16 юли 2009 г. Тема: здравеопазване

В национално представително социологическо изследване на института Отворено общество беше зададен въпросът: В кои сфери е най-наложително да продължат реформите в страната. Изследването беше проведено преди започване на предизборните кампании през 2009 г.

Първото, което прави впечатление, е минималният брой хора, които казват, че няма нужда от реформи в нито една сфера - едва 1.7% от запитаните. Всички останали имат наум една или няколко сфери, които искат да бъдат реформирани. С други думи, митът, че българинът се е уморил от реформи и не иска промени, е разбит. Хората искат реформи.

Второто, което прави впечатление, е, че най-голяма част от запитаните искат не просто реформи, а реформи във всички сфери. С други думи, не просто се искат реформи, а се искат мащабни реформи, които да модернизират страната.

В крайна сметка е ясно, че без реформи няма да станем богата и просперираща европейска страна. Сред конкретните сектори, които събират най-много подкрепа за реформи, са здравеопазване, икономика, правосъдие и вътрешни работи. И тук едва ли можем да бъдем учудени. Здравната реформа така и не тръгна при предишните две правителства, икономиката ни все още не произвежда достатъчно и се нареждаме най-ниско по доходи на човек от населението, а правосъдието и вътрешните работи се ползват с минимална подкрепа и постоянно са критикувани от чуждестранни и местни наблюдатели.

Ще направя сравнение с една по-стара институционална реформа - валутният борд, институцията с най-голяма подкрепа.

Там е показателно, че една радикална и икономически либерална реформа се радва на повсеместна подкрепа във всички партии (бордът на практика забрани на правителството да печата пари).

С други думи, хората приемат дори радикални реформи, ако те постигат желания резултат. Тезата, че бавните реформи са добри, а шоковата терапия е лоша, трябва да бъде забравена (и Лешек Балцерович беше в България наскоро - и той потвърди, че бързите реформи водят до по-бърз положителен ефект).

Това е и съветът ми - по-бързи реформи, за да има и по-бързо подобряване на ситуацията.


ПОРАДИ ЛИПСА НА ПАРИ ЗА ЛЕЧЕНИЕ
НАШ МОРЯК ТЛЕE В ИРАНСКА БОЛНИЦА
МИЛЕН ИВАНЧЕВ

Българският моряк Пан­ко Тодоров, който от 45 дни е в тежка кома и лежи в болница в иранския град Бандар Абас, е на крачка от смъртта заради липса на пари за лечението му.

Панко бил част от екипажа на кораба "Пагане", плаващ под панамски флаг. Бил на­ет чрез посредническа фир­ма "Комби трейдинг" със се­далище във Варна. На 6-ти юни сутринта Тодоров се по­чувствал зле, колабирал и бил закаран в болница в Бандар Абас.

Положение

Съпругата на моряка Еле­на Тодорова е била известе­на за случилото се с десет дни закъснение, разказа тя пред "Нова". Написала две молби за помощ до Външно министерство, като първата е пратена на 15 юни, а вто­рата на 7 юли. И двете оста-

нали без отговор. Според нея моряците са били при­нудени да работят при не­човешки условия. Адската жега, мръсотията и пренатоварването най-вероятно са довели до състоянието на Панко, чиито медицински изследвания преди по­теглянето били перфектни. В същото време иранските доктори все още не мо­гат да определят диагноза­та. Първото им предполо­жение е било вирусен менингит, второто инсулт, а

третото - мозъчен оток. В момента Панко е на командно дишане, а управата на болницата е на път да му дръпне шалтера, защото никой не им е превел и сто­тинка за извършените ма­нипулации.

Разминаване

В началото от посредни­ческата фирма "Комби трейдинг" твърдят, че са превели $40 000 за лечени­ето на Панко. След това се скрили и станали неоткриваеми. Говорителят на Вън­шно министерство Драго-вест Горанов пък е катего­ричен, че такова нещо ня­ма. Според него от Външно са направили всичко по си­лите си, за да помогнат. Ес­тествено, родните закони не позволявали държавна финансова помощ за бълга­рина, но се водели всекид­невни разговори с лекува­щите лекари. Голям проб­лем за дипломатите се ока­зало търсенето на застра­ховката, която би трябвало да издадена от "Комби трейдинг". От 45 дни дър­жавната институция неу­морно издирва представи­тел на фирмата посредник по телефона, но връзката все още не е осъществена


Хасково закъса за специалисти
Сериозен дефицит на психиатри има в об­ласт Хасково, съобщи директорът на терито­риалното статисти­ческо бюро Наско Нанев. В края на минала­та година вече са лип­свали и голям брой специалисти по нев­рохирургия, кардиохирургия, съдова хирур­гия, медицинска онко­логия и пластично-възстановителна хи­рургия. В здравеопаз­ването в областта към 31 декември са рабо­тили общо 3170 души. На 1000 души населе­ние се падат по 2,7 ле­кари при средно за-страната 3,6.


ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ, ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ КВОТАТА НА ГЕРБ:
Обмисляме гласуване с биометрични данни
Експертното начало става задължително за този парламент
Иглика Горанова

Г-н Иванов, името ви упо­рито беше спрягано за министър на здравеопаз­ването, а и вие бяхте чо­векът, който говореше за програмата на ГЕРБ в тази сфера. Защо стана­хте зам.-председател на парламента?

