1їАдам, Сит, Енос 2їКаинан, Маалалеил, Яред, 3їЕнох, Матусал, Ламех, 4їНое, Сим, Хам и Яфет

1їПодир това тирският цар Хирам прати посланици при Давида и кедрови дървета, задари и дърводелци, за да му построят къща.

2їИ Давид позна, че Господ го бе утвърдил цар над Израиля, защото царството му се възвиси на високо заради людете Му Израиля.

3їИ Давид си взе още жени в Ерусалим; и Давид роди още синове и дъщери.

4їИ ето имената на чадата, които му се родиха в Ерусалим: Самуа, Совав, Натан, Соломон,

5їЕвар, Елисуа, Елфалет,

6їНогах, Нефег, Явия,

7їЕлисама, Веелиада и Елифалет.

8їА когато филистимците чуха, че Давид бил помазан за цар над целия Израил, всичките филистимци възлязоха да търсят Давида; а Давид, като чу за това, излезе против тях.

9їИ тъй филистимците дойдоха, та нахлуха в долината Рафаим.

10 Тогава Давид се допита до Бога, казвайки: Да възляза ли против филистимците? ще ги предадеш ли в ръката ми? И Господ му отговори: Възлез, защото ще ги предам в ръката ти.

11 И тъй, те отидоха на Ваал-ферасим, и там Давид ги порази. Тогава рече Давид: Бог избухна чрез моята ръка върху неприятелите ми, както избухват водите. За туй, оново място се нарече Ваал-ферасим.

12 И филистимците оставиха там боговете си; а Давид заповяда, та ги изгориха с огън.

13їИ филистимците пак нахлуха в долината.

14 Затова Давид пак се допита до Бога; и Бог му каза: Не възлизай против тях, но ги заобиколи, та ги нападни отсреща черниците.

15 И когато чуеш шум, като от маршируване по върховете на черниците, тогава да излезеш на бой, защото Бог ще излезе пред тебе да порази филистимското множество.

16 И Давид стори според както му заповяда Бог; и поразяваха филистимското множество от Гаваон дори до Гезер.

17 И Давидовото име се прочу по всичките земи; и Господ нанесе страх от него върху всичките народи.

1їСлед това Давид си построи и други къщи в Давидовия град; приготви и място за Божия ковчег, и постави шатър за него.

2їТогава рече Давид: Не бива да дигат Божия ковчег други, освен левитите, защото тях избра Господ да носят Божия ковчег и да Му слугуват винаги.

3їИ Давид събра целия Израил в Ерусалим, за да пренесат Господния ковчег на мястото, което беше приготвил за него.

4їДавид събра Аароновите потомци и левитите;

5їот Каатовите потомци: началника Уриил и братята му, сто и двадесет души;

6їот Мерариевите потомци: началника Асаия и братята му, двеста и двадесет души;

7їот Гирсоновите потомци: началника Иоил и братята му, сто и тридесет души;

8їот Елисафановите потомци: началника Семаия и братята му, двеста души;

9їот Хевроновите потомци: началника Елиил и братята му, осемдесет души;

10 от Озииловите потомци: началника Аминадав и братята му, сто и двадесет души.

11 И Давид повика свещениците Садок и Авиатар и левитите Уриил, Асаия, Иоил, Семаия, Емиил и Аминадав, та им рече:

12 Вие сте началници на бащините домове на левитите; осветете се вие и братята ви, за да пренесете ковчега на Господа Израилевия Бог на мястото, което съм приготвил за него.

13 Защото, понеже първият път вие не го дигнахте, Господ нашият Бог нанесе поражения върху нас, защото не Го потърсихме според както е заповядано.

14 И тъй, свещениците и левитите осветиха себе си, за да пренесат ковчега на Господа Израилевия Бог.

15 (Левийците бяха, които носеха Божия ковчег с върлините горе на рамената си, както заповяда Моисей, според Господното слово).

16 И Давид каза на левитските началници да поставят братята си певците с музикални инструменти, псалтири и арфи и кимвали, за да свирят весело със силен глас.

17 И така левитите поставиха Емана, Иоилевия син, а от братята му Асафа, Варахииния син; а от братята им, Мерариевите потомци: Етана, Кисиевия син;

18 и с тях братята им от втория чин, вратарите Захария, Вена, Яазиил, Семирамот, Ехиил, Уний, Елиав, Ванаия, Маасия, Мататия, Елифалей, Микнеия, Овид-едом и Еиил.

19 Така, певците Еман, Асаф и Етан се определиха да дрънкат с медни кимвали;

20їа Захария, Азиил, Семирамот, Ехиил, Уний, Елиав, Маасия и Ванаия с псалтири по Аламот;

21 а Мататия, Елифалей, Минеия, Авид-едом, Еиил и Азазия с арфи по Семинит, за да ръководят пеенето.

22 А Ханания, главен певец на левитите, ръководеше пеенето, понеже бе изкусен.

23їА Варахия и Елкана бяха вратари за ковчега.

24 А свещениците на Севания, Иосафат, Натанаил, Амасий, Захария, Ванаия и Елиезер свиреха с тръбите пред Божия ковчег; а Овид-едом и Ехия бяха вратари за ковчега.

25 И тъй, Давид и Израилевите старейшини и хилядниците отидоха да дигнат с веселие ковчега на Господния завет от Овид-едомовата къща.

26 И понеже Бог помагаше на левитите, които носеха ковчега на Господния завет, те пожертвуваха седем юнеца и седем овена.

27 И Давид бе облечен с одежда от висон, както и всичките левити, които носеха ковчега, и певците, и Ханания, ръководителят на певците; а Давид носеше ленен ефод.

28 Така целият Израил възвеждаше ковчега на Господния завет с възклицание, с глас от рог, с тръби и с кимвали, като свиреха с псалтири и с арфи.

29 А когато ковчегът на Господния завет влизаше в Давидовия град, Михала, Сауловата дъщеря, погледна от прозореца, и като видя, че цар Давид скачаше и играеше, презря го в сърцето си.

1їТака внесоха Божия ковчег, та го положиха всред шатъра, който Давид беше поставил за него; и принесоха всеизгаряния и примирителни приноси пред Бога.

2їИ когато Давид свърши принасянето на всеизгарянията и примирителните приноси, благослови людете в Господното име.

3їИ даде на всеки човек, мъж и жена, от Израиля, на всекиго по един хляб, по една мръвка месо и по една низаница сухо грозде.

4їИ определи известни левити да служат пред Господния ковчег, да възпоменуват, да благодарят и да хвалят Господа Израилевия Бог:

5їпървият, Асаф; вторият, Захария; после, Еиил, Семирамот, Ехиил, Мататия, Елиав,Ванаия,Овид-едом и Еиил с псалтири и арфи; Асаф с дрънкане на кимвали;

6їа свещениците Ванаия и Яазиил с тръби, винаги пред ковчега на Божия завет.

7їТогава, в оня ден, Давид за пръв път нареди славославенето на Господа чрез Асафа и братята му, с тия думи: -

8їСлавословете Господа: призовавайте името Му;Възвестявайте между народите делата Му.

9їПейте Му, и псалмопейте Му;Говорете за всичките Му чудни дела.

10їХвалете се с Неговото свето име; Нека се весели сърцето на ония, които търсят Господа.

11їТърсете Господа и Неговата сила. Търсете лицето Му винаги.

12їПомнете пречудните дела,които е извършил, Знаменията Му и съдбите на устата Му,

13їВие, потомство на Неговия слуга Израиля, Чада Яковови, избрани Негови.

14їТой е Господ Бог наш; Съдбите Му са по целия свят.

15їПомнете всякога завета Му, Словото, което заповяда на хиляда поколения.

16їЗавета, който направи с Авраама. И клетвата Му към Исаака,

17їКоято и утвърди на Якова за повеление, На Израиля за вечен завет,

18їКато рече: На тебе ще дам ханаанската земя За дял на наследството ви,

19їКогато бяхте малцина на брой, Малцина и пришелци в нея,

20їИ когато прехождаха от народ в народ, И от едно царство в други люде.

21їНе остави никого да им напакости; Ей,заради тях царе изобличи,

22їКазвайки: Да не се допирате до помазаните Ми, И да не сторите зло на пророците Ми.

23їПейте Господу, жители на целия свят; Благовествайте из ден в ден спасението Му.

24їВъзвестете между народите славата Му, Между всичките племена чудните Му дела.

25 Защото е велик Господ и твърде достоен за хвала, И за страхопочитание повече от всички богове.

26їЗащото всичките богове на племената са суетни, А Господ направи небесата,

27їСлава и великолепие са пред Него, Сила и радост на мястото Му.

28їОтдайте Господу, вие, семейства на племената. Отдайте Господу слава и сила.

29їОтдайте Господу славата,дължима на името Му; Донесете принос,и влезте пред Него; Поклонете се Господу с великолепие свято.

30 Треперете пред Него, жители на целия свят; Защото вселената е утвърдена, та не може да се поклати.

31їДа се веселят небесата, и да се радва светът: И да казват между народите: Господ царува.

32їДа бучи морето и всичко, що има в него: Нека се радват полетата и всичко, що е в тях.

33їТогава ще се радват пред Господа дърветата на дъбравата; Защото иде да съди света.

34їСлавословете Господа,защото е благ, Защото милостта Му е до века;

35їИ речете: Спаси ни, Боже,на спасението ни, Събери ни, и избави ни от народите, За да славословим светото Твое име, И да тържествуваме в Твоята хвала.

36їБлагословен да бъде Господ Бог Израилев. От века и до века.И всичките люде рекоха: Амин! и възхвалиха Господа.

37 Тогава Давид остави там, пред ковчега на Господния завет, Асафа и братята му, за да служат постоянно пред ковчега, според както беше нужно за всеки ден;

38 остави и Овид-едома и братята му, шестдесет и осем души; тоже и Овид-едома, Едутуновия син, и Оса за вратари;

39 и свещеника Садок и братята му свещениците, пред Господната скиния на високото място, което бе в Гаваон,

40 за да принасят всеизгаряне Господу върху олтара за всеизгарянията винаги заран и вечер, точно според както е писано в закона, който Господ даде на Израиля;

41 и с тях постави Емана, Едутуна, и другите по име определени, които бяха избрани да славословят Господа, защото Неговата милост е до века;

42 и при тях, тоест, при Емана и Едутуна, имаше тръби и кимвали за ония, които трябваше да свирят с висок глас, и инструменти за Божиите песни. А Едутуновите синове бяха вратари.

43 И така, всичките люде си отидоха, всеки в къщата си; и Давид се върна да благослови дома си.

1їА като се настани Давид в къщата си, рече Давид на пророк Натана: Виж, аз живея в кедрова къща, а ковчегът на Господния завет стои под завеси.

2їИ Натан каза на Давида: Стори всичко, що е в сърцето ти, защото Бог е с тебе.

3їНо през същата нощ Господното слово дойде към Натана и рече:

4їИди, кажи на слугата Ми Давида: Така говори Господ: Ти няма да Ми построиш дом, в който да обитавам,

5їзащото от деня, когато изведох Израиля от Египет, дори до днес, не съм обитавал в дом, но съм ходил из шатър в шатър и из скиния в скиния.

6їВ кое от всичките места, гдето съм ходил с целия Израил, говорих Аз някога на някой от Израилевите съдии, на които заповядах да пасат людете Ми, като казах: Защо Ми не построихте кедров дом?

7їСега, прочее, така да кажеш на слугата Ми Давид: Така каза Господ на Силите: Аз те взех от кошарата, от подир стадото, за да бъдеш вожд на людете Ми Израиля;

8їи съм бил с тебе на всякъде, гдето си ходил, и изтребих всичките ти неприятели пред тебе, и направих името ти да е както името на великите, които са на земята.

9їИ ще определя мястото за людете Си Израиля и ще ги насадя, та ще обитават на своето собствено място и няма да се преместят вече; и тези, които вършат неправда, няма вече да ги притесняват, както по-напред,

10 и както от времето, когато поставих съдии над людете Си Израиля; и ще покоря всичките ти неприятели. При това ти явявам, че Господ ще ти съгради дом.

11 Когато се навършат дните ти, та трябва да отидеш при бащите си, ще въздигна потомеца ти подир тебе, който ще бъде един от твоите синове, и ще увърдя царството му.

12їТой ще Ми построи дом; и Аз ще утвърдя престола му до века.

13 Аз ще му бъда отец, и той ще ми бъде син; и няма да отнема милостта Си от него, както я отнех от оногова, който бе преди тебе;

14 но ще го закрепя в Моя дом и в Моето царство до века; престолът му ще бъде утвърден до века.

15 И Натан говори на Давида точно според тия думи и напълно според това видение.

16 Тогава цар Давид влезе, та седна пред Господа и рече: Кой съм аз, Господи Боже, и какъв е моят дом, та си ме довел до това положение?

17 Но даже и това бе малко пред очите Ти, Боже; а Ти си говорил още за едно дълго бъдеще за дома на слугата Си, и благосклонно си погледнал на мене, като на човек от висока степен, Господи Боже.

18 Какво повече може да Ти рече Давид за честта, сторена на слугатаа Ти? защото Ти познаваш слугата Си.

19 Господи, заради слугата Си и според Своето сърце, Ти си сторил всичко за това велико дело, за да явиш всички тия велики дела.

20їГосподи, няма подобен на Тебе, според всичко, що сме чули с ушите си.

21 И кой друг народ на света е както Твоите люде Израил, при когото Бог дойде да го откупи за Свои люде, за да придобиеш име чрез велики и ужасни дела, като изпъди Ти народите пред людете Си, които си откупил от Египет?

22 Защото си направил людете Си Израиля Свои люде до века; и Ти, Господи, им стана Бог.

23 И сега, Господи, нека се утвърди до века думата, която си говорил за слугата Си и за дома му, и стори както си говорил.

24 Нека се утвърди; така щото да се възвеличи името Ти до века, та да казват: Господ на Силите, Израилевият Бог, е Бог на Израиля; и нека бъде утвърден пред Тебе домът на слугата Ти Давида.

25 Защото Ти, Боже мой, откри на слугата Си, че ще му съградиш дом; затова слугата Ти намери сърцето си разположено да се помоли пред Тебе.

26 И сега, Господи, Ти си Бог, и си обещал тия блага на слугата Си;

27 сега, прочее, благоволи да благословиш дома на слугата Си, за да пребъдва пред Тебе до века, защото ти, Господи, си го благословил и ще бъде благословен до века.

1їСлед това Давид порази филистимците и ги покори, и отне Гет и селата му от ръката на филистимците.

2їПорази и моавците; и моавците станаха Давидови слуги и плащаха данък.

3їДавид още по

рази совския цар Ададезер в Емат, като последният отиваше да утвърди властта си на реката Ефрат.

4їДавид му отне хиляда колесници, седем хиляди конници и двадесет хиляди пешаци и Давид пресече жилите на всичките колеснични коне, само че запази от тях за сто колесници.

5їИ когато дамаските сирийци дойдоха, за да помогнат на совския цар Ададезер, Давид порази от сирийците двадесет и две хиляди мъже.

6їТогава Давид постави гарнизони в дамаска Сирия; и сирийците станаха Давидови слуги и плащаха данък. И Господ запазваше Давида, където и да отиваше.

7їИ Давид взе златните щитове, които бяха върху слугите на Ададезера, та ги донесе в Ерусалим.

8їИ от Тиват и от Хун, Ададезерови градове, Давид взе твърде много мед, от която Соломон направи медното море, стълбовете и медните съдове.

9їА аматският цар Той, когато чу, че Давид поразил всичката сила на совския цар Ададезер,

10 прати сина си Адорам при цар Давида, за да го поздрави и да го благослови, понеже се бил против Ададезера и го поразил, защото Ададезер често воюваше против Тоя. И Адорам донесе със себе си всякакви златни, сребърни и медни съдове;

11 па и тях цар Давид посвети на Господа, заедно със среброто и златото, което беше отнел от всичките народи, от Едом, от Моав, от амонците, от филистимците и от Амалика.

12 При това, Ависей, Саруиният син, порази осемнадесет хиляди едомци в долината на солта.

13 И постави гарнизони в Едом, и всичките едомци се подчиниха на Давида. И Господ запазваше Давида където и да отиваше.

14 Така Давид царува над целия Израил, и съдеше всичките си люде и им раздаваше правда.

15 А Иоав, Саруиният син, беше над войската; а Иосафат, Ахилудовият син, летописец;

16 а Садок, Ахитововият син, и Авимелех, Авиатаровият син, свещеници; а Суса, секретар;

17 а Ванаия, Иодаевият син, беше над херетците и фелетците; а Давидовите синове бяха първенци около царя.
ГЛАВА 19

1їСлед това, царят на амонците, Наас, умря, и вместо него се възцари син му Анун.

2їТогава Давид каза: Ще покажа благост към Ануна, Наасовия син, понеже баща му показа благост към мене. И така, Давид прати посланици да го утешат за баща му. А когато Давидовите слуги дойдоха при Ануна в земята на амонците, за да го утешат,

3їпървенците на амонците рекоха на Ануна: Мислиш ли, че от почит към баща ти, Давид ти е изпратил утешители? Не дойдоха ли слугите му при тебе, за да разузнаят, да разорят и да съгледат земята?

