19 май 2012 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Според доклад на Све­товната банка от февруа­ри тази година страната ни отделя едва 0.48% от своя брутен вътрешен продукт за инвестиции в научноиз­следователски проекти, до­като за останалите в Евросъюза този показател е средно 2 на сто. В доку­мента се отбелязва също, че износът ни през послед­ното десетилетие се е уве­личил и вече формира око­ло 60 на сто от БВП. Той обаче продължава да е до­миниран от традиционни продукти и само 3% от не­го се формират от високо­технологични изделия, ко­ето е далеч под средните за общността 16 на сто.

„България има уникал­ната възможност икономи­ката й да тръгне по пътя на интелигентното и устойчи­во развитие, където нау­ката, технологиите и ино­вациите играят водеща ро­ля, възползвайки се по най-добрия начин от фондове­те на Европейския съюз", смята вицепрезидентът на Световната банка Джанамитра Деван.

Възможност има, но па­рите, които Европа ние да­ла за такова развитие, та­ка си и стоят неизползва­ни. Справка в Информаци­онната система за управ­ление и наблюдение на структурните инструменти на ЕС показва, че от пред­видените за страната ни над 482 млн. лв. по приори­тетната ос „Развитие на икономика, базирана на знанието и иновационни дейности" на оперативна­та програма „Конкурентос­пособност", към 1 май са договорени 24.54%, но ре­ално са изплатени 2.36 на сто, или малко над 11.3 млн. лева. Това е достатъчно по­казателно къде точно в приоритетите ни се нареж­дат научно развойната и изследователската дей­ност. И разработеният след година и половина закъс­нение от Министерството на икономиката, енергети­ката и туризма проектоза­кон за иновациите, който бе пуснат в края на мина­лия месец за обществено обсъждане, не дава особе­ни надежди сегашното де­редже да се промени ско­ро.

Всъщност да им се чу­ди човек на чиновниците на „Славянска" 6 какво тол­кова са умували върху нор­матив от едва седем странички, и то заедно с допъл­нителните, преходните и заключителните разпоред­би. Дори и отдалеч си ли­чи, че проектът е писан „на коляно", най-вече защото е част от ангажиментите ни по пакта „Евро плюс". В се­демте странички се изреж­дат поредица от неясни де­финиции, а цялата конкретика е оставена за евенту­алните наредби, които ще последват закона.

Така например държав­ната политика в областта на иновациите ще се опре­деля от Министерския съ­вет. Но ще се провежда от министъра на икономика­та, енергетиката и туриз­ма, който от своя страна ще се подпомага от специ­ален съвет, състоящ се от представители на минис­терства, агенции и други държавни учреждения, на научноизследователските организации и висшите учебни заведения, на шестте регионал­ни съвета за разви­тие, на финансира­щите институции и представители на бизнес организаци­ите и неправителс­твени организации. От това по-голям тюрлюгювеч, здра­ве му кажи. Още по­вече че всички тези институции ще трябва да се ръководят в работата си от L Иновационна стра­тегия за интелигентна спе­циализация, която ще се приема от кабинета, но та­ка и не пише кой ще я раз­работва.

В Българската стопанс­ка камара (БСК) са убеде­ни, че консултативният съ­вет няма да има никакви реални пълномощия, тъй ка­то в него не попадат ръко­водители на ведомства, а техни представители. „Нап­равеният от БСК анализ на определените в различни стратегии приоритети за технологично и иновацион­но развитие показва пъл­ната им несъвместимост и некоординираност. В сила при тяхното определяне са ведомствени интереси. Не е възможно министърът на икономиката, енергетиката и туризма да ръководи ино­вационната политика в сел­ското стопанство и храни­телно-вкусовата промишле­ност, в областта на инфор­мационните и комуникаци­онните технологии, в строителството, в опазването на околната среда, образова­нието, здравеопазването и т.н. Това може да извърш­ва само подведомствен ор­ган към министър-предсе­дателя или специализира­но ведомство", се казва в специално становище на бизнес организацията.

Още по-мъгляв е въпро­сът с парите за разработ­ването и развитието на но­вите технологии. Проектът предвижда за тази цел да се създаде Български фонд за иновации. Той ще бъде приемник на сегашния На­ционален иновативен фонд (който реално не работи от 2008 г., когато е обявен пос­ледният конкурс за финан­сиране на проекти от него) и ще се занимава също та­ка с формирането на бла­гоприятна среда и оказва­нето на консултантски ус­луги на кандидатстващите за средства.

