Кметовете да платят рейса до болницата

- Политическа партия ГЕРБ не е приемала този закон и той по никакъв начин не е обвързан с нас. След като се вслушахме в дебата, се видя, че действително обществото има нужда от тази промяна. Направихме кратък преглед как законът се прилага в различните европейски страни и видяхме, че крайният му вариант е приложен само в две държави. Важно е местата за пушачи да бъдат снабдени с инсталации, така че да има достъп на чист въздух. Право на собствениците пък е да преценят по-малките заведения дали да бъдат за пушачи или за непушачи. Макар да съм лекар, смятам, че всеки клиент има право на избор дали да влезе в подобно заведение или не.

- Не се ли отстъпва по този начин от идеята за здравословен начин на живот?

- Това е въпрос на личен избор. Колкото и държавата да се грижи за здравето на всеки гражданин, човек сам преценява дали да съхранява или уврежда своето здраве. Винаги е най-добре да има избор.

- Доколко с реформата, която стартирате, пациентите ще имат избор дали да се лекуват или не в болница?

- Искам да припомня, че човек, когато се разболее, не влиза непременно в болница. Най-напред отива при личния лекар или специалист в доболничната помощ. При нас понятието за медицина е изкривено и се обвързва изцяло с болниците. В европейските страни в доболничния сектор се дават много повече пари за профилактика и превенция, отколкото в лечебните заведения, докато при нас това е обърнато. Важно е държавата да определи критериите - не само да има достъп и легла, на които да легне гражданинът, и за които да си носи медикаменти, чаршафи, храна и накрая на всичкото отгоре да му кажат и "дай някой лев". Трябва да се скъса с този тип здравеопазване. Целта е, след като са изчерпани възможностите на доболничната помощ, пациентът да отиде в лечебното заведение, където ще му окажат специализирана болнична помощ и в рамките на 5 до 10 дни ще го изпишат здрав. Сега лежи в една болница, не го лекуват, после в друга, където започват да го изследват и състоянието му се влошава и когато постъпи в болницата, която може да му реши проблема, е достигнал до спешно състояние. И там вече трябва да се дадат много повече пари, да не говорим за всичките причинени неудобства.

- Това означава ли, че в резултат от реформата, на пациентите вече няма да им се налага да си носят чаршафи и лекарства?

- Точно това означава. В лечебното заведение ще получават съответната грижа и лечение. Няма да се налага да носят нито чаршафи, нито печки, нито лекарства.

- В реформата отчита ли се фактът, че за част от пациентите пътуването до областния център, където ще остане болницата, е прекалено скъп лукс?

- Считам, че тук има какво да се желае занапред. А именно, когато се налага на някой да пътува, а той няма възможност да си плати билета, това ще трябва да се подпомага от местната управа или болницата. Това е като едно пожелание, но се прави и в момента в някои райони на страната.

- Т.е. линейките се превръщат в маршрутки?

- Не става дума за линейка, а за транспорт. Имам предвид градски, междуградски транспорт, маршрутки. Нека не забравяме, че никой не е отменил възможността в медицинските центрове да има до 10 легла.

- Отстъпление ли е списъкът с допълнителни критерии за болниците в трудно достъпните райони, на които беше даден гратисен период?

- Има и в момента критерий за отстояние от болнично заведение - не само брой километри, но и времетраене. Считам, че в такива трудно достъпни райони трябва да има отсрочка за доокомплектоване с нужните специалисти, за да има лечение.

- Част от болничните директори се оплакаха от проблеми с делегираните бюджети.

- Бързам да уточня, че делегирани бюджети няма. Има подписани нови договори с НЗОК, в които се казва, че 100% ще получат парите си за обслужени пациенти, след като бъдат направени нужните проверки, за да няма нарушения.

- Първоначално имаше идея част от болниците да станат за долекуване. Какво се случи с нея?

- В момента се подготвят клинични пътеки. И те ще имат финансиране. Този тип заведения са необходими, тъй като не е нормално всички заведения у нас да са за активно лечение.

- От НЗОК обаче казаха, че в бюджета, който парламентът е гласувал, няма пари за такива пътеки.

- Знаете, че се дадоха допълнителни средства, а вече има и решение за отблокиране, при необходимост, на 350-400 млн. лева от резерва на касата, така че стъпка по стъпка, можем да постигнем желаната реформа.