4їЗатова, Анун хвана Давидовите слуги, та ги обръсна, отряза дрехите им до половината - до бедрата им, и ги отпрати.

5їИ някои отидоха, та известиха на Давида за стореното на мъжете; и той изпрати човеци да ги посрещнат, (понеже мъжете се крайно срамуваха), и да им рекат от царя: Седете в Ерихон, догде пораснат брадите ви, и тогава се върнете.

6їА като видяха амонците, че бяха станали омразни на Давида, Анун и амонците пратиха хиляда таланта сребро, за да си наемат колесници и конници от Месопотамия, от Сириямаах и от Сова.

7їИ наеха си тридесет и две хиляди колесници, също и царя на Мааха с людете му, които дойдоха, та разположиха стан срещу Медева. И амонците, като се събраха от градовете си, дойдоха да воюват.

8їИ когато чу това Давид, прати Иоава и цялото множество силни мъже.

9їА амонците излязоха, та се строиха за бой при градската порта; а надошлите царе бяха отделно на полето.

10 А Иоав, като видя, че бяха се строили за бой против него отпред и отзад, избра между всичките отбрани Израилеви мъже, та ги опълчи против сирийците;

11 а останалите люде даде в ръката на брата си Ависея; и те се опълчиха против амонците.

12 И рече: Ако сирийците надделеят над мене, тогава ти ще ми помогнеш; а ако амонците надделеят над тебе, тогава аз ще ти помогна.

13 Дерзай, и нека бъдем мъжествени за людете си и за градовете на нашия Бог; а Господ нека извърши каквото Му се вижда угодно.

14 И тъй, Иоав и людете, които бяха с него, стъпиха в сражение против сирийците; и те побягнаха пред него.

15 А когато амонците видяха, че сирийците побягнаха, тогава и те побягнаха пред брата му Ависей и влязоха в града. Тогава Иоав си дойде в Ерусалим.

16 А сирийците, като видяха, че бидоха победени пред Израиля, пратиха посланици да изведат сирийците, които бяха оттатък ръката Ефрат, със Совака, военачалника на Ададезера, начело.

17 И когато се извести на Давида, той събра целия Израил, и като премина Иордан, дойде до тях и се опълчи против тях. И тъй, като се опълчи Давид на бой против сирийците, те се биха с него.

18 Но сирийците побягнаха пред Израиля; и Давид изби от сирийците мъжете на седем хиляди колесници и четиридесет хиляди пешаци; уби и военачалника Совак.

19 И слугите на Ададезера, като видяха, че бяха победени от Израиля, сключиха мир с Давида и му се подчиниха. И сирийците отказаха да помага вече на амонците.

1їСлед една година, във времето, когато царете отиват на война, Иоав изведе всичката сила на войската, и, като опустоши земята на амонците, дойде та обсади Рава; Давид остана в Ерусалим. И Иоав порази Рава и я съсипа.

2їИ Давид взе от главата на царя им короната му, и намери, че тежеше един златен талант, и по нея имаше скъпоценни камъни; и положиха я на главата на Давида; и той изнесе из града твърде много користи.

3їИзведе и людете, които бяха в него, та ги пресече с железни дикани и с брадви. И така постъпи Давид с всичките градове на амонците. Тогава Давид се върна с всичките люде в Ерусалим.

4їСлед това настана война с филистимците в Гезер, когато хусатецът Сивехай уби Сифая, от синовете на исполина; и филистимците бяха победени.

5їИ пак настана война с филистимците, когато Елханан, Яировият син, уби Лаамия, брата на гетеца Голиат, на чието копие дръжката бе като кросно на тъкач.

6їНастана пак война в Гет, гдето имаше един високоснажен мъж с по шест пръста на ръцете си и по шест пръста на нозете си, всичко двадесет и четири; също и той бе се родил на исполина;

7їа когато се закани на Израиля Ионатан, син на Давидовия брат Самай, го уби.

8 Тия бяха се родили на исполина в Гет; и паднаха чрез ръката на Давида и чрез ръката на слугите му.
ГЛАВА 21

1їНо Сатана се подигна против Израиля, и подбуди Давида да преброи Израиля.

2їИ тъй, Давид каза на Иоава и на първенците на людете: Идете, пребройте Израиля от Вирсавее до Дан, и доложете ми, за да науча броя им.

