При фалит първо ще се плащат заплати

При обявяването на дадено предприятие в несъстоятелност работниците и служителите, а не банките кредиторки, ще получават първи вземанията си. Такава промяна в Търговския закон обмислят депутати от ГЕРБ, научи „Труд".

В приемните на народните представители от управляващата партия имало истински бум от жалби срещу фалирали собственици на дружества, които дължат на работниците си заплати за месеци назад. Работниците да се наредят по-на-пред в регламентирания от Закона за задълженията и договорите ред на привилегированите вземания препоръчва и Върховната административна прокуратура (ВАП).

Препоръката е въз основа на проверка на ВАП за периода от януари миналата година до март тази година, свързана със зачестилите случаи на неизплащането на дължимо трудово възнаграждение.

Фирмите не внасяли и осигурителни, и здравноосигурителни вноски.

Още през февруари т.г. идеята бе лансирана от социалния министър Тотю Младенов, но пет месеца по-късно по нея нямаше никакво раздвижване. Според запознати, причината е, че юристите в управляващата партия са вдигнали „червен картон" на подобна поправка. „В тази ситуация работниците могат да се възползват от фонд „Гарантирани вземания" до 1000 лева", коментира пред „Труд" Емил Радев от ГЕРБ. Юристът обаче призна, че проблемът е сериозен и дискусия по него ще има. Крачка в тази посока била поправката на Радев в Гражданския процесуален кодекс, с която работниците се освобождават от авансови такси, когато завеждат изпълнителни производства срещу работодатели за неизплатени заплати.

В доклада на Върховната административна прокуратура (ВАП) до социалната комисия в парламента, с който „Труд" разполага, се препоръчва още и промяна в законодателството, с която при неизплатени заплати за повече от три месеца работникът да има право да изиска обявяване на работодателя в несъстоятелност.

От ГЕРБ обаче са категорични, че няма да я подкрепят. „Това ще стимулира закриването на предприятия - като „убием" по-бързо и лесно собствениците им", коментираха юристи. От ВАП препоръчват също неизплащането на трудови възнаграждения да се криминализира, като деянието следва да се смята за престъпление след достигане на определен размер на задължения.

В доклада на ВАП се отчита, че са извършени 24 809 проверки, съставени са 7854 административни акта, издадени са 7669 наказателни постановления. При по-голямата част от случаите забавянето на заплатите е от 1 до 3 месеца. В резултат на намесата на инспекторите по труда за проверявания период били изплатени 21 215 978 лв. забавени възнаграждения.

Статистиката сочи, че между 500 и 700 фирми всеки месец бавят заплатите на работниците си.

Празник на изкуствата в психоболница? Звучи необичайно, но се провежда години наред. И очевидно помага на настанените в лечебното заведение.А театралните спектакли са негова кулминация.

За тази кулминация трупата от пациенти на психиатричната болница в Раднево се готви месеци наред. А в края на подготовката се включва и Ивелин Керанов, директор на Драматичен театър „Гео Милев" в Стара Загора. Той вече близо двадесет години режисира спектаклите на аматьорската трупа.

Неговата помощничка Мария Донева също се занимава с драматургия. Тя държи поне три пъти в седмицата лично да се занимава с актьорите пациенти.

През останалото време арттерапевтките им помагат да си научат текстовете. Те са и суфльори по време на представленията. Налага им се да помагат - пациентите

не са свикнали с блясъка на прожекторите

и, особено при гостувания, се случва да забравят някоя реплика.

Мария Донева е написала няколко текста специално за трупата от Раднево. Последната пиеса, която поставят, е „Има ли смисъл да утрепваме мечката?" на Панчо Панчев.

Радневската трупа вече игра представлението през юни в Стара Загора. Актьорите са гостували и в много от близките села, имали са

представления в Раднево, Нова Загора дори в София.

Но по традиция голямото събитие е майският фестивал на изкуствата в болницата в Раднево, който тази година се проведе за 40-и път. Вече четири десетилетия пациентите от психиатричните клиники вземат участие в събитието. Там обаче не всички могат да се включат. Затова преди около Юг. се поставя началото на постоянния театър.

Да се попадне в трупата обаче никак не е лесно. Освен да има някакви заложби, пациентът трябва да бъде приет и от вече наложените актьори, обяснява Донева. Единствените, които не биват допускани до трупата, са професионалните актьори. Не се харесват и наркозависимите, защото на тях не можело да се разчита.

„При нас са попадали и актьори, но те са прекалено добри, изпъкват сред останалите и така се губи ефектът от театъра", обяснява директорът на болницата Тодор Толев.