- Докъде стигнахте с остойностяването на клиничните пътеки, което трябваше да е готово до края на февруари?

- На последната среща с шефовете на болници в Министерския съвет вицепремиерът Симеон Дянков съобщи, че процесът почти е завършил, така че до края на февруари месец остойностяването ще завърши и ясно ще се знае кое колко струва. Това е изключително важна крачка, без която не може да продължим с реформата, защото е необходимо да знаем какви пари са нужни за лечението на българските граждани.

- Кога ще влязат в сила тези нови стойности?

- От 2011-а. След като направим тази преценка, ще въведем и здравноосигурителните фондове, както и диагностично-свързаните групи. Знаете, че по клиничните пътеки няма как да се лекуват и съпътстващите заболявания.

- Това остойностяване няма ли да даде аргумент на болниците да поискат допълнително финансиране още тази година?

- Няма как да стане още сега. Вярно е, че в средата на годината НС ще отблокира 350-400 млн. лв., но това няма да касае остойностяването на клиничните пътеки. Стойностите, които ще обяви Агенцията за анализи и прогнози, се отнасят за следващия етап от реформата, през 2011 г.

- По какъв начин ще убедите гражданите в млада и трудоспособна възраст, които не ползват и в момента често медицинска услуга, да плащат повече?

- Здравето е нещо, което не е гарантирано и човек никога не знае дали и кога ще го загуби. Мисля, че в обществото ни прагматизмът вече е водещ. Затова и ми се струва логично да се подсигуряваш, така че при необходимост да си осигуриш едно добро лечение. Още повече че фондовете ще могат да включват не само лечебни дейности, но и лекарства, които са по-скъпи и не се заплащат от НЗОК.

Политика19 Февруари, 2010 Пациентите в България нямат доверие на малките болници и 76% заявяват, че търсят лечение в столицата или в по-големите градове на страната. Три четвърти от българите (69%) правят изследванията си за сериозни заболявания в София или университетските центрове. Това показват данни от национално представително проучване на МБМД, направено през февруари 2010 г.

43% от анкетираните са ползвали здравни услуги през изминалата 2009 г. между два и пет пъти, веднъж или по-малко от веднъж - 34 %, а 22 на сто - шест и повече пъти. От ползващите здравни услуги над шест пъти годишно 72% са над 50-годишна възраст; 60 на сто живеят в малки градове и села и 59% са пенсионери.

90% от пациентите ползват консултации при личен лекар, 49% се възползват от правото си на посещение или консултация при специалист и 26% от хората си правят медицински изследвания. Болничното лечение е 12% от ползваните здравни услуги, сочат данните. Хората между 50 и 60 години най-често търсят лекар, а над половината - или 53% от възрастните над 63 години, са се обръщали за лечение към специалисти. Обяснението за това е, че тези генерации обръщат повече внимание на лечението, след като се появи проблемът, а не се опитват да се предпазят от заболяване.

Изследването показва, че при леки здравословни проблеми 51% от анкетираните се лекуват сами в къщи, половината посещават личния си лекар, а тези, които търсят услугите на специалист са 16%. Най-малък е броят на хората, които се обръщат към частни клиники - 4%. По-младите, по-образованите и по-заможните хора предпочитат да заплатят директно за услугите, без да се обръщат преди това към джипито.

От изнесените данни става ясно, че за сериозните медицински изследвания хората от големите области градове, обърнали се към специалист в същото населено място, са 43%, а тези които биха потърсили медицински услуги извън района, в който живеят, са 48%. Онези, които отиват при частни специалисти са 10%. За сериозни изследвания всеки 4-ти или 25 % от хората ще потърсят помощ в столицата или в по-големите областни градове. При по-сериозни здравословни проблеми личния си лекар търсят 59 на сто, а 13% отиват при специалист в клиника срещу заплащане. При спешен случай 58% от запитаните биха потърсили помощ в населеното си място, а 37 - извън него. За оперативна намеса 54% биха постъпили извън населеното място, в което живеят.

Цялостната оценка на качеството на здравните услуги в България е добър 3,67. Най-висока оценка получава консултацията с личен лекар. Тя е оценена с 4.37, а прегледът при специалист с направление получава 4.27. Почти няма разлика в становищата за преглед при специалист в зависимост от това дали се отива с направление или без. Свободната консултация със специалист е оценена с добър 4.24. Най-ниски "бележки" са дадени на спешната помощ - 3.78 и на болничното лечение - 3.79.