3їА Иоав рече: Господ дано притури на людете Си стократно повече, отколкото са! но господарю мой царю, те всички не са ли слуги на господаря ми? защо господарят ми желае това? защо да стане причина на вина у Израиля?

4їОбаче, царската дума надделя над Иоава. И тъй, Иоав тръгна, и като обходи целия Израил, върна се в Ерусалим.

5їИ Иоав доложи на Давида броя на преброените люде. И целият Израил беше един милион и сто хиляди мъже, които можеха да теглят нож; а Юда, четиристотин седемдесет хиляди мъже, които можеха да теглят нож.

6їА между тях той не брои левитите и вениаминците; защото царската дума беше гнусна на Иоава.

7їНо това нещо се видя зло пред Бога; затова Той, порази Израиля.

8їТогава Давид каза на Бога: Съгреших тежко, като извърших това нещо; но сега, моля Ти се, отмахни беззаконието на слугата Си, защото направих голяма глупост.

9їИ Господ говори на Давидовия гледач Гад, казвайки:

10 Иди, говори на Давида, казвайки: Така казва Господ: Три неща ти предлагам; избери си едно от тях, за да го извърша над тебе.

11їДойде, прочее, Гад при Давида, та му рече: Така казва Господ:

12 Избери си или тригодишен глад, или три месеца да гинеш пред неприятелите си, като те стига ножът на неприятелите ти, или три дни да поразява Господния меч, сиреч, мор на земята, като погубва ангелът Господен по всичките Израилеви предели. Сега, прочее, виж какъв отговор да възвърна на Оногова, Който ме е пратил.

13 И Давид рече на Гада: Намирам се много на тясно; обаче, да падна в ръката на Гаспода, защото Неговите милости са твърде много; но в ръката на човека да не изпадна.

14 И тъй, Господ прати мор върху Израиля; и паднаха седемдесет хиляди мъже от Израиля.

15 И Бог прати ангела в Ерусалим, за да го погуби; но, като щеше да го погубва, Господ погледна и се разкая за злото, и рече на ангела, който погубваше людете: Стига вече; оттегли ръката си. И ангелът Господен стоеше при гумното на евусеца Орна.

16 И Давид, като повдигна очи, и видя, че ангелът Господен стоеше между земята и небето с гол меч в ръката си, прострян над Ерусалим, тогава Давид и старейшините, облечени във вретища, паднаха на лицето си.

17 И Давид рече на Бога: Не аз ли заповядах да преброят людете? наистина аз съм, който съгреших и извърших голямо зло; но тия овце що са сторили? Над мене, моля Ти се, Господи Боже, нека бъде ръката Ти, и над моя бащин дом, а не над Твоите люде, за да ги погуби.

18 Тогава ангелът Господен заповяда на Гада да рече на Давида да отиде и издигне олтар Господу на гумното на евусеца Орна.

19їИ така, Давид възлезе според думата, която Гад говори в Господното име.

20 И като се обърна Орна и видя ангела, четиримата му синове, които бяха с него, се скриха. (А Орна вършееше жито).

21 И като идеше Давид към Орна, Орна погледна и го видя; и излезе из гумното, та се поклони на Давида с лице до земята.

22 Тогава Давид каза на Орна: Дай ми мястото, гдето е това гумно, за да издигна на него олтар Господу; дай ми го за пълна цена, за да престане язвата между людете.

23 А Орна рече на Давида: Вземи си го, и нека направи господарят ми царят, каквото му се вижда за добре; ето, давам воловете за всеизгаряне, диканите за дърва и житото за принос; всичкото давам.

24 А цар Давид рече на Орна: Не, но непременно ще го купя с пълна цена; защото не ща да взема за жертва Господу това, което е твое, нито ще принеса всеизгаряне без да платя.

25їИ така, Давид даде на Орна за мястото шестотин сикли злато по теглилка.

26 И там Давид издигна олтар Господу, и принесе всеизгаряния и примирителни приноси, и призова Господа; и Той му отговори от небето с огън, паднал върху олтара за всеизгарянето.

27їТогава Господ заповяда на ангела, та повърна меча си в ножницата му.

28 В онова време, когато видя Давид, че Господ го послуша на гумното на евусеца Орна, започна да принася жертви там.

29 Защото в онова време Господната скиния, която Моисей направи в пустинята, и олтарът за всеизгарянето, бяха на високото място в Гаваон.

30 Но Давид не можеше да иде пред скинията да се допита до Бога, понеже се боеше от меча на ангела Господен.