18 февруари 2012 г. Тема: здравеопазване



страница1/3
Дата27.10.2018
Размер432.92 Kb.
#101253
  1   2   3
18 февруари 2012 г.


ТЕМА: ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ



Управителят на здравната каса Нели Нешева подаде оставка
Управителят на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) Нели Нешева подаде оставка в петък заради отправените от "Синята коалиция" обвинения в неправомерно получаване на бонуси. Това стана часове след като премиерът Бойко Борисов заяви, че като лидер на ГЕРБ е помолил парламентарната група на мнозинството да поиска оставката на Нешева. По-късно тя се срещна с председателя на групата Красимир Велчев, след която от пресцентъра на ГЕРБ съобщиха, че оставката й е факт. В мотивите си Нешева посочва, че напуска по собствено желание директорския пост заради създалото се обществено напрежение и появилите се спекулации по повод раздадените допълнителни средства. Тя депозира оставката си пред председателя на парламента Цецка Цачева. Информацията за премиите беше обявена от депутата от "Синята коалиция" Димо Гяуров, който заяви, че Нешева е взела над 30 000 лв. над заплатата си. В отговор тя обяви, че за 2011 г. е получила бонус в размер на 12 156 лв.


Финансовите резерви на държавата паднаха под критичния минимум

Кабинетът започна да харчи и Сребърния фонд, който по закон е неприкосновен
Таня Петрова, Венелина Ангелова, Юлиана Бончева

