8 октомври 2009 г. Тема: здравеопазване внесоха закон, пазещ жените с ин витро

Това предвиждат проме­ни в Кодекса на труда, които синият депутат д-р Ваньо Шарков внесе вчера в дело­водството на парламента. Защитните текстове се от­насят за „работничките и служителките в напреднал етап на лечение ин витро", отбеляза д-р Шарков. Става дума за периода от фоликуларната пункция (взимане­то на яйцеклетки) до ембриотрансфера им, но не по­вече от 20 дни.

Промените са подготвени с неправителствените орга­низации „Искам бебе" и „За­чатие". Предвижда се още зачеващите в епруветка да се пращат в командировка само ако дадат съгласие. Подпис под законопроекта са поставили депутати от всички политически сили. За безплатно ин витро бъл­гарките могат да продължа­ват да подават документи в държавния фонд, парите не са свършили.


Болниците ще окачват ценоразписи
Болниците са длъжни да обявят на явни места в сградата си кои услуги по­ема здравната каса и за кои пациентът трябва да плати. Това предвиждат промени в Закона за здравното осигуряване, които ще влязат в сила от 2010 г. Експерти обясни­ха, че така ще се избегнат случаи, за какъвто нео­тдавна съобщи „Труд" - в частна болница в столи­цата от пациент поискаха 30 000 лв., без да му ка­жат, че 10 000 от тях пое­ма здравната каса.

От догодина влиза в си­ла още: засилване на събираемостта на здравни­те вноски, на контрола в лечебните заведения с нови санкции, създава се агенцията „Медицински одит" към здравното ми­нистерство (тя ще следи дали ни лекуват както трябва). А за 2011 г. е оставено сливането на диспансерите и специа­лизираните болници с областните.

И. д. шеф на лекарския съюз д-р Цветан Райчинов:

- Щом финансисти искат да определят цените в здравеопаз­ването, да почнат и да лекуват.


Последната надежда за здравеопазването ни
Диана Тенчева

Знаете ли, че в България честичко избухват доста любопитни “епидемии” - ту народът е поразен от сливици, ту лежи с пневмония, ту масово го болят ушите. А статистиката става все по-тревожна: броят на приетите в болница се увеличава лавинообразно. През 2000 г. те са били 1,1 млн., през 2005-а са с половин млн. повече, а 2008 г. наближават 2 млн. души.Това е рентгеновата снимка на системата. И ако не се отнасяше за здравето на нацията, спокойно можехме да се посмеем.

Реалността обаче е доста тъжна. И става още по-тревожна. Преди броени дни Брюксел оповести, че България е на последното място в годишната класация за правата на пациентите в Европа. Пред нас е дори Македония.

Да, пациентите са недоволни. Лекарите, сестрите и фармацевтите - също. От десетилетия се говори за реформи, но през последните 8 години плановете за промени останаха като пожелания в коледна картичка.

Новото ръководство на Министерството на здравеопазването на свой ред с хъс запретна ръкави и ни обеща реформи. С главно “Р”. Гарант стана не кой да е, а заместникът на премиера Бойко Борисов и финансист № 1 Симеон Дянков. Вицепремиерът изненадващо тръгна и по здравни дискусии. Това е добра новина, защото по този начин управляващите дават сигнал, че воля за промяна има, следователно половината път е извървян. Втората крачка също е направена - подготвена е смяна на здравноосигурителния модел.

Четири силно позитивни идеи има в проекта за промени в Закона за здравното осигуряване:

1 Намаляване на чиновниците в управлението на НЗОК.

На мястото на Контролния и Управителния съвет се създава Надзорен. На когото се дават сериозни правомощия по отношение на инспекцията на дейността.

2 Контролът за качеството на медицинската услуга се “изважда” от НЗОК. И се поверява в ръцете на агенция “Медицински одит” към здравното ведомство.
Каква е целта? Доказани експерти ще хващат измислените диагнози, фиктивните пациенти и източването на средства. А хората на касата ще следят за алгоритъма на клиничните пътеки, впоследствие - на диагностично свързаните групи (влезе ли в болница, пациентът да се лекува не само за основното, но и за придружаващите го заболявания). Така на практика се създава медицинска ДАНС и ако тя си върши работата, все повече хора с бели престилки ще се замислят, преди да “източат” джоба на поредния пациент.