Изследването сочи още, че всеки четвърти българин е трябвало да заплати сума над потребителската такса за посещение при специалист. Всеки пети пък е доплатил за болнично лечение. Една част от заплащанията са станали на ръка и без документ. На ръка за болнично лечение са платили 17% .

12 на сто пък са дали пари за медицински изследвания, а всеки десети е платил на личния си лекар извън потребителската такса.

При по-сериозни здравословни проблеми 5 - 6% са получили медицинска помощ от специалист срещу заплащане. В частна клиника за заплащане на ръка са признали 7% от запитаните. Така само потребителска такса са платили 79%; потребителската такса и допълнително пари на ръка на личния лекар са дали 6% от анкетираните. .

Крехката 39-годишна представителка на зодия "Лъв" Жени Начева оглави най-тежката финансова институция - Националната здравноосигурителна каса, преди броени дни. "Не ми е лесно да седна в най-неудобния стол, особено сега, когато в момента на икономическа криза той е и горещ. Познавам обаче работата на НЗОК, работя в нея вече осем години и това ми даде смелост да приема", обясни Начева.

Трудно обаче приели избора й вкъщи. Съпругът й д-р Ивайло Начев и 17-годишната Александра определено не били очаровани от решението й. Но не се опитали да я разколебаят. И двамата знаят, че щом Жени е поела отговорност, няма да се отметне от думата си. А на Жени Начева й предстои определено нещо твърде тежко - да преобърне представите за Касата като за предимно санкционираща институция и да й създаде авторитет на перфектен партньор на всяко едно звено в здравната ни система. Тя знае не само как се прави реформа в тази най-чувствителна сфера на обществото ни, но са й пределно ясни и капаните, които може да я дебнат. Заради тези й познания фината иначе дама е човекът, с който всички се съобразяват - от медици до финансисти. На тези нейни познания се дължи и фактът, че дори в най-безпаричните моменти за НЗОК тя успяваше да измъкне финансовата институция от неудобни ситуации и благодарение на високия си професионализъм и чувство за дипломатичност да потушава назряващи скандали, преди още да са се разразили. На Жени Начева са ясни правилата на играта не само от едната страна на масата - тази на икономиста, но и тези на отсрещната страна - на лекарите и лечебните заведения. Познава ги от „кухнята", съпругът й д-р Ивайло Начев е специалист по уши, нос, гърло в Транспортна болница. Самият той е преминал всички степени на докторската работа, споделил е несгодите на лекарското съсловие от самото начало на първата здравна реформа. Затова довчерашната шефка на дирекция „Бюджет и финансови параметри" на „Кричим" 1 е и отличен анализатор и прогностик. Да разнищи системата на цифрите отвътре и да направи печеливш и най-дребния дивидент за институцията, за която работи, е от уменията й, придобити по време на стажа в Световната банка.

Впрочем новата шефка на НЗОК има зад гърба си респектиращ професионален и специализантски опит. Скоро след завършването на УНСС тя защитава докторска степен по икономика, завършва магистърска програма по здравен мениджмънт, а впоследствие и по банково дело. В края на 90-те продължава магистърска програма по публична администрация в университета „Джордж Вашингтон" в САЩ. Стажува последователно за по няколко години в Американската комисия по цените във Вашингтон (2001 г.) и Кеймбридж - Великобритания (2000 -2003 г.). Заради качествата и отличната й подготовка през 2003 г. Институтът по международни финанси във Вашингтон я привлича за експерт. В продължение на три години, пак по покана, изнася лекции в Портсмутския университет. През 2008 г. Начева, макар и вече в България, е поканена за член на одиторския борд към комисията за социална сигурност на работниците емигранти в ЕС. Член е и на Консултативния съвет на НАП. Биографията й респектира, както и фактът, че никой не може да я обвини в политически пристрастия. Начева не е член на нито една партия, независимо че е получавала покани и от дясно, и от ляво. Безпартийността е нейният най-силен коз.

