Нешева сдаде пост и бонус

Поводът - скандалът с бонусите.

„Българите имат една много хубава поговорка - в кацата с мед една лъжичка катран е достатъчна, за да не може да се консумира медът", мотивира искането си за оставката на Нешева Борисов. Според него тя работела добре, но с „едно действие можеш да опорочиш всичко".

Скандалът избухна, когато стана ясно, че Нешева е разпределила парични премии за 4 млн. лева между себе си и още 2700 служители на касата през 2011 г. Парите са раздадени по методика, одобрена от самата Нешева. Историята извади на бял свят депутатът от СДС Димо Гяу-ров. Той обвини шефката на касата и подуправителката

Марияна Василева, че са си раздали 30 000 лв. бонуси. В четвъртък на нарочна пресконференция Нешева призна, че е получила премия от 12 156 лв. Подуправителката пък е взела 15 158 лв. Нешева бе категорична, че трудът й си има цена и тя така се е оценила.

Вчера обаче, след среща с председателя на групата на ГЕРБ в парламента Красимир Велчев, Нешева подаде оставка. А сред мотивите си изтъкна: „Създалото се обществено напрежение и появилите се спекулации във връзка с раздадените средства за допълнително материално стимулиране на служители и членове на НЗОК."

„Подавам оставка, защото не приемам и не желая този случай да бъде използван за политически цели и спекулации", казва още шефката на касата. След срещата Велчев коментира, че оставката още не е факт. Тя трябвало да бъде обсъдена в групата на ГЕРБ и с депутатите от другите групи. „Така картината ще е по-пълна", поясни той.

На въпрос кой ще седне в шефския стол в НЗОК, Велчев отсече: „Още оставката й не е приета, за да мислим кой ще смени Нели Нешева." В парламента упорито се заговори, че работата временно ще поеме подуправителката Марияна Василева. Тя обаче е взела по-големи бонуси дори от Нешева, а и според слуховете в Народното събрание тя била „идеолог" на методиката за раздаване на допълнителните пари. Затова за поста изпълняващ длъжността се спрягат и имената на шефа на Столичната здравна каса Глинка Комитов и на колегата му от София-област Росен Петков.

Според Красимир Велчев оценката за работата на здравната каса досега е добра, макар че „има още неща, които трябва да се свършат". „Не съм специалист, но знам, че напрежението в касата, което заварихме, когато влязохме в парламента, вече не съществува, а това е добра оценка за екипа на Нешева", каза шефът на депутатите от ГЕРБ.

След като в четвъртък Нешева категорично отказа да върне получените бонуси, вчера тя обяви, че ще дари парите на благотворителна организация. И се извини на пациентите и медиите за тона си, с който е обяснявала как е получила допълнителните си пари.

Синият Димо Гяуров пък обясни, че в районните здравни каси са се вземали смешни бонуси, за разлика от ръководството на НЗОК, което си е разделило „лъвския пай". Той имал данни, че представители на районните каси са получили по 200-300 лв. допълнително. И обяви, че има сигнали и че не са верни твърденията на здравния министър Стефан Константинов, че голяма част от 5-те милиона лв., раздадени като бонуси в здравното министерство, са отишли в спешната помощ.

Вчера самият министър запази мълчание по отношение на оставката на Нешева.

„Здравната каса е самостоятелна институция и не е редно да се произнасям", каза той.

От БСП приветстваха оставката, но поискаха да започне щателна проверка за парите, раздадени във всички министерства. Като първо е това на земеделието, начело с Мирослав Найденов.

форумите и социалните мрежи пък преляха от коментари след брифинга, на който Нели Нешева обяви, че трудът й си има цена и тя я е определила. Във фейсбук веднага се появи група „Да помогнем на Нели Нешева да върне парите в НЗОК" и само за няколко часа идеята бе подкрепена от стотици хора. А коментарите варираха от „След като досега смука кръвчицата на болните, препоръчвам на Нешева да отиде да работи в социалното министерство и да започне да смуче и кръвта на бедните!" до „Горката вампирка, дайте да и съчувстваме!"

В защита на Нешева се обявиха от Българската асоциация за закрила на пациентите, Българския лекарски съюз и Националната пациентска организация. Според шефа на лекарския съюз д-р Цветан Райчинов тя е успяла да стабилизира системата и да внесе малко ред и спокойствие в нея". „Вероятно работа й е засегнала нечии корпоративни интереси", заявиха в отворено писмо до медиите от екипа на Нешева в касата.

