18 юни 2009 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Възможността сега да се усети и разгледа светът на соца е благодарение на Ивайло Рачев, който вложи много лични средства, време и енергия, за да възкреси лукса на бившия Първи край Тервел. Варненецът, озовал се преди години в добруджанските земи, рискува и купи на търг бившата Татова резиденция.

Сградата, запусната от години, носи белезите на разруха и е на път да загуби безвъзвратно следата на присъствие, което, волю или неволю, е част от историята на България. С тази мисъл Ивайло Рачев и неговата съпруга се впускат в нелекия път да върнат блясъка и атмосферата на резиденцията. Мястото е изключително красиво, постройката е заобиколена с красива гора от дъб и бук, с просторен парк с алеи, в дъното на който се издига красива, но не и помпозна вила. Точно пред входа на парка е била разположена площадката за вертолети.

Началото

През 2000 г. бившата държавна резиденция край Тервел е обявена за продан. Търга спечелва Ивайло Рачев. Необходими са 5 години, за да се възвърне автентичният вид на любимата по думите на собственика резиденция на Тодор Живков. Рачев не обича да говори за пари, но признава, че с вложените средства в имота е можел да си купи два големи апартамента във Варна. Сумата за направените инвестиции е около 500 хил. лв. Към нея не се прибавя тичането за италиански тапети, реставрацията на скъпите румънски мебели и още много детайли, които да върнат стария блясък на резиденцията. Сега тя е регистрирана под името клуб-хотел. Клуб, защото тук отсядат само хора с клубни карти, давани лично от домакина.

Любопитното е, че картите носят символиката на отминалото време - петолъчка със сърп и чук. Не парите са водещи като пропуск в това тихо и уютно кътче. Добре дошли са хора, известни с приноса си към страната, които могат да продължат историята на това място, смята домакинът.

Резиденцията

Постройката в стила на богата чокойска къща е на два етажа. Първият етаж разполага с просторно, но и много уютно фоайе. То е с красиви, оригинални румънски мебели, които са стилни, с уютен кът край камината и просторна ресторантска част. Правителствената сграда е била една от любимите на Тодор Живков и затова е била често посещавана от първия човек на партията.

Таванът е целият в дърворезба на Тревненската дърворезбарска школа. За възстановяването му домакинът е издирвал автора, оказали се двама братя, които помогнали в реставра-цията. В този кът е отредено място на снимки от времето, когато резиденцията е била държавна собственост.

Екстри

Апартаментът на Тодор Живков е в напълно автентичен вид. Той разполага с малък кабинет, фоайе и спалня с баня от 15 квадрата. Библиотеката е пълна с томове от негови съчинения. На рафтовете са подредени още издания на Ленин и Георги Димитров, показани са партийни билети и ордени на социалистическия труд. Запазено е оригиналното писалище с кристална мастилница с перодръжка и телефон. Холът е в стил барок с петолъчки. Подменени са и тапетите.

Срещу 200 лв. си осигуряваш спане в покоите на бившия Първи. Цената на една нощувка в останалите апартаменти е 120 лв. Други допълнителни екстри за гостите сега се правят - джакузи, а скоро и басейн ще бъде изграден. С въвеждането на новите екстри ще могат по-често и външни хора да ни посещават и да се радват на красивата природа, отбелязва Ивайло Рачев.

Атракции

Паркът на резиденцията е привлекателно място с прохладата на широколистната гора. Тук Рачев предвижда да има открита изложба на социзкуството. По алеите вече са разположени скулптури и бюстове на родни революционери и социалистически вождове. Предстои тази идея да се доразвие.

За гостите на резиденцията са предвидени и различни маршрути за разходка до забележителностите в околността - Сухата река, скалните манастири и Сребърна, с. Свещари, включително и тракийските светилища, открити в региона.

Домакинът Ивайло Рачев разказва, че прави внос на коне за конната си база. Той е договорил няколко файтона и шейни. От 2010 г. ще предлагаме на посетителите тези атракции, обяснява предприемачът.

Като най-силен ефект от кризата пострадалите сочат намаляването или замразяването на трудовото възнаграждение – 35% от анкетираните. На второ място като негативен ефект е посочено увеличаването на разходите по обслужването на кредитите – 31%.

