16 май 2012 г. Тема: здравеопазване

Вероятно заради облачното време или поради липса на време вчера премиерът Бойко Борисов не преряза нито една лента в Плевен, въпреки че градоначалникът Димитър Николов му бе подготвил за откриване три обекта. Вчера кабинетът заседава за четвърти път в страната и вместо в сградата на Министерския съвет в София министрите работиха в областната администрация на Плевен. Какво реши правителството - (вит вдясно). Дъждът си игра цял ден с властта. Ту валеше из ведро, ту спираше, но по-нарядко. Точно в такъв момент, когато облаците се отдръпнаха за малко от града, в 11 ч. в Плевен пристигна шефката на парламента Цецка Цачева. Тя слезе от служебния автомобил и каза усмихнато: „Дъждът спря, защото пристигнах." Думите й предизвикаха небивала радост у кмета Димитър Стойков, който веднага й поднесе голям букет с цветя. Цачева се прибра в Плевен директно от еднодневното посещение в Азербайджан. Правителственият фалкон кацнал на летището в Долна Митрополия, откъдето тя дойде в града със служебния си автомобил. Министър-председателят закъсня с половин час и пропусна празничната програма на площада в града. Той пренебрегна и медиите след заседанието, което продължи малко повече от час. Борисов специално покани председателя на парламента Цецка Цачева да открие правителственото заседание, подавайки й чукче. Цачева му отказа с думите: „Аз не използвам чукче, а звънец." Областният управител на Плевен Иван Новкиришки използва заседанието на правителството, за да представи амбициозната си идея да превърне археологическия резерват Улпия Ескус в с. Гиген във втори Ефес. Като начало мястото трябва да се обяви за изключителна държавна собственост. След края на заседанието всички министри бяха поканени на обяд в най-луксозния хотел в града „Ростов". В менюто домакините бяха подготвили пълнени чушки, каквито имало традиция да се ядат по сборовете в селата в региона.

Заклети пушачи излязоха на протестен митинг-концерт в София в неделя и се обявиха против въвеждане на пълната забрана за тютюнопушене на закрити обществени места. На снимката Андрей Слабаков, Ернестина Шинова, Андрей Райчев. Снимка БГНЕС

Дългогодишната война пушачи-непушачи е на път да приключи след по-малко от месец в полза на противниците на тютюневия дим. Поне законово, след като на 11 април парламентът прие на първо четене промените в Закона за здравето, които въвеждат пълна забрана за пушене на закрити обществени места, както и на някои открити като дворовете на детски градини и училища и детските площадки, а според допълненията, направени от здравната комисия, и на работните места. Заклетите пушачи се разминаха поне с висящата заплаха да се простят с удоволствието да палят цигара и на открити места като стадиони, паркове и спирки на градския транспорт.

Между 300 и 500 лева глоба ги грози, ако си позволят лукса да нарушат забраната и запалят цигара на забранено място.

Пушачите и представителите на ресторантьорския и хотелиерския бизнес обаче показаха, че нямат намерение лесно да се примирят и да се предадат „без бой” и миналата неделя излязоха на протестен митинг-концерт в столицата, за да се обявят против въвеждането на тоталната забрана и да поискат запазване в заведенията на залите за пушачи и непушачи.

Така или иначе протестите им, каквито и аргументи да излагат, са с предизвестен край след продължително законодателно колебание дали пълната забрана да се въведе.

Опитите за забрана на пушенето на обществени места имат немалка история. По-сериозни ограничения за пушене бяха въведени на 1 януари 2005 г., когато започна разделянето на заведенията на зони за пушачи и непушачи. Още тогава забраната срещна съпротива и раздели обществото на привърженици и противници. От бизнеса пък веднага алармираха, че забраната ще им донесе големи загуби.

Четири години по-късно – през пролетта на 2009-а, парламентът одобри пълната забрана за пушене във всички закрити помещения от юни 2010 г. През 2010 г. обаче управляващите все пак предпочетоха да отменят пълната забрана за пушене на обществени места и решиха в заведенията да могат да бъдат обособявани самостоятелни помещения за пушачи. Тогавашният здравен министър Анна-Мария Борисова първоначално обяви при поемането на поста, че е категорично против пушенето на обществени места, а седмица по-късно промени мнението си с обяснението, че „социалполитическият момент налага отстъпление за тютюнопушенето”, въпреки че медицината казва „не”. Еволюция претърпя и позицията на премиера Борисов, който в края на миналата година твърдо заяви, че пушенето на обществени места ще бъде забранено от 1 юни 2012 г. и определи забраната като „подарък за децата” на техния празник. Преди това обаче той също изрази различно мнение с мотива, че „който ходи на бар, и без това вече за деня си е прецакал здравето, няма да си легне навреме, ще пие алкохол и да пуши няма да му дойде в повече”.