Аз считам, че човек, ко­гато е политически ангажиран, партията и лиде­рът определят къде той може да е най-полезен. Не винаги желанието и собствената оценка са реални. Моят лидер г-н Бойко Борисов е счел за необходимо да бъда за­местник на НС, номинира ме и ме подложи на гласуване в групата. След като получих дове­рието на колегите си, приех. Надявам се да бъ­да полезен. : Отговор­ността в Народното съ­брание за стабилността на правителството е изключително важна. Аз, естествено, ще помагам с всички сили и средства законите за здравеопаз­ването да бъдат рабо­тещи и да могат да до­принесат за оптимизи­ране на системата, за да стане тя по-достъпна и прозрачна. вижте напри­мер проблемът с лекар­ствата за онкоболните -факт е, че медикамен­тите ги няма, а мини­стър Евгений Желев каз­ва, че няма проблем. Съ­щото го твърди НЗОК. Този парадокс идва от обстоятелството, че създадоха много кон­тролни органи, но всъ­щност няма прозрач­ност.

Не се ли притеснявате, че в началото всяко на­родно събрание започва с обещание, че ще прекра­ти практиката на гласу­ване с чужди карти, а в края на мандата си кон­статира, че се е провали­ло в намеренията си? Действително всяко но­во правителство и всеки нов парламент започва с надежди и обещания. По времена предизборните ни обиколки в страната ние видяхме какво е от­ношението на хората към институцията пар­ламент. Считам, че ка­то държава - член на ЕС, това негативно отно­шение трябва да бъде променено, защото рей­тингът на институция­та е опасно нисък. в ГЕРБ, която дойде по­ради изчерпване на дове­рието в старите поли­тически партии, отлич­но осъзнаваме, че ако ра­зочароваме за пореден път хората и не изпъл­ним огромната отговор­ност, с която ни натовари избирателят, ще се превърнем в звезда коме­та, която се явява, осве­тява и изчезва. Нашето решение е да на­правим промени в пра­вилника на Народното събрание. Но за да се осъ­ществят те успешно, е нужно ново отношение на колегите към инсти­туцията. На първо мя­сто трябва да има обща воля парламентът да за­работи по друг начин. Тази задача е трудна, за­щото вие разбирате, че освен групата на ГЕРБ, която е от 116 души, болшинството от останалите колеги са стари парламентари­сти, които имат опре­делени навици от пре­дишни парламенти. За­това съм малко скепти­чен, че те ще имат воля­та и желанието да се променят. Конкретно обаче имаме намерение да въведем технически способи, които да елими­нират гласуването с чужди карти. Има раз­лични варианти, които се предлагат, включително и антропологични. Знаете, че новите пас­порти например изис­кват биометрични дан­ни и е възможно да се въ­веде и такъв тип гласу­ване. За мен обаче е по-важно да се върне дове­рието на хората в държавността.

Що се отнася до дисци­плината - това е въпрос, който всеки народен представител трябва да реши сам за себе си. Ние ще направим всичко необходимо - къде с ини­циативи, къде с техни­чески средства - да може този парламент да зара­боти ефективно и да прави качествени зако­ни, насочени към решава­не на проблемите на хо­рата.

Как възнамерявате да правите качествено за­конодателство, при поло­жение че досега практи­ката бе да се приемат за­кони на "килограм"? в миналото Народно съ­брание винаги съм се учу­двал на претупването на законите. Законодател­ната комисия дава едно становище, а после в другите комисии започ­ват да променят фило­софията на закона. Това изкривява нормативни­те актове и още преди те да са приети, стават неработещи. Рецептата е комисиите в Народно­то събрание да привле­кат сериозни експерти, които да дават правил­ните решения, защото

голяма част от народни­те представители не са юристи. И затова тряб­ва да се вслушваме в съ­вета на експертите.

Ще задължите ли ваши­те депутати, на които им се полагат допълни­телни пари за експерти, да ги използват по пред­назначение, за да са под­готвени за това, което гласуват в пленарна зала? Аз мисля, че експертно­то начало просто е задължително. Искаме да въведем и прозрачност при изработването на законите - нещо, което досега не беше правено. Трябва да е ясно какво е движението на всеки проектозакон, какви са предложенията по него и как се гласува. Ще дам пример защо го правим. Законът за лекарствата в хуманната медицина например, преди да зара­боти, беше променен. Направиха се корекции, защото имаше определе­ни интереси, и в крайна сметка той не прорабо­ти. После се опитаха още веднъж да го проме­нят, за да задоволят други нечии интереси. Това просто повече не бива да се случва. Не трябва да има предпо­ставки за хаос.

всяка опозиция твърди, че управляващите не се съобразяват с предложе­нията им. вие ще проме­ните ли тази практика? Ние сме хора на новото време, на европейските практики, а това означа­ва да използваме всичко разумно, което се прави в полза на държавността.

Кои комисии ще дадете на опозицията?

Нека .първо приключат разговорите и тогава ще разберете. Но има коми­сии, които няма как да дадем на опозицията, за­щото са основополагащи и крепят кабинета. Та­кива е например коми­сията за бюджет и фи­нанси.

ГЕРБ даде сериозна заяв­ка за оптимизация на държавните структури. През 2008 г. Стратегиче­ският отдел на МС на­прави много сериозен ана­лиз на дублиращите се структури в държавата, на проблемите, които съ­здават, заедно с препоръ­ки за закриването им, но той не бе приет от каби­нета, защото щеше да развали формулата 8:5:3 на тройната коалиция. вие ще направите ли те­зи съкращения?