3 - ето, по тази точка - преструктурирането на болниците - новото ръководство го чака най-много работа. Защото там ще се реже жива сила.

В същото време в някои от тези лечебни заведения се извършват 30 операции на година или 15 раждания. Това достатъчно ли е за болница? Такива заведения могат да се превърнат в хоспис или рехабилитационен център, дори дом за възрастни хора. Но от тях не може да се очакват качествени медицински услуги по отношение на хирургията, гинекологията и т. н. Защото в точно такива болници и за три дни лекарите не са в състояние да разберат, че срещу себе си имат пациент примерно със смъртоносен перитонит (“Труд” е писал за такива фатално завършили случаи). Просто защото лекарите им нямат нужния опит. Това е само един факт, който показва, че преструктурирането вече е неизбежно.

Да не забравяме, че България има 420 болници за активно лечение, а Швейцария, сравнима с нас - 50. И не сме чули швейцарците да се оплакват, че нямат достатъчно клиники и че отиват да се лекуват в чужбина.

В промените в закона е предвидено още здравната каса да подписва договор само с болниците, които отговарят на определени критерии. Безспорно пак добра идея - който разполага с квалифицирани кадри, модерна апаратура, добра акредитационна оценка и сертификати за качество, той ще получава пари от здравната каса. А от по-догодина - и от частните фондове.

Само че има едно опасение - кой ще разпише тези точни, ясни и обективни критерии? Кой може да бъде гарант, че новите условия, на които трябва да отговарят заведенията, няма да се скроят според “моментната снимка” на дадена болница в региона. Или под натиска на една или друга политическа личност, депутат или друг важен лобист? Вероятен изход е, ако в работната група по изготвянето на критериите има представители и на осигурените - пациентите, и на осигуряващите - работодателите. Не на последно място от значение е присъствието на експертите. Не на чиновници, които през последните годините са показали, че са изхабени, че не могат да родят нищо свежо и имат съмнителна слава за корпоративни интереси.

Ето защо е много важно екипът на МЗ да увери обществото, че тези критерии наистина са обективно написани.

4 Друга не по-малко амбициозна цел, която си е поставил екипът на д-р Нанев, е изваждане на плащанията под масата на светло. Т. е. въвеждане на регламентираното доплащане.

В условията на криза изход е и реално остойностяване на услугите. Не е тайна, че цените на някои клинични пътеки покриват едва 40 % от реалните разходи. Вицепремиерът Симеон Дянков съобщи, че ценообразуването вече ще се извършва от агенция за икономически анализи. С това той веднага си навлече гнева на съсловните организации, защото така те ще бъдат изолирали от договорния процес. Всъщност какво тогава ще договаряме с касата, попитаха те. Дянков пък ги контрира, че те от сметки и цени не разбират.

През 1919 г. един преглед е струвал 20 хляба. Сега пак е толкова - 20 лева, колкото са и 20 хляба. Спасението за системата е проблемите с недостига на средства да се извадят на бял свят. Да се кажат ясно и да се запълнят зеещите дупки във финансирането. А не като предишните управляващи - да си заравяме главата в пясъка, щом обществото сигнализира за поредния проблем...

И новата власт да не казва: “Лекарства за онкоболните или за хепатит - има”. Не, няма. За това алармират непрекъснато стотици гаснещи пациенти.


Работниците ще плащат половината здравна вноска

Самоосигуряващите се ще декларират всеки месец, че са изрядни
Лилия Войнова

От догодина здравната вноска ще се разпределя между работодателя и служителя в съотношение 50:50, а не както е сега - 60:40. Това предвиждат промените в Закона за здравното осигуряване, написани от ГЕРБ и Министерството на здравеопазването и които до дни ще влязат за обсъждане в парламента. Въпреки повишения процент, който ще плащат гражданите, от догодина общата осигурителна тежест ще бъде намалена с 2%, припомниха от министерството. Вноската за здраве ще остане 8%, като вече цялата ще се използва за медицински услуги.

През последните няколко години в пресата зачестяват информациите за лекарски грешки, довели до инвалидност или до смърт на пациентите. За причините за тези грешки и за недостатъците на здравната система у нас разговаряме с Мина Попова, експерт в Националния център по опазване на общественото здраве

Г-жо Попова, има ли данни какъв е процентът на лекарските грешки в България?

- През последните години качеството на здравните услуги все по-често се обвързва с процента на допуснатите медицински грешки или нежелани инциденти, тъй като те се явяват основна причина за поставянето на пациента в риск по време на неговото лечение. Едно от първите изследвания по този въпрос е проведено в Харвард още през 1991 г. Тогава резултатите показват, че 3.7% от пациентите са претърпели подобен инцидент. Данните от последния доклад от 2008 г., изготвен по поръчка на Европейската комисия след проучване в Дания, Великобритания, Франция и другите страни членки, вече са доста по-стряскащи - при 7.5 до 16.6% от

хоспитализираните пациенти се наблюдават нежелани събития, които водят до смърт или инвалидност, а половината от тях биха могли да бъдат предотвратени. У нас точни данни за броя на медицинските грешки и на починалите или пострадалите от тях няма. Според национално представително проучване на Националния център за изследване на общественото мнение, извършено през 2007 г., "около 18% от българите смятат, че са пострадали от неправилно поставена диагноза или медикаментозно лечение, 5% от анкетираните са станали жертва на неправилно оперативно лечение, а на вътреболнични инфекции - 3%". Проучването показва още, че лекарите не дават необходимата информация на пациентите за терапията, която ще им бъде приложена, и за рисковете от нея. В Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), в дирекцията за контрол на медицинската помощ, също анализират подадените от пациентите жалби. От общо 119 жалби 27 са в резултат на допуснати медицински грешки, като 10 от тях са заради недостатъчна по обем медицинска дейност, а близо 6% са свързани със затруднен достъп на пациента до адекватна медицинска помощ. Изследването на Световната банка от 2008 г., поръчано от касата, показа, че жертви на медицински грешки у нас стават около 7 хил. души годишно.

В медиите се увеличават информациите за лекарски грешки, завършили със смърт на пациентите. На какво се дължи това?

- Според мен това не показва задължително, че се увеличава броят на медицинските грешки. Възможно е да се дължи на изостряне на сетивата на обществото към тях. Тези публикации са определен индикатор за интереса на хората към този проблем. Проучване на Евробарометър от 2006 г. например показа, че българите, които възприемат медицинските грешки като важен проблем на здравеопазването, са 90% при 78% за ЕС, а тези, които смятат, че по време на лечение могат да станат обект на медицинска грешка, са 80% при 47% за ЕС. Вижда се, че обществото има желание да се говори за проблема и да се търсят решения, а също и че има недоверие в системата.

Какво е икономическото измерение на тези грешки в сектор, в който непрекъснато не достигат средствата?

- Според експертите, изготвили доклада за ЕК, допуснатите медицински грешки или нежелани инциденти водят до удължаване на болничния престой - средно европейските граждани лежат допълнително 140 626 леглодни в болница, като 50 845 от тях биха могли да бъдат избегнати. Тоест извършват се допълнителни процедури, употребяват се повече консумативи, медикаменти и др., което води до значителни икономически загуби. Изчислено е, че в САЩ годишните разходи в резултат на допуснати медицински грешки възлизат на 3.5 млрд. долара, във Великобритания са над 2 млрд. паунда. У нас все още няма такива данни, но могат да се пресметнат, ако се извършат съответните проучвания.

Откъде идва проблемът - от лошата квалификация на медиците, от небрежност или от неуредици в здравната система?

- При допускане на каквато и да било грешка винаги първоначалната реакция е била насочена към индивида, да се обвини някого в невнимание, разсеяност, умора. Според експертите това е т.нар. персонален подход за анализ на грешките в системата. Обикновено така се случва у нас, винаги се обвинява лекарят. В повечето страни обаче вече се смята, че тези грешки се дължат на проблеми в системата, в нейната организация и мениджмънт. Проследяването на случаите, изнесени в пресата, също води до извода, че вината по-скоро е в системата. Примерно заразяването на пациентите с хепатит в Тетевен. Вината не е само в сестрите, които не са спазили правилата за вземане на пробите. Проблемът е и в мениджмънта. Ако изискванията са били поставени ясно и персоналът е мотивиран да ги спазва, нямаше да има подобен инцидент. Ще ви дам пример и с 11-годишното момче, което почина по време на операция на апендикс. Обвиниха хирурга, след което той не издържа на обществения натиск и се самоуби. Впоследствие се оказа, че грешката е в назначаването на анестезиолога, защото той е имал сериозни проблеми с алкохола, имал е подобен инцидент, завършил със смърт преди години. Това определено е грешка на мениджмънта.

Какво се прави в страните от ЕС, за да се осигури безопасността на пациентите?

- Правят се научни проучвания за установяване на степента на безопасност на пациентите по време на лечение, следи се нивото на медицинските грешки и до каква степен те биха могли да бъдат избегнати, изчислява се икономическата цена. В много страни като Дания, Великобритания, Полша, Словения, Холандия този проблем се определя като приоритет в националните здравни политики и се разработват планове за решаването му. В Дания дори е приет Закон за безопасността на пациентите. Налице е и обратна връзка – резултатите от анализите на отчетените медицински грешки или нежелани инциденти се обобщават, представят се в интернет, организират се обсъждания с участие на всички партньори в здравеопазването. Оценката на безопасността на пациентите е част от акредитационната програма.

Какви стъпки предприема министерството в тази посока?

- С миналото ръководство на министерството комуникацията беше доста трудна, въпреки че група експерти предлагахме да работим на доброволни начала. Сега нещата са доста по-различни. Вече разговарях със зам.-министъра - д-р Валерий Митрев, и мисля, че има пълно разбиране от страна на министерството. България е член на Европейската мрежа за безопасност на пациентите (EUNetPaS), но ние трябва да имаме човек, който да осъществява връзката с тази мрежа. Хубавото е, че проблемът е включен и в Националната здравна стратегия 2008 - 2013 г., така че наистина се надявам да се засили работата.

Какво показва опитът на по-напредналите в това отношение страни?

- Подобряването на безопасността на пациентите изисква да се използва системен подход. При грешка вниманието трябва да е насочено не толкова към търсене на отговор на въпроса "кой е виновен", а "как и защо това се е случило". Затова е необходимо да има система за отчитане на медицинските грешки. Данните от нея ще помогнат да се анализират и да се открият причините. Създаването на такава система предполага промяна в организационната култура - културата на обвинение в болниците трябва да бъде заменена с култура на доверие, чрез която да се мотивира персоналът да говори и да дискутира проблема. Например у нас преди години е съществувала забрана да се отчитат и въобще да се говори за вътреболничните инфекции, лекарите са били наказвани, заради което те са криели данните. С въвеждането на акредитацията през 2000 г. тези инфекции вече се отчитат, персоналът спокойно ги анализира и се отнася към този проблем с по-голяма отговорност. В резултат броят на вътреболничните инфекции намалява.

Всички тези промени трябва да започнат отгоре-надолу, т.е. мениджърите първи трябва да осъзнаят тяхното значение и да мотивират персонала.

Това показват предварителните разчети за бюджета, направени от финансовия министър, с които "Сега" разполага. Те бяха раздадени вчера на министрите по време на оперативно заседание на кабинета.

За здраве догодина се предвиждат 2.6 млрд. лв. Това е със 151 млн. лв. по-малко от парите, които ще влязат в сектора тази година, въпреки всички покачвания на данъци и акцизите върху цигарите и алкохола, които обяви Дянков. На практика разходите за здравеопазване в бюджет 2010 г. се запазват на тазгодишното ниво от 4.2% от БВП, но заради спада на икономиката номинално парите ще се по-малко.

Образованието ще получи с 92 млн. лв. по-малко догодина в сравнение с 2009 г. Слаба утеха е, че Дянков обещава дори да се влошат икономическите условия, за образованието да не важи 10-процентният буфер в бюджета и реално училищата да си получат 100% от парите.

Значително по-малко пари - с 465 млн. лв., догодина ще получи и секторът за сигурност. Бюджетът на отбраната се реже със 176 млн. лв., на полицията - със 126 млн. лв., а на съдебната власт - с 81 млн. лв.

Увеличение на парите догодина реално ще има социалното осигуряване - със 750 млн. лв. повече. Това включва парите за пенсии, социални помощи и обезщетения. Някои от социалните програми все пак ще бъдат с по-ниски бюджети, защото разходите им са разчетени с 92 млн. лв. по-малко. Повече пари догодина ще има също за пътища, където увеличението е с 222 млн. лв. спрямо тази година, и за туризъм - с 47 млн. лв. повече.

Капиталовите разходи в държавата, т. е. средствата за ремонти, строителство, закупуване на нови активи, догодина ще се увеличат минимално - с 57 млн. лв. Повече пари по това перо ще има за пътища - с 280 млн. лв., за околна среда - с 245 млн. лв., за полицията - с 68 млн. лв., за туризъм - с 29 млн. лв. и за спорта - с 12 млн. лв. По-малко средства за капиталови разходи обаче ще получат образованието и здравеопазването - съответно с 240 млн. лв. и с 89 млн. лв.

Въпреки спада на икономиката с 2% догодина общите разходи на държавата ще са с 611 млн. лв. повече в сравнение с реално разпределеното тази година. Парите за заплати в бюджетния сектор спадат със 75 млн. лв., като по това перо догодина ще отидат 3.9 млрд. лв. В справката е записано, че целта е да се запази номиналният им размер.

"Бюджет 2010 г. е изграден на философията за т.нар. "балансиран бюджет", което означава разходите да съответстват на приходите и да не се прави съкращаване", заяви финансовият министър.

Дянков отказа да коментира разходите по сектори и изрично подчерта, че след 15 юни 2010 г. може да се направи преглед. "Ако дотогава има сигнали, че българската икономика започва да излиза от кризата, ще имаме шанс да повишим някои от разходите", добави министърът.

Въпреки уверенията на Дянков, че и догодина бюджетът ще е балансиран, в предварителните му сметки се очертава дефицит в размер на 466 млн. лв., което е 0.7% от БВП. Като размер брутният вътрешен продукт се очаква да бъде 63.5 млрд. лв.

Премиерът Бойко Борисов увери вчера, че няма разнобой между министрите му за разпределението на средствата, и сложи точка на дебата с думите: "Балансът на бюджета за 2010 г. ще го намеря аз накрая".

Драстичен скок на санкциите за отчитане на неизвършена дейност, искане на пари от пациенти и непредоставяне на договори със здравната каса за услуги предвиждат промените в Закона за здравното осигуряване, които вече влязоха в парламента.

Лекар, който отчете неизвършена дейност, ще трябва да плати между 3000 и 10 000 лв. За болниците глобата ще е от 5000 до 15 000 лв. От 500 до 5000 лв. ще е глобата за лекар, който окаже медицинска помощ с по-ниско качество или обем от изискваните от здравната каса. За болници и медицински центрове санкцията ще е от 1000 до 10 000 лв. Такива ще са глобите и когато касата установи, че на пациенти са искани пари за поети от НЗОК услуги. До 5000 лв. ще плащат и лични лекари, които не предоставят денонощен достъп на пациентите си за консултации по телефона - лично или чрез договор с медицински център.

Досега глобите за подобни нарушения бяха 90 лв. за лекари и до 630 лв. за болници. При груби нарушения като системно източване на касата с отчет на мъртви души НЗОК имаше право да прекъсва договора си с нарушителя. Сега обаче подобно нещо не се предвижда.

Освен за пръв път глобите ще бъдат записани в закона, а не както досега - в рамковия договор между касата и лекарския съюз. Освен това санкциите ще се налагат от новосъздаващата се агенция "Медицински одит" към здравното министерство, която поема контрола над медицинската помощ. В момента проверките по лечебните заведения са работа на здравната каса.


Акциз "Здраве" е справедлив

Щом ще облага вредните навици с по-висок налог, Симеон Дянков да не се ограничава само с цигарите и алкохола
Янина Здравкова*

Вероятно защото идва отвъд Атлантика, където царят - меко казано - непонятни и нехуманни за тукашните ширини порядки, вицепремиерът Симеон Дянков си позволи да посегне на изконното - ракията и цигарите. И то насред криза.

За да намери пари за здравеопазване, ще вдигне акцизите на твърдия алкохол и тютюневите изделия. Добре, че реалното поскъпване ще е от 1 януари, че благите вести от финансовото министерство могат да пратят на балотаж иначе предизвестената още от първи тур кмет на София Йорданка Фандъкова.

Интернет форумите бушуват. Напълно неизвестният допреди два месеца и половина г-н Дянков има вече два устойчиви прякора, с които е благославян във виртуалното пространство.