Данните показват, че всеки трети (35%) от работещите българи има теглени кредити или изплаща стоки, взети на лизинг. От тях 28% се затрудняват всеки месец да съберат пари за вноските, а при 20% почти половината от доходите отиват за покриване на заеми.

17% е делът на хората, при които месечното възнаграждение е намаляло чувствително. Сред тях са проектанти, адвокати, дребни бизнесмени, строители, финансови консултанти, търговци. За 13 на сто от анкетираните е бил съкратен работният ден, съответно и заплащането, в принудителен отпуск са излезли 11%, а заради страх от съкращение или уволнение 11% полагат извънреден неплатен труд. За 9% от хората кризата се изразява в отказан кредит. 8% от пострадалите са вече съкратени.

Данните на „Отворено общество“ обрисуват и профила на най-засегнатите от кризата.

Това са хората на средна възраст със средна образователна квалификация и със средни доходи (400-600 лева на член от домакинството). Регистрира се и спад на доходите сред по-високо образованите и с по-високо от средното за страната възнаграждение.

В същото време проучване на Economist Intelligence Unit отчита, че над 40% от българските фирми очакват по-лоши продажби за 2009. Според 29% те ще останат без промяна, 26% са отговорили, че продажбите ще са по-добри, а 3% смятат, че ще са много по-добри.

България се нарежда на 6-о място в региона на Централна и Източна Европа по отношение на пазарен сентимент на база на очакванията на компаниите за техните продажби през 2009 г.

В това отношение позицията на страната се е понижила с едно място спрямо проучването от януари, като страната ни в момента е с 47,6 точки. Точките отразяват очакванията на компаниите за степента на понижение или повишение на продажбите през 2009 г.

България, Словения, Чехия и Турция са единствените държави, в които нито една компания не очаква „много по-лоши“ резултати в продажбите си тази година. За сравнение техният дял в Украйна е 49%, а в Естония – 39%.

Една трета от фирмите у нас се опасяват, че условията за събиране на вземания ще станат по-трудни, а 45% са намалили бюджета си за рекламна и маркетингова дейност. От Асоциацията на пострадалите от кризата поискаха спешно да се приеме закон за защита на българските фирми от кредиторите, според който в рамките на 1 година банките и лизинговите агенции да нямат право да отнемат основни средства от фирмите, жилища и друг вид имущество от гражданите.

Все пак според данните на Economist Intelligence Unit едва 3% е делът на бизнесите, предвиждащи забавяне на инвестициите в производствени мощности. От друга страна, една от всеки четири фирми смята да ограничи инвестициите си, а 42% - да ги запазят на същото ниво.

100 млн. лв. от бюджета е получила държавната „Национална компания индустриални зони“ за развитието на седем бизнес парка. За да бъдат привлечени чуждестранни капитали в България, управляващите предлагат държавата директно да подкрепя бизнеса, заяви министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров при представянето на компанията. „Конкуренцията за привличането на инвеститори е изключително тежка“, аргументира се той и даде за пример Великобритания и Германия, където държавната подкрепа стигала до 50% от размера на вложенията. Идеята можела да се реализира едва в рамките на следващия политически формат, който ще управлява страната след изборите.

Запитан дали това няма да е държавна помощ, министърът отговори, че в старите страни - членки на ЕС, такъв тип подкрепа е възможна.

„Чакаме възвращаемост от вложените 100 млн. лв. най-рано след 10 години“, заяви изпълнителният директор на компанията Кънчо Кънчев. „Когато се инвестира в инфраструктура, печалба не може да има за една година, освен ако не става въпрос за имотен балон“, допълни той.

Държавното дружество вече разполага с трите бивши безмитни зони във Видин, Русе и Свиленград. Това са действащи индустриални терени, където вече има изградена инфраструктура, но предстоят довършителни дейности.

Компанията ще изгради зона в Пловдив на базата на смесеното предприятие „Автоелектроника“, където се планира да продължи развитието на високите технологии.

Работи се по създаването на индустриална зона „Варна Запад“ в района на общините Суворово, Ветрино и Вълчи дол. Китайски инвеститори от леката промишленост вече са заявили интерес към зоната.