Единственото изключение от това правило е Юри Митевич. Той е учил във ВИТИЗ, участвал е в култовия филм на Въло Радев „Адаптация". Ирония на съдбата е, че малко след като играе ролята на пациент в психоболница в този филм, преживява инцидент, който го променя завинаги и той наистина попада в „лудницата".

В последния спектакъл на Юри е поверена една от главните роли. Той е любимец и на останалите от трупата. „Репетирахме почти три месеца", споделя след премиерата Юри. Харесва му да играе, това е една от малкото радости, които са му останали, откакто получава диагнозата шизофрения, същата като на героя му Делян от „Адаптация". „Театралният текст не е толкова важен, той е поводът да се съберем заедно и да се отпуснем", споделя Мария Донева. Тя разказва, че понякога, когато играят нейни текстове, ги дописва заедно с трупата

Случвало се обаче някой от пациентите да се влоши и тогава спешно го заменяли. За майския фестивал тази година се наложило да играе лично директорът на театъра в Стара Загора Ивелин Керанов.

Сега трупата продължава репетициите по текста на „Има ли смисъл да утрепваме мечката?". Сутрин половината от актьорите идват и съвсем по бохемски пийват кафенце и удрят лаф със сестрите преди репетициите.

„Всички участници в театъра се държат като звезди и наистина са такива в очите на останалите пациенти", обяснява Мария Донева. Нерядко други пациенти помагат за изготвяне на декори или,ако има нужда, за реквизита и костюмите. Това също е част от арттерапията, но обикновено трупата прави спектакли,които не изискват особен реквизит.

„Актьорските превъплъщения помагат на пациентите ни да се справят с някои от проблемите си", разказва директорът на болницата д-р Тодор Толев.

Той обяснява, че в професионалния театър актьорът получава роля, която е проекция на неговите силни черти.

В терапевтичния обаче е точно обратното. Ако някой от пациентите е твърде свит, получава ролята на главния герой в пиесата и обратното. Ако е прекален добряк - играе злодей или тарикат, ако има ниско самочувствие играе красавица и т.н.

„Чувстват се различни. Влизат в ролята си и могат да бъдат някой друг макар и само за спектакъла", казва арттерапевтката Тонка Иванова. Самите пациенти споделят, че се измъкват от нерадостното си и сиво всекидневие по време на репетициите.

„Тук се чувстваме най-близко до външния свят", обяснява Страхил Драганов. Той е майстор на акордеона. Навремето бил душата на всяка компания, хвали се дори, че е бил републикански шампион по разказване на вицове. Иначе бил стругар и заварчик. Сега е благодарен, че получава шанс да се изяви на сцена.

„Не съм учила за артистка, но ми е приятно в театъра", споделя Катя Колева, която играе ролята на гадателка в последния спектакъл. Вживява се отлично, а сценичната й партньорка Мария Янчева се включва в разговора със своята история: „Аз завърших училище, но попаднах тук. Но пък тук сме звезди".

Със самочувствие на професионалист е и Михаил Виходцевски. Той често получава главните роли и е понатрупал солиден „актьорски" стаж. „Не преследваме високи художествени цели, вслушваме се в това, което казват актьорите", разказва режисьорката Мария Донева.

„Чрез театъра пациентите добиват усещането, че персоналът ги тачи. Връзката вече не е лекар-пациент, а колега-колега. Дава им самочувствие, възможност да контактуват с цивилизацията, както наричат външния свят, придобиват уменията на героя, когото играят и това е много важно за тях", споделя д-р Толев.

Сега трупата си търси спонсори, за да може да изнася повече представления извън болницата.


Наказаха лекар, говорил срещу „Пирогов"
Д-р Атанас Кацаров от „Пирогов", който съобщи, че вместо специализирани медицински бормашини в института се ползват най-обикновени от строителните магазини, се сдоби с наказание. Директорът проф. Димитър Раденовски е подписал заповед с наказателната мярка „забележка".

Мотивът е, че „Кацаров е допуснал арогантно и обидно поведение на дежурство".

Неотдавна Раденовски се закани чрез интервю, че ще уволни служителите, които „говорят неудобни за института твърдения". Не само това, ами добави, че ще се обади на директорите на други болници, за да не може махнатите лекари да си намерят

работа при тях.

Няколко дни по-късно лекарският съюз порица Раденовски, защото подобни твърдения били недопустими. Раденовски си посипал главата с пепел и нещата замряха.

Неволите за д-р Атанас Кацаров от детската травматология започнаха на 8 май т.г., когато журналисти от предаването „Хрътките" влязоха в болницата със скрита камера. Три дни по-късно започна и проверката на здравното министерство, а на 15 май, след като материалът бил излъчен в сутрешният блок на Би Ти Ви, ръководството на „Пирогов" видяло и разпознало на кадрите кой е „агентът" на репортерите.