В писмо до медиите председателят на асоциацията Десислава Кателиева посочва, че само 16 от спешните центрове в страната са получили допълнителни пари, а останалите 12 не са. Лекарите в Бърза помощ са възмутени, че изплатените им суми от икономии от фонд работна заплата се наричат бонуси и се обвързват с раздадените пари в касата.

„Тези средства, които сме получили, са заработени от нас с цената на много безсъние и стрес", се казва в писмото.

Здравният министър Стефан Константинов обяви, че в цялата система на Бърза помощ са разпределени допълнително 1,8 млн. лева.

Преди ден бившите министри и зам.-министри от правителството на НДСВ Николай Василев, Милен Велчев и Любомир Дацов алармираха, че фискалният резерв е паднал под минимума от 4,5 млрд. лв.

У нас нивото на фискалния резерв е особено важно, защото той е част от международните валутни резерви на страната, които крепят валутния борд. Ос-

вен това парите от резерва могат да се ползват за финансиране на бюджетния дефицит, който тази година се очаква да е около 1 млрд. лв. Иначе трябва да се вземат неизгодни заеми. Нивото на резервите е важен показател, който се следи от инвеститорите и от който зависи рисковата премия на страната, а оттам и лихвите.

В последните три години със средства от резерва се финансираше бюджетният дефицит. Така към 31 декември м.г. фискалният резерв на България е паднал до 6,6% от прогнозния БВП, сочат данните на Мф.

Доста държави извън еврозоната имат резерви над средните за паричния съюз - Дания, Швеция, Латвия, Чехия, Унгария. Номер едно е Финландия, която има спестени средства, възлизащи на рекордните 32% от нейния БВП.

По-назад от България са страни като Гърция, Италия, Румъния, които имат сериозни проблеми с публичните си финанси. С по-нисък процент са също Австрия, Литва, Обединеното кралство, Холандия, Франция, Полша, Белгия и Словакия.

Нивото на правителствения резерв значително е спаднало от началото на годината, сочат пък данните на БНБ и на Министерството на финансите. На 1 януари резервът е възлизал на 5 млрд. лв., докато към 15 февруари нивото му е с около 1 милиард лева по-ниско - към 4 млрд. лв., обясниха от Мф. Причината е, че в началото на всяка година обикновено настъпват падежите по дълга. През януари плащанията по вътрешния и външния дълг са в размер на около 0,5 млрд. лв., а емисиите на ДЦК са 0,2 млрд. лв. Освен това тази година фонд „Земеделие" извърши по-рано плащанията за единица площ и националните доплащания, които възлизат на 725 млн. лв. От тази сума 650 млн. лв. ще се възстановят от ЕС, но това ще стане по-късно през годината, което временно поддържа нивото на фискалния резерв по-ниско, обясниха от Мф. Законът изисква посоченото в бюджета ниво на фискалния резерв да е налично в края на годината, т.е. междувременно то може да падне под 4,5 млрд. лв.

Управителката на Националната здравноосигурителна каса д-р Нели Нешева подаде оставка вчера. Това стана минути след като премиерът Бойко Борисов обяви, че е помолил парламентарната група на ГЕРБ да й я поиска, тъй като тази длъжност се избира от Народното събрание. Очаква се депутатите да я разгледат във вторник.

Нели Нешева работи много добре, но с едно действие може да се опорочи всичко, посочи Борисов. Няколко дни по-рано депутати от СДС нападнаха Нешева за раздадени бонуси в НЗОК, а по-късно самата тя отчете, че е взела 13 507 лв. под формата на допълнително материално стимулиране през 2011 г. Средствата са от събираните глоби. Законът за здравното осигуряване позволява до 25% от тези суми да бъдат предоставяни на служителите под формата на бонуси. Според запознати обаче атаката на сините бе предизвикан заради  настояването на Нешева да бъдат предоговарени по-ниски цени на лекарствата на фармацевтичната фирма „Софарма”.   

В мотивите си д-р Нешева посочва, че напуска по собствено желание директорския пост на НЗОК заради създалото се обществено напрежение и появилите се спекулации във връзка с раздадените средства за допълнително материално стимулиране на служителите  на касата. По-рано вчера пък Нешева обяви, че ще дари бонуса си на фондация "Благотворителност за България", която подкрепя както подпомагане на лечение на болни, така и образованието на даровити деца. Документите по дарението ще бъдат оформени в понеделник. Тогава ще се събира и Надзорният съвет на касата. Денят бе определен вчера от неговата председателка Гергана Павлова, която е и зам. здравен министър.