Бойко Борисов заяви многократно, че това ще се случи. Знаете, че бяха създадени мини­стерства за коалицион­ни партньори като на­пример МИС. Такова ми­нистерство няма да има, няма да има и така­ва комисия в парламен­та. Министерство на държавната админи­страция също няма да има. Същото се отнася и за дублиращите се структури. Ще изчез­нат многото заместник-министри, както и зам. областни управите­ли. Няма да има по ня­колко заместници и в парламентарните коми­сии, защото това е раз­точителство. Образно казано - ако приемем, че МС е сърцето, то кръво­носната система е На­родното събрание. Така считам, че разточител­ствата ще бъдат пре­махнати.

Френското правител­ство наскоро препоръча да се дадат повече право­мощия на областните управители, за да могат те да осъществяват по­литика на ниво региони. Какво ще е вашето отно­шение към децентрализа­цията, която така и не се случва?

ГЕРБ е проевропейска партия и поддържа Ев­ропа на регионите, така

че напълно подкрепяме такава идея. Г-н Борисов като кмет на София многократно изказа ста­новището си по този въ­прос. Идеята ни е пари­те по еврофондовете да стигнат до регионите, а не да остават в мини­стерствата. Знаете, че предишните управлява­щи централизираха този процес, за да могат да крадат. Ние няма да до­пуснем това да се случи.

Депутати от ДПС зая­виха, че ГЕРБ може да разчита на тяхната под­крепа. Как разчитате това любопитно посла­ние?

Да, някои депутати от ДПС направиха изказва­ния, които обаче са про­тиворечиви. Едните каз­ват, че ни подкрепят, а другите - че ще преценя­ват. Ние приветстваме една подкрепа от всички, които са за това Бълга­рия да заеме достойно място в ЕС, и в това ня­ма лошо.

Очевидно вашите опо­ненти от изборите са притеснени за своите кадри във властта. Как ще процедирате с назна­чените от тях хора? Политическа партия ГЕРБ смята, че всеки, който работи съвестно, не би трябвало да се при­теснява за своето мя­сто.

в същото време бързам да кажа, че всички онези, които са крали, които са назначени политически, имат за какво да се при­тесняват. веднага да­вам пример. в МЗ шо­фьори в последния мо­мент са назначавани за младши експерти. И в . парламента има такива случаи. Секретарката на Георги Пирински е назна­чена в секретна секция, без да има право на до-пуск. Такива кадрови ре­шения ще бъдат прераз­гледани, защото хората в България не са само гласоподаватели, а оча­кват и някакво възмез­дие. Законът трябва да бъде над всичко.

Стана ясно, че ще прави­те кабинет сами и ще разчитате на меморан­дум. Ще допуснете ли Си­нята коалиция примерно до ниво зам. -министри, шефове на дирекции, за да можете да разчитате по-стабилно на тяхната подкрепа в парламента? Нашият лидер Бойко Бо­рисов е човекът, който има огромната тежест да състави кабинет, та­ка че на него се пада пра­вото да определи кой ще бъде в този кабинет и какво място ще заеме.


По-малко университетски болници иска ректор
За намаляването на бройката на университетските болници в България се обяви ректорът на Медицинския университет в Плевен проф. Григор Горчев на пресконференция вчера. „В София има 22 университетски болници, а в многомилионна Япония те са шест“, даде красноречив пример той. Не може да бъдат университетски болници тези, в които не влизат студенти, коментира проф. Горчев. Той обяви, че свиква на 4 и 5 септември в Плевен Съвета на ректорите на висшите медицински училища, за да обсъдят проблемите. На срещата ще бъдат поканени новите министри на здравеопазването и образованието и председателите на съответните парламентарни комисии. Правителството трябва да спре изтичането на медицински кадри от страната, настоява още шефът на учебното заведение, който е и председател на Съвета на ректорите на медицинските училища в България. По думите на Горчев проблемът е много наболял и трябва да се търси бързо решение. Според него държавата трябва да предприеме мерки, за да се повиши качеството на обучението и това да повлияе на бъдещата реализация на медиците. Сериозен проблем е и отливът на академични преподаватели, при който качествените специалисти търсят реализация в чужбина, където заплащането е несравнимо по-високо.

Програмата на ГЕРБ в сферата на здравеопазването е много амбициозна и тя дава надежда за бъдещето на медицинското образование и болничната помощ, заяви още проф. Горчев. Той посочи, че настоящият модел в здравеопазването не работи. Необходимо е преподавателите в медицинските университети да преминат на основен трудов договор във висшето училище, а не в съответните университетски болници, както е сега. Това ще доведе и до повишение на трудовите възнаграждения на преподавателите. Ректорът пък да е принципал на университетските болници, които трябва да останат държавни, смятат още от ръководството на висшето учебно заведение в Плевен.

Ректорите на медицинските вузове се събират в Плевен на 4 и 5 септември, съобщи вчера проф. Григор Горчев, председател на Съвета на ректорите на медицинските университети. Форумът ще обсъди и остарелия модел за прием на кандидат-студенти.

Има предложение да се записват всички желаещи да учат за лекари, а след първата година да остават само най-добрите. В момента влизали и мъже с тройки.

