Кунева все пак остава в политиката - със сдружение

Два месеца след изборите неуспелият кандидат-президент Меглена Кунева обяви, че е регистрирано сдружение "България на гражданите". По думите на бившия български еврокомисар така тя отговаря на обещанието си да остане в политиката, след като получи на вота подкрепата на почти 500 000 души. Кунева е председател на управителния съвет на новата формация.

При представянето на сдружението Кунева отговори на въпроса дали ще сформира партия и дали следващите парламентарни избори са цел за новата формация. Тя обясни, че не се страхува от избори, а "партия заради самата партия като инженерство" не е нейният вкус. На въпрос, ако все пак направят партия, дали може да се допусне коалиция с ГЕРБ, Кунева посочи: "Няма как да бъде отговорено на този въпрос, след като към днешния ден не заявяваме каквито и да е партийни формулировки". "България не се нуждае от поредната 140 и някоя партия", допълни и бившият образователен министър Даниел Вълчев.

Учредители на новото сдружение са основно хора, свързани с НДСВ и от щаба на Кунева за изборите. Сред тях освен Даниел Вълчев са правозащитникът Йонко Грозев, блогърът Иван Стамболов, бившият зам.-министър в правителството "Станишев" Мария Дивизиева, режисьорът Иглика Трифонова, изпълнителният директор на издателство "Сиела" Веселин Тодоров, ръководителят на обществения съвет по правата на пациента Теодора Захариева и др.

Кунева изброи пет предизвикателства пред България за следващата година, по които сдружението ще работи, най-вече като организира срещи и разговори - икономическата криза, позицията на страната по договора за ЕС, необходимостта от реформи, укрепването на правовия ред, както и гарантирането на правата на човека. Основната цел е да се инициира дебат за национална кауза и приоритети, каквито нямало от 2007 г. след приемането на България в ЕС. Кунева покани в сдружението всички демократично мислещи хора.


Борисов си противоречи за забраната за пушенето
Ана Атанасова

Въпреки че в сряда кабинетът гласува поправки в Закона за здравето, които забраняват пушенето на всички закрити обществени места от 1 юни догодина, премиерът Борисов явно още не е взел окончателното си решение. В събота за няколко часа той си промени коренно мнението за тютюнопушенето. Първоначално в ранния следобед премиерът заяви пред Дарик радио, че е добре забраната да не важи за барове, защото "посетителят на нощно заведение за деня си е прецакал здравето - няма да си легне навреме, ще пие алкохол". Три часа по-късно пред Нова телевизия Борисов бе категоричен, че "се е размислил по темата" и решил, че не трябва да се пуши никъде.

Както Борисов, така и партия ГЕРБ постоянно дава разнопосочни сигнали за забраната за пушене. Тя трябваше да е факт още от 2010 г., но мнозинството в парламента я отмени. След това Борисов обеща на бизнеса, че на закрито няма да се пуши от 2014 г., а впоследствие срокът падна до лятото на 2012 г. Паралелно с това обаче цигарите в малките заведения - под 50 кв. м, трябваше да са забранени още преди няколко месеца, но това така и не се случи.

В събота министър-председателят заяви, че здравето ще бъде приоритет за правителството през идната годината. По същото време обаче вицепремиерът Симеон Дянков призна, че правителството е опитало на няколко пъти да направи реформа в здравеопазването, но не е успяло. "Отсега до края на мандата е много трудно да се направи реформа в сектора", допълни той пред Дарик радио.

Само за последните десетина дни ГЕРБ успя да демонстрира цялата си управленска мощ и мисъл в областта на здравеопазването. Ефектът е жалък, отчайващ и плашещ и илюстрира за пореден път, че тази партия нито може, нито иска да направи дори елементарни корекции на статуквото. Което, както се убеждаваме всеки ден от години, е ужасяващо. Въпреки заклинанията на премиера Бойко Борисов, че реформи се правят и ефектът се очаква около 1 януари на всяка следваща календарна година, действителността в управлението на здравния сектор е напълно различна. Там е наситено с некадърност и лобизъм и нищо повече.