Фискалният резерв на България е достигнал критично ниски нива - 3.2-3.3 млрд. лв., при положение че по закон не бива да пада под 4.5 млрд. При приключването на финансовата 2011 г. вицепремиерът Симеон Дянков се похвали, че в резерва има 5 млрд. лева. Това означава, че за малко повече от месец правителството е изхарчило 1.7 млрд. лв. и че е започнало да бърка във фондове, които са част от фискалния резерв, но са целеви и неприкосновени - като Сребърния фонд, чиито средства по закон не могат да се ползват преди 2018 г. Стопяването на резерва оставя държавата без буфери и поставя под въпрос възможността й да посреща извънредни разходи. При това идния януари страната трябва да извади допълнително около 1.6 млрд. лева, за да плати облигации по външния дълг с настъпващ тогава падеж. Министър Симеон Дянков вчера не намери време да коментира, но от финансовото министерство увериха, че нямало повод за притеснения - намалението било типично за сезона и за началото на месеца. Годината винаги започва с плащания по външния дълг - през януари бяха дадени 500 млн. лв., които само частично бяха покрити с емитиране на нови държавни ценни книжа (ДЦК). Отделно фонд "Земеделие" преведе 725 млн. лева субсидии на фермерите. "От тази сума 650 млн. лв. ще бъдат покрити от бюджета на ЕС, тоест ще се върнат в резерва, вероятно през април", обясниха от МФ. Освен това в началото на всеки месец - до 12-о число, се правят много разходи - пенсии, социални плащания. А пък приходите от ДДС, акцизи и др. започват да се трупат след 14-о число на месеца. От МФ увериха, че към 15 февруари вече има подобрение и че резервът се е качил на 4 млрд. лв. Лидерът на ДСБ Иван Костов отказа коментар, но посочи, че е поискал среща по въпроса с финансовия министър в сряда. Бившият финансов министър Пламен Орешарски каза, че намира алармите за изтъняващия фискален резерв за пресилени, макар че не изключва догодина България да се окаже пред трудности с плащанията. Бившите министри от НДСВ Милен Велчев и Николай Василев пуснаха специално изявление, че правителството е изпаднало в неплатежоспособност и ситуацията напомня за времето на кабинета "Виденов". А лидерът на СДС Мартин Димитров коментира, че може би е време да търсим услугите на МВФ, тъй като има опасност от верижна реакция. "Една от функциите на фискалния резерв е да гарантира на инвеститорите в български държавен дълг, че правителството разполага с достатъчно средства, за да погасява своите задължения. Намаляването на резерва означава по-ниско доверие в българската държава, което води до необходимостта от по-висок размер на външното финансиране заради евентуално повишаване на лихвите по външния и вътрешния дълг, понижаване на кредитния рейтинг и повишаване на лихвите за частния сектор. Ако бъде понижен рейтингът на държавата, това означава понижаване на кредитния рейтинг на банковата система и частния сектор, което ще оскъпи привлечения ресурс за банките и ще бъде основание за повишаване на лихвите по отпусканите от тях кредити за домакинствата и фирмите. Непосредственият ефект за държавата ще бъде по-скъпо финансиране на плащанията по дълга през януари 2013 г. и е възможно да се получат по-високи разходи за лихви по новите емисии ДЦК, които да натоварят допълнително бюджета за 2012 г.", обясни той. Според него сериозното намаление на фискалния резерв лишава МФ от буфер, което може да затрудни нормалното изпълнение на държавните разходи - т.е. да се забавят пенсиите, заплатите в бюджетния сектор и т.н. Точно затова Дянков прибягва до средства от Сребърния фонд или от фондовете, свързани с Козлодуй, а по никакъв начин не се гарантира, че сумите ще бъдат възстановени. "Възниква въпросът дали не е необходимо споразумение с МВФ, което е значително по-евтино от пазарното, а освен това присъствието на фонда ще означава по-стриктна бюджетна дисциплина, която е наложителна предвид предстоящите парламентарни избори", поясни лидерът на СДС. Зам.-шефът на бюджетната комисия в НС Димитър Главчев (ГЕРБ) смята, че някои спекулират с моментна снимка на ситуацията във фискалния резерв - точно когато са извършени всички възможни плащания за януари и февруари, които поначало са много по-тежки месеци за събиране на данъци. "Големи обороти има само в туристическия отрасъл (зимните курорти), другите предприятия тези два месеца са в застой. Имаме стечение на всички неблагоприятни обстоятелства, а ги няма постъпленията, те ще се събират с течение на месеци. Нека не забравяме, че този минимум от 4.5 млрд. лева, който законът изисква за фискалния резерв, важи за края на годината, към 31 декември. Да се прави прогноза какво ще е положението през цялата година по януари и февруари просто не е коректно", обясни депутатът. Според икономиста Георги Ангелов резервите наистина са притеснително ниски. "Най-неприятното е, че правителството няма план Б - при лош сценарий за Гърция, при нови трусове в еврозоната, при нова рецесия планираните бюджетните приходи няма да се изпълнят и ако резервът е под санитарния минимум, как ще посреща плащанията", запита риторично Ангелов. Той посочи, че България, която допреди кризата бе с рекордно високи фискални запаси в ЕС, сега вече е на опашката. Резервът на Финландия е 32% от БВП, на Германия е над 13%, а на България - около 5%. "Нисък резерв означава ниско доверие към държавата и високи лихви, ако търси финансиране. При това положение наистина може да се наложи да се търси споразумение с МВФ, но това е лошо за репутацията на България и е признание, че правителството не се справя", смята Георги Ангелов. Според него единственият шанс на правителството да подобри положението е да направи сериозни реформи и да заложи на приватизация и концесии.
ОПАСНИ ИГРИ
Основни части от фискалния резерв са Сребърният фонд, който разполага с близо 1.8 млрд. лв., и двата ядрени фонда - за извеждане от експлоатация на малките блокове на АЕЦ "Козлодуй" и за съхранение на отработено ядрено гориво (над 1.3 млрд. лв.). Те са целеви. Такъв беше и резервът на здравната каса (1.4 млрд. лв.), но през 2010 г. той бе прехвърлен в общия фискален резерв. До последно от финансовото министерство твърдяха, че тези пари са неприкосновени. Сметките показват, че дори с очакваното възстановяване на плащания от Брюксел правителството трудно ще увеличи чувствително фискалния резерв. Тази година държавата си е поставила рекордна цел да усвои 3.8 млрд. лв. от ЕС, при положение че не успя да изпълни целта за 2011 г. от 2.1 млрд. лв. Самият финансов министър Симеон Дянков даде знак, че държавата ще се нуждае сериозно от резерва, като предложи минималният резерв към декември 2012 г. да бъде намален от 4.5 на 3 млрд. лв. Дянков бе критикуван остро и предложението отпадна.