Лимит има и за прием на чуждестранни студенти - до 30 души годишно. Ограничението трябва да отпадне и университетите сами да определят приема като автономни учебни заведения, смята проф. Горчев.

За да стигнем до това право, трябва да започнем първо с обучението на лекарите и медицинските сестри. Какво е необходимо?

- Една институция към Министерството на здравеопазването (МЗ), но без да е структура на това министерство, която се грижи за постоянното обучение на лекарите и сестрите.

- Институцията ще сертифицира всички лекари и медицински сестри след проверка нивото на развитие. Същата институция ще проверява болниците (на всеки 6 месеца) за качеството на дейността им. При фрапантни нередности в болницата (или в отделение към нея) същите ще се закриват за определен период или завинаги като ненужни и в определени случаи като вредни за обществото.

- Ръководителите на болници и отделения да се избират от две неутрални комисии с участието на експерти, назначени от гореспоменатата институция, по нареждане на МЗ. За в бъдеще пациентите не трябва да реализират никакви допълнителни лични заплащания на услуги, колкото и скъпи да са те. За лекарите трябва да е от значение само правилната диагностика и лечението им. При изграждането на такава система, в която се конкурират държавни и частни болници за по-добро качество, отговорността за това се прехвърля изцяло на лекарите.

- Съставът на МЗ се редуцира значително (до 25 служители). Дори е възможно да се помисли за вариант да се обедини със социалното министерство, както е в много други европейски държави. Средните заплати на лекарите и медицинските сестри, както и на административния персонал към болниците трябва да се увеличи двойно в сравнение с досегашните.

- Кой ще покрие всички тези разходи?

1. За основните заболявания и базовите лекарства, както досега - НЗОК.

2. За заможните ще се осигурява т.нар. VIP обслужване, което ще се осъществява от изграждане на частни здравноосигурителни фондове.

3. Изгражда се национален здравен фонд, за който се осигуряват средства, както следва: 60% от държавния бюджет, 20% от общините и 20% от дарители (големи корпорации и частни здравни фондове). Този фонд е необходим, за да се покрие скъпото лечение на обикновения пациент, за когото само с предоставените средства от НЗОК не се покриват разходите по неговото лечение.

Както се вижда, за да имаме качествено здравеопазване, трябва да се отделят около 9,5% от БВП за здравеопазване, който и сега в края на годината достига този процент.

Никакви реформи, в нито една област не могат да бъдат проведени, ако първо не се изгради и проведе здравната реформа, която осигурява адекватно медицинско обслужване на всички граждани. Болен и отчаян народ не може да се стимулира и активизира за извършване на каквито и да било реформи.

Проф. АЛЕКСАНДЪР ЧИРКОВ


ЕС забранява да пушим пред децата
Силвия Ангелова

Родителите да отнасят солени глоби, ако пушат пред децата си или ги водят на места, където има тютюнев дим. Това са част от мерките, които Европейската комисия предлага на 27-те държави от ЕС за опазване на малчуганите и подрастващите от въздействието на никотина. Те са част от концепцията на ЕК за тотална забрана на тютюнопушенето на затворени публични места, на работното място и в обществения транспорт до 2012 г. Забраната за цигари пред децата всяка страна трябва да уреди със свой закон.

Същевременно комисията призова държавите членки да ускорят приемането на закони за ограничаване на тютюнопушенето. У нас на обществени места то ще бъде забранено от 2010 г. По данни на Евробарометър нашата страна е втора по пушачи - 39%, след Гърция - 42%, и преди Латвия - 38%.

Експерти от ЕК твърдят, че 25 на сто от смъртните случаи вследствие на рак и 15% от всички смъртни случаи в Европа са свързани с тютюнопушенето.

Отсега чувам как напопържа нашенецът, когато от догодина му забранят да си пие бирата пред малолетните наследници, защото тя, бирата, без цигара не върви. И цялото това "неудобство" само, защото от 2010 г., когато у нас влиза тоталната забрана за пушене на обществени места, се очаква да бъдат въведени и най-строги санкции за родителите, които си позволяват да окаждат отрочетата си с цигари. Засега не се знае какъв ще е размерът на глобите, но че ще ги има, е повече от ясно. Друг въпрос е кой ще ги налага и събира, и как - от врата на врата ли ще ходят проверяващите?

Като се замисли човек, пък и като си знаем манталитета, и инатлъка, и разни други работи, дето не са за казване, като нищо ще я омагьосаме комисията и ще си пием бирата пак с цигарка, поне у дома, без значение дали потомството ни се навърта наоколо или не.

Можете ли да си представите например, кой смелчага ще направи забележка на таткото, който си пие кафето с цигара, докато отрокът му си дояжда мелбата. То смелчаци за забележка и на майката няма да се намерят.

Но пък от догодина ще сме изпълнили "на шест" (поне формално) поредното евроизискване и ще се пъчим: "Как иначе, нали сме европейци!"

Силвия Николова


Инвалидите са се увеличили с 320 000 за 4 г.
Дина Христова

Масларова отчете вчера какъв бюджет завещава на следващия социален министър и на изпроводяк подари на ресорните репортери двете книги с интервюта, публикации и изказвания, които издаде на собствени разноски в самия край на мандата си.

