1990 Кратка Биография След издаването на книгата „Отвъд свободата и достойнството”
Изтегляне 185.32 Kb.
|
Бъръс Фредерик Скинър (Burrhus Frederıck Skınner)
Кратка Биография След издаването на книгата „Отвъд свободата и достойнството” през 1971г. , тогавашният вицепрезидент на Съединените американски щати го определя като: „изключително задълбочен, нахвърлящ се върху правилата, от които се ръководи американското общество, покровител на радикалната хирургия на националната душа”*. Публичното изказване на една от двете му дъщери, Джули С. Варгас, също психолог по професия, „ Скинър беше баща на анализа на поведението и на мен. Не съм сигурна кое от двете счита за свой по-голям принос.”** достатъчно красноречиво разкрива отдадеността и любовта му към психологията и по-точно към разработения от него радикален или оперантен бихевиоризъм. Виден американски психолог, талантлив представител и основател на оперантния вихейвиоризъм, популарна и публична личност. Скинър получава бакалавърско образувание в Ню Йорксия Хамилтън колеж, а магистърска и докторска степен в Харвардския университет в началото на 30 – те години на ХХ в. От 1948г. до края на живота си (1990г.) работи като професор в харвардския университет, където завежда и лаборатория по експериментална психология.Неговото учене за оперантното поведение и в този смисъл за оператния условен рефлекс издига бихевиористичната наука на по – високо равнище и проблематизира множество въпроси около природата на поведението, закономерностите на душевния живот, характера на психологическия експеримент и неговите функции в научното познание. В своята експериментална работа, а и в интерпретацията на резултатите от изследванията той ясно разграничава две схеми за придобиване на опит. Едната се отнася до така наречения респондентен или класически условен рефлекс, а другата, която всъщност той разработва до тип търсещо поведение, при което подкреплението на реакцията функционира като стимул. Просто казано, организмите учат чрез награди и наказания. Ученето чрез награди дава по – голям шанс за развитието на индивида и в определен смисъл за развитието на обществото. На науката той гледа като на технология за промяна, контрол и управление на обществото. Оперантният бихейвиоризъм носи прагматична насоченост и идеите на Скинър се използват в психотерапията, в обучението, рекламата , като цяло в живота. Скинър е личност, открито за дискусии и хипотези. Дълбоко врява, че социалният живот може да се регулира на принципите на оперантния рефлекс. Когато разсъждава върху устройството на света и развитието на човечеството, Скинър изтъква като основен недостатък и причина за задълбочаването на общочовешките проблеми като замърсяването, световният глад, войните, болестите и т.н. липсата на „технология на поведението”. Защото колкото и да е значителен напредъкът на биологията и физиката, колкото и да са олесняващи и опростяващи живота научните открития, те сами по сeбе си не значат нищо. Попаднали в ръцете на хора, които не знаят как да ги използват и да се възползват от тях, стойността им е нулева. Ето защо трябва да се промени курса на развитието, трябва да се акцентира върху науката за хората и поведението им, докато постиженията в тази област станат съизмерими с тези в областта на биологията и физиката „по мощ и прецизност”. Тогава ще настъпи истинска промяна и прогрес, проблемите ще се решат с лекота и светът ще избегне катастрофата, към която така стремглаво се е насочил. Това, което пречи на разбирането на човешкото поведение, според Скинър, е че не се търсят „причините” –нещо съществено за научната практика. Или по-скоро властващото вярване, че човешкото поведение се дължи на някакви вътрешни сили е заблудата, която не позволява на тази наука да продължи да се развива. Скинър прави паралел с биологията и физиката, като изтъква, че учените в тези области отдавна са отрекли твърдението, че нещата притежавт вътрешни същности, които са отговорни за поведението им във времето и пространството и са започнали да търсят причините другаде, което им е дало такъв страхотен тласък. Докато в психологията, както и във всички други науки, свързани с човека, продължава да се приема за неоспорим факт съществуването на вътрешни личности (его,суперего и то според Фройд), които чрез взаимодействията си помежду си контролират и са отговорни за поведението- постъпките и реакциите, на всеки човек в различните моменти, „почти всеки продължава да приписва човешкото поведение на намерения, цели и стремежи.”