Регресът донесе поправка в Закона за здравното осигуряване. Тя бе гласувана преди седмица на първо четене от парламента. Ще попитате този път каква е драмата в здравеопазването (всъщност става дума за трети скандал в рамките само на последните 7 дни)? - Ами ликвидират се 20-те доброволни здравноосигурителни фонда и се превръщат в застрахователни. А това означава, че всяка надежда монополът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) да бъде разбит в близкото бъдеще угасва. Нищо, че преди да вземе властта, ГЕРБ записа в програмата си, че ще сложи край на едноличното разпределение от институцията

на парите от здравните вноски на българите. Управление на апетитен ресурс от над 2,6 млрд. лв. годишно.

Нищо, че и през 2010-а слушахме от здравното министерство, че ето, фондовете ще получат част от дейностите в основния пакет и най-сетне НЗОК ще се сблъска с конкуренция. Какво обаче стана? Вятър и мъгла. Точно те отнесоха надалеч идеята за разбиване на монопола. Почерпена от дългогодишната и повсеместна практика в ЕС.

Защо се стигна до зачеркването на доброволните фондове?

Нека признаем, че чергата подпали тройната коалиция.

Тя увеличи здравната вноска от 6% на 8%, но вместо парите от разликата да бъдат дадени на фондовете и да конкурират касата, те потънаха в големия резерв на НЗОК. А ГЕРБ... национализира натрупаните средства. Взе и изля във фискалния резерв цели 1,4 млрд. лв. Да плаща с тях пенсии, асфалт или от каквото има нужда към момента. Какво значение, че някога те са били целеви средства?! (Малко успокоение е, че Конституционният съд обяви за незаконен трансфера на 100 млн. лв. през последните 2 г. от НЗОК към министерството.)

Кое доразпали огъня и изгори фондовете?

Ненавреме свършена работа. Този път от ГЕРБ. По Първа и Трета директива на ЕС, които регулират дейността извън животозастраховането и предвиждат задължителното прелицензиране на фондове в застрахователни. И двете действат до днес. Но се отменят с новата „Платежоспособност П", чиито изисквания трябва да се въведат в националните законодателства на държавите членки до 1 ноември т.г. Т.е. ние се намираме в преходен период, докато влезе в сила „Платежоспособност II", което ни дава възможност да ползваме клаузи с изключения и да не прелицензираме дружествата. Изискванията за това са фондовете да имат годишен премиен приход под 5 млн. евро, а общият приход на всичките 20 фонда у нас е... 20 млн. евро. Вписваме се и в другите изключения.

Та нашите управляващи просто трябваше да отидат до Брюксел и да убедят ЕК, че отговаряме на тези точки. Здравните началници наистина минаха през Брюксел. Още в края на м.г. И първо се похвалиха, че мисията е изпълнена. Но после размахаха писмо с дата от януари 2012-а, с което ЕК заплашвала България с наказателна процедура, ако не превърне фондовете в застрахователни. И лично вицепремиерът Симеон Дянков и здравната министърка Десислава Атанасова се заеха да пишат поправките в закона. С които се слага началото на края на сегашния здравноосигурителен модел в България, в който все още присъства т. нар. втори стълб на осигуряване - фондовете. Ако ГЕРБ бе последвал примера на Германия и бе делегирал част от дейностите, плащани с парите от задължителните вноски, на доброволните фондове, ЕК нямаше как да ни накара да ги правим застрахователи. Защото, щом едно дружество оперира със средствата от задължителните осигуровки, за него не важат директиви.

Но вече е късно за такива промени. Късно е и пак да се молим на Брюксел за компромиси, та да ползваме клаузите с изключенията.

Сега пациента ще го застигнат последиците. А те

наистина са сериозни. Ще ударят и здравето, и джоба му. Защото няма нищо общо между застраховане и осигуряване. Сами се замислете може ли автокаското да се равнява на здравна осигуровка? Не, разбира се.

Не, защото застрахователят първо не се занимава с профилактика. А директно покрива настъпила щета. Т.е. профилактичните прегледи и консултации, с които рано се установяват злокачествени и други тежки заболявания, остават само за сметка на парите от задължителните вноски. Застрахователят не се занимава и с контрол на лечебната дейност. Т.е. той ще става все по-вял. Не на последно място, 27-те млн. лв. годишно, които влизат чисто в системата като солидарни пари от фондовете,

ще се насочат към касите на застрахователите

А след окончателното гласуване на промените в закона пациентите ще бъдат натоварени с допълнителни плащания. Защото те ще трябва да броят тези средства на болниците.

Направихме голяма крачка назад. И, уви, не за да се засилим.