Още два индустриални парка ще има в община Карлово и край село Телиш в община Червен бряг.

Заради финансовата криза се е забавило започването на работата на агенция "Бултрейд", която трябва да подкрепя експорта на страната, съобщи още Петър Димитров.

Той отчете, че по време на управлението на сегашния кабинет чуждестранните инвестиции са достигнали 25 млрд. евро и пожела на следващия кабинет цифрата от 30 млрд. евро.

100 млн. лв. от бюджета е получила държавната „Национална компания индустриални зони“ за развитието на седем бизнес парка. За да бъдат привлечени чуждестранни капитали в България, управляващите предлагат държавата директно да подкрепя бизнеса, заяви министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров при представянето на компанията. „Конкуренцията за привличането на инвеститори е изключително тежка“, аргументира се той и даде за пример Великобритания и Германия, където държавната подкрепа стигала до 50% от размера на вложенията. Идеята можела да се реализира едва в рамките на следващия политически формат, който ще управлява страната след изборите.

Запитан дали това няма да е държавна помощ, министърът отговори, че в старите страни - членки на ЕС, такъв тип подкрепа е възможна.

„Чакаме възвращаемост от вложените 100 млн. лв. най-рано след 10 години“, заяви изпълнителният директор на компанията Кънчо Кънчев. „Когато се инвестира в инфраструктура, печалба не може да има за една година, освен ако не става въпрос за имотен балон“, допълни той.

Държавното дружество вече разполага с трите бивши безмитни зони във Видин, Русе и Свиленград. Това са действащи индустриални терени, където вече има изградена инфраструктура, но предстоят довършителни дейности.

Компанията ще изгради зона в Пловдив на базата на смесеното предприятие „Автоелектроника“, където се планира да продължи развитието на високите технологии.

Работи се по създаването на индустриална зона „Варна Запад“ в района на общините Суворово, Ветрино и Вълчи дол. Китайски инвеститори от леката промишленост вече са заявили интерес към зоната.

Още два индустриални парка ще има в община Карлово и край село Телиш в община Червен бряг.

Заради финансовата криза се е забавило започването на работата на агенция "Бултрейд", която трябва да подкрепя експорта на страната, съобщи още Петър Димитров.

Той отчете, че по време на управлението на сегашния кабинет чуждестранните инвестиции са достигнали 25 млрд. евро и пожела на следващия кабинет цифрата от 30 млрд. евро.

Да се възстанови необлагаемият минимум върху доходите на физическите лица, защото той има социално значение. Това предложи Валентин Стоянов от Синята коалиция по време на дебат между младите икономисти в „Червената къща“, в който участваха и представители на БСП, ДПС и НДСВ. На обсъждането не се яви представител на ГЕРБ, който по думите на водещата – журналистката Светла Петрова, имал обективни пречки да се включи в дебата. Дискусията на младите икономисти бе посветена на ролята на държавата в условията на криза.

На 1% да се намали налогът върху дивидентите или напълно да се премахне. Данъчно-осигурителното бреме да се свали с нови 5% от началото на 2010 г., предложи още Стоянов. Предложенията на синия кандидат-депутат от Враца бяха пълна противоположност на тезите на представителя на БСП и съветник по икономическите въпроси на премиера Драгомир Стойнев. Той настояваше да се запази действащата в момента данъчно-осигурителна система, защото по време на криза налози и вноски за пенсии не се намаляват. „Ако свием осигуровките с 5%, това означава, че в бюджета няма да влязат 750-800 млн. лв.“, аргументира несъгласието си Стойнев.

Според „червения“ икономист провежданата от сегашното правителство инвестиционна политика е правилна, защото само Българската банка за развитие е осигурила до момента 250 млн. лв. свеж ресурс на малките и средните предприятия. Съветникът на Сергей Станишев отчете като правилна политиката по изграждането на индустриалните зони, на компания за нанотехнологии и други.

„Вие гледате на държавата като на институция за интервенционна политика. Събирате пари чрез данъците, а след това ги раздавате за инвестиции“, контрира го експертът от Синята коалиция. По думите му наливането на пари в много и различни сектори от правителството са хаотични мерки, а участието на държавата в бизнес начинания е излишно.