Дейността на фонда ще се финансира с бюджетна субсидия, която ще се определя всяка година. Странно за­що сред източници­те попадат и поне 25% от получените от държавата конце­сионни плащания, при положение че Европа зорлем ни дава пари за такава дейност, които ние така и не можем да усвоим.

Вярно, като оп­ции за осигуряване на средства за бъ­дещата структура в зако­нопроекта са посочени и Кохезионният и Структур­ните фондове на Евросъюза, но какви ще са меха­низмите и принципите за усвояването им не е обяс­нено. А не бива да забра­вяме, че през следващия програмен период (2014-2020 г.) общността ще за­ложи точно на иновации­те, като се очаква за тях да отива огромен процент от милиардите на Брюксел.

От Българската стопан­ска камара посочват още един пропуск - в чл.5, ал.1 на проектонорматива пи­ше, че „държавата създа­ва благоприятна среда за стимулиране на иноваци­онните процеси чрез да­нъчни, митнически, регула­торни и други икономичес­ки, финансови и социални облекчения", а веднага в следващата алинея се от­белязва, че тези стимули ще се разглеждат в някак­ви „специални" закони.

Очевидно е, че с подо­бен норматив държавата няма да насърчи по ника­къв начин фирмите или предприемачите да инвес­тират в иновации. В стра­ни като Германия, Финлан­дия и Швеция частният сек­тор поема над 65% от фи­нансирането на научните изследвания. А у нас съот­ношението на частни към публични инвестиции в т. нар. сектор „проучване и развитие" е 30/70. И няма как да е другояче, след ка­то дори в икономическото ни министерство са забра­вили, че много от големите съвременни открития са тръгнали от дребни предп­риемачи, взели пари наза­ем и работещи в „гаражи". В допълнителните разпо­редби към проектозакона черно на бяло е записано, че под „иновативно предп­риятие" се разбира компа­ния, която през една от последните три години е направила инвестиции в научноизследователска и развойна дейност в рам­ките на 5% от приходите си или има функционира­що поне една година обо­собено звено, занимаващо се с иновации.

„По заложените в за­конопроекта показатели е почти изключено малки и средни предприятия и стартиращи фирми да се определят като иновативни", подчертават от БСК.' От най-голямата стопанс­ка организация са категорични, че от предложения ( проект не може да се нап­рави заключение за него­вата необходимост и по­лезност. Както и че в този си вид той няма да допри­несе за ускоряване на ино­вационните процеси. Така че ще продължим да гле­даме през крив макарон

стотиците милиони, които Брюксел ще ни даде и за w следващия програмен пе­риод.

За строителството на „София тех парк" ще бъдат използвани 300 млн. лв. по оперативната програма „Конкурентоспособност", като се очаква той да обеди­ни научните среди, бизнеса и организациите, които ще осигурят финансирането. Първата фаза на проекта пред­вижда изграждането на офис сграда с представител­ства на водещи компании в областта на високите тех­нологии. „Майкрософт" и „Гугъл" вече имат покана за участие и предстои да се запознаят с начинанието.

По думите на държавния глава България е готова да подкрепи, включително и със средства, чуждестранни­те инвестиции в иновации и високи технологии.


18-25.05.2012 г., с.24
Дарители" и „заменители” обгрижват родата на Борисов
Започва проверка с участието на прокуратурата, на Комисията за предотвратяване на конфликт на интереси и на Националната агенция за приходите за сделките, извършени от общинския съветник от БСП Борислав Борисов и неговото семейство
От 1998-а до 2007-а Борисов е общински съветник от БСП и член на комисията по градоус­тройство, строителство и архитектура, 8 комисиите по опазване на околната среда и нормативна уредба. От 2006 -а до 2008-а е директор на Националния център за териториално развитие към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. През 2011-а Борисов се връща в управлението на столичното кметство отново като общински съветник от БСП.
Общинските съветници в столичния общински съ­вет от групата на ГЕРБ са изпратили в държавното обвинение обемиста пап­ка с документи. От тях ста­ва ясно, че цялото семейс­тво на червения общинар (съпругата му Румяна и дъ­щерите му Яна и Николи­на) е било ангажирано с покупки, продажби и заме­ни на имоти в годините, през които Борисов е бил фактор в управлението на столицата и страната. До­като той е заемал различ­ни публични длъжности, ко­ито винаги са били свърза­ни с управлението на об­ществени имоти, семейст­вото му успяло да спрет­не... над 70 сделки с тере­ни. Вестник „БАНКЕРЪ" ве­че писа в предишния си брой, че редакцията ни разполага с голяма част от документите, които красно­речиво говорят с каква точ­но

"обществено­полезна" дейност

се е занимавал Борисов през последните години.