Едва 180 000 хора с увреждания са получавали интеграционни добавки през 2005 г., когато Емилия Масларова пое социалното министерство, докато сега право на такива помощи имат над 500 000. "Това са хора с документ от ТЕЛК или от НЕЛК с инвалидност над 50%", обясни министърът в оставка. С увеличението тя се аргументира защо единственото превишение в разходите на министерството за тази година е при средствата, предвидени за интеграция на хора с увреждания. "Там са изразходени 87%. Но това са пари, плащани по документ - чрез ТЕЛК-ови решения, по 14 вида законови и нормативни документи", обясни Масларова.

За директора на Агенцията за хора с увреждания Минчо Коралски обаче огромното увеличение не е сензационно. "Броят на хората не се дължи на злоупотреби, както се опитват да го изкарат. Не може да сме първенци по инсулти, инфаркти, диабет и ракови заболявания в света и да се изкарваме най-здравата нация. Освен това средният коефициент на инвалидност в Европа е около 16%, докато у нас е 7.14", аргументира се Коралски.

Към 30 юни министерството е изразходвало 44.57% от планираните разходи, отчете Масларова. Тя обяви и официалната безработица за юни, която е 7.29%. Това ще рече увеличение с 0.21% спрямо май.

Ранно пенсиониране? Забравете!
Демографията показва, че на всички ще ни се наложи да работим по-дълго. Но не е задължително това да е лоша новина
По материали от чуждестранния печат

Нарастващата продължителност на живот е една от причините за демографската криза, при която все повече пенсионери на практика са на издръжката на младите работещи.

Когато Ото фон Бисмарк въвежда първите пенсии за работниците над 70-годишна възраст през 1889 г., средната продължителност на живота в Прусия е 45 г. През 1908 г., когато Лойд Джордж налага изплащането на 5 шилинга седмично за бедняците, навършили 70 г., британците, и то предимно бедните, се смятат за щастливци, ако доживеят до 50 г. През 1935 г., когато Америка въвежда системата си за социално осигуряване, официалната пенсионна възраст е 65 г., което е 3 г. над средната продължителност на живота на американците. Държавната пенсия e въведена за малцината, които доживеят, и то за последните им дни.

Днес пенсията е за всички и често се получава за дълъг период от време, който може да се сравни с целия живот на предишни поколения. В Америка официалната пенсионна възраст е 66 г., но средният американец се пенсионира на 64 г. и се очаква да живее средно още 16 г. Средните разходи за обществените пенсиите в страните от ОИСР в момента се равняват на малко повече от 7% от БВП (а през 1935 г. в Америка са били 0.2 на сто от БВП). В някои страни това число може да се удвои до 2050 г. Да не говорим за цената на личните пенсии и за допълнителните разходи за здравна и дългосрочна помощ.

Макар схващането, че "всички остаряваме", да е банално, доста правителства, работодатели и хора тепърва осъзнават накъде води дългото пенсионерстване - към края на цялата концепция за пенсиите. Независимо дали ни харесва или не, се връщаме към света преди Бисмарк, когато работата нямаше официален финал. Този обрат няма да настъпи изведнъж, но подготовката трябва да започне отсега, за да сме сигурни, че когато неизбежното се случи, то ще е за добро.

А то трябва да е за добро, защото отчасти е предизвикано от един положителен факт - хората живеят все по-дълго. Продължителността на живота се удължава с 2-3 г. на всеки 10 г. Навремето столетниците бяха рядкост, днес само в Америка има 100 000 столетници. Това е свързано с други 2 демографски обрата. В повечето богати страни жените вече не раждат достатъчно, за да поддържат броя на населението, а бейби-бум поколението, родено след Втората световна война, започна да се пенсионира. През 1950 г. в страните от ОИСР на всеки 7 души на възраст от 20 до 64 г. се пада по един на възраст над 65 г. Днес това съотношение е 4 към 1 с тенденция да стане 2 към 1 до 2050 г. Това ще разруши държавните пенсионни схеми, които осигуряват преобладаващата част от пенсионния доход в богатите страни.

Изкушаващо е да си мислим, че някои от пробивите в трудовата сила в богатите страни могат да бъдат запълнени с имигранти от по-бедните държави. В момента те донякъде компенсират намалелия прираст на населението в развития свят. Но когато застаряването наистина набере скорост, недостигът на пазара на труда ще стане така осезаем, че притокът на имигранти ще трябва да се увеличава в пъти в сравнение с днешния. А като се има предвид политическата съпротива спрямо настоящите нива на имигрантски поток, това изглежда малко вероятно.

Хората, компаниите и правителствата в богатите страни ще трябва да се адаптират. Има признаци, че населението и фирмите започват да го правят. Много работодатели запазват предразсъдъците си към по-възрастните служители и това невинаги е без основание: ефективността на ръчния труд например намалява в средната възраст, възрастните хора усвояват по-бавно и се адаптират по-трудно към нови технологии. Но пък не е задължително в следпенсионна възраст да вършиш същата работа и да заемаш същия пост, на който си бил. В Япония, където пенсиите са направо спартански и много хора над 60 г. и 70 г. все още работят, големите компании като "Хитачи" например намират начин да преназначат персонала след пенсиониране - на друга длъжност и с по-ниска заплата.

Като цяло работодателите не са много изобретателни. Но в търговски вериги като Wal-Mart или британската B&Q, както и в McDonald's започват да наемат пенсионери, защото клиентите ги намират за по-приветливи и по-полезни. Пък и недостигът на квалифицирани кадри с умения вече създава нови възможности: през последните една-две години кризата за инженери в Германия накара доста компании да върнат на работа старите си кадри. Когато трудовата сила започне осезаемо да намалява към 2020 г., работодателите няма да имат голям избор.