Тон даде председателят на здравната комисия в парламента Десислава Атанасова, която предложи изборът на екип да минава задължително през доброволна здравна осигуровка в частен фонд. С което показа, че няма и най-малка представа как работят болниците и здравноосигурителните дружества. Изборът на екип е спорна услуга, но пък е напълно легална от години. От една страна, пациентът би трябвало да има право да си избере лекар, на когото има доверие, и съответно да има регламент, по който това става. Болниците, предимно в София, обаче експлоатират тази възможност до краен предел и прекалено често болните "избират" екип, без изобщо да са искали. След няколкото смъртни случая в АГ болници опечалени близки обявиха, че родилките са починали, защото не са си платили, и ГЕРБ седна да мисли как да ограничи тази услуга, без изобщо депутатите на партията да се замислят доколко между смъртните случаи и плащането има връзка. И се стигна до абсурдната идея за екип да могат да си плащат само пациенти с осигуровки в частен фонд. Така според Атанасова лекарите нямало да могат да рекетират болните. Шефът на комисия в НС явно не може да разбере, че когато едно легално плащане се забрани, то просто става нелегално, което увеличава рекета. А когато се сложи и като условие наличие на допълнителни осигуровки, рекетът става двоен. За капак, за да плати подобна услуга, фондът трябва да е получавал вноски поне една година. Ако пациентите просто решат да сключат договор за допълнително осигуряване ден преди да влязат в болница, ще платят два пъти - един път вноските, и втори - избора на екип. Ако това предложение се реализира, хаосът е гарантиран, а това е идеалната среда за рекет и корупция.

Поне с това би трябвало ГЕРБ да са наясно.

След Атанасова блесна колегата й Лъчезар Иванов, който, противно на всяка логика, успя да прокара поправка в бюджета на здравната каса за 2012 г. и да вмени на обществения фонд да плаща за ваксини срещу рак на шийката на матката. Против бяха дори депутати от управляващите, но текстът мина. Първо, чисто технически, Иванов, а и колегите му, гласували за предложението, нямат капацитета да измислят как точно касата да осигурява тези имунизации. По закон НЗОК няма право да плаща ваксини, но Иванов вероятно така и не е разбрал и не предложи нужната поправка, с която да легализира предложението си. А и нищо чудно това да не се смята за особена пречка - все пак ГЕРБ втора година принуждава осигурените български граждани да плащат и за дейности на здравно министерство, т.е. и за лечение на хора без вноски, което е грубо закононарушение. Да не говорим пък за национализацията на милиони от осигуровки, които потънаха във фискалния резерв.

По-лошото тук обаче е друго. Ваксините срещу рак на шийката на матката се появиха преди едва няколко години и все още в медицинските среди няма единно становище за ползата от тях. Смята се също, че не са минали достатъчно години, в които практиката да покаже и пълната безопасност на тези препарати. Затова е редно бедна страна като България първо да изчака и след това да започне да дава от крайно недостатъчните си публични средства за спорни медикаменти. И прокарването на подобен текст е наглост, която поражда силни съмнения за лобизъм. Особено щом негов автор е човек, около когото скандалите и подозренията в корупция не спират.

Един от любимите похвати на Бойко Борисов е да слага чертата между себе си и всички останали политици и да повтаря как той е различен. В повечето случаи разликата обикновено е единствено в полза на останалите политици, но на премиера не можеше да му се отрече едно - отстранява почти всички прегрешили в партията. Емблематичният пример за това беше именно Лъчезар Иванов, който напусна постовете си на зам.-шеф на парламента и шеф на здравната комисия, след като се опита да спре репортаж за охолния живот на митничар. Иванов обаче не беше принуден да подаде оставка като депутат и резултатът е налице – той продължава да върши поразии, колкото и низвергнат да е.

С което мъдростта на Бойковите кадрови решения се приравнява до нивата на обикновения селски тарикат.