***. Тази гледна точка, това разбиране Скинър определя като преднаучно и смята, че именно то възпрепядства развитието на човечеството. Примери за това разбиране се срещат навсякъде- в книгите, списанията и вестници постоянно ни съветват:” ..за да се контролира броят на хората на земята, трябва да сменим нагласите към децата,да преодолеем гордостта от размера на семейството, да изградим чувство за отговорност към поколението..”, „ трябва да помним, че войните започват в умовете на хората, че има нещо самоубийствено в човека...е агресивен по природа.”4. Всички тези думички, както и още много други(„самоуважение”,”инициатива”, „чувство за цел”,”криза на вярата” и т.н.), са израз на един и същи светоглед, всеобщо приет от учените в сферата, а именно: това, което движи човека се намира вътре в него. Това невидимо нещо е съвкупност от понятия като: черти на характера, воля, идеи, чувства, цели, намерения, планове, решения, напрежения, ценности и др., крайният продукт от които е поведението на човешкото същество или казано с други думи-това са факторите, които определят и влияят на поведението. Точно тук Скинър възразява. Той негодува, че светът на психиката „задига шоуто”, че поведението не се признава за научен предмет на свои собствени основания, а се разглежда като прост страничен продукт на психичния живот. Или казано с други думи, психиката е причина и обяснение за всичко, поведението-само незначително следствие. Скинър обръща внимание на факта, че има тенденция да се пренебрегват условията, чиято функция е поведението. Примери за това пренебрежение се срещат от всекидневието, до практиката на някои психотерапевти. Когато зададем въпроса „Защо отиде на театър” обикновено получаваме отговор от типа „Защото ми се ходеше.” и до тук приключва обяснението, никой не си прави труда за разсъждава върху случките и обстоятелствата, които са довели до отиването на театър-например приятното прекарване на предишен театър, отзивите за пиесата, настоящето обкръжение на субекта и т.н. Да не се взимат предвид тези факти е ограничено. Друг подходящ пример е психологът Уилям Джеймс, според който „ние бягаме, защото сме изплашени, а сме изплашени, защото бягаме”5. В това обяснение на чувството страх и физическите му прояви не се отчита за значима причината да изпитваме страх и съответно да бягаме, не се взимат под внимание обстоятелствата, нито обкръжаващата среда. Психотерапевтът научава за ранното детство на пациента си от неговия разказ, от спомените му, които със сигурност не са нито обективни, нито пълни, нито надеждни, дори понякога твърди, че има значение не това, което наистина се е случило, а това, което клиентът му си спомня- пълно пренебрегване на условията, чието следствие е настоящето състояние на пациента. И трите примера са следствие от убеждението, че „ за голяма част от човешкото поведение няма релевантни предхождащи събития”6, че автономният човек (вътрешният аз) създава, генерира поведението, което автоматично му придава свръхестествена окраска. Но Скинър смята, че няма нужда да се разбират и интерпретират плановете, целите, чертите, личността и чувствата на автономния човек, за да се напредне в научния анализ на поведението. Той призовава учените да се обърнат директно към отношението между поведението и средата, като се игнорират всички съпътстващи психични състояния. Най-общо казано средата се явява под формата на стимул, а поведението под формата на реакция. Това е общата формула, моделът на бихевиоризмът, появил се като течение преди Скинър. Тогава какъв е неговият принос? В какво се изразява неговият оперантен бихевиоризъм и с какво се отличава от класическия? Скинър подкрепя твърдението, че трябва да се взема предвид не само въздействието на средата върху организма преди да реагира, но и след като реагира. Именно това след е, най-общо казано, нововъведението на Скинър. Той смята, че поведението се формира и се поддържа от своите последствия. Последствията от поведението той нарича подкрепления-позитивни или негативни. В зависимост от тяхната същност човек ги избягва или се стреми към тях-проявява поведение на базата на личния си опит от срещи с подобни стимули в миналото. Точно това означава и оперантно поведение(идва от английската дума „operate on”, чието значение е „оказвам влияние”,”въздействам на/върху”), т.