Директорът на здравната каса напусна след "достойните бонуси"

Нели Нешева видя политически и финансови интереси в атаката срещу себе си
Ана Атанасова

Ден след като обяви, че няма да върне бонусите си за 2011 г., защото цени труда си, управителят на здравната каса Нели Нешева обяви, че ще ги дари, а малко след това премиерът Бойко Борисов поиска тя да подаде оставка. В резултат Нешева я подаде, макар и "по собствено желание заради създалото се обществено напрежение и появилите се спекулации във връзка с раздадените средства за допълнително материално стимулиране на служители и членове на НЗОК". Засега няма яснота кой ще поеме поста й в касата. Преди дни "Синята коалиция" изнесе данни, според които Нешева е взела 30 000 лв. бонуси през м. г. Тя опроверга информацията, посочвайки, че е взела само 12 156 лв. Допълнителните пари се раздават на основание на закона за здравното осигуряване, оправда се управителят на НЗОК и изнесе лекция на тема, че за да я цени обществото, трябва и тя сама да цени труда, времето и здравето си. След по-малко от 24 часа тя размисли и обяви вчера сутринта пред Tв7, че бонусите й ще отидат във фондация "Помощ за благотворителността в България" още в понеделник. Нешева окачестви атаките срещу нея като политически. "Всички трябва да знаете, че това е един процес политически. Че това не е процес, който е спрямо моята същност, спрямо същността на хората, които са работили, и тяхната дейност", каза тя. Управителят на касата заподозря и корпоративни интереси в скандала. "От три години за първа година ние имаме право да договаряме цени и договарянето трябва да започне всеки момент. Това договаряне имаше единствено и само тази цел - да свали цените на лекарствата, за да може с тези пари повече хора да се лекуват", каза шефката на НЗОК. И обясни, че има фирми, чиито интереси се засягат от това, че касата ще намалява цени на лекарства. Тя отбеляза и че атаката идва тъкмо в момента, когато се подписват договорите с болниците и когато е назначен одит на информационната система на касата, тъй като някои нейни модули не работят. "Аз много мислих. Не може за 12 000 да бъде цялата тази атака. Това е много дълбоко. Много големи интереси са засегнати. Хора, които са участвали в това да не работи информационната система и да не отчита, сега усещат, че одитният доклад сигурно е в посока такава, че няма да им бъде изгоден", коментира Нели Нешева. След това обаче премиерът Бойко Борисов съобщи, че като председател на партия ГЕРБ е "помолил парламентарната група на ГЕРБ да поиска оставката на Нешева". "Нешева работи много добре, но българите имат една много хубава поговорка - в кацата с мед е достатъчна една лъжичка катран, за да не може да се консумира медът", заяви премиерът. Малко след това Нешева депозира оставката си в парламента. "Уважавам всяко нейно решение, но още като решение не сме приели оставката", коментира председателят на ПГ на ГЕРБ Красимир Велчев. Въпросът тепърва ще се обсъжда.


ПРЕДИСТОРИЯ

Нешева беше избрана от НС за управител на НЗОК през април 2010 г., след като предишният директор на касата Жени Начева бе отстранена и й бяха повдигнати обвинения за отпускане на допълнителни средства на няколко болници. В момента по медиите се появяват подобни информации и за управлението на касата по времето на Нешева и се твърди, че 43 болници са получили през 2011 г. повече пари, отколкото е бил първоначалният им лимит.


Нешева аут от касата по волята на Бойко, ГЕРБ май ще я върнат

Шефката на НЗОК дарява бонуса на аутисти, от стрес развила хашимото
Шефката на здравната каса Нели Нешева подаде оставка вчера по обед заради скандала с бонусите, които е раздала на себе си и служителите си.

Час по-рано премиерът Бойко Борисов поиска от депутатите на ГЕРБ да я отстранят от поста. Първоначално те не знаеха как да реагират и вежливо заобикаляха журналистите в кулоарите на парламента. Докато медиите чакаха изявление от представители на ГЕРБ, стана ясно, че Нешева е поискала среща с шефа на групата Красимир Велчев. На разговора присъствала и председателката на парламентарната здравна комисия Десислава Атанасова. Веднага след това Нешева депозира оставка в кабинета на парламентарната шефка Цецка Цачева, без да идва в Народното събрание.