Самата Начева обаче няма нужда от комплименти. Тя знае цената си и като всеки стойностен човек, който е наясно със себе си, е открита, достъпна и отворена за професионални разговори с всички, стига те да не са на нивото на махленския спор. „Ако човек има ясна представа за себе си, знае как да работи, работи и е наясно какво иска да остави зад гърба си, не е необходимо да се обвързва политически, за да го признаят - твърди Жени и добавя: - За себе си искам да работя в екип със спокойни за бъдещето си хора и пълна лоялност - така, както съм виждала да се работи и съм работила в чужбина, да оставя след себе си една здрава финансово институция и да съхраня доброто си име." Затова първото, което направила, след като се върнала от избирането й в Народното събрание в Касата, било да увери хората, че чистки няма да има. На нея й е пределно ясно кой колко може в НЗОК и колко се труди, защото самата тя е от хората, които в последните две години не са си тръгвали от работа по-рано от 20 часа.

Жени е софиянка и почитателка на класическата музика, но поради голямата си заетост я слуша повече вкъщи. За последен път присъствала на концерт в зала „България" по Коледа. Новата шефка на Здравната каса обожава Достоевски от ученичка и се прехласва пред планинските пейзажи. Не крие обаче, че обича да разпуска и с приказки и анимационни филмчета. Само че напоследък й се налагало да чете предимно книги за различни здравноосигурителни модели и методи за заплащане.

Дъщерята Александра е ученолюбива като майка си и също като нея учи в Националната природо-математическа гимназия. И тя е привлечена от магията на цифрите, и след абитуриентския си бал догодина най-вероятно ще се насочи към финансите или компютърните специалности. Жени признава, че няма време да готви, но съпругът й Ивайло често я изненадвал с нещо вкусно. Любими й били вегетарианските блюда, салатите и сирената. .


Експерти настояват за Високи застраховки за лекарските грешки

Регистър за лошите практики ще улесни адвокати и магистрати
Соня Ангелова

По-високи застраховки да пазят и докторите, и пациентите от т.нар. лекарски грешки. Това предлага доклад, разработен от Международния институт по здравеопазване и здравно осигуряване и Съюза на съдиите. Според Закона за здравето и сега всички работодатели в системата са длъжни да застраховат медицинските екипи, но сумата е малка и на практика рядко се изплащат обезщетения на пострадалите пациенти. Експертите предлагат да се разработи нова застрахователна система, в която да участва и съдът. Те се надяват първите вече произнесени присъди за изплащане на обезщетения да ускорят правното регулиране на процеса. В момента в българските съдилища са заведени близо 100 дела, като само здравният министър (независимо кой е той) е

осъден да плати над половин милион лева обезщетения

Лекарските грешки обаче се доказват изключително трудно, понеже няма вещи лица, готови да докажат вината на свои колеги в съда. Дори когато съдии и прокурори проучват материята, те зависят от съдебномедицинската експертиза. Адвокатите пък, колкото и да се готвят по темата, не могат да се противопоставят на специалистите, които са често и хабилитирани. Затова докладът предлага да се създаде специално бюро за съдебномедицински експертизи, което ще е в услуга изцяло на правораздаването. Сред предложенията е и създаване на гаранционен фонд за компенсация и подпомагане на пациенти, станали жертва на лекарска грешка. Според шефа на БЛС д-р Цветан Райчинов то би могло да бъде към някоя от големите пациентски формации.

Докладът препоръчва да се създаде национална система за статистическа регистрация на грешките, която би улеснила значително правораздаването. В момента дори лекарският съюз рядко се занимава с тях, като най-често това става в регионалните етични комисии към БЛС, призна д-р Райчинов. Пак с цел улесняване при търсене на съдебна отговорност авторите на доклада предлагат да се изгради

единен национален регистър за лошите практики

или най-честите грешки при лечение. Той може да бъде и дисциплинираща мярка за действащите лекарски практики, надяват се авторите на доклада.

В доклада декларацията за т.нар. информирано съгласие често е неразбираема за пациентите и те на практика не знаят какво точно подписват. Освен това заради прословутите клинични пътеки лечението често не се документира вярно, а се натаманява към изискванията на здравната каса.

Според юристите социално най-неприемливи са смъртните случаи при родилки и новородени. .

Рядко търсим вината в съда

Близо 8,3% от хората признават, че са ставали обект на лекарска грешка през последните 5 години. Под половин процент от тях обаче са потърсили правата си в съда. Между 5000 и 15 000 са потърсили отговорност в здравната система, а между 2000 и 6000 са се обърнали към Темида.