Съпругата на Борисов -Румяна, е успяла да спаза­ри три изключително ат­рактивни терена със скандалноизвестния бивш ди­ректор на още по-скандал­ното общинско дружество „Софийски имоти" Тошко Добрев. Общинското дру­жество е продало на Бори­сова правото на строеж в три имота в столичния ра­йон „Красна поляна" за смешни суми. Сделките са регистрирани в службата по вписвания в един и съ­щи ден (24 октомври 2003-а), нотариалните актове съ­ответно са с поредни но­мера (№ 166,167 и 168). Имотите са спазарени по фор­мулата „отстъпено право на строеж". В първия слу­чай се предвижда постро­яването на двуетажна сгра­да с площ от 520 кв. м, а сумата, която е заплатила Борисова за това право, е 17 120 лева. Втората сдел­ка е за построяване на ед­ноетажна сграда с площ от 180 кв. м, а сумата, която Борисова е платила по нея, е 7560 лева. Третият имот е предназначен за постро­яването на масивна двуе­тажна сграда с разгъната площ 980 кв. м, за което съпругата на червения съ­ветник се е охарчила с „ко­лосалната" сума от 32 960 лева. Специалисти в бран­ша смятат, че тези „оцен­ки" не надхвърлят и една трета от пазарните по това време.

Три години по-късно (на 21 декември 2006-а) право­то на строеж и за трите обекта е препродадено на Валери Доневски (също с три поредни нотариални

акта№14,15 и 16). Интерес­ното в случая е, че и този път сделките са изповяда­ни на стойността на заку­пеното право на строеж, независимо че данъчните им оценки (според нотари­алните актове) са повече от два пъти по-високи. Та­ка например оценката на данъчните за 520-те кв. м право на строеж е опре­делена на 36 885.40 лв., на 180-те кв. м на 13 691.10 лв. и на 980-те кв. м е 58 900 лева. Добре известно е, че този прийом се ползва от хора, които имат за цел да избегнат... плащане на реалните данъци.

Само година по-късно (през октомври 2007-а) пра­вото на строеж върху тези обекти отново е препродадено.Този път купувач е акционерното дружество „Три 3", управлявано от Ва­лентин Наков.

Наша проверка устано­ви, че получените впослед­ствие разрешения за стро­еж надвишават значител­но квадратурите, посочени в нотариалните актове. Доста любопитни подроб­ности има около изтъргуваното от Борисова право на строеж по третия нота­риален акт. Негов после­ден купувач е същото ак­ционерно дружество „Три 3". За да се сдобие с пра­вото да построи сградата, фирмата се е бръкнала със... 185 000 лева. Проста­та сметка показва, че това е поне шест пъти повече от сумата, която е заплатила съпругата на Борисов на общинското дружество

„Софийски имо­ти"...

Всъщност „комбинациите" на Борисов през последните го­дини не са тай­на за колегите му от архитек­турната гилдия. Отдавна се гово­ри, че е предла­гал на инвести­торите и строи­телите, които са l потърсили по­мощта му, за да получат подкре­па за проектите си, да им свър­ши работа срещу поне една трета от парцелите си. Ако разните раз-

следващи институции си свършат работата, вероят­но и те ще стигнат до по­добни заключения. Не е необходимо да си кой знае какъв специалист, за да разбереш, че обемистите имотни партиди (само справките са по 20-30 стра­ници) на Борисов и се­мейството му не биха мог­ли да се напълнят без „съ­действието" на доста стро­ители. Внимателният про­чит на тези справки показ­ва, че повечето от сделки­те са свързани със заме­ни или с дарения. Така например някой си Хрис­то Христов е дарил на Ру­мяна Борисова част от имот в кв. „Дружба 1" с площ 6860 кв. метра (спо­ред информационната система „Дакси" той има фирма за печатни издания, регистрирана в с. Чуковец, Радомирско, с три­ма работници и с доста скромни обороти, според регистрирания в служба­та по вписвания годишен финансов отчет). Свързах­ме се с господин Христов на мобилния му телефон, но в момента, когато раз­бра въпроса ни, изригна в ругатни и прекъсна разго­вора...