“Подавам оставка заради създалото се обществено напрежение вследствие на раздадените средства за допълнително материално стимулиране на служителите и членовете на НЗОК. Не мога да остана на поста, който заемам, и заради негативните спекулации”, пише в мотивите й.

Нешева обяснява още, че в условията на тежко финансово положение тя и екипът й успели да осигурят редовни плащания към изпълнителите на медицинска помощ и гарантирали спокойствие в системата през следващите години.

“Не приемам и не желая този случай да бъде използван за политически цели и спекулации. Декларирам, че работих прозрачно и законосъобразно”, категорична е Нешева.

По-рано тя обяви публично, че възнамерява да дари бонуса си от 12 156 лв. на фондация “Помощ за благотворителността в България”, която помага на деца с аутизъм и мултипленна склероза. Нешева отхвърли обвиненията, че НЗОК давала бонуси на болница, в която нейни служителки си слагали силиконови импланти. По думите й пластичните болници не получавали средства за операции.

“Атаката срещу мен идва точно в момента, в който се подписват договорите с болниците, не е възможно всичко това да е за 12 000 лв.”, каза тя.

Нешева сподели, че има тиреоидит на Хашимото и че от стрес в последните 2 г. напълняла със 17 кг. Трябвало да се оперира през септември, но отложила заради подписването на Националния рамков договор и бюджета на касата.

“Госпожа Нешева работи много добре, но българите имат една много хубава поговорка: в кацата мед една лъжичка катран е достатъчна, за да не може да се консумира медът”. С тези думи премиерът Бойко Борисов мотивира решението си да поиска оставката й. Ръководството на здравната каса се избира от парламента, затова той като председател на партията помолил парламентарната група на ГЕРБ да избере друг председател.

“Повтарям, работи много добре, но с едно действие можеш да опорочиш всичко”, подчерта премиерът.

Проблемът не е само в бонусите, а причините са много “по-дълбоки”, коментира шефът на ПГ на ГЕРБ Красимир Велчев. В институцията, където се разпределят над 3 млрд. лв., интересите били много силни и засягали много хора.

“Това, че г-жа Нешева е по-остра в изказванията си и не е толкова диалогичен човек, лично ние го намираме като положително качество за председател на НЗОК”, допълни още той.

По закон директорът на касата се избира от парламента. Във вторник на заседание на групата депутатите от мнозинството ще решават дали да приемат оставката й, или не. Управляващите още не били мислили за неин заместник. Те намекнаха, че има и вариант да не я освободят, защото по-подходящ шеф на касата от нея нямало да намерят.
Лекари и пациенти: Много болни може да бъдат ощетени

До края на месеца трябва да бъдат подписани всички договори с изпълнители на медицинска помощ, да се обезглави здравната каса точно в този момент е доста рисковано, заяви председателят на Българския лекарски съюз д-р Цветан Райчинов.

Не разбирам защо тя трябва да бъде освободена, а министърът, който е раздал 5 млн. лв., от които 1 млн. - за спешната помощ, няма никаква вина. С тези пари да беше покрил дълговете поне на 2 болници. Ако Нешева подава оставка, да подаде и той", каза той. В Националната пациентска организация пък се страхували, че сътресението в НЗОК през февруари може да се отрази изключително тежко на големи групи пациенти. Точно сега започват преговорите на здравната каса с фармацевтичните производители за намаляване на цените и допълнителни отстъпки, които да позволят лечение за повече здравно осигурени, каза д-р Станимир Хасърджиев. В този момент се уточнявало и прехвърлянето на всички онкологични лекарства от МЗ към касата и било важно това да стане плавно, за да не пострада никой.



Здравният министър каза, че не може да се меси в скандала, тъй като касата е самостоятелна институция. Той обаче уточни, че трябва да се прави разлика между бонуси и стимули. В случая Нешева стимулирала подчинените си за повече работа.


Нова експертиза за мъртво бебе
Дима МАКСИМОВА

Нова петорна медицинска експертиза ще изяснява вината на трима лекари от Горна Оряховица за смъртта на недоносеното момченце на Стела Добрева, родено със секцио.