е. поведение, което въздейства на средата, за да предизвика дадени последствия (подкрепления).Оперантното обуславяне или оперантното учене е процес на поведенческо учене, което включва контрол върху послествията от поведението. С възникването на тази теория за поведението се натрупва напрежение у хората относно две характеристики на автономния човек, които са изключително ценени. Според установеното мнение човека е свободно същество, защото поведението му не е причинено. Неслучайно вътрешният човек се нарича автономен, защото притежава способността да „прави” поведение, без да зависи от някакви външни фактори и сили. Но от разкриването на връзката и контрола, който оказва средата върху поведението следва изводът, че човешкото поведение е предвидимо, което автоматично влиза в конфликт с традиционното разбиране за автономния човек, който е създател на поведението, следователно се засяга категорията „свовода” като определяща за човешкото същество, както и способността му да” прави” сам своята съдба. Или, щом не автономният човек, а средата оказва влияние на поведението, значи човекът изобщо не е свободно същество, а напротив- зависимо. А щом човекът не е отговорен за своето поведение, освен, че не може да бъде обвиняван или наказван, не може също и да бъде хвален, не заслужава награда, нито признание за поведение, което не зависи от него. Това значи, че се засяга втората характеристика на автономния човек, на която се държи изключително много, а именно „достойнството или ценността”. Причината обусловеност на психическата дейност, определяна от начина на живот и променяща се заедно с него; основен принцип за изследване във всяка наука; материалистическо учение за всеобщата законамерна връзка и причина обусловеност на всичките явления – природни, обществени, психически. Съгласно този принцип психическите явления се разглеждат като зависими от действието на външни фактори и вътрешни състояния и особености. Специфично за детерминизма в психологията е, че външните причини действат чрез вътрешни условия „пречупват” се през тях. Това означава, че влиянието на едни същи фактори от околната среда върху психиката и поведението на различни индивиди и в различни периоди на живота им не е еднакво. След като взаимодействието между организма и средата започва да се разбира, ефектите,за да изучава ефектите на послествията върху поведението при внимателно контролирани условия, Скинър създава специален, подобен на клетка апарат.Изследваните лица в неговите експерименти обикновено са плъхове или гълъби, поставени в клетките, които много скоро започват да се нарича кутии на Скинър. Типичната кутия на Скинър е малък контейнер, съдържащ само табла за храна и ръчка(за плъховете) или диск (за гълъбите). Ръчката или дискът са свързани с устройството за подаване на храна.Модификациите на този основен дизайн на кутиите включват светлини, намираща се близо до ръчката или диска, и електрифициран под за прилагане на електрошок върху животните.Вероятно можете да си представите как може да се използва такава кутия за изучаване на влиянието на положителните (храна) или отрицателните последствия (електрошок).Гладният гълъб се поставя в кутията и се заема да я изследва. Тъй като гълъбите са склонни да кълват, животното в крайна сметка ще започне да кълве диска.На този етап върху таблата пада топче храна, гладното животно го изяжда, движи се из кутията и скоро започва отново да кълве диска. Отново пада храна и не след дълго гълъбът кълве и яде непрекъснато. Следващия път, когато той е поставен в кутията, отива направо при диска и започва да кълве. Използвайки този подход, Скинър е в състояние да изучава много въпроси, свързани с ефектите на последствията върху поведението които са били приписвани на психични състояния,чувства и черти, започват да се проследяват назад до достъпни условия и следователно може да се създаде “технология на поведението. Например как се влияе скоростта на кълване, ако гълъбите не получават храна всеки път, когато кълват?