Колкото до възрастните служители, голяма част от тях предпочитат да работят и след пенсионна възраст. Неотдавнашно изследване на Financial Times/Harris показа, че повечето американци, британци и италианци биха работили по-дълго за по-високи пенсии, макар че германците например не са чак толкова ентусиазирани. И в това има резон - ако работата не е много тежка, много хора биха се чувствали по-добре и интелектуално, и физически, ако не си стоят просто у дома. Мнозина от бейби-бум поколението твърдят, че не биха се оттеглили завинаги, а предпочитат да продължат да работят на съкратен работен ден.

Могат ли правителствата да гарантират, че тази неизбежна промяна ще премине гладко? В близкото минало някои политически решения стигаха до демографска лудост - например схеми за създаване на нови работни места чрез насърчаване на възрастните да се пенсионират по-рано. Други мерки пък стават все по-приемливи и разумни днес - преносимостта на пенсиите, насърчаване на миграцията, на личните пенсионни и здравни вноски. Забраната на задължителната възраст за пенсиониране в частния сектор (както е в Америка) звучи логично, защото създава условия хората да се пенсионират поетапно. Но и възрастта за пенсиониране за държавните пенсии трябва да се изтегли назад във времето. Настоящето повишаване на прага до 67- или 68-годишна възраст компенсира единствено вероятното удължаване на продължителността на живота. 70 г. биха били по-подходяща възраст за пенсия. Засега само Дания предприе радикални мерки и обвърза възрастта за пенсиониране с предполагаемата средна продължителност на живот.

Някои мерки ще бъдат непопулярни. Частните пенсионни вноски например миналата година загубиха почти четвърт от стойността си - ужасяващите 5.4 трилиона долара. Но както изтъква икономистът Хърб Щайн, "ако нещо не може да продължи вечно, то все някога ще спре". Така че по-добре да се опитаме да се радваме на последиците.

- Много неща направихме, но останаха и още много, стига човек да е отговорен. Сега има и нови обстоятелства - финансова криза, ново правителство. Много е важно как то ще погледне на касата и дали бързо ще вникне в проблемите, които са на дневен ред. Имаме много работа по информационната система, която трябва да се надгражда. Само при базисната част първите резултати са налице. От 3-4 милиона месечно, които касата си връщаше от допълнителен контрол, сега са вече 8 милиона. Още следващата седмица ни предстои реодит по ISO. Трябва да довършим здравната карта и досие, почти на финала сме на електронния здравен портал. Искаме да продължим и диалога, който сме започнали на всички нива - с джипитата, лекарите в болниците и специалистите, стоматолозите, пациентите. Особено ще държим на диалога с Министерството на здравеопазването, където напоследък нещата куцаха.

- Финансово стабилна ли е касата?

- Да, финансовото ни състояние е стабилно, имаме над 92% събираемост на приходите спрямо годишния план. В началото на годината тези цифри бяха много стряскащи, не можехме да прехвърлим 40%. Ако нещата продължат така до края на годината и не станат големи издънки с лекарствата, аз съм спокойна за бюджета.

- Какво е положението с разходите?

- С разходите на болниците сме на горна граница, но нищо необичайно към момента не се е случило. Засега две болници очакват да сключат договор с касата - едната е стар договорен партньор, а другата е нова. Изискването за акредитация на лечебните заведения в известна степен е регулатор и спира наплива на лечебните заведения. Трябва да е ясно, че пациентите са константна величина, а няма болници, които да са построени и да не са "напълнени". Ако пациентите са 1000 и се лекуват в една болница, но отвори врати и друга, тогава и в нея ще влязат 1000 болни. Няма да има по 500 във всяка от тях. Това не е само в България, а навсякъде. Правилото е следното: има ли свободно легло, болницата е заинтересована да го запълни. Нашите наблюдения са, че се занижават изискванията за хоспитализация. Едно от обясненията специално за нашата страна е, че в общинските болници влизат бедни хора. Те предпочитат да постъпят в болница, за да не си купуват лекарствата от своя джоб.

- В кои болници изтичат 8-те милиона на месец, които засякохте с информационната система?

- Сред всички видове лечебни заведения има виновници. Нашето внимание обаче е насочено към най-високотехнологичните и към новите болници.

Високотехнологичните са тези по инвазивна кардиология, като ние не проверяваме само част от тях, а всички. И не санкционираме само частните, глоби имат и "Св. Георги", "Св. Екатерина". Дейността, която се извършва в тях, е много специфична, затова ще започнем проверки заедно с консултанти, които да кажат дали този стент наистина е трябвало да се постави. Тоест ще проверяваме и качеството. Тези проверки започват от 1 август.

- Има ли вероятност да прелеете част от парите за болници за лекарства?

- Лекарствата наистина ни притесняват. Цифрите още нищо не показват, защото сме платили само за първите 15 дни на юни. В момента, в който видим, че има проблеми, ще сигнализираме. Има възможност да се намали реимбурсният процент или да предложим изваждането на някои скъпи продукти от лекарствения списък. Политическо решение е какво ще се прави - дали ще се отделят повече пари, или ще се намали заплащането. Затова аз държа на един добър диалог с правителството.

