2 Изводи за замърсяване на атмосферния въздух от промишления сектор

От Матриците на съответствията се вижда, че в 20% от случаите липсва съответствие между измерените и нормативните емисии.

Група на замърсителите	Замърсител	Сумарна годишна емисия
		t/y
Парникови газове	Серен диоксид (Sox като SO2)	121.1299
	Азотни оксиди (NOx)	98.4906
	ЛОС	19.2781
	Метан CH4	12.1190
	Въглероден оксид (CO)	61.4234
	Двуазотен оксид (N20)	6.3213
Тежки метали	Живак (Hg)	0.2044
	Кадмий (Cd)	0.00074
	Олово (Pb)	0.00117

Продължение

Устойчиви органични замърсители УОЗ	Полициклични ароматни въглеводороди (PAH)	0.00248
	Диоксини и фурани (DIOX)	0.02040
	Полихлорирани бифенили (PCBs)	0.00011
Прахообразни замърсители	Прах	3.7856
ОБЩО		371.5062

На фигурата по долу са показани сумарните мощности на емисии на основните замърсители, изпускани в атмосферата от битовия сектор. В нея не фигурира въглеродния диоксид, защото неговите емисии и приземни концентрации не се нормират.

Както се вижда от фигурата, най голям принос в замърсяване на атмосферния въздух от битовите горивни инсталации се дължи на серният диоксид (40.3% от сумарната мощност на емисиите на всички замърсители). На второ място се нареждат азотните оксиди (32.8%), а на трето място въглеродния оксид.

Значително е замърсяването и със серен диоксид. Неговото количество е пряка функция на съдържанието му в различните горива (с изключение на дървата и пропан-бутана).

Високото ниво на замърсяване на въздуха с въглероден оксид се дължи на невъзможността в битовите горивни уредби да се поддържат оптималните параметри на горивния процес (основно необходимия излишък от въздух), следствие на което една значителна част от въглерода в горивото се окислява до въглероден оксид, вместо до въглероден диоксид.

На фигурите по-долу е показано приносът на всяко от използуваните в битовия сектор гориво към сумарната мощност на емисиите на серен диоксид, азотни оксиди и въглероден оксид.

На фигурите са показани само горивата имащи най-големия принос за общоро замърсяване на атмосферния въздух..

Както се вижда от фигурите по-горе, наи голямоя замърсяване на атмосферния въздух със серен диоксид, азотни оксиди и въглероден оксид св предизвиква от изгаряне на въглища.

Количеството на вредните вещества зависи, както от товароподемността на корабите, така и от броя на корабопосещенията.

Вредните вещества, които се емитират в атмосферата са продуктите от изгаряне на течното корабно гориво в дизеловите двигателите на корабите.

Времето за приставане на кея продължава от 40 до 60 мин. приблизително също е времето и за отплуване.

Разхода на гориво за речните кораби варира от 26 до 280 kg/h.

Часовите емисии на вредни вещества ще бъдат определени въз основа на часовия разход на гориво за двата гранични случая, посочени по-горе и Методика CORINAIR-94 за Вътрешен воден транспорт (раздел 89). По класове(I ÷ IV), емисионните фактори са показани в Таблици №№ V.4-133 ÷ V.4-136

Таблица №V.5-1

Таблица №V.5-2

Таблица №V.5-3

Таблица №V.5-4

Липсващата статистика броя на корабите посетили пристанище Силистра през годината не позволява, да се определи годишната мощност на емисиите на отпадъчните газове от пристанище Силистра.

Ако се предположи, че среднодневните операциите по акустиране и отпътуване на всички кораби за едно денонощие са еквивалентни по отношение на емисиите с 24 часова работа на кораб със среден клас имащ разход 72kg/h (т.е. непрекъсната работа на корабния двигател), то нивото на замърсяване на въздуха може е съпоставимо с емисиите на три котела на течно гориво (газьол за промишлени нужди) с топлинна мощност 4.5 MW всеки.

Това съпоставяне показва, че емисиите на вредни вещества от тези операции са умерени и не предизвикват замърсяване от една средна отоплителна централа.

Реално емисиите от корабите са с малък период на действие.

6. Претоварни процеси на нефтопродукти
6.1. Източници на емисии на летливи органични съединения
Основните източници на Летливи Органични Съединения (ЛОС) на територията на гр.Силистра са Петролна база–Силистра и 15 бензиностанции.

Замърсяването атмосферния въздух от Петролната база и бензиностанциите става при претоварните операции на светлите горива, при пълнене на резервоарите на автомобилите и при разливи на гориво.

Като източници на замърсяване на атмосферния въздух, складовите резервоари заемат особено място.

Емитирането на летливи органични съединения става на импулси с продължителност от няколко десетки секунди (при “малки” дишания на резервоарите) до няколко часа (при пълнене на резервоарите) след което следват продължителни интервали от време, през което няма изпускане на вредни вещества.

Друга особеност е свързана с характера на замърсителите. Дизеловите грива и бензините по същество представляват сложни многокомпонентни смеси от въглеводороди от различни хомоложни редове, които дестилират в тесен температурен интервал. Точния състав на тези смеси е практически невъзможно да се определи. Необходимо е да се каже и това, че суровия нефт който се преработва в рафинериите, пристига от различни находища, поради което съставът му варира.