Колко дълго ще продължат да кълват, ако изобщо не получават храна? Какъв е отрицателният ефект от електрошока в сравнение с положителния ефект на храната? Поведение, подобно на реакция или действие, е просто дума, означаваща това, което човек прави в определена стуация. Теоретично можем да мислим за поведението като за намиращо се между два набора влияния от средата: предхождащите го и следващите го или последствията му. Това взаимоотношение може да се изобрази много просто като предхождащи фактори поведение послествия или А B C. Следователно поведението може да се промени чрез промяна на предхождащите фактори, на последствията или на двете. Нека първо да разгледаме промяна на предхождащите фактори, на послествията, тъй като са правени много повече изследвания върху тяхното влияние. Както посочихме, работата на Скинър – основата на оперантното обуславяне – се фокусира предимно върху контролиране на последствията. Според поведенческо становище последствията в голяма степен определят дали човекът (или животното) ще повтори действието в бъдеще. Причинените от някакво поведение последствия могат да бъдат приятни или неприятни за човека. Вариацията в разполагането на последствията във времето също могат да оказват влияние. Подкрепление. Подкреплението е често срещана дума във всекидневната реч. Когато повечето хора използват този термин, имат предвид нещо като „награда”. Подкреплението обаче има особено значение в психологията. То е един вид последствие. Ефектът на последствието определя дали то ще е подкрепящо. Всяко последствие е подкрепящо, ако засилва поведението, което следва. Използвайки идеята за ABC на поведението. Винаги когато виждате да приемете, че има нещо,което го подкрепя. Важно е да се помни, че подкрепящото поведението събития не е задължително да е приятно или желателно за вас. Подкрепителите се определят от ефекта им - засилване на поведението. Ученици, които са изпращани многократко при директора за една и съща простъпка, може би казват, че по някакъв начин „ексурзията” е подкрепяща за тях, дори и ако на вас не ви изгледва така. Дали послествията от някакво действие са подкрепящи вероятно зависи от възприятията за събитието на човека и от значението и смисъла, които той му придава. Друг начин за определяне на подкрепителя е да се каже, че той е събития, за чието постигане човекът ще работи. Съществуват два типа подкрепление. Първият, наречен положително подкрепление, се появява, когато някакъв (обикновено приятен) стимул се представя след определно поведение. Примерите включват пари и похвали на учениците, когато се върнат вкъщи с шестици, или одобрителни викове и смях от съучениците след глупавите отговори, дадени от „клоуна” на класа. Забележете, че положителното подкрепление може да се появи дори когато поведението, което се подкрепя (даване на глупави отговори), не е „положително” от гледна точка на учителя. Положителното подкрепление на неподходящо поведение се появява непреднамерено в много класни стаи. Много учители подмогат поддържането на проблемното поведение чрез неадекватното му подкрепление включва представяне на желан стимул, вторият тип подкрепление, наречен отрицателно подкрепление, включва отстраняването или избягването на неприятен стимул. Стимулът е неприятен, ако сте склонни да направите нещо, за да го избегнете или да избягвате от него. Ако определено действие ви ползволява да избегнете нещо, което е приятно, вероятно ще го повтаряте, когато отново сте изправени пред подобна ситуация. Нека разгледаме учениците, които непрекъснато са изпращани при директора. Нарушаването на правилата от тяхна страна вероятно се подкрепя по някакъв начин, защото те продължават да го правят. Лошото поведение може да ги „спасва” от „лоши” ситуации – например тест или предмет, който ги притеснява. Ако е така, лошото поведение се поддържа чрез отрицателно подкрепление. Отрицателното подкрепление действа в много всекидневни ситуации. Един от примерите е случаят с полицията, която позволява на коли с повече от един пътник да преминават Окулънд Бей Бридж в Сан Франциско, без да плащат пътна такса. Тук се подкрепя (засилва) поведението намалява на броя на движещите се коли чрез увеличаване на пътниците в тях. Послествие, което води до засилването, е избягването на неприятната ситуация – чакането на опашка и необходимостта да се плати, така че подкреплението е отрицателно. Наказание. Отрицателно подкрепление често се бърка с наказанието. Процесът на подкреплението (положително или отрицателно) винаги включва засилване на поведението. Наказанието, от друга страна, включва намаляване или потискане на поведението.