Междувременно вчера стана ясно, че председателят на Държавната агенцията за закрила на детето Надя Шабани в четвъртък е депозирала в кабинета на премиера оставка, но по лични причини. Още от миналата година тя имала уговорка със социалния министър Тотю Младенов и изчаквала да приключи работата по промените в Закона за детето.


Изгониха Нешева с 12 бона в джоба
Доктор Нели Нешева подаде оставка като управител на Националната здравноосигурителна каса {НЗОК) след среща с председателя на парламентарната група на ГЕРБ Красимир Велчев. Тя си отива, защото лично премиерът Бойко Борисов поиска от „герберите" да бъде освободена от поста заради скандала с раздадените бонуси в здравната каса. „Нешева работи много добре, но с едно действие може да опорочиш всичко", изтъкна Борисов.

В мотивите за оставката си Нели Нешева посочва, че напуска по собствено желание директорския пост поради създалото се обществено напрежение и негативните коментари за допълнителното материално стимулиране на служители и членове на НЗОК. Но очевидно това става под натиска на управляващите, след като по същата схема бившият управител на Националния осигурителен институт Христина Митрева бе принудена да напусне през май 2011 -а. „Подавам оставка, защото не приемам и не желая този случай да бъде използван за политически цели и спекулации", е написала д-р Нешева в обръщение до председателя на Народното събрание Цецка Цачева. Управителят на касата изтъква, че е работила прозрачно и законосъобразно, но това, изглежда, тепърва ще бъде дискутирано.

На 16 февруари Нели Нешева свика пресконференция, на която нервно заяви, че е съвсем нормално заради добрата си работа да прибере бонус от 12 156 лв. за 2011-а. Тя дори подчерта, че обмисля да съди за клевета депутата

от „Синята коалиция" Димо Гяуров, извадил данни за прибрани от нея премии в размер на 30 000 лева. Едно от смущаващите обстоятелства в случая бе, че според Закона за здравното осигуряване управителят на касата работи на договор и затова няма право да получава бонуси. Вече бившата шефка обаче е намерила „вратичка" в норматива и се е самонаградила по чл.108, според който до 25% от събраните суми от глоби, санкции и възстановени средства от изпълнители за медицинска помощ могат да отидат за стимулиране на служителите. Така възниква другият въпрос -дали вземането на бонуси на базата на наложени глоби е антакорупционна мярка, или по-скоро е солидна предпоставка служителите на касата да санкционират за щяло и нещяло, за да заслужат премиите си?

След като скандалът се разгоря, Нешева предложи да дари парите за благотворителност, но и този отчаян ход не можа да я спаси. От бонусната извадка се видя, че по добре отъпканата пътека „глоба-премия" чиновниците от НЗОК добре са напълнили джобовете си, като подуправителят Марияна Василева дори е получил повече от своя бивш началник -16842 лева. Всеки директор на районна каса е взел бруто по 6232 лв., а техните вицета -по 6994 лева. Главният секретар на ведомството е хоноруван със 7788 лв., началникът на кабинета с 4097 лв., директорът на дирекция е получил по 12 064 лв., а началник отделите са прибрали допълнително между 8100 и почти 9500 лева. Главен експерт също се оказва сладка длъжност, като за нея бонусната котировка достига 7772 лв. за контролните дирекции. От своя страна служителите във вътрешен одит са взели 3840 лв., а финансовите контрольори - 4643 лева. Работата на главния счетоводител е стимулирана с допълнителни 7789 лв., като дори на най-ниското ниво в йерархията на касата - младши експерт, сумата е доста прилична и надвишава 1500 лева. Служителите са получили тези бонуси, защото се справяли добре. Допълнителните стимули били и начин да се задържат на работа чиновници, получаващи заплати от 400-500 лв., каза Нешева.