За да не останем в това положение, има шанс в срока на прелицензирането на дружествата да се преосмисли необходимостта от промени в здравноосигурителния модел. И да предприемем нужните действия - у нас и в ЕС, за да преминем към изключенията на новата евродиректива. Въпросът е обаче дали ще има политическа воля. И кой разум ще надделее. Дали онзи, който взима решения в името на болния българин?

Пътуването в чужбина по работа или на екскурзия може да се превърне в неприятно изживяване, ако внезапно се разболеете или станете жертва на злополука. Затова е най-добре предварително да се подготвите за най-лошото, с надеждата никога да не се случи.

Как може да получите здравна помощ в чужбина, без да се налага да плащате от джоба си суми, които могат да съсипят семейния бюджет?

Полица за туриста

Най-лесно това става със застраховката „Помощ при пътуване", която се предлага от всички туроператори и е включена в цената на пакета за почивка. Но ако пътувате по собствена инициатива или сте служебно командировани, е добре да си купите полицата предварително.

Туристическите полици имат различни нива на покритие, като освен това осигуряват и допълнителна защита -репатриране на тленни останки, уреждане на полет при внезапна смърт на роднина, обезщетение при кражба на лични вещи и загуба на багаж и други. Всичко се заплаща, като цените в зависимост от покритието и допълнителните гаранции са между 0,50 и 1,50 евро на ден.

Но при застраховките събитията се уреждат по по-цивилизован начин. Когато възникне проблем, първата ви работа трябва да е да се обадите на кол центъра, който е написан в книжката с полицата. Операторът ще ви говори на български език, като след като разбере какъв е случаят, или ще ви изпрати към най-близкото заведение или кабинет, или ще бъде изпратена линейка на място при вас.

При това няма да се налага да плащате на ръка, стига състоянието да е покрито от застраховката. Затова трябва предварително да сте запознати с условията по полицата. Например тя не покрива каквито и да е рискове, свързани с нервни и психични разстройства.

Също така, ако имате хронично заболяване и то се обостри, застрахователят ще плати само ако става въпрос за застрашаващо живота състояние. Ако се гмуркате, опитате се да се самоубиете или след запой скочите от терасата на хотела, пак няма да ви платят доктора.

Ако имате кредитна карта, тя също включва безплатна застраховка при пътуване в чужбина. Условието е по време на екскурзията или командировката да направите поне една покупка с нея. Но се запознайте с условията по застраховката, защото може да включва и клауза за самоучастие - при спешните медицински разходи, обикновено 50 долара.

Европейска карта

Като пълноправни граждани на ЕС българите имат право на спешна медицинска помощ в страните от общността. Това става с Европейска здравноосигурителна карта. Тя е с размера на банкова карта и се издава по доста опростен начин.

Достатъчно е да попълните формуляр в офис на Български пощи и след 15 дни може да отидете да получите готовия документ. Издаването е безплатно, но не става във всяка пощенска станция. Затова преди да отидете в най-близката, трябва да проверите на сайта на ezok.bg дали тя предлага тази услуга.

Използването на картата спестява пари, но в някои държави трябва да платите на място услугите, а след това здравната каса ще ви възстанови разходите.

Тук следват и два спорни въпроса. Единият е, че за да получите услуга по този продукт, съответният лекар или здравно заведение трябва да работят с националната каса. Освен това НЗОК възстановява разходите до тавана, който е определен по българските здравни пътеки. Темата за цените на услугите в България и останалия ЕС е предъвквана твърде много, но у нас здравните услуги излизат доста по-евтино, отколкото в чужбина. Така че има вероятност да доплатите от собствения си джоб разликата в цената на прегледите или процедурите.


Търновската болница се бори за 5 звезди
ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

Областната болница „Д-р Стефан Черкезов" във Велико Търново става база за специализация на медици. Заради това от днес стартира процедура по акредитация на около 20 отделения. Експертна комисия обследва и останалите 13 отделения, за да може болницата изцяло да бъде акредитирана.

„Целта ни е да получим пет звезди, които определят най-високата оценка за

дейност и качество на медицинското обслужване", коментира директорът на здравното заведение д-р Людмил Гецов.

Като доказателство за нивото на медицината в Търново той припомни, че в инвазивната лаборатория на областната болница вече се поставят постоянни кардиостимулатори. Тези манипулации са привлекли пациенти от Габрово, Русе,

Търговище, Варна и други градове. „За месец през кардиологията преминават 250 души. Около 120 от тях са за инвазивни процедури. Апаратурата е много модерна и има над 15 софтуерни програми. Част от тях са педиатрични", уточни д-р Людмил Гецов.

Болничният шеф подчерта, че средната възраст на медиците в болярския град е 50 г. и ако не се привлекат млади специалисти, след Юг. няма да има кой да

лекува.