Поведение, следвано от наказание, е по – малко вероятно да бъде повторено в подобни ситуации в бъдеще. И тук ефектът определя последствието като наказание. Подобно на подкреплението, и наказанието може да има две форми. Първият тип е бил наречен наказание I или положително наказание , но тези имена изглеждат подвеждащи. Аз предпочитам да го наричам наказание чрез представяне. То се появява, когато представянето на стимул след поведението го потиска или намалява. Когато учителите използват допълнителни задачи, удължено време за тренировки и т.н., се опитват да използват този вид наказание. Другият вид е наказанието чрез отстраняване и включва изчезването или отстраняването на някакъв стимул. Когато учелителите или родителите отнемат „ прилегии” , след като младият човек се е държал по неподходящ начин, прилагат този втори вид наказание. И при двата типа ефектът е намаляване на поведението, което е довело до наказанието. Четирите различни процеса Подкрепление и наказание. ЕФЕКТ Поведението се засилва Поведението се потиска
Всички живи същества действат, всеки според възможностите си, за да се освободят от вреда, неприятност или неудобство от всякакъв вид. Поведението за отслабване на вредните стимули, което е следствие от „оперантно обуславяне” също е вид борба за свобода, изключително важен за оцеляването на човечеството. Когато дадено поведение е следвано от последствие, наречено „подкрепител”, е много вероятно това поведение да се прояви отново. Храната е такъв подкрепител за гладния организъм. Щом след определено поведение, гладният организъм е получил нужния му подкрепител, е силно възможно при нова поява на усещане за глад да се държи по същия начин, за да се сдобие със съответния подкрепител. Това е положителен подкрепител, защото когато го получи, човек се чувства по-добре, задоволил е някаква своя нужда. Но има и отрицателни подкрепители. Те са следствие от поведение, насочено към намаляването или отслабването на даден неприятен или вреден стимул. Всяка реакция, която редуцира или отстранява този отрицателен стимул, е вероятно да се прояви отново при появата на същия неприятен стимул. Когато например слънцето е много силно и е опасно за живота на човек(отрицателен стимул), той се премества на сянка( проява на поведение, от което зависи и следва подкрепителя), а намаляването на температурата е подкрепителя на това поведение. Причината да се повтори това поведение в бъдеще е получаването на съответния подкрепител, т.е. следствието, а не причината за проява на съответното поведение. Когато неприятните стимули ивдат от други хора, бягството играе значима роля. Другите хора може да се държат неприятно преднамерено или не. Преднамереното лошо отношение е предприето поради това, което следва-поведението от страна на потърпевшия. Примера с изнудвача и изнудвания описва добре този случай: изнудвачът заплашва с разкриване(неприятния стимул) , ако жертвата не си плати;тя избягва от заплахата като си плаща, а по този начин подкрепя изнудвачът и практиката му. Понеже той е получил своето подкрепление, вероятността да повтрори същото лошо отношение е голяма, а от друга страна понеже жертвата е избегнала неприятния стимул, е вероятно в друга подобна ситуация да реагира по същия начин. Други начини за избягване на неприятен стимул е преместване извън обхвата на стимула(бягство) или нападение. Но има и случаи, в които контролиращите си служат с „не-неприятни мерки” като по този начин избягват съпротивата на контролирания. Тези мерки не са видими, а следствията от тях обикновено се проявяват по-късно, когато контролирания вече няма възможност да отреагира. Пример за такива мерки е отношението на родителя към детето- вместо да го наказва за лоши оценки и поведение, го награждава за добрите, така детето не усеща контрола, който се упражнява върху него, за това и не се съпротивлява, но в същото време се държи по желания от контролиращия начин. С истинските положителни подкрепители също може да се контролира, когато количеството им не съответства на ефекта върху поведението на подкрепяния. Пример за такъв контрол са хазартните системи: казиното плаща на хората за това, че залагат парите си, но по такъв график, че в крайна сметка ощетени остават хората-винаги получават по-малко пари, отколкото са вложили. За да се осигури свобода от подобен контрол е необходимо да се създадат непосредствени неприятни последствия, които да карат контролираните да вагират за отстраняването или отслабването им преди да е станало късно. Пример за това е тютюнопушенето, чиито