2. Рефлексна дейност. Анатомофизиология. Класификация. Правила при изследване на рефлексите
Изтегляне 0.5 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1.1. При директния път
- 1.2. Индиректният път
- 2. Окуломоторният кръг
- 3. Лимбичният кръг
- Екстрапирамидни синдроми. Хипокинетични разстройства
- Паркинсоновият синдром
- 2. Ригидност.
| 1. Моторният кръг включва соматосензорни, моторни и премоторни полета на челния дял, някои полета на париеталния дял, базалните ганглии.В него се формират директния и индиректния моторен кръг.
1.1. При директния път възбудните корови аферентации се проектират към путамен. Проекциите от него са директни към изходните структури на базалните ганглии и са инхибиторни, ГАМК-ергични. Техните еферентации към таламуса са също инхибиторни. 1.2. Индиректният път минава допълнително през външния палидум и nucl. Subthalamicus.Проекциите към путамена са възбудни, от него към външния палидум – инхибиторни, такива са и тези към субталамичното ядро. Индиректният път, следователно, има възбуждащо действие върху вътрешния палидум и инхибиторно влияние върху коровите мотоневрони.Изместването на равновесието към директния път води до появата на хиперкинези, докато при повишена активност на индиректния се наблюдава хипокинезия. 2. Окуломоторният кръг започва предимно от фронталните зрителни полета, преминава през nucleus caudatus, а оттам през изходните базални ядра и таламуса, проекциите завършват във фронталното очедвигателно поле 3. Лимбичният кръг включва предната цингуларна кора и други корови лимбични полета, вентралния стриатум и палидум. 4. Асоциативната кръгова система започва от дорзолатералната префронтална и орбитофронтална кора и включва главата на nucleus caudatus. Екстрапирамидни синдроми. Хипокинетични разстройства Хипокинетичните разстройства на движенията са резултат на увеличена активност на индирекния път и намалена такава на директния екстра пирамиден Паркинсоновият синдром е прототип на хипокинетичните разстройства на движенията. 1. Акинезия и брадикинезия. Акинезията се определя като нарушение, характеризиращо се с изключителна бедност на движенията, забавяне на започването и изпълнението на двигателния акт. Под брадикинезия се разбира забавеност на движенията при извършване на волевото движение. Клинично тези феномени се проявяват със загуба на обичайните автоматизирани движения. Болният е значително затруднен при извършване на едновременни обичайни движения.Лицето е масковидно, липсва двигателна и емоционална изразност. Гласът е тих, липсва нормална модулация и звучност. Речта е монотонна, трудно разбираема, погледът е втренчен. Походката е забавена, с малки крачки, като при ходене отсъстват физиологичните синкинезии на ръцете. 2. Ригидност. Клинично ригидността се представя с повишено съпротивление на мускула при пасивното му разтягане За разлика от спастичността, при ригидната хипертония се открива постоянна, непрекъсната съпротива при разтягане на даден мускул /"восъчна пластичност"/. Често се установява описаният от Негро феномен на "зъбчато колело", когато се извършва пасивно движение в ставата /най-често в гривнената/. 3. Тремор. Независимо, че треморът не представлява хипокинетичен феномен, треморът на покой заедно с акинезията и ригидността се свързват с повишена активност на изходящите ядра на базалните ганглии. Обикновено засяга повече от една става и освен флексия-екстензия включва и пронация – супинация, и се оприличава на "броене на пари". Започва от един крайник, най-често горен, и по-късно може да обхване другите крайници, брада, устни и език. Не се повлиява от алкохол, потиска се при движения и изчезва по време на сън. При паркинсоновия синдром, освен типичният тремор на покой, може да се наблюдава и акционен тремор. Акционният тремор се подразделя на постурален, кинетичен и интенционен тремор. Постуралният тремор най-често се среща при стрес, тревога, страх, тиреотоксикоза. Изтегляне 0.5 Mb. Сподели с приятели:
|