- Инсулин и скъпо струващи лекарства намират ли се навсякъде в аптеките?

- Имаме единични сигнали в страната, че липсват лекарства. Те са за продуктите, които се реимбурсират на 100%. Това е така, защото в наредбата има един текст, който не е ясен - дали тези лекарства ще се доплащат от пациента или не. Проблемите са в малките градове, тъй като там аптеките нямат и възможност да отговорят на изискванията на търговците. Касата обаче не може да се меси.

- Какви промени очаквате да се направят с преговорите за рамков договор?

- В последните две години ние установихме едни правила и лекарите се убедиха, че когато има правила, се работи по-лесно. Големият шум беше за лимитите в болниците, но всички се убедиха, че те са една гъвкава система и се менят. От друга страна, всяка една дейност, която реално е извършена, касата няма как да не я заплати и ние сме предвидили тези разходи в оперативния резерв от 10% от бюджета. Сега искаме да видим дали ще се съгласят партньорите ни да приемат тези правила. Ако не - какво предлагат. По клиничните пътеки разбирам от лекарите, че доста неща не им харесват. Аз нямам нищо против да се преразгледат като алгоритми, но в преговорите искам да участват всички нива болници - общински, областни, университетски.

- Има ли възможност да се заменят клиничните пътеки като метод на финансиране?

- На мен много ми се иска, защото аз твърдо седя на позицията, че клиничните пътеки са механизъм за контрол на качеството на медицинските дейности, а не за финансиране. Не можем обаче да не се съобразим с това, че държавата е във финансова криза, което води до по-ниска събираемост на вноските. Чувам, че лекарите държат да се въведат диагностично свързаните групи, чудесно - ние не сме спирали да работим в тази посока. Информационната система позволява сравнително лесно те да се внедрят. Но отново трябва да има политическо решение за това. Всички държави, които са минали по този път, са стигнали до извода, че това е нещо доста скъпо.

- Предвиждате ли повишаване на изискванията за качество?

- Не можем да искаме кой знае колко, съобразяваме се с медицинските стандарти и апелът ни към здравното министерство е да ускори приемането им. Но смятаме, че трябва да се направи ревизия на болниците. Сегашната акредитация не е достатъчна като критерий за качеството на лечебното заведение. През годините са създавани клиники, които отговарят на различни изисквания. Затова на Запад са се ориентирали към категоризация на лечебните заведения. И ако у нас се въведе такава, стандартът за всяка ще е различен. Той ще казва: в общинската болница може да няма магнитен резонанс, но тя ще работи това и това. Ако отговаря на изискванията, добре дошла да е договорен партньор, иначе ще я преобразуваме. Другият проблем е, че всички болници са за активно лечение, а 78% от хората, които минават през тях, са хроници. Касата е готова да съфинансира лечението в болници за долекуване, но трябва да се въведе един пакет от услуги, който да е отговорност още на социалното и на здравното министерство.

- Системата с талоните за специалисти ще се промени ли?

- Не, в почти всички европейски държави има подобна регулация. В една част от страните това е доплащането, в друга - записването за специалист след три месеца. Броят на прегледите, които се осигуряват там, също е производен на парите и на специалистите.

- Ще увеличите ли изискванията за качество в извънболничната помощ?

- На мен много ми се иска да се въведе диференцирано плащане в тази сфера. Да кажем, двама кардиолози изпълняват един и същи пакет, но имат различна апаратура - не съм съгласна да получават еднакво заплащане. Това обаче може да се въведе, когато министерството направи категоризация на апаратурата.

- Има ли яснота какъв ще е бюджетът за догодина?

- Не, никаква. В най-приятелски разговори стигаме до извода, че ще е добре, ако е поне колкото тази година. Но всичко зависи от приходите. Ако събираемостта продължи да е стабилна, има възможност дори да се говори за увеличение. Сега в резерва на БНБ има 406 милиона.

- Какъв е санитарният минимум за парите в здравеопазване по време на криза?

- Не бих се ангажирала с цифра в никакъв случай. Ако искаме да тръгнем към някакво преобразуване в здравеопазването обаче, трябва да видим дали парите, които сега се дават, отиват по предназначение. Никой не може да ме убеди, че 58% от парите в бюджета на касата трябва да отиват за болнично лечение. Човек ще каже, че извънболничната помощ не работи. Може би трябва да дадем повече пари там, но и да качим изискванията за качество. Това обаче не е само във възможностите на касата.

- Какво не трябва да прави новото правителство, за да не дестабилизира системата?

- Нищо не трябва да се прави рязко. В здравеопазването има много модели, затова е трудно да се копира. Това е изключително чувствителна система. Видяхте какво се случи с един списък с лекарства, представете си, ако се разбие цялата система. Спомнете си какво беше миналата година с идеята да се промени осигурителният модел.

- Какво става с конкурса за районни каси?

- Най-голямата изненада е, че няма нови кандидати за директори на районните каси, само старите директори ще се явят на конкурсите. От 16-те каси, в които текат конкурси, само в Силистра има алтернатива. Това е тревожно, първият извод е, че е трудно да се работи в касата за малко пари. Средната заплата в системата е 664 лв. Нашата работа и административните ни разходи са такива, че за обучение не можем да заделяме кой знае колко. Законът за конфликт на интереси също ни спира, защото кандидатите трябва да са работили в сферата на здравеопазването и една година преди това да не са били договорни партньори на касата. Как да стане!