Колкото до реалната реформа - тя си остава само на приказки, макар и купища. В деня, в който здравният министър Стефан Константинов обяви в Министерския съвет, че ще е третият министър на ГЕРБ, който ще опита да ограничи свръхразходите на здравната каса за болнична помощ, депутатите от собственото му мнозинство го бламираха. В закона за бюджета на НЗОК имаше текст, според който новопоявилите се болници няма да имат право на договор с касата за срок от една година. Идеята е, че колкото повече болници никнат, толкова повече и броят на отчетените пациенти и съответно разходите растат. Паралелно с това пък качеството на медицинските услуги пада, а населението е по-болно. По принцип подобен текст е доста спорен, тъй като ограничава свободната инициатива. Годините обаче са доказали, че е един от малкото варианти да се овладеят ненужните свръхразходи на НЗОК. Без много-много обяснения ГЕРБ отхвърлиха този текст. Дали е от грижа за частната инициатива или по-меркантилни подбуди - всеки може да прецени сам.

По подобен начин министърът твърдеше, че има подкрепата на партията от догодина да започне въвеждането на новия метод на финансиране на болниците - диагностично свързаните групи. Сега обаче се оказва, че я няма, защото нищо подобно не е предвидено за 2012 г. Но за сметка на това парламентът гласува решение България да купи системата за изчисление на ДСГ от Австралия. Цената е тайна, но нищо чудно това да се окажат пари на вятъра, за които никой не може да проумее защо са похарчени.

Без да си вземе поука, Константинов опитва да забрани пушенето на закрити обществени места от лятото на следващата година, МС дори прие промени в Закона за здравето. И това при положение, че собственото му министерство не направи нищо за обещаната забрана на цигарите в малките заведения още от отминалото лято. Забрана, за която също се твърдеше, че има консенсус, но законовите текстове, които да я регламентират, така и не видяха бял свят.

Това шизофренно поведение можеше да буди само смях, ако не беше индикатор за управленска некадърност и немощ.

Парламентарната група на ГЕРБ просто дава отпор на всяко решение на кабинета, а в замяна предлага или нищо, или пълна неадекватност. Министърът става все по-жалък, премиерът - бутафорен, а депутатите го играят отряд за защита на всякакви разностранни икономически интереси.

Венецът в реформаторската дейност обаче засега е идеята на здравната каса да върне високите цени на клиничните пътеки в инвазивната кардиология. Тази иначе иновативна и необходима медицинска специалност успя да се превърне в нарицателно за всички девиации в здравната ни система. Някои пътеки там бяха оценени доста високо, покриваха 150-200% разходите на болниците за тях, което отприщи лавина от нови и нови клиники по инвазивна кардиология, в които изтичат милиони от бюджета на касата. Проверки затвърдиха и подозренията, че там често се приемат пациенти без нужда и се правят рискови изследвания на хора, които нямат медицинска необходимост. След намесата на министерството на финансите цените на пътеките в инвазивната кардиология бяха сведени до по-разумни нива, а това беше единственото умно решение, което ГЕРБ взеха за 2 години. Сега касата смята, че цените за догодина трябва да се върнат на старите си нива. Подобна наглост граничи с директна кражба на обществени пари. Защото например прословутото раждане е оценено на 500 лв., при положение че средният разход за него е 625 лв. И така стоят нещата с още десетки медицински дейности. За тях пари не могат да се намерят, но за свърхоценени кардиопътеки винаги ще има. Защото защитата на интересите на пациентите не носи директни и бързи дивиденти за разлика от протекцията на бизнес с огромна норма на печалба.

Това не е управление, а сбирщина от случайно попаднали на високо хора, които нямат капацитета да погледнат по-далеч от носа и джоба си. И които успешно прекрояват държавата по собствения си аршин.


Магазините са пълни с клиенти, а продажбите намаляват
Кризата върна българина към икономиката на самозадоволяването, търговците са скептични, че догодина ще има оживление на пазара
Десислава Колева

Все повече семейства у нас са изправени пред принудата да спрат да купуват храна или напитка, която преди е била част от трапезата, или да направят компромис с качеството на стоката. Тенденцията не е стриктно българска - различни изследвания показват отчетлив спад на потреблението почти навсякъде в Европа.