Шефът на АГО д-р Димитър Сотиров, колегата му д-р Стефан Лазаров и педиатърката д-р Катя Гецова са обвинени, че поради немарливост са причинили смъртта на момченцето на 1 юли 2009 г. Те станаха известни заради бебето от фризера, но по този случай още няма повдигнати обвинения.

По делото за бебето на Добрева обвинението се базираше на 2 тройни експертизи, направени в Александровска болница. В съда обаче вещите лица не потвърдиха заключенията си с аргумента, че не са чули обясненията на лекарите и не разполагали с цялата медицинска документация.

По искане на обвинението съдът назначи трета, петорна експертиза за изясняване на вината.


Бонуси, стимули - все оставка
Шефката на здравната каса Нели Нешева подаде оставка - май по свое желание, но, изглежда, и под натиск. От премиера, който не търпи подобни скандали да надвисват над властта му.

Разбира се, версии всякакви. Включително че г-жа Нешева си вършела перфектно работата си. И че ако сега си тръгне, ще настане голяма каша с парите за здравеопазването, защото предстои да се подписват важни договори.

От друга страна, в общественото мнение надделява становището, че по време на криза не е морално разни хора да си раздават премии. Дори и здравният министър се включи в спора, като обясни, че това не били бонуси, а стимули за добра работа.

Имаше обаче нещо сбъркано в тази дискусия. И тя е в идеята, че въобще е много грозно някой да взема каквито и да било премии. Всъщност, ако искаме нещата в България да вървят, трябва да се поощряват по-работните и по-качествените. А как иначе да се поощряват - с поздрав пред строя не става, това беше по времето на „светлите" комунистически години. Ясно е, че качествените кадри трябва да бъдат поощрявани. Проблемът е там, че въпросните премии (бонуси, стимули) в здравната каса са се случили на тъмно, и то с парите на хората, които се осигуряват за здраве. Ако шефката на касата беше съобщила предварително - с аргументи, защо ще награди себе си и колегите си, нямаше да се стигне до поредната скандална оставка.




Ах, тази каса без дъно!
Пламен ЕНЧЕВ

Лъжичка катран в кацата (касата) с мед махна от поста й досегашната шефка на здравната каса.

Дали не е точно обратното - медът е лъжичка, а касата е пълна с катран. От ноември 2009 г. насам точно четирима души се смениха на ветровития пост. След оставката на Румяна Тодорова с парите за здраве се разпореждаха Владислав Горанов, Жени Начева и Нели Нешева. Рекорд на текучество, ако не броим рокадите по върха на самото здравно министерство. Резултатът е хроничен дефицит, здравни пътеки, които водят доникъде, и пълен провал на т. нар. здравна реформа.

Уж новите идват с нови намерения. Но не смеят да пипнат табуто. А то е, че здравната каса е монополист, обричащ на крепостничество и робство милиони български граждани. Г-н премиер, ако я карате така, кацата ще става все по-пълна с катран. Счупете й обръчите!




Лекарствата без рецепта скочиха двойно

Поскъпват хапчетата родно производство срещу главоболие и простуди
Жулиета НЕДЯЛКОВА

Едни от най-масовите лекарства, продавани без рецепта, са скочили двойно, установи проверка на „Преса" в аптечната мрежа. Това са предимно хапчетата за главоболие и настинка, сиропите за кашлица, препаратите за мускулно-ставни болежки и всякакви смучещи се таблетки за гърло. Рекордьор по поскъпване е ацефеинът. Медикаментът за главоболие в момента се продава между 3,40 и 3,60 лева за 10 таблетки. Толкова е струвал и преди няколко месеца, но за 20 хапчета. Същата е уловката и при противовирусния препарат „Ремантадин", който обаче се отпуска с рецепта. Цената му доскоро е била 5 лева за 20 таблетки, а сега толкова плащаме за 10.