Междувременно Кюстендил стана първият град в България, въвел пълната забрана за пушене, почти две години преди решението тя да бъде приета. Въвеждането на забраната ще ни направи осмата страна с пълна забрана за пушене на обществени места в ЕС, където действат и 22 частични забрани.
В Европа навикът постепенно се превърна в лукс
В последните години пушенето в Европа постепенно започна да се превръща в лукс. На 1 януари 2011 г. Испания въведе пълна забрана на пушенето на обществени места. И там ресторантьори и хотелиери скочиха срещу забраната. Според испанските власти обаче 70 на сто от населението на Испания са непушачи. Испания е и една от трите европейски държава заедно с Литва и Кипър където се обсъжда облекчаване на режима.

Швеция първа въвежда забрана на тютюнопушенето. През 1994 г. властите забраняват дименето в обществените сгради и транспорт, както и на работното място. От 2005-а пушенето в заведения е позволено само в отделени помещения. От 2008 г. пък влиза в сила и забрана за пушене в затворите.

Финландия налага първата забрана през 1995 г. Тя обхваща пушенето в обществените сгради и на работното място. От 2007 г. пък е забранено да се пуши и в ресторантите, а в баровете това е възможно само в отделни помещения.

През 2004 г. частични забрани се въвеждат в Ирландия, Холандия и Норвегия. Най-сериозна е забраната в Ирландия, където освен в обществените сгради и на работното място не се пуши и в затворите и хотелските стаи. Година по-късно Италия въвежда забрана за пушене на работното място и в заведенията, като се позволява отделянето на помещения за пушачи. През същата година забрана за пушенето във всички обществени сгради, културни институции и в обществения транспорт се въвежда и в Естония, а през 2007 г. забраната засяга частично и заведенията. В Белгия и Люксембург забрана се въвежда през 2006 г., като в Белгия се забранява пушенето на работното място, а от 2010-а и в заведенията, в които се предлага храна. В Люксембург забраната не се отнася за дискотеките, а в заведенията тя важи само за часовете, обичайни за закуска, обяд и вечеря. Пълна забрана за пушене в заведенията и на работното място там се въвежда през 2007 г. В САЩ пък военноморският флот реши да забрани пушенето на борда на подводниците, тъй като според Пентагона в затворено пространство, каквото са подводниците, рисковете от пасивното пушене са прекалено големи

Единствената страна в света, която напълно е забранила не само пушенето, но и търговията с тютюн, е южноазиатското кралство Бутан.


България е предпоследна по здравеопазване на Стария континент
България заема предпоследното място според Европейския здравен потребителски индекс (ЕЗПИ) за 2012 г., представен вчера в Европейския парламент и Брюксел.

На първо място се намира Холандия с 885 точки от 1000 възможни, следвана от Дания (837 точки), Исландия (810 точки), Люксембург (802 точки) и Белгия (797 точки). България набира 461 точки, което е наполовината на Холандия. Зад нас е единствено Сърбия, която не е член на ЕС - 457 точки. Румъния, с която заедно бяхме приети в Евросъюза, е набрала 497 точки.

Според д-р Арне Бьориберг, главен оперативен директор на шведския „Център за потребителско здраве", който прави класацията, това, което буди притеснение в случая с България, е, че след пет години членство в ЕС страната ни все още се представя много зле. По думите му у нас не работят добре дори и такива елементарни услуги като ваксинирането на бебета. На българите им липсват голяма част от съвременните лекарства. Корупцията и неравнопоставеността са очевидни проблеми в здравеопазването, отчита още експертът.

ЕЗПИ се превърна в стандарт за измерваме на здравеопазването в Европа. В проучването за 2012 г. се извършва класация на 34 отделни здравни системи по 42 показателя.

2 млн. лв. от бюджета на „Пирогов" са били изплатени по договори за външни услуги, потвърди за „24 часа" здравният министър Десислава Атанасова. Това са първите данни от проверката в спешния институт, която се прави от инспектората на МЗ и НЗОК. В същото време лекарите от детската клиника негодуват от мизерните условия на работа. Заплатите им са по 1100-1200 лв. 9% от парите, плащани за лечение от чужденци, пък се разпределяли между няколко души от ръководството - икономическия директор, юрисконсулта, главния юрисконсулт и медицинския секретар. Те получавали по 50-60 хил. лв. на година от това перо. Директорът проф. Димитър Раденовски не е сред тях.

„Всички сме виждали как изглежда отвътре детското отделение. Бях изумена, като научих, че не е правен ремонт от поне 20 г. Не може да се правят други инвестиции, а децата да се лекуват при крайно нехигиенични условия", коментира Атанасова. Тя добави, че въпреки това е избрала именно „Пирогов", за да лекува там сина си (момчето

бе оперирано от апандисит - бел. авт.), защото вярвала на лекарите, които са страхотни професионалисти на световно ниво.Това е първа проверка на инспектората на МЗ в „Пирогов", каза още Атанасова. Инспекторите пристигнали в петък към 14 часа, 2 часа преди края на работния ден на администрацията, и не заварили никого, уточни тя. Едновременно с МЗ планова проверка прави и касата. Шефът на НЗОК д-р Пламен Цеков посочи три от откритите досега нарушения в болницата - в историята на заболяването има празнини, липсва пред анестезиологична консултация, двама пациенти не са били в леглата си. Тези нарушения били типични за много болници.