Проучването показва, че най-често се стига до съд, когато грешката е довела до смърт - в 60% от случаите, като в 40% от тях причината е била неправилна диагноза, а в 40% - лошо следоперативно лечение. В 20% пък е резултат от сбъркани лекарства.

Спасението на болните е дело на самите болни. Вероятно това щяха да констатират Илф и Петров, ако бяха живи и бяха попаднали поне за ден в коя да е българска болница в малък, че дори и средно голям град. Ако пък съществуваше класация за най-издръжлив пациент, то нашенецът като нищо щеше да грабне приза за първото място още от раз. Защото, оказва се, нито англичанинът със съществуващото на Острова поликлинично лечение, нито руснакът с довчерашната му здравна система тип Семашко, са далеч по-крехки от многострадалния български пациент.

Което впрочем, съвсем не означава, че ние си нямаме лечебни заведения. Имаме и то в повече, отколкото която и да е далеч по-развита страна от Европейския съюз. Само че кому са потребни сгради от преди 50 и повече години с остаряла техника, медицински персонал, който не е прочел едно научно изследване, откакто е завършил, а и не е имал възможност да наваксва пропуснатото в практиката. Защото няма пациенти, освен ако не се броят заблудените баби и дядовци, които лежат в тях седмица, че и две, да им мерят кръвното, да им дават витамини и въобще да си поживеят зимъс на топло, а докторите да отчетат някоя и друга клинична пътека и да си вземат паричките.

Като се има предвид това съвсем не е за учудване, че всяка година в 7-милионна България 7000 души стават жертва на лекарска грешка. Българинът го е страх повече да не попадне в ръцете на калпав доктор, отколкото от самата болест. Тези изводи са напълно обективни. Те не са правени от наш институт, а са резултат от проучване на Световната банка. Само за сравнение в Германия, където населението є е близо пет пъти повече, усложненията от сгрешени диагнози са наполовина по-малко. За мнозина здравната система на Германия е неподходяща за сравнение. Може и да е така. Но данните по отношение на болничната помощ и нейната безопасност на бившата съветска република Латвия също не говорят в наша полза. Което обаче съвсем не дава основание на бившите управляващи от левицата да се опитват да спрат с евтин популизъм започналото преструктуриране на лечебните заведения. Впрочем благодарение на усилията на не един червен здравен министър стигнахме дотам всеки път, когато ни се наложи да влезем в болница, да се молим да не попаднем в ръцете на разсеян доктор или хирург, който първо кръцва, после гледа къде.

Само за справка - болниците у нас са 390, от тях близо 200 са общински, т.е. от онези, в които влизат пациент само ако се е заблудил в мъглата. В тях са и най-тежките лекарски грешки, но и най-безочливите претенции на принципалите им - общинските съвети, които са склонни да жертват здравето на населението само и само да си ги запазят, за да може някой доморасъл политик да се изтъпани с „грижата за здравето на населението" по време на кампания преди избори. Никой не е длъжен да бъде участник в сървайвър между бели престилки заради нечия болна амбиция. Но на всекиму у нас се полага адекватно, достатъчно и достъпно лечение. Време е местните политици да проумеят, че живеят в страна, член на Европейския съюз, в която куп евродирективи, че и Хартата за правата на пациента, гарантират на населението здравеопазване, което общинските болници такива, каквито са сега, не могат да му предоставят. Но същите тези местни политици могат да останат с добро в паметта на хората, като дадат добрата си воля лечебните заведения да бъдат превърнати в места за долекуване, хосписи или медицински центрове, от които ще се ползва всеки един живеещ там български гражданин.


Управляващите развяха бяло знаме за генните мутанти

Бурните обществени протести и тайнствен SMS преобърнаха позицията на ГЕРБ за ГМО
Наделина Анева
ГЕРБ изгуби безславно битката за въвеждане на генномодифицирани организми (ГМО) в България. След дълъг и изтощителен дебат депутатите на Бойко Борисов в екологичната комисия капитулираха и отстъпиха от искането си да се намалят разстоянията от защитените територии, на които може да се сее ГМО. Забраната за 30-километровата буферна зона остана по личното настояване на парламентарния шеф Цецка Цачева.

Решението бе гласувано единодушно и посрещнато с бурни аплодисменти от присъстващите на заседанието неправителствени организации.

Условието за 30-те км около защитените зони и зоните от "Натура" на практика прави невъзможно засяване с ГМО, тъй като няма свободни площи, обясниха депутати.

До важното решение се стигна след дълги пазарлъци и разгорещени страсти. Парламентарният шеф Цецка Цачева смени коренно позицията си в рамките само на половин час. Сутринта в кабинета й бяха извикани представители на всички ПГ, които се договориха отстоянието от защитените зони да падне от 30 на 14 км. В комисията обаче заваляха предложения забраната да се увеличи. Депутатът от ДПС Джевдет Чакъров например предложи 28 км, а Лъчезар Тошев (СДС) поиска увеличение на 35 км.

Цачева дойде в комисията със закъснение и обяви, че е много недоволна от претенциите на депутатите от опозицията, защото не се отметнали от договорката за 14 км отстояние. "Очаквах вече да се поздравяваме за това, че законът отива на приключване, а виждам, че не сме отлепили от точката, в която спряхме вчера", разсърди се тя. Все пак сговорчиво предложи 21 км, но зам.-министър Евдокия Манева настоя за не повече от 20 км. При дискусиите Манева призна, че идеята за 30-те км е била нейна и е приета от миналия парламент. Но обясни, че е била твърде прибързана и предложена в състояние на еуфория.

Атмосферата в залата се нажежи, след като представителите на неправителствените организации настояха да знаят юридическите причини за намаляването на буферната зона, тъй като това не е изискване в нито една директива.

Спорът бе решен от един есемес, който получи парламентарният секретар на екоминистерството Жанет Живкова. Тя показа текста му на депутата от ГЕРБ Иван Алексиев, а той запозна с него Цачева. Веднага след това шефът на НС отсече: "Предлагам да остане същата цифра 30 км, за да бъдат спокойни всички. Колеги, обединете се около един такъв текст, за да продължим напред". С преобръщането си на 180 градуса Цачева обра похвалите на екозащитниците.

По-късно тя обясни, че е направила консултация с МОСВ. Експертите я уверили, че при буфер от 10 км около защитените зони на практика нямало свободни площи за засяване с ГМО, така че било все едно дали ще запишат 30, 40 или 80 км буфер. Не стана ясно защо тогава изобщо ГЕРБ предложи да се намали буферът. Цецка Цачева призна и още нещо - че ЕК никога не е искала от България да направи всички промени, предложени от ГЕРБ в закона, но намерението на мнозинството било да изпревари процеса и да синхронизира закона с евродирективите. Според Цачева обаче чиновниците в МОСВ са се престарали.

"Решението за налагане на 5-годишен мораториум ще бъде оттеглено и няма да стигне до пленарната зала, защото на практика то се обезсмисля", съобщи Цецка Цачева. Преди седмица ЕК обяви, че не приема мораториуми, които налагат общи забрани, и ще санкционира страната ни.

Депутатите решиха да защитят и традиционните култури като маслодайна роза, тютюн, лоза, пшеница, овошки и зеленчуци. Те обаче предвиждат да падне абсолютната забрана и защитата да бъде осигурена чрез задействане на предпазна клауза. Това е европейска практика, но за да се задейства клаузата, трябва да се намерят научни доказателства, че отглеждането на генни мутанти може да представлява риск за здравето или околната среда. За решението си България само ще информира ЕК.

Депутатите приеха и текст, който заплашва с глоба до 1 млн. лв. министрите на земеделието и екологията, ако разрешат засяване с ГМО в буферната 30-километрова зона. Същото наказание ги грози и ако издадат разрешение за продукт с ГМО или съставка, за който има отказ в ЕС. Досега подобни наказания нямаше.

Народните избраници преразгледаха и решението си за санкциите за нарушителите, които отпаднаха при първото четене на закона. Така онзи, който засади или пусне на пазара мутант на роза, лоза, тютюн, памук, пшеница и всички зеленчукови и овощни култури, ще бъде глобен с до 1 млн. лв. Същата е санкцията и за засаждане с ГМО в 30-километровата буферна зона около защитените територии без разрешение. С до 300 000 лв. ще се наказват фирми, дали неверни данни в заявлението за износ на ГМО или продукти, съдържащи ГМО.