Синият икономист категорично се противопостави на участието на държавата и общините в изграждането на индустриалните зони. „Първо обявихте, че ще са 6, а сега се оказва, че се каните да правите 20“, коментира Стоянов. Според Драгомир Стойнев частните инвеститори можели да осигурят най-много 20-25 дка земя, което било крайно недостатъчно за строителството на индустриална зона. С нужните големи парцели разполагали само държавата и общините, затова участвали в старта им.

Два големи частни енергийни проекта са стопирали управляващите, по думите на икономиста от Синята коалиция – изграждането на седми блок на АЕЦ „Козлодуй“ и разширяването на газохранилището в Чирен. Осигурени били пари, имало и експерти.


18.06.2009 г., с. 7
Преките чужди инвестиции се свиха със 71% за година
С 21,4% в общия дял на ПЧИ първа по капиталовложения у нас е Холандия
Едва 2,8 на сто от БВП са привлечените инвестиции през първите 4 месеца на годината.По предварителни данни преките инвестиции в страната за периода януари-април 2009 г. възлизат на 955,4 млн. евро, което е 2,8% от БВП на страната, съобщи БНБ. За сравнение, техният размер година по-рано през същия период е бил 1,924 млрд. евро, или 5,6% от БВП.

Преките чужди инвестиции през април падат със 71% на годишна база и възлизат на 205 хил. лв. През март темпът на спад на ПЧИ в страната бе 40 на сто.

Привлеченият през януари-април 2009 г. дялов капитал възлиза на 659,3 млн. евро и представлява 69% от общия поток на преките чуждестранни инвестиции. Става дума за преведени или изтеглени парични и апортни вноски на нерезиденти във и от капитала и резервите на български дружества. В показателя влизат и постъпленията, и плащанията по сделки с недвижими имоти в страната.

Този привлечен дялов капитал е по-нисък с 29,3 млн. евро от капитала, привлечен през същия период на 2008 г. Тогава той е бил 688,6 млн. евро, или 35,8% от общия поток на преките инвестиции.

Постъпленията от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти са в размер на 187,3 млн. евро, при 446,9 млн. евро за януари-април 2008 г., отчитат още от централната банка.

За отчетния период нетният друг капитал (промяната в нетните задължения между дружествата с чуждестранно участие и преките чуждестранни инвеститори по финансови, облигационни и търговски кредити) е положителен. Неговият размер е 178,5 млн. евро, при 1,068 млрд. евро за януари-април 2008 г.

По предварителни данни реинвестираната печалба за януари-април 2009 г., представляваща частта на нерезидентите в неразпределената печалба или загуба на предприятието, се оценява на 117,6 млн. евро, при 167,4 млн. евро за същия период на 2008.

По държави най-много инвестиции за януари-април 2009 г. са привлечени от Холандия – 21,4% от общия размер на преките чуждестранни инвестиции. Следват Люксембург (13,9%) и Русия (9%).

Пак по предварителни данни преките инвестиции в чужбина за януари-април 2009 г. се увеличават с 24 млн. евро, при увеличение в размер на 436 млн. евро за януари-април 2008 г. Инвестираният през януари-април 2009 г. в чужбина дялов капитал възлиза на 22,9 млн. евро, при 414 млн. евро за същия период на 2008 г., сочат данните на БНБ.
С 48% се понижава дефицитът по текущата сметка
През април текущата сметка е отрицателна и възлиза на 418 млн. евро, като на годишна база дефицитът се понижава с 48 на сто, показва статистиката на БНБ. През март темпът на спад на годишна база на дефицита по текущата сметка бе 26 на сто до 379 млн. евро.

Преките инвестиции покриват 56,5% от дефицита по текущата сметка за първите четири месеца спрямо 69,3% за януари-април 2008 г.

Търговското салдо за януари-април 2009 г. е отрицателно в размер на 1,603 млрд. евро (4,7% от БВП) при отрицателно салдо в размер на 2,542 млрд. евро (7,5% от БВП) за януари-април 2008 г.


