирани болници, ще се знае веднага кой е най-близкият център, в който да бъде закаран един пациент. На 5-ата минута пристига линейката, на 6-ата ще се знае от електронната здравна карта какво е състоянието му и ще се подготви адекватната реакция. Така ще имаме спасени хиляди човешки животи. Германия това го направи преди 20 години.

• Завършва МЕИ, специалност "Компютърни технологии"

• През 1990 г. основава първата си фирма и има 20-годишен опит на мениджърски позиции в България и чужбина

Реализира най-големия инвестиционен проект в недвижимите имоти у нас - „Бизнес парк - София".

• През 2009 г. се включва в икономическия екип на ГЕРБ

. 2009 г. е избран за министър на регионалното развитие и благоустройството

• На 4 септември 2011 г. ГЕРБ го номинира за президент

• На 30 октомври е избран за президент

- Да, със сигурност има кампания. Не мога да си отговоря каква е целта. Ако е най-тъпата и просташка -разделяй и владей, значи е много долнопробен този с целите. Ако е просто търсене на сензация, то е също толкова жалко. Слушах една репортерка от националното радио, която зададе въпрос към управителя на провинциална болница: „Какво ще кажете за зачестилите лекарски грешки напоследък?"

Това е манипулация. Защото не знаем колко са били лекарските грешки до миналия понеделник, за да кажем към този понеделник колко са зачестили. А лекарска грешка е това, което е доказано от експерти и от съда. Другото са приказки на Женския пазар или приказки на хора, загубили техен близък, които търсят виновен. И това е много атрактивно.

- Но извън атракцията -когато научихте за тези трагични инциденти с родилките в „Шейново", какво си казахте? Направихте ли връзка например с факта, че 19-годишната родилка не си е платила за избор на екип, а е разкарвана между 4 софийски болници и след 40 дни умира?

- Двете събития - плащането на избор на екип и настъпването на трагичния изход, за мен категорично са несвързани явления. Човек, платил избор на екип особено в АГ болниците, си прави все едно каско. Имаш гражданска отговорност на колата, която е с минимално плащане, и ти нищо не получаваш срещу това. Същото е в здравната система. Ако сметнете колко плаща един човек за здравни осигуровки от своята заплата, ще видите, че това е страшно малко. Освен това има огромен брой хора, които не плащат въобще за здраве. И при това положение една здравна система може да предложи малък обем помощ. Плащането за избор на екип ангажира вниманието на определен лекар, който си избрал за твоя случай. Когато обаче нещата се усложнят, никой няма да каже: Не, този не е платил, остави го да умира! Имам наблюдения вътре в системата и е така във всички болници.

И най-гнусните корумпирани колеги, защото има такива безспорно, най-гадните няма да го направят, ако човек е в нужда, да бъде захвърлен

- Няма ли да е по-добре вместо този т.нар. избор на екип да се обясни на пациентите, че за дадено лечение трябва да се плати допълнително определена сума, защото здравната осигуровка не покрива разходите за лечение?

- През тези 20 години всички управляващи ги е страх да въведат такъв

тип заплащане. Ще дам пример - едно раждане по клинична пътека струва 300 лева, което въобще не покрива разходите. В тази сума влизат храната на родилката, храната на бебето, инстру- I ментариум, който ще бъде стерилизиран, прането на чаршафите, консумативите, лекарствата, заплатите на всички колеги, които работят за това раждане. Нека всеки да сметне какво по-на-пред за тези 300 лева - че те за нищо не стигат. И понеже още от съветско време сме възпитани, че трудът няма никаква цена и значение - не само на лекарите, а особено интелектуалният труд във I всичките му измерения, че той няма стойност и не струва нищо, та, като се сметнат тези разходи, и излизаме на минус 200 лева, ако се плаща и трудът.

Няколко пъти през годините излизат такива идеи - за официално доплащане. Сега как е - за хората е много нормално човек да плати 200 лева за 16-годишния си пасат и да му се радва, че е поправен, а по никакъв начин не приемат да платят 200 лева допълнително за раждане. А не може да се сравнява старият пасат с раждане, не може да се сравнява с каквато и да е медицинска процедура. Това са различни измерения.

- В крайна сметка къде е проблемът че няма пари, че има лоша организапия, че се краде от клиничните пътеки?

- Ние сме бедна държава и за всичко имаме малко пари. А тия заблуди, че здравеопазването е безплатно, такова нещо просто няма. Изходът е в самоучастие на всеки човек и това не е лошо. Тогава всеки, включително и тези, които не си плащат здравните осигуровки, но пък са доста претенциозни повечето от тях, ще знаят за какво плащат.

- Но има и страшно много хора, които изобщо не плащат здравни осигуровки?

- Да, защото законът позволява, ако не си плащал години наред, да платиш три месеца назад и да се лекуваш, независимо че години наред работиш в сивия сектор и не плащаш осигуровки. Това е ситуация на двама губещи - губят лекарите и медицинският персонал, губят и пациентите. Тези две групи няма как вече да бъдат обединени. Защото натискът върху лекаря от известно време набира сили, случаите с тези родилки просто катализираха нещата.

На ден в София сигурно умират 100 човека в болници в края на тежки фази на своето заболяване. Но хората би трябвало да търсят съответните органи, ако смятат, че има нарушение. Вместо това те търсят първо медиите. И вместо да се установи прекият виновник, се стига до „сензация". Огига се до нелепи обобщения, а обобщаването е най-прекият път до простотията.