неприятни последици се проявяват след време и не се усещат от контролирания на момента, но като бъде предупреден (с надпис на кутията „Пушенето убива”) има възможност потърпевшия да се отърве от опасния стимул. Това освобождаване се нарича контраконтрол и обикновено се прилага от лица, които не получават положителното подкреплиние (в случая от непушачи, които не получават сигурност или успокоение от тютюна). Макар че технологията е освободила човека от някои неприятни характеристики на средата, тя не го е освободила от средата. За това, най-добре е да приемем факта, че сме зависими от средата около нас и да променяме природата на зависимостта, защото противно на установеното мнение, не всички видове контрол са вредни, някои от тях носят и предимства от социалната среда. След всички тези разсъждения, Скинър е стигнал до извода, че борбата за свобода не е следствие на желанието на човек да бъде свободен (традиционното схващане, определящо вътрешните процеси като причина за поведението), а на определени неприятни характеристики на средата, от които той се стреми да се освободи чрез своите постъпки и поведенчески прояви. Свободата е свързана с неприятните последствия от чуждото поведение или с неприятните стимули и избягването им, докато достойнството засяга положителното подкрепление. Когато постиженията на човек се дължат на сили извън него, а не на него самия, останалите не са склонни да му отдават почит (положително подкрепление) за тях. Следователно това засяга пряко неговата ценност или достойнство. Хваленето има за цел да подкрепи човек за някакво негово поведение, което увеличава възможността това поведение да се повтори отново. Хвалим онези, които работят за нас, за да продължават да го правят и по този начин да ни подкрепят. Количеството почит, което човек получава е свързано с видимостта на причините за поведението му. Когато причините са очевидни, почести няма. Например: не хвалим подлизуркото, макар и да върши значими дела, защото знаем, че ги прави, само за да се подмаже, нито пък хвалим писател, написал книгата си само за пари или за слава. И обратното, когато има видими причини човек да се държи по коренно противоположния начин- творчеството му не е оценено и подкрепено, т.е. няма видими причини да е създадено, му отдаваме почит. По тази причина хората прикриват контролиращите условия, за да получат желаните почести, за да не създадат впечатлението, че се държат недостойно и така да не получат похвала за поведението си. Например: храним се изискано, дори когато сме изгладнели, подлагаме се на болка, без да трепнем, рискуваме да се изгорим, като поднасяме бавно горещата чиния на масата. Хората са склонни да представят причините за поведението си като по-малко принудителни, да отдават постъпките си на по-малко видими или силни причини, за да „запазят репутацията” и да защитят ценността си. Възхищение се появява когато наблюдаваме поведение, което не разбираме и го приписваме на вътрешния автономен човек. За разлика от почитта, когато човек се възхищава, не очаква с него да повлияе на излъчилия поведението. Борбата за достойнство е сходна на тази за свобода- бягство или атака на този, който лишава от почит. Когато не му е отдадена полагащата му се похвала, човек протестира. Например: ученик, на когото е казан отговор, който той вече знае, протестира, защото по този начин е лишен от почитта, дължима му за знанието. Заедно с откриването на ролята, която играе средата за проявите на човешкото поведение, постепенно се намалява важността на автономния човек, преди преувеличена до крайност. Макар и така човека да има по-малко заслуги за отдаване на почит и да изглежда по-ограничен и обусловен, това не е причина да се пренебрегва средата като формиращ фактор, защото в крайна сметка истината е това, което има значение. Литература: Андреева, Л. (1998). Психология на познанието. София.Ик: „Св. Климент Охридски”. *** Скинър Б.(1996) Отвъд свободата и достойнството. София.: Наука и изкуство. (Оригиналният е издаден през 1971).
6 Скинър Б.(1996) Отвъд свободата и достойнството. С., НИ. * Hothersall D.(2004). Hıstory of Psychology. 4nd edition. The Ohio State University, рр.513-515. ** Hothersall D.(2004). Hıstory of Psychology. 4nd edition. The Ohio State University, рр.513- 515. .
Каталог: files -> files files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт Изтегляне 185.32 Kb. Сподели с приятели:
|