Мария Чипилева


Предстоящият евродокладът за България:

Липсва политическа подкрепа за борба с престъпността

Брюксел отчита индивидуални усилия, но не вижда стратегия за реформа
Липсата на политическа воля и консенсус за подкрепа на борбата с корупцията и организираната престъпност е основното послание в доклада на Европейската комисия за България, чиято финална чернова е предоставена на властите в София. Това съобщиха пред "Дневник" в сряда няколко независими един от друг източници, запознати с документа. Крайният вариант ще бъде оповестен официално на 22 юли в Брюксел, но от два дни е изпратен за обсъждане от ресорните институции. Вчера с него разполагаше дори лидер на парламентарна сила.

След последния доклад за правосъдието и вътрешния ред са предприети индивидуални стъпки на отделни хора в разследването и съдебната власт, но те са на техническо ниво и с ограничено въздействие, са констатирали евроекспертите. Тези действия не били подкрепени адекватно на политическо ниво и крайното впечатление е, че правосъдието в България е бавно и понякога несправедливо, а определени разследващи и магистрати са обект на влияние и вмешателство. В същото време липсвала публично заявена подкрепа за индивидуалните стъпки срещу престъпността и корупцията.

Според източниците на "Дневник", чели доклада, Еврокомисията отново оценявала, че уличните убийства в България продължават да са ежедневие, а добре известни престъпници или са пускани от затвора, или получават леки присъди и така изглеждат недосегаеми. Затова според Брюксел управляващата класа трябва да убеди обществото, че е твърдо решена да прочисти системата, тъй като сегашната ситуация създава несигурност в администрацията, полицията и съдебната система.

В черновата на доклада експертите правели пряка връзка между напредъка, който трябва да се постигне в борбата с организираната престъпност и корупцията и присъединяването на България към Шенген. Ясно било отбелязано, че вдигането на границите зависи от взаимното доверие.

В прав текст било казано, че мониторингът със сигурност продължава и следващият доклад ще е през лятото на 2010 г. Затягали се и условията - евроекспертите изрично подчертавали, че посочените още преди влизането на България в ЕС 6 критерия, по които се наблюдава напредъка на страната, няма да отпадат последователно един по един, а ще бъдат премахнати вкупом, когато бъдат покрити всички необходими условия. Те са правова държава, основаваща се на независима и стабилна съдебна система, която е в състояние да открива и наказва конфликти на интереси, да се бори с корупцията на всички нива на властта и успешно да се справи с престъпността.

Следващите 12 месеца Брюксел щял да следи България по конкретни критерии в две области - борбата с организираната престъпност и корупция и ефективността на съдебната система. Те изисквали отделните случаи на работа на съвместни екипи между разследващи и прокуратура да станат постоянни. Както и създаване на специализирани съдебни състави и прокуратури за корупцията по високите етажи на властта и организираната престъпност.

Изисквал се и мониторинг за прилагането на наскоро приетия закон за конфликт на интереси.

На няколко пъти в доклада се споменавал и Законът за амнистията и че той може да освободи от отговорност висши чиновници, които имат контролни функции. Това изпращало много противоречиво политическо послание.

Като първи успех в борбата с измамите с еврофондовете е определено създаването на спецзвеното в прокуратурата. Според запознатите с доклада в него се твърди, че точно това показва, че когато има политическа воля, правозащитните органи могат да се справят.

По отношение на корупцията по високите етажи на властта се констатирало, че капацитетът на разследващите и прокуратурата не е нарастнал през последните 12 месеца. В доклада се цитирал като емблематичен случай на осъден този на бившия директор на "Топлофикация-София" Валентин Димитров. Отново се подчертава, че превенцията на случаи на конфликт на интереси е ключово изискване за защита на финансовите интереси на ЕС.

Критикувала се липсата на напредък в борбата с корупцията в чувствителни сектори като здравеопазването и образованието, а от Националната агенция за приходите и Сметната палата се изисквала по-голяма активност в превенцията.

Предлагала се забрана на плащанията в брой при сделките с недвижими имоти и обявяването на заемите в данъчните декларации.

Друга критика била свързана с кадровата политика на Висшия съдебен съвет. В доклада се подчертвало, че три назначения на шефове в съдебната власт са предизвикали обществни критики. Пристрастност и липса на обективност и прозрачност са докладвани при конкурсната процедура за нов шеф на Софийския градски съд, пишело в документа според източниците на "Дневник". Съдилищата не публикуват решенията си в интернет, въпреки законовото задължение, била друга констатация.

По отношение на организираната престъпност се заявявало, че по няколко случая прокуратурата е показала, че може да действа проактивно и се споменавали над 30 осъдени мафиоти.

Друг акцент в доклада бил, че Наказателно-процесуалният кодекс страда от излишен формализъм и води към много строги изиквания към доказателствата, събрани в досъдебната фаза. Евроекспертите са забелязали, че предложенията на прокуратурата, в тази връзка и за признаването на законните специални разузнавателни средства, приложени преди образуването на досъдебно производство, обаче не са приети. Отбелязана е и липсата на парламентарен контрол над ДАНС.

Според източниците на "Дневник" вчера представители на прокуратурата, ВСС и правосъдното министерство са се събрали при евроминистъра Гергана Паси, за да обсъдят българските бележки, с които се надяват да смекчат финалния вариант на доклада, който ще излезе след седмица.