Вариациите на известния рефрен: "Защо ни посягате на най-милото?!", са известни - никой няма да спре да пуши и да пие, само контрабандата ще процъфти; ще минем на качак и шльокавица; защо се удря така жестоко народът за някакви си мижави 190 млн. лв. (парите от увеличението на акциза, които ще отидат в здравния сектор)...

Но подобна мярка е принципно правилна и справедлива

Тя не цели да откаже българите от пушенето и пиенето, а следва простата логика, че този, който струва по-скъпо на здравната система, следва и да плаща повече. Самата система пък е хронично недофинансирана, така че всеки лев в повече е добре дошъл. А държавата намира пари по един основен начин - данъци, такси, акцизи, мита. И е по-добре да обложи допълнително пушача под формата на наказание за навика му, отколкото да вдигне данък общ доход, да речем.

Почти няма заболяване, сред чиито рискови фактори да не са цигарите и злоупотребата с алкохола. Става дума за изключително личен избор, а не жизненоважна необходимост. Лечението на тези заболявания се плаща от здравната система, която солидарно финансираме всички ние. Защо този, който е избрал да ползва повече, да не плаща малко повече? И понеже мярка от сорта на по-високи здравни вноски за пушачи е технически неприложима, идеята със санкцията през акциз е относително добра. Лечението и медицината са скъпи неща, защо изборът да се тровиш с цигари да не е?

Само че, щом министър Дянков е започнал тази тенденция, нека продължи. Другият неотменен рисков фактор за всички болести, който също до известна степен е въпрос на личен избор, е храненето. Защо Министерството на финансите не

наложи акциз върху солта, по-високи данъци за производителите на свинско месо,

за храните на "Макдоналдс" и KFC? И да нашари чипса и снакса с надписи "Яденето на боклуци убива"? Също така може да вдигне данъците на хазартните дейности - хазартът също е болест с доста неприятно социално отражение.

Или щом се обвързва данъчната политика със здравната, МФ може да предприеме и реципрочни действия - вдига акциза на вредните навици, а увеличението на приходите се компенсира от намаление на ДДС върху лекарствата, да речем.

Логично е и приходите от цигари и алкохол да отиват за профилактика и превенция на болестите, причинени от тях. Или поне за лечението им. Макар че това е и желанието на финансовия министър, повечето пари ще отидат за друго. В момента държавата, здравната система и обществото ни са толкова далеч от идеята за профилактиката на болести, че изсипването на 190 млн. лв. в подобна дейност може да обезсмисли изцяло наказанието с акциза. Но пък с тези пари могат да се платят догодина лекарствата за онкоболните. Така ще е честно и поне ще има измерим ефект за тези, които ще финансират начинанието. Току-виж може да има и бонус - когато знаеш, че с всяка кутия цигари даваш своята дан за химиотерапия, е нормално да искаш и отчет - има ли лекарства за всички болни, на какви цени са купени, има ли съмнителни търгове и т.н.

Вместо това повечето пари ще се влеят в друга, също принципно нелоша идея -

реформиране на лечебната мрежа

Открай време е ясно, че у нас има твърде много болници и всички те са за активно лечение, което е най-скъпата част от медицината. Редица малки лечебни заведения се водят болници за активно лечение, въпреки че изпълняват основно социални функции. Затова сега идеята е да се разработят пакети за долекуване, рехабилитация, медицински грижи по домовете, хосписи и всичко това да се плаща от здравната каса. Така самите болници ще имат интерес да се преструктурират.

Само че пушачите и техният навик са твърде далеч от това. Да, подобни промени биха довели до по-добро лечение и в по-дългосрочен план - до спестяване на средства. На фона на огромните течове и кражби в системата обаче това е миниатюрна капка.

Далеч по-неприятно впечатление правят другите реформаторски напъни - гражданите да бъдат принудени да се осигуряват в частни здравни фондове например чрез въвеждане на доплащане за лечение. Симеон Дянков дори се изпусна, че част от парите за акцизите може да отиват точно за това - държавата да покрива доплащането за деца и пенсионери.

Тоест - вместо максимално да засили контрола върху харченето на парите, властта просто ще накара населението да плаща повече за същата услуга и да финансира и кражбите. Което нито е справедливо, нито пък е въпрос на личен избор.