Да се чуди човек защо му е на един дребен соб­ственик на еднолична фир­ма да дарява част от имот от 6-7 декара на столична архитектка:..?! „Загадката" лесно се разбулва, като се погледнат предложенията за градоустройствения план на квартала. Оказва се, че по-голямата част от имота попада в зона за озеленяване (парк), но именно „дареното" на Бо­рисова парче от парцела е отделено с улица като остров в инак зелената територия и според про­екта там може да бъде пос­троена жилищна сграда с магазини плюс 6 етажа...?!

Парадоксално звучат

и условията по друга една сделка. Тук пък става ду­ма за „замяна". На 21 сеп­тември 2006-а Румяна и Бо­рислав Борисови успяват да спазарят със Стефан Дюлгеров част от недви­жим имот (около 500 кв. м), описан в документите като дворно място в кв. „Люлин-център" с обща площ от 2850 кв. м, сре­щу... хладилник марка Liebher, сушилня марка Miele и миялна машина Miele. Данъчната оценка на имота обаче е 58 687.20 лв., а оценката на замене­ните вещи е... 2610 лева.

Общо взето, в имотни­те партиди на семейство Борисови могат да се отк­рият доста любопитни сделки. Да не говорим, че докато е работил в „полза на обществото", Борисов е успял да се вреди и с доста солидни поръчки. Доста общини извън сто­лицата (Благоевград и Ца­рево например) са „реши­ли" да ползват услугите му, като са възлагали на него и на съпругата му да изра­ботят устройствените им планове. В това, разбира се, няма нищо укорително, но сред специалистите в бранша се говори, че обик­новено такива поръчки не се дават на случайни хора.

Борисов обясни, че всичко, което имали той и съпругата му, било придо­бито законно и е получе­но в резултат на 30-годишната им работа като архи­текти.

Мнозинството от ГЕРБ отново поиска промени, с мотива че с тях ще бъдат насърчени инвеститорите, но в същото време обеща да запази природата... Опозицията обаче продъл­жава да атакува предложе­нието и да го отхвърля ка­то чисто лобистко. Най-ожесточени спорове за по­реден път предизвика въп­росът дали да се дава пра­во на строеж и да се изг­раждат ски писти и откри­ти съоръжения за спортни, културни и религиозни нуж­ди, или не.

Най-много дискусии по­ражда

промяната на процедурата

за изграждане на ски пис­ти и съоръжения за лифто­ве и влекове и възможност­та за учредяване на право собствениците на приле­жащите лифтове и влекове да ползват съществуващи­те ски писти. Основните ар­гументи „против" са, че то­ва ще доведе до безконт­ролно застрояване и изси­чане на горите, несъобра­зено с областните плано­ве за развитие. Спорен мо­мент е и липсата на меха­низъм за контрол върху то­ва кой, кога и къде ще зас­троява и за липсата на про­цедура, по която да бъдат очертани съоръженията в горските територии, след като това вече няма да ста­ва по реда на Закона за устройство на територия­та, както става процедура­та за промяна на предназ­начението. Изказаха се и критики за липсата на ком­плексен подход при опре­делянето на броя на необ­ходимите ски писти и съо­ръжения и тяхното место­положение. Силен аргу­мент на критиците е, че за­конодателният процес не е подчинен на съгласувана в обществото стратегия, а следва отделни казуси и приетите закони се проме­нят твърде често.