Според националната статистика доходите нарастват по-бавно от цените, което логично води до свиване на потреблението. През 2010 г. спрямо 2009 г. доходите у нас дори са спаднали с 3.6%, докато цените са се повишили с 2.3%. Тенденцията не е кой знае колко по-добра и тази година, а потребителското кредитиране е далеч от пиковите си времена.
Тази разлика в джоба на хората се усеща и по рафтовете на магазините. Все повече хранителни вериги се ориентират към по-голямо разнообразие от стоки в средния и най-вече в ниския ценови клас и намаляват избора на скъпи стоки. Наскоро една от скъпите вериги супермаркети започна ребрандиране и ориентация към малко над средния клас. Защото такава е отчетливата тенденция при покупките. На практика хранителните продукти в средния ценови сегмент са изгубили най-голяма част от клиентите си, показва опитът на сладкари, производители на безалкохолни напитки и пр., но и на големите търговски вериги. А хората, които преди купуваха най-евтиното в магазина, свиха драстично покупките си, казват производителите. Макар че търговците обикновено не дават данни за продажбите си, всички признават, че в супера хората се ориентират към най-евтиното. Или към промоциите.

От друга страна, националната статистика отчита постоянно нарастване на разходите, но това се дължи на инфлацията, а не на факта, че реално купуваме повече. Харчовете винаги успяват да изпреварят по темп нарастването на доходите.

По булеварда на кризата.

Достатъчна е една разходка по най-скъпия ни булевард, за да се видят ясните белези на кризата. По стъклените витрини на "Витоша" постоянно висят надписи "под наем". На мястото на фалиралите бутици обаче не се настаняват нови, също тъй скъпи. Дюнерджийници, магазинчета за сладки, за готвена храна, за шноли и фиби и кафенета. Както е тръгнало, скоро този вид магазини ще превземе булеварда. И това надали се дължи само на ударната поява на молове. Или на затрудненията покрай разкопаните участъци заради строежа на метрото. Подкрепени с числа, впечатленията на пешеходците изглеждат така: през 2005 г. "Витоша" е на 22-ро място в света в класацията на най-скъпите търговски улици (на Cushman&Wakefield). През 2011 г. пада на 52-ра позиция. През 2009 г. месечният наем на кв.м търговска площ е бил средно 80 евро, през 2011 г. - 50 евро на кв.м. Според класация на консултантската компания olliers International, бул. "Витоша" е на трето място по спад на цените в Европейския съюз. Въпреки това наемите и в момента са твърде високи за оборотите на магазините.

И производителите в хранителната индустрия навсякъде отчитат спад на продажбите, както и на обема продукция. Плахи са надеждите, че догодина потреблението ще се раздвижи. Дни след изборите управляващите, водени от финансист номер едно, в един глас започнаха да обясняват, че ситуацията в Европа се влошава и никой не знае колко точно, което означава, че трябва да затягаме коланите. Разбира се, дните преди Коледа не са време за тревожни приказки - "декември година храни" и моловете и супермаркетите вече са препълнени. Само че собственици на магазини споделят, че броят на хората, които прекрачват вратата расте, но обемът на продажбите намалява. С други думи - повече гледаме, но купуваме по-малко. Каква е картината в отделните сектори?

Смело към бурканите.

Все повече хора се връщат към позабравената традиция на домашно приготвените консерви. Това отчитат от Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци. Преди няколко години изследване е показало, че българите приготвят около 300 млн. буркана зимнина всяка година. Към днешна дата по-ново изследване няма, но най-вероятно ще са повече. "Кризата не подмина и консервните фабрики и през тази година се забелязва връщане на хората към домашното производство. Затова има много фактори, но един от основните е обедняването на населението", коментира председателят на съюза Константин Ламбрев.

През 2009 г. спадът в консумацията на консервите е най-шоков - между 25 и 30%. За тази година е рано да се правят прогнози, но спадът ще е още между 5 и 10%. Той, разбира се, не се дължи на домашното производство, а на свитото потребление. "Особено ясно то се вижда при консервите в средния ценови сегмент - той почти изчезва", обяснява Ламбрев. По думите му преди кризата половината от продажбите са били в ниския клас, около 30% в средния и 10% във високия. Сега консервите на средните цени са най-малко търсени. Увеличение има на ниския клас, но и на високия - с около 2-3%. Производителите отчитат, че продажбите в този сегмент остават стабилни въпреки кризата.