18.06.2009 г., с. 13
Риск е да се наливат пари по време на криза
Експерти се обявиха против хаотични мерки, които могат да не доведат до желан ефект в инфраструктурата
След 10 години ще разберем дали държавата е вложила успешно 100 млн. лева в седемте индустриални зони, които се изграждат с идеята да привлечем стратегически индустриалци. Това заяви пред „Класа“ Кънчо Кънчев, изпълнителен директор на „Национална компания индустриални зони“. Според него само при спекулативни сделки с имоти може да се залага по-кратък срок за връщането на парите.

В разгара на кризата икономическият министър Петър Димитров е убеден, че държавата трябва да плаща част от капиталовложенията на бизнеса. Това не било в разрез с европейската практика и вече Великобритания дала пример с подобни стимули за инвеститорите.

В същото време сини икономисти предупредиха, че наливането на пари в много и различни сектори от страна на правителството води до хаос. Участието на държавата в бизнес начинания е излишно, твърдят от опозицията.

Прехвърлянето на 100-те млн. лв. от бюджета към „Национална компания индустриални зони“ вече е факт. С парите трябва да се изгради инфраструктура.

Тепърва ще стане ясно дали и как ще бъде изградена инфраструктурата, колко индустриалци ще привлечем и в резултат какви работни места ще се открият. Дано наливането на пари по време на криза да не се окаже мярка без ефект, платена със средствата на данъкоплатците.


18.06.2009 г., с. 15
Хорхе Фуентес, посланик на Испания: Шансът на България е да усвоява бързо и прозрачно европейските фондове
Бизнесът в моята страна не е загубил интерес към вашата
Преди броени дни Хорхе Фуентес започна своя втори мандат като посланик на Кралство Испания в България. Дипломатът бе у нас от 1992 до 1996 г. – период, в който се поставяха основите на трайни ползотворни връзки между двете страни. Той е роден на 12 април 1940 г. във Валенсия. Завършил е политически и икономически науки и право, както и Дипломатическата школа на Испания. Дипломатическата му кариера започва през 1974-та когато е назначен в постоянното представителство на Испания към ООН в Женева. Работи в търговското представителство и в посолството на своята страна в Белград. През 1978 г. е секретар на Постоянната мисия на Испания в ООН в Ню Йорк. Следват назначения в посолствата на Испания в Тунис и Вашингтон.

- През 2000 г. е посланик в специалната мисия по разширяването на ЕС. А през 2007-а оглавява мисията на ОССЕ в Хърватия.

- Носител е на много испански и чужди отличия, ордени и медали.

- Ваше превъзходителство, вие оставихте незаличими спомени сред българските интелектуалци като посланик на Испания по време на вашия първи мандат. Как се чувства дипломатът, когато се завръща в страна, където вече е работил?

- Имах голям късмет като посланик. Три месеца след пристигането ми в София имах честта да посрещна Краля и Кралицата на Испания, които направиха първото държавно посещение у вас. Тази визита веднага ми отвори всички възможни врати в България. Да не говорим, че само три месеца след пристигането ми получих висок орден – „Мадарски конник“, първа степен. Много бързо се запознах с ръководителите на държавата, с механизмите на политическия живот в страната.

Малко по-късно посрещнах кмета и зам.-кмета на испанската столица, за да открием в София булевард „Мадрид”, една чудесна улица, която непрекъснато се променя и оживява. Там има едно кафене, което също се казва „Мадрид”, имам намерение скоро да го посетя.

Връщайки се отново на работа в София, чистосърдечно казвам: все едно се прибрах у дома. Още повече че резиденцията на испанския посланик я купих и бе обзаведена от съпругата ми! Почти целият персонал си е същият – посрещнаха ме като близък човек, който временно е отсъствал от къщи.

- Говорите развълнувано! Ще си спомните ли най-ценните приятелства, които изградихте у нас?

- Да ги изредя е невъзможно! Някой би казал – оставих дузини приятели, друг – стотици. А аз оставих в България хиляди! Сега установявам, че хората ме помнят. Преди няколко дни, на един национален празник, срещнах директора на Националния дворец на културата, г-н Христо Друмев! Толкова хубави спомени ни свързват! И решихме в близки дни да гледаме заедно някой от испанските филми.

- Вие оставихте България в момент, когато страната изживяваше тежка икономическа криза. Сега сме членове на обединена Европа, но всички заедно страдаме от глобалната криза. Как ви изглежда България в настоящето?