Държавно безхаберие обрича трансплантациите

Няма регистър за успеваемостта и добрите лекари
Напоследък се превърна в порочна практика управляващите да се сещат за проблемите в здравеопазването ни едва когато се стигне до смъртни случаи. Така бе с кардиоклиниките, с онкологията, дойде ред и на трансплантациите. Преди около половин година директорът на „Изпълнителна агенция по трансплантация" (ИАТ) - д-р Теодора Джалева, бе уволнена, след като пациентски организации я обвиниха в бездействие, лобизъм и невъзможност да създаде адекватни стандарти в животоспасяващия сектор. И въпросът с неадекватно функциониращата система веднага бе заровен някъде дълбоко в приоритетите на здравното ведомство, въпреки че проблемите си останаха и дори се увеличиха.

Така допреди седмица, когато родители на деца, починали след чернодробни интервенции, обявиха, че внасят жалби в прокуратурата срещу болница „Лозенец" заради, най-общо казано, липсата на компетентност в болничното заведение. В публичното пространство бяха хвърлени ужасни обвинения, от които стана ясно, че водите на трансплантационната ни политика са мътни и дълбоки и за съжаление май ще продължават да повличат към дъното човешки животи, ако някой не се намеси решително.

От разразилия се скандал, засега потушен, без да има обвиняеми, на първо място разбрахме, че лицензионната политика за клиниките потрансплантология позволява и

болници с недостатъчен капацитет да извършват рисковите операции. Разкритието бе направено от Центъра за защита на правата в здравеопазването и косвено бе потвърдено от доклад на трансплантационната агенция и здравното ведомство.

За какво става дума? В медицинските стандарти от 2007-а, касаещи трансплантацията на органи, тъкани и клетки, изрично е казано, че за вземане на черен дроб, панкреас и тънки черва от донор в болницата трябва да има структура по жлъчно-чернодробна и панкреасна хирургия с поне две операционни зали и петима квалифицирани лекари. В бившата Правителствена болница такова отделение не съществува до 2011 -а, когато със заповед на директора Правилникът за устройството и дейността е допълнен и е обособено „Отделение по жлъчно-чернодробна и панкреатична хирургия" с III ниво на компетентност в съответствие с общите медицински стандарти по хирургия. Само че в „Лозенец" трансплантации се правят от 2004 г. и въпросът е как болницата е била лицензирана и от кого, след като не е отговаряла на условията?

От здравното министерство признаха, че разрешението на „Лозенец" за извършване на трансплантации през миналата година е било дадено на базата на документи. Което на практика значи, че всяко българско лечебно заведение, което си повярва, че е достатъчно компетентно да присажда органи, може безнаказано да

го прави. Или поне с минимална имуществена санкция, защото според разпоредбите на Закон за трансплантация на органи, тъкани и клетки, ако юридическо лице нарушава разпоредбите за трансплантации, подлежи на глоба в нищожния за една болница размер от 20 000 до 50 000 лева.

Адвокат Лили Николова от Центъра за защита на правата в здравеопазването отива по-далеч, изтъквайки, че проф. Любомир Спасов няма право да извършва чернодробни и бъбречни трансплантации, тъй като е кардиохирург по специалност, а „Лозенец" като цяло не разполага с необходимия брой специалисти и не отговаря на иначе многобройните изисквания за такива сложни операции.

Случаят „Лозенец" предизвика и отчайващата констатация, че никой от ръководството на здравния сектор на практика не знае, колко от Въпросните интерденции са успешни

и колко са завършили с фатален край. Тоест, че не се вземат предвид положителните резултати, а именно това трябва да е основният критерий при лицензирането година за година. Родители изтъкват, че успеваемостта на „Лозенец" в тези операции от 2008-а насам (откогато се правят от български екип) е едва 30%, след като за периода пет деца са починали, едно е транспланти-рано повторно в чужбина, а друго в момента чака реда си за повторна операция в Бирмингам. Директорът на лечебното заведение проф. Любомир Спасов обаче казва, че той и екипът му са били успешни в над 70% от случаите. А изпълнителната агенция „Медицински одит" в доклад от началото на 2011 -а твърди, че пациентите под 18 години, трансплантира-ни успешно в „Лозенец", дори надвишават 80 процента.

От сайта на Изпълнителната агенция по трансплантации изскача информацията, че за последните седем години в лечебницата са направени 42 чернодробни интервенции, без да се конкретизира колко от тях са на деца и кои са успешните. По данни на здравното министерство, което е прин-ципал на агенцията, от 2005-а досега на общо 22 деца е бил присаден черен дроб, а осем операции са завършили фатално, което прави 68% положителен резултат. Но във ведомствената статистика случаите на деца, чакащи втори шанс, се броят за успешни. Както и тези на преживелите 90 дни след хирургическата намеса, защото такава е световната унификация.