"Не очакваме драматични проблеми през 2012 г. Все пак потреблението не може да пада до безкрай", казва Ламбрев.

По-малко и от колбасите.

На семейната трапеза има или по-малко, или все по-рядко колбаси и преработено месо. Такъв е изводът от данните за продажби на Асоциацията на месопреработвателите в България. Свиването на потреблението на месни продукти за 2010 г. спрямо 2009 г. е около 14%, а за 2011 г. спрямо 2010 г. досега е около 7%. Тук обаче причината не е само свиване на потреблението, а тенденцията в последните две години да се купува сурово непреработено месо за сметка на преработени месни продукти, обяснява председателят на асоциацията Кирил Вътев. Според него през 2012 г. в някои търговски вериги, особено дискаунтърите, ще се наблюдава увеличаване на дела на хранителните продукти от внос. Тази тенденция е следствие от увеличаващата се роля на модерната търговия и в частност на дискаунтърите. "В следващите няколко години неминуемо ни очаква увеличаване на цените на месните продукти поради растящите цени на месните суровини в световен мащаб. Причината е дефицитът на месни суровини в Европа следствие от увеличения експорт за Русия и Китай", казва Вътев.

И този сектор не е подминат от т.нар. "икономика на самозадоволяването". Живеещите в селата правят консерви за себе си и близките си в градовете. Дори в кризата част от безработните се връщат в селата, където могат сами да добиват, отглеждат и приготвят най-необходимите хранителни продукти за едно домакинство. "Така изглежда нестоковото производство за задоволяване на насъщните нужди от храна по време на криза", коментира Вътев.

Пазарът на безалкохолни напитки.

Спадът на продажбите тази година в сравнение с 2010 г. при бутилираните води ще е около 5%, при газираните напитки - 4%, а при плодовите сокове двоен - 8-9%, обясни председателят на асоциацията на производителите Милчо Бошев. Това са прогнози, но страховете за още по-големи сривове в продажбите са съвсем реални, въпреки че по традиция ноември и декември са силни месеци. Подобно на другите стоки, и при безалкохолните напитки най-засегнати са по-скъпите продукти и соковете. Кризата е накарала българите да заменят соковете с газирани напитки.

"Съпоставката с предишни години обаче е още по-драматична. Като обем общата консумация през тази година ще се върне на нивата от 2006-2007 г.", коментира Бошев. Най-показателно за състоянието на този пазар, а и за потреблението като цяло, според него са продажбите на безалкохолни напитки в заведения, ресторанти и пр. Там консумацията става все по-малка - "измамно е чувството за пълните заведения, продажбите в т.нар. студен пазар се свиват все повече", казва Бошев. Като потвърждение на тезата идват и данните за увеличение на продажбите на напитки и води в по-големи разфасовки, предназначени за домашна употреба. Като постижение фирмите от бранша описват постигането на нулев ръст тази година. На фона на фирми със спад на производството между 40% и 50% това наистина си е постижение. Според асоциацията най-оптимистичната прогноза за пазара на безалкохолни за тази година е да се запази потреблението от 212 литра на глава от населението, регистрирано през 2010 г.

Поскъпналата захар удари сладкарите.

Ако живеем с усещането за безпрецедентна криза, то със сигурност не го лекуваме със сладкиши, показват данните на сладкарите. От началото на кризата поне 4 български компании, произвеждащи сладкарски изделия, са принудени да затворят. Не само свитото потребление е проблем в сектора, но и увеличаващата се цена на захарта - със 70 на сто. "Ние пуснахме няколко иновативни продукта на пазара, благодарение на които успяваме да задържим обема на продажби отпреди кризата. Печалбата обаче е по-малка", обяснява Владислав Пейчев, собственик на сладкарска фирма.

Последните данни на НСИ за октомври потвърждават думите на производителите - оборотът в търговията на дребно спрямо октомври миналата година е спаднал с 5.2%. Малко повишение%, в продажбите на дребно на лекарства и козметика - с 1.5%. При храните, напитките и цигарите увеличението е по-малко от 1%. Логично намаляват оборотите в автомобилни горива и смазочни материали (с 3.5%), в търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника - с 1.3%, и в битова техника, мебели и други стоки за бита - с 0.7%.