Процентът на боклуци в нашата професия е точно толкова, какъвто е и в останалите професии.

- Но напрежение има и защото лекарите не обясняват, не говорят достатъчно с пациентите.

- Хората се впечатляват не само от поисканите пари, а и от лошото отношение или неговоренето с тях. За него-воренето не съм съгласен, но за лошото отношение с пациенти съм съгласен.

Има и друг момент - аз лично правя на ден около 20-ина анестезии. Отделям и време, и енергия да разговарям с тези 20 човека и минавам за един добър лекар. Трябва да знаем обаче, че хората, които не са медицински компетентни, могат да ни оценяват единствено по личностни качества и по нищо друго. Човек без меди-

цинско образование не може да оцени професионализма на един лекар - просто му липсва огромна база от познание.

Пак ще се върна към случая в „Шейново". Там наказаха колежка, без да е доказана нейната вина и под ме-диен натиск. Тя е голям доктор, направила е щастливи хиляди семейства. Как ще сложим на везните едното и другото? Тази жена, която си върши работата супер-професионално и резултатите от труда й се виждат, някой запита ли се как се чувства. Защо бе приета пак под медиен натиск и оставката на директора на болницата - нямам отговор на този въпрос. Има риск за всяко нещо. И по-голяма е вероятността да те блъсне кола на улицата, отколкото да ум-решв болница при инцидент.

Гледах репортаж по една от големите телевизии, който беше озаглавен "репортаж от дома на жертвата". Защо? Да не би да е простреляна тазижена... За всяка манипулация се знае кой я е направил и ако се докаже грешка, ако това е втора, трета или пета грешка - довиждане, уволняват точно този лекар.

Но това, което се прави в момента, е престъпление към цялата нация, не само към съсловието на лекарите или към съсловието на пациентите.

- Смятате, че се е стигнало до критична фаза във взаимоотношенията между лекар и пациент?

- Допускам, че е така, но се надявам да има връщане назад. Лошото е, че човекът, на когото утре му предстои операция, той предварително е умрял от страх. И с право - защото той слуша и чете, че лекарите нищо друго не правят, освен да му гледат в торбата. Не искам да съм разбран погрешно. Има лекари, които гледат само в торбата. Те се знаят и от колегията, и от пациентите. От друга страна, няма как да искаш един лекар, който днес преглежда 40 човека, да бъде еднакво любезен с първия и с последния. Физически не е възможно, трябва да си много силна личност.

- Чувстват ли се сега лекарите под преса, трудно ли е да се работи в такава среда?

- Да, усеща се напрежение. Колеги, които са на приемните кабинети, споделиха, че напоследък пациенти ги заплашват със съд и подават оплаквания за страшно дребни неща, включително и когато те самите не са редовни с документите, с които трябва да влязат в болница. Има уникални оплаквания. Например на човек, на когото му предстои анестезия, се оплаква, че не му дали обяд. А стомахът му трябва да е задължително празен преди такава процедура. Но човекът се оплаква - откраднали му обяда... Да, има напрежение в нашите среди, и то е много неприятно, защото голяма част от моите колеги, и аз включително, си вършим работата съвестно, ефективно и качествено.

И е много гадно сега да ти викат убиец, бялата мафия...

Един приятел и колега казва, че населението на България е безсмъртно и само наличието на лекарско съсловие го разрежда. Така излиза напоследък...

- Познавам много качествени лекари. Но ако търсим откъде тръгва всичко, то е, че вие, лекарите, работите с живот.

- Няма лекар, нито един, включително и аз, който да не е допускал грешки - с различна степен на фаталност за пациента. Лекарите, които работят интензивна медицина - такива като мен - хирурзи, анестезиолози, тези, които работят инвазивна медицина, тяхната работа е свързана с нарушаване целостта на тялото, причиняване на страдание, на болка. Нито един няма, който да не е сбъркал някъде. Вярно, много са скъпи тия грешки, имат изключително висока цена. И след такава грешка -заради недоглеждане, нещастно стечение на обстоятелствата, всеки лекар прави стъпка напред в своето развитие. Такъв е животът.

Никъде в света няма лекари, които не грешат. Но и най-тъпият, най-корумпираният, най-черният дявол в нашата работа никога не подхожда с идеята да навреди на някого. Това се случва от недоглеждане, от умора, може и да е от незнание, пази боже. Но тези неща могат да бъдат доказани - понякога трудно, понякога не толкова трудно кой точно е сгрешил.

- Усеща ли се вече недостиг на лекари?

- Във Военна болница още няма остър дефицит, но te чувства. От всички болници непрекъснато напускат лекари и отиват на запад. Там те живеят по-предвидимо, знаят колко ще вземат, колко ще им се увеличи заплатата...

- Защо болниците трупат толкова големи дългове?

- Няма логика една болница като работи, да генерира загуба. Ходих в провинциална болница, за която здравният министър казва, че е отличник, защото няма дългове. Трябваше да взема пациент и да го докарам в нашата болница. Доплака ми се в какви условия работят там хората. Последното флаконче приспивателно течеше в банката на пациента. Това беше болен, чието лечение се знае и не е сложно. Но тази болница отличник не можеше да го лекува. А според мен болница отличник е тази, която може да помогне на всеки, който й потропа на вратата, каквато е нашата болница, каквито са големите болници в страната.