Спазмалгонът вече е 4 лева, докато само преди месец можеше да се намери за около 2,80 лв. С 30% повече се търгува и бусколизинът. Двойно е поскъпнал аспиринът на „Байер". За едно от най-продаваните хапчета трябва да се бръкнем с 5 лева вместо досегашните 2,50 лв. Нестероидният противовъзпалителен медикамент „Диклак", масово използван от възрастните хора за облекчаване на ставните им болежки, е поскъпнал с 60 стотинки за 1 блистер от 10 хапчета.

Увеличение има и при почти всички лекарства против настинка, простуда, възпалено гърло и кашлица. Трахизанът е поскъпнал от 5,60 на 6,20 лева, а прахчетата за простуда - средно с по 10 стотинки. Между 50 стотинки и левче пък са скочили сиропите за кашлица. 30% е увеличението при стрепсилса и обикновения аспирин. Таблетките витамин С на „Актавис", както и ампулите на „Софарма" също вървят нагоре с по около 30-35%. Скок има и при хомеопатичния „Инфлуцит" на „Софарма" - от 7 на 9,50 лева.

„Гинко прим макс" на същата компания пък бележи ръст от 25 на 28 лева за опаковка.

Пациенти се жалват, че цените и на медикаментите с рецепта, както и на тези, отпускани по Здравна каса, също вървят непрестанно нагоре. Те обясниха, че са принудени да си купуват лекарства предимно от една верига аптеки, където са по-евтини.

От фармацевтичната компания „Актавис" обясниха, че поскъпването на ацефеина се дължи на това, че цената му не е променяна от 10 години. Освен това новата опаковка също била по-скъпа. Аптекарите твърдят, че се забелязва трайна тенденция на всеки три месеца лекарствата да поскъпват плавно. Това важи за българските препарати. Освен това те отчитат, че са се вдигнали най-много цените на тези, които доскоро са били с рецепта, а сега са минали на свободна продажба.


Шефката на Касата хвърли оставка
Жулиета МИТКОВА

Управителят на Здравната каса Нели Нешева подаде оставка „по собствено желание" вчера. Ден след като заяви, че цени труда си и получените от нея и колегите й в НЗОК бонуси от над 4 млн. лева са справедливо раздадени, тя обяви, че напуска, за да не бъде използван този скандал за политически цели и спекулации. Това се случи няколко часа след като премиерът Бойко Борисов съобщи, че като председател на ГЕРБ е помолил парламентарната група да поиска оставката й. „Нели Нешева работи много добре, но българите имат една много хубава поговорка - в кацата с мед е достатъчна една лъжичка катран, за да не може да се консумира медът. Повтарям още веднъж - работи много добре, но с едно действие можеш да опорочиш всичко", коментира Борисов. Малко по-късно, след среща с председателя на парламентарната група на ГЕРБ Красимир Велчев, Нешева сдаде поста и обеща да дари получените от нея 12 156 лева бонуси.

Предстои оставката й да бъде гласувана от Народното събрание и да бъде избран нов управител. „Оставката тепърва ще се обсъжда, за да мислим кой ще я смени", отговори Велчев на въпроса кой ще наследи Нешева начело на Касата. Според източници на „Преса" в групата на ГЕРБ са вдигнала мерника и на министър Стефан Константинов. Атаката срещу Нешева тръгва от фирми, свързани със „Софарма". Самата бивша вече шефка на Касата се оплака от такъв натиск в ефира на ТВ7. Тя се опитала да наруши монопола за снабдяване със скъпи лекарства за болниците. 70% от доставките на лекарства за здравните заведения и 50% от хапчетата в аптеките, които Здравната каса покрива, са производство на „Софарма". На мястото на Нешева се готви да седне зам.-министърка-та на здравеопазването Гергана Павлова. Тя е бивш служител на „Софарма". И вестник „Преса" съобщи, че заради нея се наложи да се унищожат ваксини за 2 млн. лв., които вече са били поръчани.
НЗОК остава без директор в момент, когато се сключват договорите с лекари, болници и аптеки за цялата 2012 г., освен това поема плащането на редица онкомедикатнти, които досега се покриваха от МЗ. Наред с това Касата трябва да договаря отстъпки в цените на някои лекарства с фармацевтичните производители. Според пациентски организации овакантяването на поста в такъв момент може да създаде трусове в системата и потърпевши да се окажат болните.




Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница