19 февруари 2010 г. Тема: здравеопазване протести от днес, за Деня на лекаря стачка

След острите нападки преди ден вчера заседанието на екокомисията започна с призиви за мир. Лъчезар Тошев от "Синята коалиция" подари на зам.-министър Евдокия Манева икона от Х век на св. Евдокия с обяснението, че несъгласието му с промените в закона не са лично отношение. Манева поясни, че Евдокия не е светица, а преподобна мъченица. Но ще стане света, ако се приеме този закон. Тя направи нарочна декларация: "Не познавам никого от "Монсанто", никога не съм лобирала, нямам земеделска земя, вила, нямам никакъв интерес да лобирам за ГМО. Единственият ми интерес е България да няма санкции".

Ден по-рано стана ясно, че в екоминистерството вече е постъпила заявка за съзнателно пускане на ГМО хибрид. То обаче останало без последствия, тъй като документите не били изрядни. По-късно източници на "Сега" разкриха, че става дума за "Монсанто".


Екип АТАКА

Дванадесет са болниците, не сключили нито един договор с касата, а общинските, които са с над 50% орязани клинични пътеки, ще рече реално застрашени от фалит, са 35. Още 20 лечебници в труднодостъпни и гранични райони продължават да работят, макар да нямат достатъчно специалисти. В болницата в Гоце Делчев например се лекуват хора, които живеят на 100 км разстояние, а инфраструктурата е ужасна. Лечебницата не може да покрие критерия на НЗОК за 24-часов прием /поради недостиг на специалисти/. Тя не отговаря и на изискването най-далечното разстояние, от което се возят пациенти, да е 50 км. Нито покрива критерия за съвременна апаратура. И въпреки това ще остане. Такива като нея са т.нар. защитени болници, например тези в Ардино и Царево.

с възможностите да се създадат спешни кабинети и да се оборудват с животоспасяваща апаратура линейките. Срокът болниците като гоцеделчевската да стъпят на крака е една година. Дотогава здравната каса ще плаща за всяка извършена дейност на всяко лечебно заведение, дори и ако нахвърли делегирания си бюджет.

Здравната реформа категорично трябва да се проведе точно по този начин, заяви премиерът Бойко Борисов. И ако хората не я разбират, то е защото им е удобно така - "да има няколко доктора, няколко медицински сестри, няколко санитари, табелата е болница, обаче като дойде пациентът, го пращат в следващата болница. Но понеже е бил в тази, му взимат пари. Затова искаме първо да се започне, ако щеш, от табелата", обяснява Борисов. Ако едно лечебно заведение се нарича болница, в него ще трябва да има всичко, а ако е спешен център, ще оказва първа помощ и ще кара пациентите в големите болници. "Ние искаме да кажем истината: ще спрем да харчим пари за това, което всъщност не правят в тези болници", категоричен е Борисов.

Междувременно изграждането на спешни кабинети започна. В градовете Тервел и Генерал Тошево например, те ще бъдат открити до 1 март, ще имат по 10 легла, а лекарите в тях ще работят на 12-часово дежурство срещу заплащане от 100 лева. Желаещи за спешни доктори има. Разкриването на спешните кабинети е заради малкото пациенти, които имат двете болници. В Тервелската са сключени договори за 15 клинични пътеки при 25 за 2009 година. В Генерал Тошево болницата е намалила броя на клиничните пътеки от 27 на 19 за 2010 година. В Генерал Тошево липсват кардиолози и терапевти, в Тервел не могат да сключат договори за неврологичните пътеки заради липса на скенер в болницата.

Реформата не е административен акт, целта й е да се повиши качеството на медицинските услуги в болниците и това качество да бъде еднакво за всеки гражданин на България. Другата цел е ефективно да се изразходват обществените средства. Така вижда промените проф. Генчо Начев, директор на университетската болница "Св.Екатерина". При такава политическа подкрепа ще бъде грехота да не се извърши реформата, подчертава той. Тя, според Начев, е

закъсняла, но трябва да се направи съобразно спецификата на всеки регион

Професорът всъщност обобщава мненията на шефовете на университетските и високотехнологичните болници. На среща с премиера, финансовия министър Симеон Дянков и здравния Божидар Нанев, директорите на различни болници - големи, областни и общински, на държавни и частни, различно разчетоха реформата. Шефът на спешния институт "Пирогов" Димитър Раденовски заяви: "Без съдействието на големите болници трудно ще бъде извършена реформата". Той е готов около 20% от медиците в "Пирогов" да бъдат изпратени в структури, където реформата върви изключително трудно. Така те като специалисти в спешната медицина ще помогнат на колегите си. Представителите на частните болници се впечатлиха, че за първи път министър на финансите е признал, че здравеопазването е недофинансирано и е казал, че до края на мандата на правителството парите в тази сфера трябва да стигнат до средното европейско ниво /6 % от БВП при 4.2% сега/. От общинските болници пък обясниха, че са получили уверението, че ще имат равнопоставен достъп до еврофондовете.

И докато съсловието и правителството уточняват детайлите на реформата, ДПС пробва да я спре със законопроект. Здравната парламентарна комисия обаче го отхвърли. БСП депутатът гласува солидарно с колегите си от турската партия. БСП я обяви за сгрешена, били потъпкани три принципа: достъпност на медицинските услуги, достатъчност и качество. Всъщност въпросът на реформата е: бива ли град без болница? Той е като при промените в образованието - бива ли град без училище. И както има защитени школа, има и защитени болници. Но не могат да бъдат 160, както иска БСП. Реформата се коригира в движение в интерес на пациентите, а не на приватизационни апетити. Всяка болница е отделен казус, за да не остане дори един единствен човек без медицински грижи, обясни здравният министър Нанев. Целта на промените е качествено и еднакво достъпно здравеопазване за всеки. И в този еднакъв достъп не бива да се забравя, че навсякъде по света болничната помощ е едва 30% от медицинската и не бива да се смесват болничната с лекарската помощ. Защото най-рано през април ще се реши кои болници ще бъдат преструктурирани, а най-късно след година ще стане ясно могат ли откритите вече и добре оборудвани спешни кабинети да гарантират качествени грижи на хората.

Реформата няма алтернатива, категорична е Цвета Георгиева,

депутат от АТАКА и член на здравната комисия в парламента. "Осем години БСП и ДПС източват малките болници и наливат пари в големите. Така едните са водени към фалит, другите са готвени да лекуват богатите. Сегашното правителството има един ход - непопулярен, но оздравителен - да сложи ред в здравеопазването, да го направи еднакво качествено и достъпно за всеки гражданин", смята Георгиева.

Реформата в здравеопазването е много непопулярна, особено във време на криза. Особено, когато е била отлагана с години. Когато наследството от управлението на БСП и ДПС е хаос и постоянна задлъжнялост на малките болници, силна миграция на лекари и медицински сестри, цели региони оставени без нито един общопрактикуващ доктор. Затова сегашната реформа няма алтернатива, затова се преправя в движение. И както я определят директорите на университетските болници е животоспасяваща.


Симеон Дянков: Ще стигнем 6% от БВП за здравеопазване до края на мандата
Оптимист съм за здравната реформа, защото тя от 20 години се отлага. Правителствата ги е било страх, а ние понеже сме сравнително млада партия и още не ни е страх, и сме младо правителство, ще направим реформата и тя ще има успех. Това заяви през седмицата финансовият министър Симеон Дянков.

Той обясни, че допълнителните средства за здравеопазване от 350-400 млн. лв. няма да са от резерва на НЗОК, а от трансфери от по-добрите приходи от НАП и Агенция "Митници". Запитан, дали няма да се пипа резервът на касата, министърът отговори: "Това е политическо решение. За мен това не е нужно. Ние сме намерили достатъчно пари". "Здравеопазването въобще не е икономика. Здравеопазването е това - нацията да е здрава, силна и щастлива. За да е така обаче, трябва да влезе допълнителен финансов ресурс. Това, което аз казвах на лекарите, е че по изчисления на МФ, България в момента като процент от БВП е с 4,2% за здравеопазване. Средното в Европа е 6,3%. Значи трябва с 50% да увеличим разходите за здравеопазване.Трябва да сме убедени обаче, че тези пари като отидат някъде за лекуване, няма да се използват за по-скъпи лекарства или за хора, които реално не използват здравната система. С други думи, че няма далавери. И точно това е идеята на реформата - по-добро качество навсякъде", каза Дянков.

Запитан дали се ангажира с 6,5% от БВП за здравеопазване до края на мандата, Дянков заяви: "Не. Това е голям ангажимент, за който трябва да излезем първо от кризата. Моята амбиция е до края на мандата да стигнем до 6%".

Директорът на университетската болница "Св. Екатерина" проф. Генчо Начев коментира, че здравната вноска у нас, която е 8%, все още остава ниска, но е сравнима вече с една част от страните в Европа - Австрия, Белгия, Холандия. Разбира се, тя не може да се сравнява със здравноосигурителните вноски в държави като Германия и Франция. Във Франция вноската е 19,6%. Като процент от БВП и като пари на глава от населението, отделяни за здравеопазване, сме на последно място в Европа. Дори в Гърция, която не се слави с добра медицинска помощ, за здравеопазване се отделят 5,8% от БВП. В Германия тази цифра е 10,4%, във Франция - 9,3% и в Италия - 8,3%. При нас парите за здравеопазване са 4,2% от БВП.

Директорът на спешния институт "Пирогов" Димитър Раденовски заяви: "Без съдействието на големите болници трудно ще бъде извършена реформата". Той е готов около 20% от медиците в "Пирогов" да бъдат изпратени в структури, където реформата върви изключително трудно. Така те като специалисти в спешната медицина ще помогнат на колегите си.

Представителите на частните болници заявиха, че за първи път министър на финансите е признал, че медицината и здравеопазването са недофинансирани и е казал, че до края на мандата на това правителство парите в тази сфера трябва да стигнат до средното европейско ниво. От общинските болници пък обясниха, че са получили уверението, че ще имат равнопоставен достъп до еврофондовете.


Сестрите ни два пъти по-малко отколкото в ЕС
В България има 421 сестри на 100 000 души, а средното за ЕС ниво е 745 сестри. 63% от медицинските сестри у нас работят в болниците, което е средното за ЕС ниво. В България се падат обаче по 1,5 медицински сестри на един лекар, а в Холандия - 3,8, в Унгария - 3,3. Колкото до акушерките на 100 000 души България е сред страните с малко повече от средната стойност за държавите от ЕС. В болничния сектор у нас работят 36 акушерки на 100 000 население.

България има повече лекари от средния показател за страните от ЕС, обяви Християн Грива, директор на Национален център за здравна информация. Данните са за периода 2006-2008 г. Гърция и Белгия са водещи по брой лекари на 100 000 души. В България има по 181 доктори в болничния сектор на 100 000 души. Водещи по брой лекари на 100 болнични легла в ЕС са Испания и Португалия. Дания и Австрия са на първите места по процент на лекари в болниците. В България около 50% от лекарския състав е в болничния сектор. С най-нисък дял по този показател в ЕС са Франция, Чехия, Унгария. На година в страната ни се падат по 6170 хирургични операции на 100 000 души, а средно в ЕС са 8710.

България води по друг критерий - ние сме с най-висок коефициент на болници за активно лечение в ЕС. У нас има 3,1 болници за активно лечение на 100 000 души. В Холандия например има 0,6 болници на 100 000 души, а в Латвия - 3,1. Общо болниците на 100 000 население в България са 4,6, а в ЕС - 3. С високи стойности болници на база на броя на населението са Финландия, Литва, а с ниски - Унгария, Испания, Холандия. Болничните легла на 100 000 души в България са 651. Средно в ЕС се падат по 565 легла на 100 000 души. Леглата в болниците за активно лечение у нас са 455 на 100 000 души, а в ЕС - 395. Леглата на частни болници като процент от всички легла в ЕС са 21,1%, а в България 8,2. Към края на 2009 г. у нас има 106 частни болници.

Средният престой в болниците в България е 6,8 дни, а в болниците в ЕС - 8,8 дни. Престоят в болниците за активно лечение тук е 5,8 дни, а в ЕС - 6,7 дни. Използваемостта на леглата в болниците в България е 74%, а средно за ЕС е 77%. България регистрира 24,1 хоспитализации на 100 души, а средно за страните от ЕС те са 17,6. Хоспитализациите у нас са 20,3 на 100 души, а в страните от ЕС - 15,6.

Д-р Петър Иванов е представителното лице на МБАЛ - Благоевград пред Районната здравноосигурителна каса. Той осъществява контрол над обработената информация за медицинската дейност в 25-те болнични отделения и я отчита преo Здравната каса, откъдето болницата получава пари съгласно сключен договор по клинични пътеки. Подчинени на д-р П. Иванов са кодировчиците по отделения, има и 4-ма служители в централния офис.

Д-р П. Иванов е специалист анестезиолог, работил е в реанимация на благоевградската болница, има административен опит като експерт в Здравната каса в Благоевград. Работата, която той извършва в информационно звено, е много отговорна и трудоемка.

Наред с историята на заболяването и проведеното лечение се проверява и всеки подпис и запетайка, а заплатата на работещите в това звено е малка, коментираха медици.

Дали това е причина за хвърлената оставка, или някакъв конфликт, остава загадка. Д-р П. Иванов е първият специалист, който хвърли оставка при новия ръководен екип начело с д-р Кр. Михайлов.

ПЕТЪР ВАСЕВ


Екскметът на Дупница д-р Пл. Соколов назначен втори ортопед в болницата в Бобов дол
Екскметът на Дупница Пламен Со­колов започ­на работа ка­то ортопед в общинската болница „Стоян Сантев" в Бобов дол. Това съо­бщи управителят на болницата Красимира Василева. Поканихме д-р Соколов на работа по трудов дого­вор във връзка с новите изисквания на Здравната каса за двама ортопеди на отделение. Той ще работи в екип с д-р Георги Колешански от Кюстендил, кой­то е на основен трудов до­говор. Възнагражденията на лекарите не са големи, те се от порядъка на 500-600 лева, каза Красимира Василева.

След като загуби избо­рите, Пламен Соколов ста­на общински съветник от движение „За теб", а през последните една-две годи­ни се дистанцира от поли­тиката. Регистрира собствен медицински център в Дупница, който носи името „Панацея", и извършва ме­дицинска помощ в екип от специализирани професи­оналисти от почти всички области на медицината. Центърът е под наем в сгра­дата на старата поликлини­ка в центъра на Дупница.

Общинската икономика отбеляза рекордна брутна печалба за миналата година в размер на 2 470 000 лева, въпреки кризата. Добри пари - по 2000-3000 лева на месец - си заработват и шефовете на голяма част от търговските дружества. Техните заплати са два пъти по-големи от възнаграждението на кмета Славчо Атанасов. Загубите са за 809 000 лева. Това сочат предварителните финансови резултати на 25 общински фирми. Една от тях - „Сигма" (за поддръжка на светофари), е в ликвидация, тъй като се преобразува в предприятие.

Печалбата е натрупана предимно от здравните дружества, а първенец в това отношение е Онкодиспансерът. Раковата болница отчита 1 030 000 лева в плюс. През миналата година в сметките на Онкото са постъпили близо 23 милиона лева приходи от бюджета и по клинични пътеки. Възнаграждението на управителя доц. д-р Никола Ананощев е близо 3000 лева. Лекарите заработват над 2000 лева, а медицинските сестри - 700-800 лева, гласят общинските справки.

Около 3000 лева е и месечната заплата на шефката на МБАЛ „Св. Мина" (Първа градска болница) д-р Надежда Крумова. Лечебното дружество приключва годината с 218 000 лева печалба. Управителят на МБАЛ „Св. Пантелеймон" (Втора градска болница) и градски лидер на БСП доц. д-р Илия Баташки взима 2400 лева. Той е назначен за шеф едва през декември. Болницата е с 247 000 лева в плюс. Приблизително толкова е и възнаграждението на д-р Калин Калинов, управител на ДКЦ-5 в „Тракия". Печалбата на тази общинска поликлиника е 139 000 лева. Няма поликлиника, която да е работила на загуба.

Дори и шефът на губещата Белодробна болница д-р Георги Благоев получава прилична заплата от 2640 лева. Болницата обаче е вътре с 492 000 лева. Това е повече от половината на сумарната загуба. Срещу същото възнаграждение се труди и управителят на комуналната фирма „Чистота" Радослав Кошински. Дружеството е на второ място по размера на печалбата - 308 000 лева.

Фирмите „Ритон", „Бъдеще", „Битова техника" и „Дезинфекционна станция" носят загуби. Първите три са нарочени за приватизация. Балансовата комисия ще разглежда отчетите и ако прецени, ще предложи премии за шефовете - отличници. Договорите за управление дават право на премиални до три- четири хиляди лева.

За първи път има толкова голяма брутна печалба, коментира със задоволство ресорният зам.-кмет Александър Константинов. Успехите се дължат на затягането на финансовата дисциплина и контрола, който упражняваме, обобщи зам.-кметът.


Бюджетът на болницата в Първомай орязян с 55 на сто
ПЛОВДИВ, Мария КАРАБОЙЧЕВА

Бюджетът на болницата в Първомай за първото тримесечие на годината е орязян с 55 процента. За декември сме имали заработка 310 000 лева. НЗОК ни преведе 150 000. Същата сума ни се дава за януари, февруари и март, съобщи директорът на лечебницата д-р Иван Маджаров. Според него орязвянето не трябва да бъде с над 25 на сто. 5 процента слагам от клиничните пътеки, за които не сключихме договор, и 20 - заради кризата, коментира д-р Маджаров. Той счита, че ако бюджетът им не се увеличи, за 2 месеца болницата ще фалира. В четвъртък всички общински лечебници ще участват на среща в Първомай, организирана от Центъра за защита на здравето. Надявам се да се разберем и да не се стига до протести, каза д-р Маджаров.

В МБАЛ „Пловдив" също има известно орязване, но ръководството не уточни с колко, защото сега се запознава с всички документи. Според председателя на БЛС-Пловдив д-р Георги Сакакушев бюджетът на УМБАЛ „Свети Георги", където работи като съдов хирург, също е по-малко с около 20 процента. Това неминуемо ще се отрази на пациентите. Представете си, че парите свършват, идва здравноосигурен пациент и ние му казваме да си тръгва, дава пример д-р Сакакушев. Всичко е много динамично. Вече се говори не за делегирани, а за прогнозни бюджети и че всички дейности ще бъдат заплатени след проверка. Ще видим, остава със съмнения д-р Сакакушев. Неговото мнение е, че здравните власти трябва да се заемат повече със спешната помощ и здравнонеосигурените, отколкото да се занимават с болниците.

БТА
Медицинските сестри в страната са два пъти по-малко от необходимото

Варна, Мила Едрева

Заради недостига на сестри не е изключено да бъде повишена държавната поръчка по тази специалност, стига капацитетът на медицинските колежи да позволява, каза Нанев. По думите му категорично ще бъдат увеличени специализациите за дефецитните лекарски специалности - анестезиолози, рентгенолози, патоанатоми.

Министър Нанев уточни, че още през тази година може да започне финансирането на проекта за построяване на нова сграда за факултета по фармация във Варна. Необходимите средства са около 9 милиона лева. Нанев уточни, че пари ще се

три месеца. По думите му целта ще бъде строежът да приключи до края на 2011 година.