- България изживяваше напрегнатите години на прехода от тоталитаризъм към демокрация. Точно преди да дойда, министър-председателят Филип Димитров бе напуснал поста си, мястото му бе заето от г-н Беров, за който със съжаление научих, че е починал. Дочаках и следващия министър-председател - Жан Виденов. За четири години – три смени на правителства. Това бе съвсем нормално – преходът от една централизирана икономика към пазарна икономика е тежък. Много съм щастлив, че страната влезе в НАТО и в Европейския съюз. Но има толкова много за постигане! Тежко е за България да напредва, тъй като тя тръгва от една далеч по-нестабилна ситуация, отколкото другите европейски страни. И да достигнете поне 80 процента от средните показатели на Европейския съюз, не е никак лесно.

За щастие глобалната криза не засяга България във финансовия сектор. Защото вашата банка се оказа консервативна като испанската. Не се впуснахме в авантюрата да даваме необосновани заеми. Не може да се доверяваме на някого, който се заявява, че има страхотни идеи и иска за тях 10 милиона лева. А зад него няма нищо! Другата страна на кризата, икономическата, нанесе сериозен удар на Испания. В последните години ние строяхме с ударни темпове по един милион апартаменти годишно - повече от Франция, Германия и Обединеното кралство, взети заедно. Защото населението на страната ни чувствително нарасна в резултат на имиграцията. Мечтаехме да стигнем 40 милиона жители, вече сме 47 милиона! Сега кризата в строителния бранш е много тежка.

- Ще споделите ли идеи за излизане от кризата?

- Ако знаех формулата за нейното преодоляване, веднага щях да стана министър на икономиката в Испания! И щях да съжалявам, защото предпочитам да съм посланик в България! Задължително е обаче да имаме креативни и силни формули, които да защитят работата на хората. Защото безработицата е най-голямата драма за всяка страна. При вас безработицата е ниска, 7 на сто. В Испания стигнахме 18 на сто, което е ужасно. Може да се каже, че мечтаем за нивото на вашата безработица. Испанското правителство и опозицията търсят начини, всеки от гледната си точка, за намаляване и стопиране на безработицата. Правителството се старае да зачита социалните нужди на обществото, субсидирайки безработните, протежирайки пенсионерите и онези, които не са си загубили работата. Както и поставяйки пречки пред онези фирми, които освобождават работници. Това е добре, но не е достатъчно. Трябва да погледнем към проблема и от другия ъгъл. Ако собствениците на фирми се чувстват некомфортно и не са удовлетворени от мерките на правителството, просто ще затворят фирмите и всички ще останат на улицата! Значи, за да спасим малцина от безработицата, ще осъдим мнозина на безработица!

Трябва да се измъкнем от тази опасна спирала час по-скоро. Правителството казва, че до 2011-а ще е трудно да се съвземем! Дано по-скоро дойде това съвземане, защото кризата е най-голямата досега от всички, които сме преживели.

- Как оценявате връзките между България и Испания през последните години?

- Много положително. Преди 12 години българите рядко пътуваха до Испания, още по-рядко идваха испански бизнесмени у вас. Българската колония в Испания наброяваше не повече от няколкостотин души. Сега са над 200 хиляди! Това ме радва, защото те помагат на Испания. Разбира се, те също преживяват кризата, редом с испанците. И получават същите помощи за безработни като испанците с изключение на българите, които са с неуредено положение..

Но по-важното е, че испанският бизнес не е загубил интерес към България. Откак съм тук, непрекъснато ме посещават испански бизнесмени. Интересува ги имотният сектор, икономическите инвестиции, както и други сфери на стопанския живот. Замислил съм да поканя всички заинтересовани испански инвеститори на една среща в резиденцията да дискутираме и да търсим пътища за сътрудничество.

А контактите ни непрекъснато се активизират! Ако пожелая, всеки ден мога да летя до Мадрид, Валенсия или Барселона. В родния ми град Валенсия се откри Генерално консулство на България. Още една възможност за пълноценно общуване.

- Какво конкретно ще направи новият стар испански посланик в първите месеци от втория си мандат в България?