Основният аргумент за съоръженията да бъде уч­редявано право на строеж без промяна на предназ­начението на терените бе­ше, че по този начин те ос­тават държавна собстве­ност и това би позволило последващото им възста­новяване като гора чрез залесяване или самозапесяване. Освен това за уч­редяване на право на стро­еж държавата събира такси, формирани аналогично на таксите за промяна на предназначението. След изтичането на съответния период, за който това пра­во е учредено, то трябва да бъде подновено и съот­ветно да бъде заплатена нова такса. Докато промя­ната на предназначението на терените е еднократен акт, след който инвестито­рът може да придобие соб­ствеността върху гората и да променя нейният статут. Освен това по същество процедурата не се проме­ня, съоръженията ще тряб­ва да отговарят на изискванията на Закона за уст­ройство на територията, Закона за биологичното разнообразие и Закона за защитените територии. И трябва да се спазят всич­ки процедури по одобре­ние и по ОВОС, да се пред­ставят всички изискуеми документи, твърдят привър­жениците на закона.

Точно този текст обаче депутатите от опозицията определят като

откровено лобистки

и според тях, ако той бъде

гласуван в този вид, ще до­веде до загуби на държа­вата и до презастрояване в горските територии.

Димчо Михалевски от БСП твърди, че предложе­нието крие в себе си „из­ключителна защита на не­държавни интереси". Спо­ред него досега се е дава­ло право на строеж за из­граждане на техническа инфраструктура, без да се променя предназначение­то на земята. А промяната „отваря вратата за абсо­лютно всякакви строежи". Това било директен начин без процедура да се предостави държавна собст­веност на определени хо­ра. Колегата му Румен Пет­ков, бивш министър на вът­решните работи, даже иро­нично поиска да бъдат из­редени поименно тези, за които се прави законът. Той попита защо в пред­ложението за промени фи­гурират и обекти за рели­гиозни нужди. Михаил Ми­хайлов от Синята коали­ция пък определи предло­жението като „подарък за няколко фирми, опакован в червена панделка". Спо­ред него се прави „ситуационно законодателство".

Според един от най-ревностните привържени­ци на промените - депута­та от ГЕРБ Емил Димит­ров, пък това не било ис­тина, тъй като се предвиж­да само възможност за строеж на спортни съоръ­жения, но земите не се из­ключват от горския фонд и не се променя предназ­начението им. Така че дър­жавата нямало за загуби тези земи.

Така или иначе, проме­ните в Закона за горите спокойно могат да се на­редят между най-спорни­те, обсъждани в Народно­то събрание, и със сигур­ност няма да минат без но­ви протести. Природозащитниците обвиниха управляващите, че обслуж­ват интересите.

Кметовете от планинските региони пък заеха коренно различ­на позиция. Според тях 80% от хората, както в уп­равляваните от тях насе­лени места, а и от столи­цата искали планините, разположени в непосред­ствена близост до общи­ните, да се използват ра­зумно за зимен и летен ту­ризъм и за ски спорт. Под декларация, подготвена по инициатива на сдружение „Природата на хората и регионите", се подписаха кметовете на Смолян, Са­моков, Сапарева баня, Дупница, Долна баня, Кос­тенец, Кочериново, Банс­ко и Разлог. Те твърдят, че срещу тези желания на мнозинството от гражда­ните заставали ограничен кръг природозащитни ор­ганизации, изповядващи крайни възгледи за опаз­ване на природните ресур­си. Те се противопоставя­ли на изграждането на но­ви ски центрове. Кметове­те са категорични, че срав­нително новият Закон за горите (приет миналата го­дина) спирал всички ин­вестиционни проекти и поставял в трудно положе­ние планинските региони. Според тях сегашните из­менения давали възмож­ност за устойчиво регио­нално развитие. Градона­чалниците призовават„да си поставим разумни и постижими икономически и екологични цели и всич­ко това пречупено през социалния аспект на по­литиката, която не само осигурява законодателна основа, но съдържа мо­рални и етични елементи". Въпреки че имаме най-добре запазения ланд­шафт в ЕС, стабилно уве­личаващи се горски тери­тории и най-голям процент защитени зони в НАТУРА, сме най-бедната страна в Съюза и с най-лошата ин­фраструктура", се казва в кметската декларация. Та­ка че предложените про­мени в Закона за горите били крайно наложител­ни, защото „там, където има работеща икономика, ниска безработица и пер­спектива за развитие, опазването на природа е много по-ефективно, кое­то пък от своя страна съз­дава предпоставки да съх­раним българската приро­да и гори за бъдещите по­коления", твърдят кмето­вете.

Ако става дума само за поминък, да се съгласи чо­век. Ама като се знаем какви сме, какво сътвори алчността през последни­те години - как да им по­вярваш и как да ги подк­репиш?!