Замърсяването на въздушния басейн става при отделяне на пари на нефтопродуктите в процеса на "малки" и "големи" дишания на резервоарите, вентилация на газовото пространство, определящо се от херметичността на покрива, неплътностите от прилепване на уплътняващите затвори на плаващите покриви към стените на резервоара, изпарение на нефтопродукти от повърхността на басейните на пречиствателните съоръжения, неправилно поставяне на дихателната и предпазната апаратура и др.

Всред показателите, определящи скоростта на изпарение, основен е налягането на наситените пари, което зависи от температурата и съотношението между паро-вьздушната и течната фаза на нефтопродуктите.С увеличаване на частта на леките фракции се повишава налягането на наситените пари на нефтопродуктите и нарастват загубите от изпарение.

Изхождайки от пропорционалната зависимост на загубите на нефтопродукти от изпаряемостта, в практиката са изведени емпиричени зависимости, позволяващи да се определи налягането на наситените пари за конкретната температура и съотношение на фазите по паспортни характеристики на нефтопродукта - налягане на наситените пари при температура 37,8 ⁰С и съотношение между фазите 1:4.

На процеса изпарение на нефтопродуктите от резервоари, в статични условия, освен температурата влияят различни фактори:

• 
  налягане и обем на газовото пространство
  
• 
  контакта на нефтопродукта с газовото пространство
  
• 
  атмосферното налягане
  

При увеличаване на степента на запълване се намалява обема на газовото пространство и следователно загубата на лека фракция от изпарението.През нощта,при охлаждане на продукта, се намалява налягането на парогазовата смес, създава се частичен вакуум и протича обратното явление.От пропускния клапан постъпва въздух от околната среда в парогазовото пространство на резервоара.

"Големите" дишания протичат при изтласкване на паровъздушната смес в околната среда в процеса на пълнене на резервоара с нефтопродукт.При това обема на газовото пространство се намалява и сработва дихателния клапан.

Обратното явление настъпва,когато резервоара се изпразва при което в него постъпва въздух от околната среда. Обема на "Големите дишания" приблизително отговарят на количеството на постъпващия в резервоара продукт.

Загубите в резултат на "Големите дишания" нарастват с увеличаване на броя на циклите по пълнене и изпразване, както и от климатичната зона.

Емисиите на ЛОС влизащи в състава на моторните горива (бензини и дизелови горива), при попадането им под формата на пари в атмосферата, предизвикват образуването на фотохимични оксиданти, като озон, които при по-високи концентрации са вредни за здравето на хората, флората и фауната. Наред с това някои от компонентите на бензиновите емисии са категоризирани като отровни, спомагащи за появата на ракови образувания и родилни аномалии.

Тази Директива е залегнала и в “НАРЕДБА № 16 от 12.08.1999 г за ограничаване на емисиите на летливи органични съединения, товарене или разтоварване и превоз на бензини”

За дизеловото гориво има 5 налични естакади, с които за 8часа могат да се претоварят 8 автоцистерни с вместимост 9 m³ (т.е. 72 m³ общо)

Ниския парен натиск при обикновена температура на парите на дизеловото гориво са причина емисиите на ЛОС при “големи” и “Малки” дишания да бъдат незначителни.

В Таблица № 5.1.2-8 са показани технологичните норми за загубата на дизелово гориво в зависимост от операциите и срока на съхранение

Таблица №V.6.2-1

№	Операция	Срок на съхранение	Норма
			kg/t
1	Приемане	-	0.05 - 0.59
2	Съхранение	до един месец	0.02 - 1.69
3	Съхранение	повече от 1 месец	0.04 - 0.90
4	Изпускане в транспортни средства	-	0.01 - 0.22
5	Приемане, съхранение и изпускане в авторазпределителни станция	-	0.01 - 0.25
6	Приемане, изпускане от магистрални тръбопроводи и съхраняване в резервоари	-	0.01 - 0.55

При пълно натоварване на съоръженията - 72 m³ дизелови горива на ден, 365 дни в годината ще бъдат обработени 26280 t/y

Емисиите на лос ще бъдат, както следва:
Таблица №V.6.2-2

№	Операция	Емисии
		t/y
1	Приемане	1.9710
2	Съхранение	2.1024
3	Изпускане в транспортни средства	0.5256
ОБЩО		4.599

Таблица №V.6.3-2

1) 3 резервоара са празни

2) един резервоар е празен
Резервоарите в бензиностанциите са със вместимост от 14 до 32 m³.

Местоположението на бензиностанциите е показано на КАРТА №10

Мощността на емисиите от бензиностанциите на територията на гр.Силистра са показани в Таблица №V.6.4.1-2

Таблица №V.6.4.1-2

Сумарната мощност на емисиите на ЛОС от бензиностанциите на територията на гр.Силистра е сравнително малка.

Таблица №V.6.4.1-2

ПРОГРАМА за намаляванe на нивата на замърсителите и достигане на установените норми в

района на Община Силистра

Септември-декември 2003 година