Още no-смущаващо е, че няма регистър на добрите трансплантолози и затова не се знае кой хваща скалпела. Според д-р Росица Русева (работила в „Лозенец"в периода 1999-2010-а) успешните интервенции в болницата са извършени единствено от италианския професор Максимо Малаго, оперирал през 2004 и 2005 година. „За времето от ноември 2008-а до юни 2010-а са направени шест детски чернодробни трансплантации от д-р Любомир Спасов. Четири от децата починаха, едно е ретрансп-лантирано, другото чака

повторна операция. Уволниха ме, защото насочих родители на транспланти-рано дете с усложнения към клиника в чужбина и придружих семейството им дотам", обяснява Русева. Доктор Спасов отговаря, че на първите три операции е присъствал и участвал външен специалист, след което всички останали (около 24-25) са правени от него и от екипа му.

Един от потърпевшите родители - Румен Секер-джиев, директно обвинява лечебницата в нехуманни практики, след като в съдебната зала научил, че дъщеря му всъщност е била оперирана от друг лекар, а не от шефа на болницата проф. Спасов, който изтъквал, че лично ще направи трансплантацията. Между другото, за проблем с подмяната на лекари в операционните се заговори още по време на скандала с имплантите в болница „Иван Рилски", което от своя страна поставя въпроса за явната необходимост от ви-деонаблюдение в операционните зали. Разбира се, подобни обвинения трябва да бъдат доказани, само че засега съмнението, че са нарушени важни разпоредби, остава.

Трансплантационната агенция може и да свърши работата си в „Лозенец", но държавата, изглежда, е готова напълно да абдикира от този тип операции, който в нормалните държави се определя като ключов за нивото на развитие на една здравна система. Статистиката на Изпълнителната агенция по трансплантации отчита, че за 2011-а са извършени едва 25 бъбречни, сърдечни или белодробни присаждания срещу 65 за 2010-а. Трупните донори пък са само четири, а година по-рано те са били 21. През 2009-а бе подета Национална кампания в подкрепа на донорството, но явно ефектът от нея е минимален или нулев. Това се доказва и от световната статистика, според която сме на последно място в Европа със средно 2.6 донори при средни нива между 15 и 20 за другите държави. В България се правят най-малко присаждания на бъбрек - 6.4, докато ставките за другите изоставащи като Румъния и Гърция са съответно 10 и 12.1. При трансплантациите на черен дроб сме се закотвили на числото 2, като също сме последни на Стария континент, където се правят поне десетина интервенции, а в сърдечните по-зле са само румънците. Ето защо преди премиерът Бойко Борисов и здравният министър д-р Стефан Константинов да обсъждат как да рекламират страната ни като дестинация за трансплантации на чужденци, би било добре да разрешат натрупалите се вътрешни проблеми.


Константинов прокара болничния закон
Здравният министър д-р Стефан Константинов успя да прокара един от основните нормативни регулатори в здравеопазването ни - законопроекта за промени в Закона за лечебните заведения. Въпреки сериозните критики от страна на опозиция и управляващи текстовете все пак бяха приети на първо четене от Народното събрание. Една от най-спорните промени в проекта е въвеждането на задължителна Национална здравна карта. С нея ще се регламентира възможността административно да се определи броят на лечебните заведения, с които здравната каса в бъдеще ще сключва договори. Според министър Константинов мярката цели да въведе ред и правила в системата на болничното здравеопазване.

Предвижда се още да се закрият центровете за кожно-венерически заболявания, които ще работят като диагностично-консултативни центрове, медицински центрове или специализирани болници. За първи път се регламентира и понятието „дневен стационар" като дейност, която може да бъде осъществявана във всички типове лечебници. Касае се

за приема, диагностиката, лечението и наблюдението на пациенти, които пренощуват в лечебното заведение.

От всички страни обаче заваляха реплики за пропуски в текстовете. Председателят на парламентарната здравна комисия Десислава Атанасова изрази резерви дали смесването на специализираната и извънболничната помощ няма да доведе до проблеми. Мая Манолова от БСП предупреди, че в следващия си доклад Еврокомисията ще ни критикува за законодателство, което предпоставя корупционни практики, тъй